Ниската активност - диагноза за политическата реалност и съмнение, че българският глас значи нещо
Ниската интензивност на евроизборите в България е диагноза за родната политическа реалност и липса на убеденост че българските гласове в Европа значат нещо. Това съобщи Марчела Абрашева, районен шеф на организация Кантар България, по време на полемика " Евроизбори 2019: какво следва? " По данни на Европарламента изборната интензивност в България е малко над 30% при приблизително за Европейски Съюз съвсем 51%.
Абрашева посочи, че по данни на Евробарометър има невиждано висока поддръжка за участие в Европейски Съюз, което важи за целия Европейски Съюз – над 65% желаят съюза да продължи да се развива и виждат изгоди от еврочленството, съвсем 70% считат, че участието е по-добро за страната им. Над 50% обявиха, че Европа не се движи в вярната посока, избирането на крайни партии беше част от казуса, а не решение, добави тя.
Отбеляза, че спрямо 2014 година още в самото навечерие на изборите се е засякло очакване Екологичен потенциал да има по-голяма роля и тук се крие желанието по някакъв метод да се образуват политики, които са по-понятни. Зелената политика е една релативно понятна политика, счита Абрашева. Според нея тези избори са посочили повече от всеки път, че не всеки сериозен взор към Европейски Съюз значи евроскептицизъм.
България спрямо останалите европейски страни, е една от тези с най-висока поддръжка на еврочленството в прагматичен и в ценностен смисъл. На въпрос към хората, които не желаят да гласоподават, за какво това е по този начин, с изключение на неналичието на информация е имало и индикатор " не считам, че моят глас има значение ". В България той е малко по-висок от междинното ниво.
" Весело, само че не доста "
По думите на Ингрид Шикова, специалист в региона на политиките на Европейски Съюз, Зелените са съумели да завоюват сърцата на младите и, евентуално, на техните родители. " Изгубихме доверие в политиката, в политиците, в личностите, които ни се оферират. Казват, че доверието си отивало на кон, а се прибирало пешком, то се възвръща доста постепенно ", сподели още Шикова. Според нея най-сетне се е появил инстинкта за самозапазване на Европейски Съюз и в този момент задачата на съюза би трябвало да е " Европа, която пази " без това да значи протекционизъм.
По мотив относително ниската изборна интензивност в България тя сподели, че е належащо още доста просвещение по европейските въпроси, което да стартира с учебните заведения, да се работи с младежите. Ако би трябвало с термините на музиката да определим какво се случи, то е " алегро ма нон тропо " – радостно, само че не доста, добави Шикова.
Свръхголяма коалиция
Политологът Владимир Шопов счита, че след тези избори Европарламентът е замязял на народен. Това, което виждаме в редица национални страни, се случи и в институционалното сърце на Европа. Типичният народен парламент в Европа значи по-голяма фрагментация - когато в самата институция делът на партиите се сближава, те са доста със относително идентичен условен дял, имат и проблематична взаимност в самите себе си, изясни Шопов. Той предвижда, че някои от до неотдавна добре познатите постоянни фракции ще се окажат по-нестабилни. Има и свиващ се център, а двете партийни семейства в центъра претърпяват структурни офанзиви от разнообразни флангове.
По неговото мнение се отива към свърхголяма коалиция. Тя ще има обща политическа стратегия, само че в всекидневието си по-често ще има " а ла карт обединения " по избрани тематики.
Шопов означи, че има разбъркване в йерархията на значимост на европейските институции и доста по-важно ще е кой ще оглави Европейския съвет и още по-важно кой ще оглави Екологичен потенциал, с цел да удържа този сложен развой на ръководство на тази комплицирана коалиция, както и кой е оглави ЕЦБ на фона на неналичието на консенсус за промените в еврозоната.
Крайнодесните - факт, само че не толкоз стряскащ
За мощното показване на зелените партии той разяснява, че то се следи в огромна част на северните страни и в някои в централна Европа, само че не и тук.
Очакванията за някакви революции фрапиращи, стряскащи събития бяха тактически трик за повдигане на интензивността, сподели той по въпроса за представянето на крайнодесните, и добави, че в проучванията не е имало доказателства за задаваща се такава вълна. Все отново означи, че два-три Народното събрание обратно тази политическа настройка заемаше една седма-една шеста от местата, а в този момент тя ще има 172 представители,,тоест единствено седем по-малко от ЕНП. Изтъкна, че са пръснати в три фракции, които евентуално още станат две, само че възходящото въздействие на тази настройка в европейската политика е реалност, продължава, въпреки и не със стряскащо движение.
Имаме овладяно неодобрение към съюза и по избрани тематики малко по-осъзнати изгоди от действието му, изясни Шопов, отдавайки това на обстоятелството, че последните три огромни рецесии бяха транснационални. Затова съгласно него можем да открием нарастване на чувството и разбирането, че този съюз може да ни бъде потребен в сериозни обстановки.
Ясно е, че Европейски Съюз няма да има повече средства, няма мандат и единодушие за сериозен интеграционен, добави Шопов.
За разпределянето на висшите постове в Европейски Съюз Владимир Шопов разяснява, че има пряк конфликт сред Германия и Франция (повече четете тук). Ключовият параметър, счита той, е коя страна на коя институция ще упорства най-вече. Меркел е принудена вътрешно партийно да пази Манфред Вебер от Европейската национална партия, само че Германия би се радвала, в случай че овладее друга институция, а не толкоз Европейската комисия, добави той.
Коментира, че през последните две десетилетия хората са станали по-критични и трябват политически фигури, които могат да водят разговор, да убеждават, да демонстрират направления. Европейската политика доста рядко е привличала най-смелите политически сърца, добави Шопов.
Той чака в Европарламента да има коалиция в центъра, само че политическото й всекидневие да е необичайно, по обособени тематики да се търси единодушие вляво, в други вдясно, ЕНП да бъде непрекъснато дърпана по някои тематики. Ще има свръхголяма центристка коалиция, което ще даде повече благоприятни условия на по-крайните гласове.
По мнението на Шикова държавните и държавни ръководители нямат интерес да има мощна фигура отпред на Европейската комисия.
Защо гласоподават хората?
Марчела Абрашева сподели, че на въпроса за какво биха дали своят вот европейците дават преди всичко отговора " тъй като е моят цивилен дълг ", а на второ – " тъй като се усещам жител на Европейски Съюз ". Има два лагера – да бъде европейски жител оказва помощ на нашето родно ръководство да държи правия път. България е от тази част на спектъра. Другият лагер счита, че европейските политики стопират държавните управления да вършат верните неща.
Владимир Шопов посочи, че при интензивността се вижда ясно разделяне изток-запад, а другите с по-ниска интензивност са били в Южна Европа. Най-големият проблем ще възникне, в случай че се затвърди чувство, че сме обект, а не индивид на полтикиата в Европейски Съюз. Има тематики и признаци, че това може да се задълбочи в този Европарламент. Някои от тематиките, множеството нови, цифровизация, климат, имат доста по-голям резонанс в западна, в сравнение с в източна Европа, добави политологът.
Той счита, че следеният избор в България е не повече от 2-3%, само че е универсално пояснение за какво и по какъв начин едни избори се случват по избран метод и е извънредно време това да престане.
В отговор на въпрос Ингрид Шикова изрази желание за федерацията изключително ще се отнася до еврозоната, а съгласно Шопов чака значително федералисткият план е замразен. Той чака постепенно селективна интеграция под силата на рецесии и на условия.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (574)
Абрашева посочи, че по данни на Евробарометър има невиждано висока поддръжка за участие в Европейски Съюз, което важи за целия Европейски Съюз – над 65% желаят съюза да продължи да се развива и виждат изгоди от еврочленството, съвсем 70% считат, че участието е по-добро за страната им. Над 50% обявиха, че Европа не се движи в вярната посока, избирането на крайни партии беше част от казуса, а не решение, добави тя.
Отбеляза, че спрямо 2014 година още в самото навечерие на изборите се е засякло очакване Екологичен потенциал да има по-голяма роля и тук се крие желанието по някакъв метод да се образуват политики, които са по-понятни. Зелената политика е една релативно понятна политика, счита Абрашева. Според нея тези избори са посочили повече от всеки път, че не всеки сериозен взор към Европейски Съюз значи евроскептицизъм.
България спрямо останалите европейски страни, е една от тези с най-висока поддръжка на еврочленството в прагматичен и в ценностен смисъл. На въпрос към хората, които не желаят да гласоподават, за какво това е по този начин, с изключение на неналичието на информация е имало и индикатор " не считам, че моят глас има значение ". В България той е малко по-висок от междинното ниво.
" Весело, само че не доста "
По думите на Ингрид Шикова, специалист в региона на политиките на Европейски Съюз, Зелените са съумели да завоюват сърцата на младите и, евентуално, на техните родители. " Изгубихме доверие в политиката, в политиците, в личностите, които ни се оферират. Казват, че доверието си отивало на кон, а се прибирало пешком, то се възвръща доста постепенно ", сподели още Шикова. Според нея най-сетне се е появил инстинкта за самозапазване на Европейски Съюз и в този момент задачата на съюза би трябвало да е " Европа, която пази " без това да значи протекционизъм.
По мотив относително ниската изборна интензивност в България тя сподели, че е належащо още доста просвещение по европейските въпроси, което да стартира с учебните заведения, да се работи с младежите. Ако би трябвало с термините на музиката да определим какво се случи, то е " алегро ма нон тропо " – радостно, само че не доста, добави Шикова.
Свръхголяма коалиция
Политологът Владимир Шопов счита, че след тези избори Европарламентът е замязял на народен. Това, което виждаме в редица национални страни, се случи и в институционалното сърце на Европа. Типичният народен парламент в Европа значи по-голяма фрагментация - когато в самата институция делът на партиите се сближава, те са доста със относително идентичен условен дял, имат и проблематична взаимност в самите себе си, изясни Шопов. Той предвижда, че някои от до неотдавна добре познатите постоянни фракции ще се окажат по-нестабилни. Има и свиващ се център, а двете партийни семейства в центъра претърпяват структурни офанзиви от разнообразни флангове.
По неговото мнение се отива към свърхголяма коалиция. Тя ще има обща политическа стратегия, само че в всекидневието си по-често ще има " а ла карт обединения " по избрани тематики.
Шопов означи, че има разбъркване в йерархията на значимост на европейските институции и доста по-важно ще е кой ще оглави Европейския съвет и още по-важно кой ще оглави Екологичен потенциал, с цел да удържа този сложен развой на ръководство на тази комплицирана коалиция, както и кой е оглави ЕЦБ на фона на неналичието на консенсус за промените в еврозоната.
Крайнодесните - факт, само че не толкоз стряскащ
За мощното показване на зелените партии той разяснява, че то се следи в огромна част на северните страни и в някои в централна Европа, само че не и тук.
Очакванията за някакви революции фрапиращи, стряскащи събития бяха тактически трик за повдигане на интензивността, сподели той по въпроса за представянето на крайнодесните, и добави, че в проучванията не е имало доказателства за задаваща се такава вълна. Все отново означи, че два-три Народното събрание обратно тази политическа настройка заемаше една седма-една шеста от местата, а в този момент тя ще има 172 представители,,тоест единствено седем по-малко от ЕНП. Изтъкна, че са пръснати в три фракции, които евентуално още станат две, само че възходящото въздействие на тази настройка в европейската политика е реалност, продължава, въпреки и не със стряскащо движение.
Имаме овладяно неодобрение към съюза и по избрани тематики малко по-осъзнати изгоди от действието му, изясни Шопов, отдавайки това на обстоятелството, че последните три огромни рецесии бяха транснационални. Затова съгласно него можем да открием нарастване на чувството и разбирането, че този съюз може да ни бъде потребен в сериозни обстановки.
Ясно е, че Европейски Съюз няма да има повече средства, няма мандат и единодушие за сериозен интеграционен, добави Шопов.
За разпределянето на висшите постове в Европейски Съюз Владимир Шопов разяснява, че има пряк конфликт сред Германия и Франция (повече четете тук). Ключовият параметър, счита той, е коя страна на коя институция ще упорства най-вече. Меркел е принудена вътрешно партийно да пази Манфред Вебер от Европейската национална партия, само че Германия би се радвала, в случай че овладее друга институция, а не толкоз Европейската комисия, добави той.
Коментира, че през последните две десетилетия хората са станали по-критични и трябват политически фигури, които могат да водят разговор, да убеждават, да демонстрират направления. Европейската политика доста рядко е привличала най-смелите политически сърца, добави Шопов.
Той чака в Европарламента да има коалиция в центъра, само че политическото й всекидневие да е необичайно, по обособени тематики да се търси единодушие вляво, в други вдясно, ЕНП да бъде непрекъснато дърпана по някои тематики. Ще има свръхголяма центристка коалиция, което ще даде повече благоприятни условия на по-крайните гласове.
По мнението на Шикова държавните и държавни ръководители нямат интерес да има мощна фигура отпред на Европейската комисия.
Защо гласоподават хората?
Марчела Абрашева сподели, че на въпроса за какво биха дали своят вот европейците дават преди всичко отговора " тъй като е моят цивилен дълг ", а на второ – " тъй като се усещам жител на Европейски Съюз ". Има два лагера – да бъде европейски жител оказва помощ на нашето родно ръководство да държи правия път. България е от тази част на спектъра. Другият лагер счита, че европейските политики стопират държавните управления да вършат верните неща.
Владимир Шопов посочи, че при интензивността се вижда ясно разделяне изток-запад, а другите с по-ниска интензивност са били в Южна Европа. Най-големият проблем ще възникне, в случай че се затвърди чувство, че сме обект, а не индивид на полтикиата в Европейски Съюз. Има тематики и признаци, че това може да се задълбочи в този Европарламент. Някои от тематиките, множеството нови, цифровизация, климат, имат доста по-голям резонанс в западна, в сравнение с в източна Европа, добави политологът.
Той счита, че следеният избор в България е не повече от 2-3%, само че е универсално пояснение за какво и по какъв начин едни избори се случват по избран метод и е извънредно време това да престане.
В отговор на въпрос Ингрид Шикова изрази желание за федерацията изключително ще се отнася до еврозоната, а съгласно Шопов чака значително федералисткият план е замразен. Той чака постепенно селективна интеграция под силата на рецесии и на условия.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (574)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ