The Times със зловещи детайли за убийството на Сюлеймани с 1 бутон от 11 000 км и 2 ракети от 1 дрон MQ9 Reaper
Нищо не подозиращият Сюлеймани е погубен с натискането на един бутон от 11 хиляди километра, написа английският вестник The Times
Може би след 20 години, като основен ирански фактор в проблемите в Близкия Изток, той е считал, че е несломим. Може би той се е доверил на настояването на президента Тръмп, че няма предпочитание за война с Иран и желае напълно да се отдръпна от района.
Генералът сигурно е знаел, че американските и израелските водачи години наред възнамеряват убийството му и по-късно чакат вероятните последствия, написа "Фокус ".
Каквато и да е повода, последните ходове в страхотната игра, изиграна от генерал-майор Касем Сюлеймани, 62-годишен, началник на иранските сили „ Кудс “, демонстрираха несъразмерна самонадеяност.
Когато късно в четвъртък вечерта излетя от Дамаск за Багдад, от една от основните столици, която Техеран счита, че държи в джоба си до другата такава, той не употребява някаква загадка военна или паравоенна въздушна база. Той хвърча със своя персонален аероплан на иранския режим до главното интернационално летище на Багдад.
Както той знаеше, летището е освен всекидневен маршрут за локални, задгранични и западни цивилни лица и бойци в и отвън страната, то е в съседство с военна база, споделена сред иракската антитерористична работа и американските сили. Дори не се „ опита да резервира яйцата в обособени кошници “.
Пътуваше с високопоставени ръководители от Иранския революционен гвардейски корпус: бригаден военачалник Хосен Джафари Ниа, полковник Шахруд Мозафари Ниа, майор Хади Тароми и капитан Вахид Заманян.
Той бе посрещнат от най-висшия действен личен състав на Иран в иракските сили за сигурност и паравоенни сили: Джамал Джафар Ибрахими, по-известен като Абу Махди ал Мухандис, индивидът, който след американско-британското навлизане в Ирак през 2003 година сътвори иракския вид на ливанската милиция „ Хизбулла “.
Иракската милиция „ Катаеб Хизбулла “ бе упрекната от Пентагона, че стои зад неотдавнашните ракетни офанзиви върху употребяваните от Съединени американски щати бази в Ирак, а пет от нейните съединения бяха ударени от въздуха в неделя.
Мухандис избяга в Иран от режима на Саддам Хюсеин през 1979 година и беше вербуван като сътрудник в последвалата война сред страните от Революционната армия. Той служи на Иран от този момент.
Наред с Мухандис, с цел да поздрави Солеймани, беше пристигнал и Мохамед Ридха от Народните мобилизационни единици (НМЕ), формалната приета от иракското държавно управление управителна група за иракските милиции. Официалната позиция на Мухандис беше заместник-ръководител на Наредба за медицинската експертиза, зависещ непосредствено на премиера Адел Абдул-Махди.
Всичките седем мъже се събраха в джип „ Тойота “ и миниван „ Хюндай “ и потеглиха от летището по основния път. Но големите качества за наблюдаване на Америка, овладяни от Агенцията за национална сигурност в Мериленд и подкрепени от гигантска интервенция на Централно разузнавателно управление на САЩ в Багдад, бяха сложили Солеймани на на мушката си
Към мястото бяха изпратени два дрона MQ9 Reaper от военната и въздушна база Ал-Удейд в Катар. Резервният дрон не беше необходим. Само две ракети бяха употребявани от операторите в базата на Военновъздушни сили на Съединени американски щати в Крич в Невада, по една за всяко от двете транспортни средства.
Разбира се, ударът е бил утвърдена по същото време, когато президентът Тръмп позволи офанзивата в неделя против „ Катаеб Хизбулла “.
Силите за сигурност дойдоха на мястото незабавно, с телефонни камери. Изображенията, които бързо разпространиха в обществените медии, бяха красноречиви. На едно от тях транспортното средство на генерала към момента гореше а на друго - протегната кървава ръка носеше разпознаващ се пръстен.
Реакцията беше незабавна. Тълпи се събраха в родния град на Сюлеймани Керман и в Мешхад, един от центровете на поддръжката на режима в Техеран.
Ирак също беше обезпокоен. На държавното управление явно беше мъчно да повярва, че съдружник може да убие Мухандис, публично върховен държавен чиновник, на иракска земя.
"Убийството на иракски боен пълководец, който заема публична позиция, е експанзия против Ирак, страната, държавното управление и хората ", съобщи министър председателят.
„ Провеждането на ликвидационни интервенции против иракски лидерски ръководители или от братска страна на иракска земя е жестоко нарушаване на иракския суверенитет, очевидна офанзива против достолепието на страната и рискова ескалация, която разпалва опустошителната война в Ирак, района и света "
Други иракчани се усещаха друго, както и съперниците на въздействието на Иран в Близкия изток. Кадри снимаха протестиращи в Багдад и Южен Ирак, танцуващи на улицата – съгласно някои Сюлеймани е наредил репресиите на последните демонстрации, които доведоха до гибелта на стотици.
В Сирия размирен групировки, които последователно бяха смазани в борбата си против президента Асад от Солеймани и съветските съдружници на сирийското държавно управление, раздаваха сладки на децата. В Ливан и на други места родственици на хора, убити по разпореждане на Иран, викаха от наслада.
САЩ бяха измежду първите страни, които подредиха на своите жители да изоставен Ирак. Следват Франция, Холандия и други. Никой не знае къде ще пристигна отмъщението на Иран за загубата на обичания му наследник, само че е мъчно да се повярва, че няма да е скоро.
Може би след 20 години, като основен ирански фактор в проблемите в Близкия Изток, той е считал, че е несломим. Може би той се е доверил на настояването на президента Тръмп, че няма предпочитание за война с Иран и желае напълно да се отдръпна от района.
Генералът сигурно е знаел, че американските и израелските водачи години наред възнамеряват убийството му и по-късно чакат вероятните последствия, написа "Фокус ".
Каквато и да е повода, последните ходове в страхотната игра, изиграна от генерал-майор Касем Сюлеймани, 62-годишен, началник на иранските сили „ Кудс “, демонстрираха несъразмерна самонадеяност.
Когато късно в четвъртък вечерта излетя от Дамаск за Багдад, от една от основните столици, която Техеран счита, че държи в джоба си до другата такава, той не употребява някаква загадка военна или паравоенна въздушна база. Той хвърча със своя персонален аероплан на иранския режим до главното интернационално летище на Багдад.
Както той знаеше, летището е освен всекидневен маршрут за локални, задгранични и западни цивилни лица и бойци в и отвън страната, то е в съседство с военна база, споделена сред иракската антитерористична работа и американските сили. Дори не се „ опита да резервира яйцата в обособени кошници “.
Пътуваше с високопоставени ръководители от Иранския революционен гвардейски корпус: бригаден военачалник Хосен Джафари Ниа, полковник Шахруд Мозафари Ниа, майор Хади Тароми и капитан Вахид Заманян.
Той бе посрещнат от най-висшия действен личен състав на Иран в иракските сили за сигурност и паравоенни сили: Джамал Джафар Ибрахими, по-известен като Абу Махди ал Мухандис, индивидът, който след американско-британското навлизане в Ирак през 2003 година сътвори иракския вид на ливанската милиция „ Хизбулла “.
Иракската милиция „ Катаеб Хизбулла “ бе упрекната от Пентагона, че стои зад неотдавнашните ракетни офанзиви върху употребяваните от Съединени американски щати бази в Ирак, а пет от нейните съединения бяха ударени от въздуха в неделя.
Мухандис избяга в Иран от режима на Саддам Хюсеин през 1979 година и беше вербуван като сътрудник в последвалата война сред страните от Революционната армия. Той служи на Иран от този момент.
Наред с Мухандис, с цел да поздрави Солеймани, беше пристигнал и Мохамед Ридха от Народните мобилизационни единици (НМЕ), формалната приета от иракското държавно управление управителна група за иракските милиции. Официалната позиция на Мухандис беше заместник-ръководител на Наредба за медицинската експертиза, зависещ непосредствено на премиера Адел Абдул-Махди.
Всичките седем мъже се събраха в джип „ Тойота “ и миниван „ Хюндай “ и потеглиха от летището по основния път. Но големите качества за наблюдаване на Америка, овладяни от Агенцията за национална сигурност в Мериленд и подкрепени от гигантска интервенция на Централно разузнавателно управление на САЩ в Багдад, бяха сложили Солеймани на на мушката си
Към мястото бяха изпратени два дрона MQ9 Reaper от военната и въздушна база Ал-Удейд в Катар. Резервният дрон не беше необходим. Само две ракети бяха употребявани от операторите в базата на Военновъздушни сили на Съединени американски щати в Крич в Невада, по една за всяко от двете транспортни средства.
Разбира се, ударът е бил утвърдена по същото време, когато президентът Тръмп позволи офанзивата в неделя против „ Катаеб Хизбулла “.
Силите за сигурност дойдоха на мястото незабавно, с телефонни камери. Изображенията, които бързо разпространиха в обществените медии, бяха красноречиви. На едно от тях транспортното средство на генерала към момента гореше а на друго - протегната кървава ръка носеше разпознаващ се пръстен.
Реакцията беше незабавна. Тълпи се събраха в родния град на Сюлеймани Керман и в Мешхад, един от центровете на поддръжката на режима в Техеран.
Ирак също беше обезпокоен. На държавното управление явно беше мъчно да повярва, че съдружник може да убие Мухандис, публично върховен държавен чиновник, на иракска земя.
"Убийството на иракски боен пълководец, който заема публична позиция, е експанзия против Ирак, страната, държавното управление и хората ", съобщи министър председателят.
„ Провеждането на ликвидационни интервенции против иракски лидерски ръководители или от братска страна на иракска земя е жестоко нарушаване на иракския суверенитет, очевидна офанзива против достолепието на страната и рискова ескалация, която разпалва опустошителната война в Ирак, района и света "
Други иракчани се усещаха друго, както и съперниците на въздействието на Иран в Близкия изток. Кадри снимаха протестиращи в Багдад и Южен Ирак, танцуващи на улицата – съгласно някои Сюлеймани е наредил репресиите на последните демонстрации, които доведоха до гибелта на стотици.
В Сирия размирен групировки, които последователно бяха смазани в борбата си против президента Асад от Солеймани и съветските съдружници на сирийското държавно управление, раздаваха сладки на децата. В Ливан и на други места родственици на хора, убити по разпореждане на Иран, викаха от наслада.
САЩ бяха измежду първите страни, които подредиха на своите жители да изоставен Ирак. Следват Франция, Холандия и други. Никой не знае къде ще пристигна отмъщението на Иран за загубата на обичания му наследник, само че е мъчно да се повярва, че няма да е скоро.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ