"Тате, разбери ме, не искам да живея в тази страна" - защо младите бягат от Балканите
Ниски заплати, неприятно ръководство, шуробаджанащина: поради всичко това от ден на ден младежи напущат Балканите. Явление с съдбовни последствия за родните им страни, четем в публикация на " Зюддойче Цайтунг ". Ето по-важното от нея, разказано от " Дойче веле " под заглавие " Вече виждаме децата си единствено по Скайп ".
" Тате, разбери ме, не желая да пребивавам в тази страна " - с тези думи Нина се сбогувала с татко си, преди да се качи на рейса за Виена. 31-годишната висшистка е една от хилядите млади сърби, които обръщат тил на родината си. " Децата ни не устоят тук - и по тази причина към този момент ги виждаме единствено по Скайп ", споделя с оскърбление бащата.
Дали в Белград, София, Букурещ или Атина: историята на Нина и нейния татко се повтаря на всички места на Балканите. Ниските заплати, високата безработица и необятно публикуваната шуробаджанащина подтикват от ден на ден младежи да напущат родните си места и да се насочат към страни като Австрия и Германия.
Решение с съдбовни последствия за родните им страни, тъй като съвсем на всички места на Балканите трудоспособното население и без друго понижава, написа " Зюддойче Цайтунг " и отбелязва, че няма различен район в Европа, откъдето да емигрират толкоз доста млади и добре квалифицирани хора, колкото от България, Румъния, Албания, Гърция и страните от някогашна Югославия.
Балканите се обезкървяват
Според специалисти от Световния стопански конгрес в Давос, всички тези страни изпитват съществени компликации да задържат младите гении в родината им. По този индикатор Сърбия даже заема последното място измежду общо 138 изследвани страни. Днес страната има население от към 7 милиона души, а броят на сърбите, живеещи в чужбина, се пресмята на близо 3,5 милиона. С наклонност към повишаване - през 2014 от страната са се изселили 58 000 сърби - двойно повече, в сравнение с през 2007.
Според създателя на публикацията в " Зюддойче Цайтунг ", това се дължи основно на високата безработица измежду младежите. Явление, което не визира само Сърбия: всеки четвърти юноша в Хърватия е без работа, а в Гърция и Македония - даже всеки втори. Местните пазари на труда постоянно са много негъвкави и дават шансове най-вече на по-възрастните - най-много в държавната администрация. " Зюддойче Цайтунг " цитира данни за Сърбия, от които излиза, че от двата милиона души, които публично имат работа, половин милион са заети в държавната администрация, а други 300 000 - в държавни компании. Нови, само че непривлекателни работни места, се оферират само в търговията и в областта на услугите, прецизира изданието и отбелязва, че до момента в който в Белград моловете порастват като гъби след дъжд, доста други сръбски градове безусловно западат.
В Смедеревска паланка да вземем за пример, на 80 километра от Белград, преди е имало най-малко седем огромни заводи. Днес е останала единствено една - фабриката за железопътни вагони " Гоша ", където работят едвам 350 души - в пъти по-малко, в сравнение с преди години. Тази пролет фабриката попадна в центъра на медийното внимание, откакто един от служащите посегна на живота си от обезсърчение - защото не получавал постоянно заплата, мъжът към този момент не можел да обезпечи прехраната на фамилията си. Милан Вуйчич, който работи във фабриката от три десетилетия, ни споделя, че от години не е получавал цялостна заплата - нищо, че месечното му заплащане е едвам 200 евро. Децата му също припечелват прекомерно малко - въпреки че имат висше обучение, щерка му и синът му са принудени да работят като продавачи - тя в пекарна, а той в магазин за електроуреди. " Нищо чудно, че младежите се махат ", споделя Вуйчич.
Причините
Пътят на Запад е най-лесен за медицински сестри, болногледачи или лекари от трите страни-членки на Европейски Съюз България, Румъния и Гърция. В Германия те заемат многото вакантни места в лечебните заведения и в старческите домове, написа по-нататък " Зюддойче Цайтунг " и прецизира, че немското държавно управление в това време е сключило съответни съглашения и със Сърбия и Босна. Всяка година от Сърбия към Германия потеглят хиляди медици. Причините за това са повече от ясни: съгласно здравната сестра Ранка Йешич, представена в публикацията, в Сърбия хората с нейната специалност получават приблизително по 284 евро на месец, до момента в който в Германия изкарват близо 2000 евро, плюс добавките за нощен труд и за работа в неделя.
Друг фактор, който ускорява отлива на младежи от района, е необятно публикуваната шуробаджанащина, се споделя още в публикацията. Международният валутен фонд откри наскоро в свое проучване съществуването на " сериозна отрицателна връзка " сред качеството на държавното ръководство и емиграцията: битката против корупцията, устойчивостта на правовата страна и други белези за положително ръководство са в Югоизточна Европа доста по-слабо развити, в сравнение с да вземем за пример в Централна Европа или в балтийските страни. Съответно доста по-силна е емиграцията от този район на Европа, се споделя в цитираното проучване.
" Тате, разбери ме, не желая да пребивавам в тази страна " - с тези думи Нина се сбогувала с татко си, преди да се качи на рейса за Виена. 31-годишната висшистка е една от хилядите млади сърби, които обръщат тил на родината си. " Децата ни не устоят тук - и по тази причина към този момент ги виждаме единствено по Скайп ", споделя с оскърбление бащата.
Дали в Белград, София, Букурещ или Атина: историята на Нина и нейния татко се повтаря на всички места на Балканите. Ниските заплати, високата безработица и необятно публикуваната шуробаджанащина подтикват от ден на ден младежи да напущат родните си места и да се насочат към страни като Австрия и Германия.
Решение с съдбовни последствия за родните им страни, тъй като съвсем на всички места на Балканите трудоспособното население и без друго понижава, написа " Зюддойче Цайтунг " и отбелязва, че няма различен район в Европа, откъдето да емигрират толкоз доста млади и добре квалифицирани хора, колкото от България, Румъния, Албания, Гърция и страните от някогашна Югославия.
Балканите се обезкървяват
Според специалисти от Световния стопански конгрес в Давос, всички тези страни изпитват съществени компликации да задържат младите гении в родината им. По този индикатор Сърбия даже заема последното място измежду общо 138 изследвани страни. Днес страната има население от към 7 милиона души, а броят на сърбите, живеещи в чужбина, се пресмята на близо 3,5 милиона. С наклонност към повишаване - през 2014 от страната са се изселили 58 000 сърби - двойно повече, в сравнение с през 2007.
Според създателя на публикацията в " Зюддойче Цайтунг ", това се дължи основно на високата безработица измежду младежите. Явление, което не визира само Сърбия: всеки четвърти юноша в Хърватия е без работа, а в Гърция и Македония - даже всеки втори. Местните пазари на труда постоянно са много негъвкави и дават шансове най-вече на по-възрастните - най-много в държавната администрация. " Зюддойче Цайтунг " цитира данни за Сърбия, от които излиза, че от двата милиона души, които публично имат работа, половин милион са заети в държавната администрация, а други 300 000 - в държавни компании. Нови, само че непривлекателни работни места, се оферират само в търговията и в областта на услугите, прецизира изданието и отбелязва, че до момента в който в Белград моловете порастват като гъби след дъжд, доста други сръбски градове безусловно западат.
В Смедеревска паланка да вземем за пример, на 80 километра от Белград, преди е имало най-малко седем огромни заводи. Днес е останала единствено една - фабриката за железопътни вагони " Гоша ", където работят едвам 350 души - в пъти по-малко, в сравнение с преди години. Тази пролет фабриката попадна в центъра на медийното внимание, откакто един от служащите посегна на живота си от обезсърчение - защото не получавал постоянно заплата, мъжът към този момент не можел да обезпечи прехраната на фамилията си. Милан Вуйчич, който работи във фабриката от три десетилетия, ни споделя, че от години не е получавал цялостна заплата - нищо, че месечното му заплащане е едвам 200 евро. Децата му също припечелват прекомерно малко - въпреки че имат висше обучение, щерка му и синът му са принудени да работят като продавачи - тя в пекарна, а той в магазин за електроуреди. " Нищо чудно, че младежите се махат ", споделя Вуйчич.
Причините
Пътят на Запад е най-лесен за медицински сестри, болногледачи или лекари от трите страни-членки на Европейски Съюз България, Румъния и Гърция. В Германия те заемат многото вакантни места в лечебните заведения и в старческите домове, написа по-нататък " Зюддойче Цайтунг " и прецизира, че немското държавно управление в това време е сключило съответни съглашения и със Сърбия и Босна. Всяка година от Сърбия към Германия потеглят хиляди медици. Причините за това са повече от ясни: съгласно здравната сестра Ранка Йешич, представена в публикацията, в Сърбия хората с нейната специалност получават приблизително по 284 евро на месец, до момента в който в Германия изкарват близо 2000 евро, плюс добавките за нощен труд и за работа в неделя.
Друг фактор, който ускорява отлива на младежи от района, е необятно публикуваната шуробаджанащина, се споделя още в публикацията. Международният валутен фонд откри наскоро в свое проучване съществуването на " сериозна отрицателна връзка " сред качеството на държавното ръководство и емиграцията: битката против корупцията, устойчивостта на правовата страна и други белези за положително ръководство са в Югоизточна Европа доста по-слабо развити, в сравнение с да вземем за пример в Централна Европа или в балтийските страни. Съответно доста по-силна е емиграцията от този район на Европа, се споделя в цитираното проучване.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ