Нищо не може да се движи по-бързо от светлината. Това

Нищо не може да се движи по-бързо от светлината. Това е предписание на физиката, вплетено в самата конструкция на специфичната доктрина на относителността на Айнщайн. Колкото по-бързо се движи нещо, толкоз повече се доближава до вероятността за прекъсване на времето.

Ако се форсира още повече, ще се сблъскате с проблеми, свързани с обръщането на времето, което ще обърка визиите за причинно-следствената връзка.

Но в проучване, оповестено в края на предходната година, учените разшириха границите на относителността, с цел да стигнат до система, която не опонира на съществуващата физика и даже може да уточни пътя към нови теории.

Изследователите от Варшавския университет в Полша и Националния университет на Сингапур създадоха " уголемение на специфичната доктрина на относителността ", което съчетава три времеви измерения с едно пространствено измерение ( " 1+3 пространство-време " ), за разлика от трите пространствени измерения и едно времево измерение, с които всички сме привикнали.

Вместо да основава огромни логичен несъответствия, проучването прибавя още доказателства в поддръжка на концепцията, че обектите може би са в положение да се движат по-бързо от светлината, без да нарушават изцяло актуалните закони на физиката.

" Няма фундаментална причина, заради която наблюдаващите, движещи се по отношение на описаните физични системи със скорости, по-големи от скоростта на светлината, да не са подложени на него ", споделя физикът Анджей Драган от Варшавския университет в Полша.

Това проучване се основава на предходна работа на някои от същите откриватели, съгласно която свръхсветлинните вероятности биха могли да оказват помощ за свързването на квантовата механика със специфичната доктрина на относителността на Айнщайн - два клона на физиката, които понастоящем не могат да бъдат съгласувани в една всеобхватна доктрина, която разказва гравитацията по същия метод, по който обясняваме другите сили.

В тази рамка частиците към този момент не могат да бъдат моделирани като точкови обекти, както бихме могли да създадем в по-прозаичната 3D (плюс време) вероятност на Вселената.

Вместо това с цел да разберем какво могат да видят наблюдаващите и по какъв начин може да се държи една свръхсветлинна парченце, ще би трябвало да се обърнем към теориите на полето, които са в основата на квантовата физика.

Въз основа на този модел свръхсветлинните обекти биха изглеждали като частици, които се уголемяват като балон в пространството - не по-различно от вълна в поле. От друга страна, високоскоростният обект би " претърпял " няколко разнообразни времеви линии.

Въпреки това скоростта на светлината във вакуум би останала непрекъсната даже за наблюдаващите, които се движат по-бързо от нея, което резервира един от фундаменталните правила на Айнщайн, за който до момента се е мислило единствено във връзка с наблюдаващите, които се движат по-бавно от скоростта на светлината (като всички нас).

" Тази нова формулировка резервира постулата на Айнщайн за неизменност на скоростта на светлината във вакуум даже за свръхсветлинни наблюдаващи ", споделя Драган.

" Затова нашата разширена специфична релативност не наподобява като изключително екстравагантна концепция. "

Въпреки това откривателите признават, че прекосяването към модела 1+3 пространство-време повдига някои нови въпроси, въпреки и да дава отговори на други. Те допускат, че е належащо разширение на специфичната доктрина на относителността, с цел да се включат референтни рамки, които са по-бързи от светлината.

Това може да включва и заимстване от квантовата доктрина на полето: композиция от концепции от специфичната доктрина на относителността, квантовата механика и класическата доктрина на полето (която има за цел да предскаже по какъв начин физическите полета ще взаимодействат посред си).

Ако физиците са прави, всички частици на Вселената ще имат невероятни свойства в разширената специфична релативност.

Един от въпросите, повдигнати от проучването, е дали в миналото ще можем да следим това разширено държание - само че отговорът на този въпрос ще изисква доста повече време и доста повече учени.

" Самото пробно разкриване на нова фундаментална парченце е героизъм, заслужен за Нобелова премия и изпълним в огромен проучвателен екип, употребяващ най-новите пробни техники ", споделя физикът Кшищоф Туржински от Варшавския университет.

" Въпреки това се надяваме да използван резултатите си за по-добро схващане на явлението непринудено нарушение на симетрията, обвързвано с масата на частицата на Хигс и други частици в Стандартния модел, изключително в ранната Вселена. "

Изследването е оповестено в Classical and Quantum Gravity.

Източник: Science Alert