Някъде там светът трябва да има край ~ ВИСЛАВА ШИМБОРСКА
Нищо не се е трансформирало.
Тялото е контейнер за болка;
то би трябвало да се храни, да диша въздух и да спи;
има тънка кожа и кръвта е тъкмо под нея;
има добър ресурс от зъби и нокти;
костите му могат да бъдат счупени;
сухожилията му могат да бъдат разтегнати.
При изтезанията всичко това се взема поради.
Нищо не се е трансформирало.
Тялото към момента трепери, както е треперело
преди основаването на Рим и по-късно,
в двадесети век преди и след Христос.
Мъченията са тъкмо това, което са били,
единствено че земята се е свила
и всичко, което се случва, звучи по този начин,
като че ли е единствено на една стая разстояние.
Нищо не се е трансформирало.
С изключение на това, че има повече хора,
и до старите закононарушения са се появили нови –
същински, измислени, краткотрайни и несъществуващи.
Но викът, с който тялото дава отговор за тях
е бил, е и ще бъде зов на непорочност
в сходство с вековната канара и мярка.
Нищо не се е трансформирало.
С изключение може би на маниерите, церемониите, танците.
Жестът на ръцете, закриващи главата,
е останал същият.
Тялото написа, криви се и се влачи,
пада на земята, когато е бутнато, повдига коленете си,
посинява, подува се, плюе и кърви.
Нищо не се е трансформирало.
С изключение на течението на реките,
формата на горите, крайбрежията, пустините и ледниците.
Малката душа броди измежду тези пейзажи,
изчезва, връща се, доближава се, отдалечава се,
уклончива и непозната на себе си,
ту сигурна, ту несигурна в личното си битие,
до момента в който тялото е и е и е
и няма къде да отиде.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Ужасното и прелестното се раждат на едно и също място – ВИСЛАВА ШИМБОРСКА
