Спецобвинението: През 2020 г. в съда са внесени 52 дела за корупция. Мит е, че оправданите са много
Нищожен % от изправените от Специализираната прокуратура на съд корумпирани властимащи са получили оправдателна присъда, откогато тя въобще съществува. За цялото това време оправдани за корупционни закононарушения са едвам 0,5% от предадени на съд лица.
Данните са от разбор на активността на Специализираната прокуратура и Апелативната профилирана прокуратури за интервала 1 януари 2012 – 31 декември 2020 година, в частта, касаеща корупционните закононарушения, който е направен от Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет и бе признат на 09.02.2022 година Следва да се означи, че този жанр закононарушения са включени от законодателя в компетентността на двете прокуратури едвам в края на 2017 година, т.е. 5 години откакто те стартират да действат.
Анализът на активността на двете профилирани прокуратури бе назначен от Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) през май 2021 година по предложение на тогавашния длъжностен правосъден министър Янаки Стоилов. Инициативата за това бе предизвикана от настояването на „ Демократична България “ и импортирания от групировката законопроект за закриването на профилираните съд и обвиняване.
Стоилов обаче тогава настоя преди да се взимат сходни съществени ограничения да се извърши разбор на успеваемостта на тези структури, с цел да се направи по-трезва преценка от какви тъкмо промени се нуждаят.
И тогава, и в този момент, от „ Демократична България “ изрично упорстват за тоталното елиминиране на профилираните съдилища и прокуратури под претекст, че те са неефективни, а правата религия в тази тенденция бе продължена и от новите ръководещи в лицето на „ Продължаваме промяната “. Същият разбор и по същия мотив бе назначен от Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет във връзка с профилираните съдилища.
Сега готовите резултати от разбора на двете профилирани прокуратури, направен от трима членове на Прокурорската гилдия, шестима обвинители от Върховната касационна прокуратура (ВКП) и четирима спецобвинители, изцяло опровергават изказванията за неефективност на тези структури и вечно развенчават мита, че те не са задоволително дейни в битката с корупцията.
Към момента всички магистрати, които гледат корупционни закононарушения в цялата страна, са съсредоточени в профилираните прокуратури. Те са общо 19 прокурори и 18 следователи. От резултатите от разбора прозират извънредно любопитни данни, които демонстрират безапелационен растеж както на формираните, по този начин и на прегледаните досъдебни производства за корупция от спецмагистратите за целия интервал от съществуването им през 2012 година до края на 2020 година
Важно е да се посочи, че Специализираната прокуратура регистрира следени и решени досъдебни производства за корупционни закононарушения и за интервала преди 05 ноември 2017 година, само че като съпътстващи проведената престъпност. От този миг нататък бяха направени законови промени и точно тя стана способена да образува и води досъдебни производства за корупционни закононарушения, осъществени от избрани длъжностни лица. Допреди това, те бяха пръснати из всички прокуратури в страната.
Резултатите от разбора демонстрират, че общо решените досъдебни производства за корупционни закононарушения от Специализираната прокуратура през годините са: 6 броя за 2015 година, 9 – за 2016 година и 4 – за 2017 година Логично поради законодателната смяна в края на 2017 година, през 2018 година техният брой се усилва на 26 като идващите две години нараства доста – до 40 през 2019 година и 92 – през 2020 година Видно е, че през 2020 година решените производства за корупционни закононарушения са четири пъти повече по отношение на тези за 2018 година
В разбора се сочи още, че от общия брой решени производства за корупционни закононарушения в интервала преди и по време на влизане в действие на законовите промени единствено 1 произвеждане е спряно и 1 е прекъснато (и двете през 2016 г.).
Останалите 16 решени досъдебни производства са импортирани с обвинителен акт в съда. Така през 2015 година и 2017 година 100% от решените досъдебни производства (6 за 2015 година и 3 за 2017 г.) са завършили с внасяне на обвинителен акт в съда, а през 2016 година те са 7 или 77% от решените досъдебни производства. През 2018 година с обвинителен акт в съда са импортирани 10 производства, 14 са импортираните каузи за 2019 година и 17 – за 2020 година За същия интервал спрените досъдебни производства са 3 – за 2018 година, 5 – за 2019 година и 4 – за 2020 година, а прекратените са: 3 – за 2018 година, 11 – за 2019 година и 52 – за 2020 година За същата година следените производства от прокурор са съвсем 300 или общо 274. За всички тях, както стана дума нагоре, дават отговор общо едвам 19 прокурори.
Сравнението сред интервалите преди и след началото на 2018 година (съобразно смяната в компетентността на Специализираната прокуратура по избрани от Наказателно-процесуален кодекс корупционни производства), с изключение на разумното увеличение на броя следени и новообразувани каузи, демонстрира понижаване по отношение на интервала преди 2018 година на броя решени досъдебни производства по отношение на следените (около 19% за 2018 година и 2019 година и 33,5% за 2020 година, като за съпоставяне в интервала 2015 година – 2017 година те са 65,5%). Според анализиращите това е по този начин, тъй като в интервала преди 05 ноември 2017 година водените досъдебни производства за корупционни закононарушения от Специализираната прокуратура са били съпътстващи по отношение на другите закононарушения от компетентността й. Когато корупционните закононарушения, осъществени от лица, заемащи висши длъжности (характеризиращи се с висока фактическа и правна сложност), са към този момент от независима нейна подготвеност, делът на решените досъдебни производства по отношение на следените понижава до към 26%.
Абсолютно погрешно се оказва и изказванието на настояващите за закриването на профилираните прокуратури, че те завършват голям % от делата за корупция със съглашения, което по думите им, не довеждало до оптимално ефикасни санкции за отговорните. Истината се оказва друга, а точно, че броят на делата за корупционни закононарушения, импортирани за решение в съда със съглашения, е незабележим. В интервала 2015 година – 2017 година такива няма, за 2018 година е подписано 1 съглашение с 1 лице, за 2019 година – също 1 съглашение с 1 лице, а за 2020 година – 5 съглашения с 5 обвинени лица. Процентното съпоставяне демонстрира, че по отношение на общия брой на импортираните актове в съда, процентът на импортираните съглашения от СП през годините за този тип каузи е невисок: 4% за 2018 година, 2,5% за 2019 година и 5% за 2020 година
На фона на изложените данни предстоящо в разбора се прави и констатация за повишение на натовареността на профилираните прокурори, след измененията от 2017 година и прехвърлянето на компетентността за разглеждане на производствата против корупцията по високите етажи на властта точно на тях. Допреди това профилираните прокуратура и съд гледаха само делата за проведена престъпност и тероризъм, които и в този момент остават в тяхната подготвеност, а по част от тях има повече от 15-20 обвинени единствено по едно произвеждане.
Така анализът на успеваемостта на Специализираната прокуратура не просто влиза в очевидно несъгласие с изказванията на „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “, че те не работят задоволително добре, а и кристално ясно демонстрира тяхната самоцелност. Реалността, която само цифрите, а не голословните изказвания и кухите изречения на новия политически хайлайф, става ясно, потвърждава и че ползите за закриването на профилираните структури се коренят надалеч отвън тяхна твърдяна неефективност.
Данните от този разбор действително единствено удостоверяват думите на редица изтъкнати адвокати и магистрати, че настояването за закриването им е единствено в полза на олигархичните кръгове в страната, чиято единствена цел е да се спасят от наказателно гонене точно от тези структури. А изгодите за обществото и жителите от закриването им освен няма да са огромни, а даже ще претърпят декаданс, защото то ще докара и до преустановяване на огромен брой от производствата поради прехвърлянето им в общите обвинявания. Дали и за какво това ще бъде позволено, занапред ще бъде предмет на разбор, само че последствията няма да са в интерес на българското правораздаване.
Данните са от разбор на активността на Специализираната прокуратура и Апелативната профилирана прокуратури за интервала 1 януари 2012 – 31 декември 2020 година, в частта, касаеща корупционните закононарушения, който е направен от Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет и бе признат на 09.02.2022 година Следва да се означи, че този жанр закононарушения са включени от законодателя в компетентността на двете прокуратури едвам в края на 2017 година, т.е. 5 години откакто те стартират да действат.
Анализът на активността на двете профилирани прокуратури бе назначен от Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) през май 2021 година по предложение на тогавашния длъжностен правосъден министър Янаки Стоилов. Инициативата за това бе предизвикана от настояването на „ Демократична България “ и импортирания от групировката законопроект за закриването на профилираните съд и обвиняване.
Стоилов обаче тогава настоя преди да се взимат сходни съществени ограничения да се извърши разбор на успеваемостта на тези структури, с цел да се направи по-трезва преценка от какви тъкмо промени се нуждаят.
И тогава, и в този момент, от „ Демократична България “ изрично упорстват за тоталното елиминиране на профилираните съдилища и прокуратури под претекст, че те са неефективни, а правата религия в тази тенденция бе продължена и от новите ръководещи в лицето на „ Продължаваме промяната “. Същият разбор и по същия мотив бе назначен от Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет във връзка с профилираните съдилища.
Сега готовите резултати от разбора на двете профилирани прокуратури, направен от трима членове на Прокурорската гилдия, шестима обвинители от Върховната касационна прокуратура (ВКП) и четирима спецобвинители, изцяло опровергават изказванията за неефективност на тези структури и вечно развенчават мита, че те не са задоволително дейни в битката с корупцията.
Към момента всички магистрати, които гледат корупционни закононарушения в цялата страна, са съсредоточени в профилираните прокуратури. Те са общо 19 прокурори и 18 следователи. От резултатите от разбора прозират извънредно любопитни данни, които демонстрират безапелационен растеж както на формираните, по този начин и на прегледаните досъдебни производства за корупция от спецмагистратите за целия интервал от съществуването им през 2012 година до края на 2020 година
Важно е да се посочи, че Специализираната прокуратура регистрира следени и решени досъдебни производства за корупционни закононарушения и за интервала преди 05 ноември 2017 година, само че като съпътстващи проведената престъпност. От този миг нататък бяха направени законови промени и точно тя стана способена да образува и води досъдебни производства за корупционни закононарушения, осъществени от избрани длъжностни лица. Допреди това, те бяха пръснати из всички прокуратури в страната.
Резултатите от разбора демонстрират, че общо решените досъдебни производства за корупционни закононарушения от Специализираната прокуратура през годините са: 6 броя за 2015 година, 9 – за 2016 година и 4 – за 2017 година Логично поради законодателната смяна в края на 2017 година, през 2018 година техният брой се усилва на 26 като идващите две години нараства доста – до 40 през 2019 година и 92 – през 2020 година Видно е, че през 2020 година решените производства за корупционни закононарушения са четири пъти повече по отношение на тези за 2018 година
В разбора се сочи още, че от общия брой решени производства за корупционни закононарушения в интервала преди и по време на влизане в действие на законовите промени единствено 1 произвеждане е спряно и 1 е прекъснато (и двете през 2016 г.).
Останалите 16 решени досъдебни производства са импортирани с обвинителен акт в съда. Така през 2015 година и 2017 година 100% от решените досъдебни производства (6 за 2015 година и 3 за 2017 г.) са завършили с внасяне на обвинителен акт в съда, а през 2016 година те са 7 или 77% от решените досъдебни производства. През 2018 година с обвинителен акт в съда са импортирани 10 производства, 14 са импортираните каузи за 2019 година и 17 – за 2020 година За същия интервал спрените досъдебни производства са 3 – за 2018 година, 5 – за 2019 година и 4 – за 2020 година, а прекратените са: 3 – за 2018 година, 11 – за 2019 година и 52 – за 2020 година За същата година следените производства от прокурор са съвсем 300 или общо 274. За всички тях, както стана дума нагоре, дават отговор общо едвам 19 прокурори.
Сравнението сред интервалите преди и след началото на 2018 година (съобразно смяната в компетентността на Специализираната прокуратура по избрани от Наказателно-процесуален кодекс корупционни производства), с изключение на разумното увеличение на броя следени и новообразувани каузи, демонстрира понижаване по отношение на интервала преди 2018 година на броя решени досъдебни производства по отношение на следените (около 19% за 2018 година и 2019 година и 33,5% за 2020 година, като за съпоставяне в интервала 2015 година – 2017 година те са 65,5%). Според анализиращите това е по този начин, тъй като в интервала преди 05 ноември 2017 година водените досъдебни производства за корупционни закононарушения от Специализираната прокуратура са били съпътстващи по отношение на другите закононарушения от компетентността й. Когато корупционните закононарушения, осъществени от лица, заемащи висши длъжности (характеризиращи се с висока фактическа и правна сложност), са към този момент от независима нейна подготвеност, делът на решените досъдебни производства по отношение на следените понижава до към 26%.
Абсолютно погрешно се оказва и изказванието на настояващите за закриването на профилираните прокуратури, че те завършват голям % от делата за корупция със съглашения, което по думите им, не довеждало до оптимално ефикасни санкции за отговорните. Истината се оказва друга, а точно, че броят на делата за корупционни закононарушения, импортирани за решение в съда със съглашения, е незабележим. В интервала 2015 година – 2017 година такива няма, за 2018 година е подписано 1 съглашение с 1 лице, за 2019 година – също 1 съглашение с 1 лице, а за 2020 година – 5 съглашения с 5 обвинени лица. Процентното съпоставяне демонстрира, че по отношение на общия брой на импортираните актове в съда, процентът на импортираните съглашения от СП през годините за този тип каузи е невисок: 4% за 2018 година, 2,5% за 2019 година и 5% за 2020 година
На фона на изложените данни предстоящо в разбора се прави и констатация за повишение на натовареността на профилираните прокурори, след измененията от 2017 година и прехвърлянето на компетентността за разглеждане на производствата против корупцията по високите етажи на властта точно на тях. Допреди това профилираните прокуратура и съд гледаха само делата за проведена престъпност и тероризъм, които и в този момент остават в тяхната подготвеност, а по част от тях има повече от 15-20 обвинени единствено по едно произвеждане.
Така анализът на успеваемостта на Специализираната прокуратура не просто влиза в очевидно несъгласие с изказванията на „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “, че те не работят задоволително добре, а и кристално ясно демонстрира тяхната самоцелност. Реалността, която само цифрите, а не голословните изказвания и кухите изречения на новия политически хайлайф, става ясно, потвърждава и че ползите за закриването на профилираните структури се коренят надалеч отвън тяхна твърдяна неефективност.
Данните от този разбор действително единствено удостоверяват думите на редица изтъкнати адвокати и магистрати, че настояването за закриването им е единствено в полза на олигархичните кръгове в страната, чиято единствена цел е да се спасят от наказателно гонене точно от тези структури. А изгодите за обществото и жителите от закриването им освен няма да са огромни, а даже ще претърпят декаданс, защото то ще докара и до преустановяване на огромен брой от производствата поради прехвърлянето им в общите обвинявания. Дали и за какво това ще бъде позволено, занапред ще бъде предмет на разбор, само че последствията няма да са в интерес на българското правораздаване.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ