Два данъка – едно бeзумие
Ниската финансова просвета на популацията ли е отговорна за "данъчната " ни незаинтересованост? Или умората от безкрайния преход? Или и двете? Затова несъмнено никой не желае да излезе на улицата или непосредствено да издигне глас в Народното събрание, с цел да изиска рязане на налози...
Няма по какъв начин другояче да се изясни, че следим безшумно и добродушно непрестанно увеличаващия се бюджетен остатък, който може ще чукне 2.5 милиарда лева, да предугаждаме по какъв начин той ще бъде разпилян от държавното управление зад тила на Народното събрание и да не се сещаме, че в цивилизования свят при такова състояние се режат налози. Толкова е просто - събират налози над проекта - значи вземат повече от нужното, т.е време е да се понижат налозите, с цел да бъдат върнати надвзетите пари на хората и на компаниите. Това е доста значимо, тъй като с тези пари те ще усилят потреблението си, ще живне бизнесът и по този метод на следващия ден ще внесе повече налози и ще осъществя по-висок напредък. Особено това важи за налозите върху лихвите и върху дивидентите.
Набеденият за сериозен приходоизточник на хазната налог върху лихвите се "издъни ". Министерството на финансите признава, че данъкът върху лихвата по депозитите не е оправдал упованията. Или упованията на финансовия “гуру” Симеон Дянков, на неговия възпитаник и почитател Горанов, на знайни и незнайни политици и депутати - фискалисти са се оказали надълбоко неправилни.
Спестовността си върви напред и нагоре. Навремето, когато Дянков вкара този налог, "БАНКЕРЪ” предизвести, че банките ще измислят “хибридни” капиталови принадлежности, които ще са отвън обсега на понятието “депозит”. Така и стана.
По-сериозният мотив за унищожаване на този срамен данък е ниският доход от него, което оскъпява доста администрирането му, мотае и банките, и в последна сметка го направи неправилен.
Постъпленията от налог "лихва ", който беше въведен със противоречиви законови промени, считано от 1 януари 2013 година, понижават през всяка от последните години, демонстрират данните от министерството. За 2013 година от този данък в хазната са постъпили 82.4 млн. лева, за 2014 година приходите се свиват до 65.7 млн. лева, а за 2015 година - до 52 млн. лв..
Това демонстрира последната информация, огласена от министъра на финансите Владислав Горанов.
Елегантно припомняме, че през последните гoдини лихвите по депозитите се сринаха фрапантно, а дaнъĸът въpxy лиxвитe пo дeпoзити беше изкълчван няколко пъти.
ГЕРБ вкара ставката oт 10%, която влeзe в cилa oт 1 янyapи 2013 година c пpoмeни в Зaĸoнa зa дaнъцитe въpxy дoxoдитe нa физичecĸитe лицa (ЗДДФЛ). Тогава ръководещите чакаха доход от новия данък от над 120 млн. лева годишно.
След като тези упования не се оправдаха, в края на 2013 година беше решено ставката да се понижава c 2% вcяĸa гoдинa. Πpи тaзи cxeмa в paмĸитe нa пет години дaнъĸът тpябвaшe дa доближи до нулева ставка.
B ĸpaя нa 2014 година тогавашният финансов министър от кабинета "Орешарски " - Петър Чобанов, предложи на Народното събрание дa зaпaзи paзмepa нa дaнъĸa, ĸoйтo по това време бeшe 8 %. Ето за какво пpeз 2015 година дaнъчнaтa cтaвĸa се закотви на това равнище, както е и до през днешния ден. А на облагане към този момент подлежат и приходите от безсрочните влогове.
Преди година "БАНКЕРЪ " направи анкета измежду депутати дали биха подкрепили самодейността да се анулира скандалният налог "лихва ". Идеята за премахването му среща схващане най-много измежду народните представители със здрав стопански разсъдък и загрижени за волята на гласоподавателите. За зла орис обаче всички, които подкрепяха рухването на тази отживялост, като се изключи един - Йордан Цонев, който е ангажиран в този момент с различен вид законотворчество - противоконституционното - в този момент не са в Народното събрание.
"Данъкът върху дивидента към този момент е изцяло неправилен и би трябвало да бъде отстранен. Предложението ми се базира на упованието, че по този метод ще притеглим повече вложения в България, когато няма подобен данък, " разяснява икономистът Румен Гълъбинов. - Допусканията ми допускат, че по този начин ще се освободят приходи, част от които евентуално ще отидат за вложение.
Ще се подтикват освен тези, които получават дивиденти в огромни размери, а и всеобщите акционери, колкото и дребни да са те.
Приходът в бюджета от налога върху дивидентите е пренебрежимо невисок и продължава да понижава всяка последваща година.
Облагането на дивидентите е задължение, което санкционира хората за това, че влагат, а данъчната ни система би трябвало да подтиква вложенията и предприемачеството.
Така ще понижим и налога на едноличните търговци от 15 на 10 %. В момента налог дивиденти е 5%, като съставлява форма на двойно данъчно облагане, защото преди него е удържан налог облага в размер на 10 %. "
С струпване на всички дължими налози (данък облага + налог дивидент) вложителите заплащат 14.5% налог върху вложенията си в България. Това е по този начин, тъй като след 10% налог облага остават 90%, от които се удържат 5%, и за вложителя остават 85.5% от осъществената облага. Така действително дължимият налог става 14.5, а не 10 %.
Сензацията тези дни е желанието на първата социалистка Корнелия Нинова да усили налога върху дивидента от 5 на 10 на 100. Тя стана за смях, като стимулира това предложение с аргумента, че работодателят си плащал от тях и личната заплата и по този начин давал единствено 5%, до момента в който служащият го цакали с 10% налог общ приход.
Да де, но дял се разпределя откакто се реализира и се регистрира облага - освен това състояние омразният на Корнелия шеф първо заплаща на страната 10% налог върху облагата, а след това, в случай че желае да си получи дивидента, заплаща още 5 %. Значи общо 15 %. Или в случай че послушаме Корнелия и вдигнем налог дял на 10%, ще таксуваме бизнеса действително с 20 %. Това ли желаят политиците от Българска социалистическа партия - пердах по бизнеса?
Няма по какъв начин другояче да се изясни, че следим безшумно и добродушно непрестанно увеличаващия се бюджетен остатък, който може ще чукне 2.5 милиарда лева, да предугаждаме по какъв начин той ще бъде разпилян от държавното управление зад тила на Народното събрание и да не се сещаме, че в цивилизования свят при такова състояние се режат налози. Толкова е просто - събират налози над проекта - значи вземат повече от нужното, т.е време е да се понижат налозите, с цел да бъдат върнати надвзетите пари на хората и на компаниите. Това е доста значимо, тъй като с тези пари те ще усилят потреблението си, ще живне бизнесът и по този метод на следващия ден ще внесе повече налози и ще осъществя по-висок напредък. Особено това важи за налозите върху лихвите и върху дивидентите.
Набеденият за сериозен приходоизточник на хазната налог върху лихвите се "издъни ". Министерството на финансите признава, че данъкът върху лихвата по депозитите не е оправдал упованията. Или упованията на финансовия “гуру” Симеон Дянков, на неговия възпитаник и почитател Горанов, на знайни и незнайни политици и депутати - фискалисти са се оказали надълбоко неправилни.
Спестовността си върви напред и нагоре. Навремето, когато Дянков вкара този налог, "БАНКЕРЪ” предизвести, че банките ще измислят “хибридни” капиталови принадлежности, които ще са отвън обсега на понятието “депозит”. Така и стана.
По-сериозният мотив за унищожаване на този срамен данък е ниският доход от него, което оскъпява доста администрирането му, мотае и банките, и в последна сметка го направи неправилен.
Постъпленията от налог "лихва ", който беше въведен със противоречиви законови промени, считано от 1 януари 2013 година, понижават през всяка от последните години, демонстрират данните от министерството. За 2013 година от този данък в хазната са постъпили 82.4 млн. лева, за 2014 година приходите се свиват до 65.7 млн. лева, а за 2015 година - до 52 млн. лв..
Това демонстрира последната информация, огласена от министъра на финансите Владислав Горанов.
Елегантно припомняме, че през последните гoдини лихвите по депозитите се сринаха фрапантно, а дaнъĸът въpxy лиxвитe пo дeпoзити беше изкълчван няколко пъти.
ГЕРБ вкара ставката oт 10%, която влeзe в cилa oт 1 янyapи 2013 година c пpoмeни в Зaĸoнa зa дaнъцитe въpxy дoxoдитe нa физичecĸитe лицa (ЗДДФЛ). Тогава ръководещите чакаха доход от новия данък от над 120 млн. лева годишно.
След като тези упования не се оправдаха, в края на 2013 година беше решено ставката да се понижава c 2% вcяĸa гoдинa. Πpи тaзи cxeмa в paмĸитe нa пет години дaнъĸът тpябвaшe дa доближи до нулева ставка.
B ĸpaя нa 2014 година тогавашният финансов министър от кабинета "Орешарски " - Петър Чобанов, предложи на Народното събрание дa зaпaзи paзмepa нa дaнъĸa, ĸoйтo по това време бeшe 8 %. Ето за какво пpeз 2015 година дaнъчнaтa cтaвĸa се закотви на това равнище, както е и до през днешния ден. А на облагане към този момент подлежат и приходите от безсрочните влогове.
Преди година "БАНКЕРЪ " направи анкета измежду депутати дали биха подкрепили самодейността да се анулира скандалният налог "лихва ". Идеята за премахването му среща схващане най-много измежду народните представители със здрав стопански разсъдък и загрижени за волята на гласоподавателите. За зла орис обаче всички, които подкрепяха рухването на тази отживялост, като се изключи един - Йордан Цонев, който е ангажиран в този момент с различен вид законотворчество - противоконституционното - в този момент не са в Народното събрание.
"Данъкът върху дивидента към този момент е изцяло неправилен и би трябвало да бъде отстранен. Предложението ми се базира на упованието, че по този метод ще притеглим повече вложения в България, когато няма подобен данък, " разяснява икономистът Румен Гълъбинов. - Допусканията ми допускат, че по този начин ще се освободят приходи, част от които евентуално ще отидат за вложение.
Ще се подтикват освен тези, които получават дивиденти в огромни размери, а и всеобщите акционери, колкото и дребни да са те.
Приходът в бюджета от налога върху дивидентите е пренебрежимо невисок и продължава да понижава всяка последваща година.
Облагането на дивидентите е задължение, което санкционира хората за това, че влагат, а данъчната ни система би трябвало да подтиква вложенията и предприемачеството.
Така ще понижим и налога на едноличните търговци от 15 на 10 %. В момента налог дивиденти е 5%, като съставлява форма на двойно данъчно облагане, защото преди него е удържан налог облага в размер на 10 %. "
С струпване на всички дължими налози (данък облага + налог дивидент) вложителите заплащат 14.5% налог върху вложенията си в България. Това е по този начин, тъй като след 10% налог облага остават 90%, от които се удържат 5%, и за вложителя остават 85.5% от осъществената облага. Така действително дължимият налог става 14.5, а не 10 %.
Сензацията тези дни е желанието на първата социалистка Корнелия Нинова да усили налога върху дивидента от 5 на 10 на 100. Тя стана за смях, като стимулира това предложение с аргумента, че работодателят си плащал от тях и личната заплата и по този начин давал единствено 5%, до момента в който служащият го цакали с 10% налог общ приход.
Да де, но дял се разпределя откакто се реализира и се регистрира облага - освен това състояние омразният на Корнелия шеф първо заплаща на страната 10% налог върху облагата, а след това, в случай че желае да си получи дивидента, заплаща още 5 %. Значи общо 15 %. Или в случай че послушаме Корнелия и вдигнем налог дял на 10%, ще таксуваме бизнеса действително с 20 %. Това ли желаят политиците от Българска социалистическа партия - пердах по бизнеса?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ