Ниските цени са причината много чужденци да избират живот у

Ниските цени са повода доста чужденци да избират живот у нас. Разказваме ви историята на един немец, избрал да сътвори дом в България, а след години решил да се върне в родината си. Как наподобява страната ни в очите на чужденците, заживели тук и за какво някои от тях избират да се върнат в родните си места?

Това е история, която евентуално ще накара да се замисли всеки, който я гледа. Защото тази история показва България такава, каквото ние не я виждаме, тъй като просто е нашата татковина и сме привикнали до болежка с всичко в страната ни. Как обаче я виждат чужденците, избрали да създадат България собствен дом? Ще отворя единствено една скоба: България тук в Германия е показана като опция за пенсионери, за които животът тук е безценен. Много от тях към този момент са основали дом в обезлюдяващи български села. Освен това страната ни е посочена и като прелестна опция за цифрови номади - хора, нуждаещи се от добър интернет и красива природа.

Това е история за две страни и два разнообразни свята. А основният ни воин в нея е Кнут Гирдал, предава Нова. Той е немец, упражняващ специалността си на свободна процедура. Сблъсква се с класическия проблем на всички в неговото състояние - високите налози в Германия. Колкото повече печели, толкоз повече пари отиват за налози и всичко това се случва измежду сиво и дъждовно немско време.

Един ден Гирдал взема решение, че е време да вземе обстановката в свои ръце и да я промени. „ Искахме да потърсим среда, в която можем да покрием разноските си за живот с по-малко старания и да се радваме на повече успокоение ”. Така той взема решение да употребява опциите за работа онлайн от чужбина. Първата стъпка е посещаване в разнообразни страни. Една от тях е България.

„ Първото ни посещаване в България беше класика - Черноморието. Варна беше главната ни точка и там започнахме да преглеждаме за предстоящ дом. Много ни хареса, само че на първо място да бъде решено, получихме съвет от прочут - би трябвало наложително да посетим Сандански. Направихме го и останахме там ”.

Началото е вълнуващо и България омагьосва фамилията. Те избират китното селце до Сандански Джигурово. „ Като екскурзиант усещах духа на страната. Първият път, когато посетихме България, беше края на лятото. Можехме на всички места да открием плодове, в селата можехме да ги късаме сами от дърветата, хората ни поздравяваха, можехме за доста малко пари да купим плодове. Това отвори сърцата ни. Всичко, което идваше от земята, беше скъпо. Помня, че стояхме с първия ни брокер до една черница, късахме плодовете и непосредствено ги ядяхме. Беше ужасно! ”

Но с времето вероятността се трансформира и от екскурзиант, Гирдал става гражданин на България. „ В началото си представях нещата по различен метод. За да записвам компанията си в България не беше по никакъв начин елементарно, а в началото не бях мислил за това. Купихме къща, която трябваше да реновираме, тъй като беше негодна за живеене. Надеждността и точността в България от майстори, търговци на услуги, като цяло бизнес животът не бяха това, което чаках. Бих споделил в персоналния живот нещата са такива каквито са, само че когато правех работни срещи те постоянно се отлагаха, това ме разочароваше и стресираше ”.

Но, несъмнено, както всичко в живота, и в тази история монетата има две страни. „ Живеехме в малко село и първоначално нямахме съвсем никаква връзка, което беше неловко, искахме удължени оптични кабели за интернета ни. Отне по-малко от седмица, с цел да ни ги инсталират. Това беше ужасно! Имах сходна обстановка преди този момент в Германия, бяхме се записали за услугата, беше събрано цялото село и трябваше да бъдат открити задоволително заинтригувани, с цел да бъде планувана услугата. В момента пребивавам в Кемниц и нямаме оптични кабели. Регистрирах се за услугата при доставчика ми на интернет и сега съм в листа за чакащи. Може би след една или след четири години ще се случат нещата ”.

И въпреки всичко има неща, с които даже и след пет години живот в България Гирдал не съумява да свикне. „ Представата какъв брой подредено би трябвало да бъде, чистотата, в Германия тези неща са разнообразни и тук това не е тематика. Не съумях да възприема тези неща в България ”.

И по този начин след пет години в България първичната сантиментална визия за страната избледнява, приятелите стартират да липсват, настава пандемията и Гирдал още веднъж взема решение да поеме към родната Германия. А в Джигурово остава загатна за германеца.

Въпреки усложнената връзка, място за подозрение за немската акуратност в Джигурово няма. Оказва се обаче, че Гирдал напълно не е единственият чужденец в Джигурово, селото е интернационално. „ Казвам се Мариал, името ми е френско. От Люксембург съм. Живея от 14 години в Джигурово. Историята за какво съм тук е дълга, само че на първо място повода е климатът, планините, морето е доста близо ”.

Тъга по родния Люксембург Мариал не изпитва. „ Люксембург не ми липсва. Харесва ми тук. Имам положителни съседи, не е рисково да живееш тук. Понякога къщата ми остава отворена, умерено е ”.

В селото живеят още фамилии от Англия, Финландия, Белгия, Полша, Германия. Но да обърнем внимание и на локалните поданици на Джигурово. Появата на чужденците в селото им за тях значи едно - потребност от учене на непознати езици. Някои са по-напреднали, други по-мълчаливи. „ Mоята внучка ми написа тия всекидневните изрази и на британски, и на немски. Welcome in the most beautiful town - Добре пристигнали в най-хубавото село! ”, описа жителка на селото. Но без значение от езика, всеки има какво да каже на Гирдал.

А Гирдал, въпреки и на хиляди километри от България, не не помни страната ни. В момента той работи по план за опциите за миграция от Германия, а профилът на хората избрали България ни разказва по този начин: „ Едната група са пенсионерите, изключително тези, които едвам свързват двата края с пенсията си тук. Другата група са хора, които желаят да живеят с по-малък бюджет. И третата група са хора, които не се вписват в немското общество. Тази наклонност се повиши в последните години ”.

Едно е несъмнено: който избере България и в частност Джигурово, няма да е самичък. Там ще го чакат и други чужденци.