Нищо не уморява повече от организирането на почивката! Когато се

Нищо не уморява повече от организирането на почивката! Когато се преработим, не сядаме просто да си отдъхнем, а започваме трескаво да пресмятаме къде тъкмо да отидем, с цел да получим оптималната почивна възвращаемост на парите си за късото време на отпуската. Смятаме, организираме, тормозим се дали всичко ще стане както е планувано. Резултатът е една непрестанна тревога. Добре ли вложих? Не трябваше ли да отида другаде?

Затова и всеки сезон тематиката за цената на чадърите и шезлонгите по морето е по този начин въздействаща. Като медиен евъргрийн тя може да се мери единствено с драмите към цената на агнешкото месо по Великден и рибата по Никулден. Остава църквата да измисли някой светец на шезлонгите, та да добие тематиката същинския си обреден смисъл.

Лятото на българина

Скъпо излиза българското море, единствено че тайландското май ще пристигна още по-скъпо? Ама там пък обслужването сякаш е по-добро. Да идем на планина тогава? Да, но пък да се изложим пред приятелите, че с едно море не сме се уредили...

Забележете метода, по който приказваме за лятната отмора. Като че ли не е забавно какво си претърпял, каква риба си хванал, какъв спорт си научил, каква просвета си опознал. Основната тематика е какъв брой си дал за чадъра и шезлонга. Къде си съумял да паркираш хавлията, дали си бил на първа линия, или гледката към морето е била закривана от нечий гъз. И по какъв начин са ти одрали кожата за една шопска салата.

Много хора имат чувството, че българският туризъм се мутризира; тук приватизираха курортите по този начин, както в Русия направиха с петрола и алуминия. Само че светът е огромен, туризъм дебне отвред. През последните години българската междинна класа последователно стартира да върви на отмора в чужбина: от една страна стана елементарно да се пътува, от друга българските приходи взеха да се доближават най-малко до тези в развиващия се свят, където също залагат на туризъм. За западноевропееца ваканциите от дълго време са свързани с разкриване на нови светове, научаване на нови неща, колкото и условно да е това при туристическата бутафория. Тази настройка стартира да се постанова и в България - връщаш се с разкази за нещо ново, не за познатата до болежка почивна станция на предприятието.

Гневът против бариерите и бетона