Печалбата на българските банки расте, въпреки ниските лихви
Ниските лихвени проценти не се отразяват отрицателно върху доходността на българските банки. През второто тримесечие на тази година те усъвършенстват финансовия си резултат, като в това време делът на неприятните и необслужвани заеми продължава да понижава.
Това се показва в тримесечния доклад на банковата система, оповестен от Българската национална банка.
Към средата на 2019 година следените през миналата година трендове в банковия бранш се резервират, което в огромна степен е обусловено от отсъствието на основни промени в макроикономическите условия.
Лихвените проценти в страната остават на ниски равнища под въздействие на запазващата се политика на парични тласъци в еврозоната. При съществуващата стопанска обстановка са налице увеличение на заетостта и бърз напредък на трудовите хонорари, показват от централната банка.
Продължителното задържане на лихвените проценти на ниски нива лимитира повишаването на лихвените доходи, само че въпреки това, оказва и позитивни резултати върху доходността на кредитните институции.
Например, от позиция на опциите за привличане на финансови запаси евтино, както и чрез действието си на фактор, който основава условия за нараснало търсене на заеми и подкрепя обслужването на съществуващите отговорности, се споделя още в разбора на Българска народна банка.
Активите на банковата система доближават 108.6 милиарда лева в края на юни, като се усилват с 0.3 % през второто тримесечие на годината. Делът в активите на петте най-големи банки в края на юни е 59.9% (при 59.8% в края на март).
В общите активи на банковата система към края на юни делът на дъщерните банки от Европейски Съюз е 72.2% (72.4% в края на първото тримесечие), а на клоновете на трезори от Европейски Съюз – 2.9% (3.0% към март).
Пазарният дял на банките с локален акционерен капитал се резервира без смяна (21.5%). Делът на клоновете на банки отвън Европейски Съюз (0.1%) също не се трансформира, а този на банките отвън Европейски Съюз е 3.2% (3.0% в края на март).
Размерът на активите на банковата система, като дял от брутния вътрешен артикул, в края на юни 2019 година възлиза на 95.8% (при 97.9% три месеца по-рано).
Увеличава се делът на заемите и задатъците в общата конструкция на активите (от 63.3% на 64.9%), като в това време нарастват и портфейлите с скъпи бумаги (от 12.3% на 12.7%) с главен принос на дълговите скъпи бумаги.
Брутните заеми и задатъци към края на юни възлизат на 90.6 милиарда лева (при 91.0 милиарда лева към 31 март 2019 г.). Намаляват средствата при централни банки (с 1.8 милиарда лева, или 12.5%), а при вземанията от кредитни институции е регистрирано едва повишаване с 36 млн. лева (0.2%).
Брутният кредитен портфейл (в който не се включват заемите и задатъците за секторите „ централни банки “ и „ кредитни институции “) в края на второто тримесечие на 2019 година доближава 63.1 милиарда лева, като се усилва с 1.4 милиарда лева (2.2%) през тримесечието.
Най-голямо нарастване в безспорен размер има при заемите за семейства (с 568 млн. лева.) и за нефинансовите предприятия (с 496 млн. лева.). Нарастват и вземанията от други финансови предприятия (с 310 млн. лева.), както и заемите за бранш „ Държавно ръководство “ (със 7 млн. лева.).
В качеството на активите в интервала април – юни продължава наклонността към понижаване на размера и на каузи на брутните необслужвани заеми и задатъци. През второто тримесечие са осъществени отписвания на вземания за сметка на хранителни запаси и не престават продажбите на заеми.
Брутните необслужвани заеми и задатъци понижават с 233 млн. лева (3.5%), до 6.5 милиарда лева в края на юни.
Наред с постигнатото посредством продажби и отписвания понижение на абсолютния размер на необслужваните заеми, за низходящата наклонност на каузи на тези експозиции способства и повишаването на размера на кредитния портфейл.
Кредитите за семействата и бизнеса не престават да означават релативно високи темпове на напредък в сегмента на жилищните и потребителските заеми.
През второто тримесечие на 2019г. депозитите в банковата система нарастватс 316 млн. лева (0.3%) и доближават 91.8 милиарда лева в края на юни. В интервала април – юни понижават депозитите на секторите „ Държавно ръководство “ (със 132 млн. лева, 4.8%), „ Кредитни институции “ (с 241 млн. лева, 4.3%) и „ Нефинансови предприятия “ (със 107 млн. лева, 0.4%).
Увеличават се привлечените средства от други финансови предприятия (със 152 млн. лева, 4.3%) и от семействата (с 644 млн. лева, 1.2%).
Собственият капитал в салдото на банковата система в края на юни възлизана 14.1 милиарда лева, като понижава с 18 млн. лева (0.1%) по отношение на края на март. Влияние върху размера на капитала през второто тримесечие оказва изплащането на дивиденти и повишаването на облагата.
Към 30 юни 2019 година облагата на банковата система възлиза на 918 млн. лева, което с 14.6% (117 млн. лева.) повече по отношение на регистрираната към 30 юни 2018 година Показателят за възвръщаемост на активите (ROA) е 1.69% (при 1.6% година по-рано), а на възвръщаемостта на личния капитал (ROE) – 12.98% (при 13.3% към 30 юни 2018 г.).
Понастоящем нарасналата кредитна интензивност се отразява позитивно върху доходността на банковия бранш и индикаторите за качеството на кредитния портфейл. Кредитоспособността на длъжниците обаче може да се утежни при възможна неподходяща динамичност на заетостта и приходите, както и при внезапно нарастване на лихвените проценти по заемите, предизвестяват от централната банка.
Това се показва в тримесечния доклад на банковата система, оповестен от Българската национална банка.
Към средата на 2019 година следените през миналата година трендове в банковия бранш се резервират, което в огромна степен е обусловено от отсъствието на основни промени в макроикономическите условия.
Лихвените проценти в страната остават на ниски равнища под въздействие на запазващата се политика на парични тласъци в еврозоната. При съществуващата стопанска обстановка са налице увеличение на заетостта и бърз напредък на трудовите хонорари, показват от централната банка.
Продължителното задържане на лихвените проценти на ниски нива лимитира повишаването на лихвените доходи, само че въпреки това, оказва и позитивни резултати върху доходността на кредитните институции.
Например, от позиция на опциите за привличане на финансови запаси евтино, както и чрез действието си на фактор, който основава условия за нараснало търсене на заеми и подкрепя обслужването на съществуващите отговорности, се споделя още в разбора на Българска народна банка.
Активите на банковата система доближават 108.6 милиарда лева в края на юни, като се усилват с 0.3 % през второто тримесечие на годината. Делът в активите на петте най-големи банки в края на юни е 59.9% (при 59.8% в края на март).
В общите активи на банковата система към края на юни делът на дъщерните банки от Европейски Съюз е 72.2% (72.4% в края на първото тримесечие), а на клоновете на трезори от Европейски Съюз – 2.9% (3.0% към март).
Пазарният дял на банките с локален акционерен капитал се резервира без смяна (21.5%). Делът на клоновете на банки отвън Европейски Съюз (0.1%) също не се трансформира, а този на банките отвън Европейски Съюз е 3.2% (3.0% в края на март).
Размерът на активите на банковата система, като дял от брутния вътрешен артикул, в края на юни 2019 година възлиза на 95.8% (при 97.9% три месеца по-рано).
Увеличава се делът на заемите и задатъците в общата конструкция на активите (от 63.3% на 64.9%), като в това време нарастват и портфейлите с скъпи бумаги (от 12.3% на 12.7%) с главен принос на дълговите скъпи бумаги.
Брутните заеми и задатъци към края на юни възлизат на 90.6 милиарда лева (при 91.0 милиарда лева към 31 март 2019 г.). Намаляват средствата при централни банки (с 1.8 милиарда лева, или 12.5%), а при вземанията от кредитни институции е регистрирано едва повишаване с 36 млн. лева (0.2%).
Брутният кредитен портфейл (в който не се включват заемите и задатъците за секторите „ централни банки “ и „ кредитни институции “) в края на второто тримесечие на 2019 година доближава 63.1 милиарда лева, като се усилва с 1.4 милиарда лева (2.2%) през тримесечието.
Най-голямо нарастване в безспорен размер има при заемите за семейства (с 568 млн. лева.) и за нефинансовите предприятия (с 496 млн. лева.). Нарастват и вземанията от други финансови предприятия (с 310 млн. лева.), както и заемите за бранш „ Държавно ръководство “ (със 7 млн. лева.).
В качеството на активите в интервала април – юни продължава наклонността към понижаване на размера и на каузи на брутните необслужвани заеми и задатъци. През второто тримесечие са осъществени отписвания на вземания за сметка на хранителни запаси и не престават продажбите на заеми.
Брутните необслужвани заеми и задатъци понижават с 233 млн. лева (3.5%), до 6.5 милиарда лева в края на юни.
Наред с постигнатото посредством продажби и отписвания понижение на абсолютния размер на необслужваните заеми, за низходящата наклонност на каузи на тези експозиции способства и повишаването на размера на кредитния портфейл.
Кредитите за семействата и бизнеса не престават да означават релативно високи темпове на напредък в сегмента на жилищните и потребителските заеми.
През второто тримесечие на 2019г. депозитите в банковата система нарастватс 316 млн. лева (0.3%) и доближават 91.8 милиарда лева в края на юни. В интервала април – юни понижават депозитите на секторите „ Държавно ръководство “ (със 132 млн. лева, 4.8%), „ Кредитни институции “ (с 241 млн. лева, 4.3%) и „ Нефинансови предприятия “ (със 107 млн. лева, 0.4%).
Увеличават се привлечените средства от други финансови предприятия (със 152 млн. лева, 4.3%) и от семействата (с 644 млн. лева, 1.2%).
Собственият капитал в салдото на банковата система в края на юни възлизана 14.1 милиарда лева, като понижава с 18 млн. лева (0.1%) по отношение на края на март. Влияние върху размера на капитала през второто тримесечие оказва изплащането на дивиденти и повишаването на облагата.
Към 30 юни 2019 година облагата на банковата система възлиза на 918 млн. лева, което с 14.6% (117 млн. лева.) повече по отношение на регистрираната към 30 юни 2018 година Показателят за възвръщаемост на активите (ROA) е 1.69% (при 1.6% година по-рано), а на възвръщаемостта на личния капитал (ROE) – 12.98% (при 13.3% към 30 юни 2018 г.).
Понастоящем нарасналата кредитна интензивност се отразява позитивно върху доходността на банковия бранш и индикаторите за качеството на кредитния портфейл. Кредитоспособността на длъжниците обаче може да се утежни при възможна неподходяща динамичност на заетостта и приходите, както и при внезапно нарастване на лихвените проценти по заемите, предизвестяват от централната банка.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ