Щатският долар трудно ще разчита на Пекин
Нищо на този свят не е постоянно. Това важи и за китайската поддръжка за американския $. През последното тримесечие задграничните вложители са продали щатски държавни облигации за над 500 милиарда щ. $. Предположенията измежду финансистите са, че най-малко една трета от тях са препоръчани на пазара от китайски сдружения - наклонност, която си заслужава да бъде следена деликатно.
Това е позиция на Майкъл Хауъл - основен изпълнителен шеф на самостоятелната капиталова компания CrossBorder Capital и създател на излязлата неотдавна книга "Капиталови войни: Ръстът на световната ликвидност ".
Откакто Китай се причисли към Световната комерсиална организация (през 2001г. ), страната играе голяма подмолна роля за повишение на пазарната оценка на $ и за угнетяване на доходността на американските облигации. За съвсем две десетилетия китайският дял от световната ликвидност (общият размер на спестванията плюс кредитите), оценена на 140 трлн. $, е скочила - от към 6% до много над 25 %. Китай издава търговски акредитиви в зелени пари, влага в щатски долари и понякога дава антициклични тласъци на гладното си за долари стопанство.
Хауъл и специалистите му пресмятат, че по-голямата част от съвсем 30-процентното повишаване на американския $ от 2005-а насам и към три четвърти от спада на доходността на щатските облигации се дължи на "рамото, подложено от Китай ". Тези триумфи, естествено, са много нестабилни и бързо могат да извърнат посоката, вследствие на което зелените пари ще изгубят 25% от пазарната си оценка, а възвръщаемостта на дълготрайните щатски облигации може още веднъж да тества 2% - съвсем тройно повече от сегашните жестоко 0.65% годишно.
Ако Пекин желае да разгърне капацитета си в оптимален размер, би трябвало да излезе от сянката на $ и да стане главен експортьор на личната си валута. Ключова спънка пред този вид са вътрешните национални пазари, които са прекомерно неразвити, с цел да посредничат на трансграничните финансови потоци. Чужденците имат стеснен достъп до китайски облигации, не съществува задоволително огромен пазар за деноминирани в юани заеми за националните банки, а локалната валута не се търгува интензивно отвън страната. Нещо повече, националните институции на Китай не желаят да поемат валутен риск, тъй като пасивите им са преобладаващо в юани.
Това принуждава Пекин да ръководи групово интернационалните си запаси посредством Държавната администрация за валутен продан, която сега има щатски ДЦК за най-малко 1 трлн. щ. $. Което значи, че изправен пред следващите закани от Запада за стопански наказания и пред вероятността за евентуално продължителна борба за търговия, капитали и технологии, Китай има потенциал да провокира големи пазарни земетресения.
Дори отчасти разграничаване от щатския $ би помогнало на валута номер две - еврото. Особено като се има поради готовността на Европейската централна банка да изравни салдото си с Федералния запас посредством пандемичната си стратегия за покупка на облигации (РЕРР). Както и проектите на Европа да емитира взаимни облигации за 750 милиарда евро - все обекти, представляващи от интерес за търсещи реализация свободни китайски средства. В допълнение, Франция има намерение да усили фискалните си разноски с 25% от Брутният вътрешен продукт посредством орязване на налозите и държавна помощ. Германия пък замисля 45% растеж на харчовете, също финансиран от продажби на облигации.
С други думи - щатските ДЦК към този момент не са единствените сигурни активи на планетата.Но те са витално значими за здравето на финансовата система. Въпреки напъните на регулаторите да принудят финансовите институции да прочистят портфейлите си от несъразмерен риск след рецесията от 2008-а, предлагането на сигурни активи от този момент насам е повишено със скромните 38%, най-малко по сметките на Хауъл и на екипа му. Лъвският къс от тях се гълтам от централните банки, с цел да улесни политиките им в поддръжка на националните стопанства, а за частния бранш остават огризки.
Особено ощетена в този аспект е Европа, тъй като преоценките, последвали банковата рецесия от 2010-а и по-малките излъчвания на държавен дълг доста редуцират новото предложение. В резултат съществуването на дългови бумаги с оптималната капиталова оценка "ААА " в еврозоната е паднало от към 40% от Брутният вътрешен продукт на общността през 2008-а на жестоко 20% през предходната година. Хауъл и специалистите му са пресметнали, че от рецесията през 2008-а насам щатските дългови пазари са задоволявали международното търсене на сигурни активи в количества, еквивалентни на съвсем 50% от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати.
Това е позиция на Майкъл Хауъл - основен изпълнителен шеф на самостоятелната капиталова компания CrossBorder Capital и създател на излязлата неотдавна книга "Капиталови войни: Ръстът на световната ликвидност ".
Откакто Китай се причисли към Световната комерсиална организация (през 2001г. ), страната играе голяма подмолна роля за повишение на пазарната оценка на $ и за угнетяване на доходността на американските облигации. За съвсем две десетилетия китайският дял от световната ликвидност (общият размер на спестванията плюс кредитите), оценена на 140 трлн. $, е скочила - от към 6% до много над 25 %. Китай издава търговски акредитиви в зелени пари, влага в щатски долари и понякога дава антициклични тласъци на гладното си за долари стопанство.
Хауъл и специалистите му пресмятат, че по-голямата част от съвсем 30-процентното повишаване на американския $ от 2005-а насам и към три четвърти от спада на доходността на щатските облигации се дължи на "рамото, подложено от Китай ". Тези триумфи, естествено, са много нестабилни и бързо могат да извърнат посоката, вследствие на което зелените пари ще изгубят 25% от пазарната си оценка, а възвръщаемостта на дълготрайните щатски облигации може още веднъж да тества 2% - съвсем тройно повече от сегашните жестоко 0.65% годишно.
Ако Пекин желае да разгърне капацитета си в оптимален размер, би трябвало да излезе от сянката на $ и да стане главен експортьор на личната си валута. Ключова спънка пред този вид са вътрешните национални пазари, които са прекомерно неразвити, с цел да посредничат на трансграничните финансови потоци. Чужденците имат стеснен достъп до китайски облигации, не съществува задоволително огромен пазар за деноминирани в юани заеми за националните банки, а локалната валута не се търгува интензивно отвън страната. Нещо повече, националните институции на Китай не желаят да поемат валутен риск, тъй като пасивите им са преобладаващо в юани.
Това принуждава Пекин да ръководи групово интернационалните си запаси посредством Държавната администрация за валутен продан, която сега има щатски ДЦК за най-малко 1 трлн. щ. $. Което значи, че изправен пред следващите закани от Запада за стопански наказания и пред вероятността за евентуално продължителна борба за търговия, капитали и технологии, Китай има потенциал да провокира големи пазарни земетресения.
Дори отчасти разграничаване от щатския $ би помогнало на валута номер две - еврото. Особено като се има поради готовността на Европейската централна банка да изравни салдото си с Федералния запас посредством пандемичната си стратегия за покупка на облигации (РЕРР). Както и проектите на Европа да емитира взаимни облигации за 750 милиарда евро - все обекти, представляващи от интерес за търсещи реализация свободни китайски средства. В допълнение, Франция има намерение да усили фискалните си разноски с 25% от Брутният вътрешен продукт посредством орязване на налозите и държавна помощ. Германия пък замисля 45% растеж на харчовете, също финансиран от продажби на облигации.
С други думи - щатските ДЦК към този момент не са единствените сигурни активи на планетата.Но те са витално значими за здравето на финансовата система. Въпреки напъните на регулаторите да принудят финансовите институции да прочистят портфейлите си от несъразмерен риск след рецесията от 2008-а, предлагането на сигурни активи от този момент насам е повишено със скромните 38%, най-малко по сметките на Хауъл и на екипа му. Лъвският къс от тях се гълтам от централните банки, с цел да улесни политиките им в поддръжка на националните стопанства, а за частния бранш остават огризки.
Особено ощетена в този аспект е Европа, тъй като преоценките, последвали банковата рецесия от 2010-а и по-малките излъчвания на държавен дълг доста редуцират новото предложение. В резултат съществуването на дългови бумаги с оптималната капиталова оценка "ААА " в еврозоната е паднало от към 40% от Брутният вътрешен продукт на общността през 2008-а на жестоко 20% през предходната година. Хауъл и специалистите му са пресметнали, че от рецесията през 2008-а насам щатските дългови пазари са задоволявали международното търсене на сигурни активи в количества, еквивалентни на съвсем 50% от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ