Плъзна мълва за стелт интервенции
Нищо чудно, че стопанинът на Белия дом е смутен. Доналд Тръмп задълбочи "военните дейности " против Китай и против другите си съществени търговски сътрудници и те последователно започнаха да прерастват в международна валутна война. И би било съвсем непостижимо за американския президент да завоюва и на двата фронта.
За следващ път на 8 август Тръмп порица в "Туитър " силата на зелените пари и прикани още веднъж паричните стратези от Федералния запас да орежат лихвите. Търговското напрежение, което той ревниво подклажда, обаче поддържа щатската валута. То подтиква търсенето й посредством всеобщите покупки на щатски облигации, които вложителите считат за един от най-сигурните активи. Ако щатските централни банкери намалят лихвените проценти, те на процедура ще поддържат стопанството на страната, а оттова - и валутата й. Или, както обобщава Кит Жуке - световен валутен пълководец на "Сосиете женерал " в Лондон, "ако Тръмп желае по-слаб $, той би трябвало да упорства за по-силен юан и по-силно евро. За страдание, комерсиалната му изразителност реализира противоположен резултат ".
Щатският $ е поскъпнал с към 2.5% към еврото и с 2.4% към континенталния юан, като на комерсиално претеглена база е наоколо до най-високата си стойност за тази година. Последните митнически закани на Вашингтон към Пекин пък тласнаха китайските пари над психологическия предел от 7 юана за един щ. $ - равнище, защитавано от години от китайските управляващи.
През последните два работни дни на седмицата американската валута се "укроти " наоколо до 1.12 щ. $ за едно евро, а юанът леко нарастна откакто Китайската национална банка дефинира по-висок от упования фиксинг.
Все отново, търговците на варианти залагат по-скоро на усилване на $ по отношение на юана през идните три месеца. Въпросът е дали Пекин ще разреши това да се случи и какво ще предприеме Тръмп. Някои анализатори считат, че сходен сюжет ще предизвика валутни интервенции на Щатите за намаляване на $. Но те съгласно анализатори на "Ю Би Ес груп ", ще имат по-скоро противоположен резултат. Защото резултатът от една валутна война ще е нарастване на несигурността, което по-скоро ще е позитивно за $, в случай че страхът от рисковите активи се ускори и размахът на пазарните съмнения стане по-висок. Да не подценяваме и фактът, че както Белият дом желае по-слаба валута, по този начин и останалите страни се стремят към същото, с цел да запазят конкурентната си мощност и ще отговорят на всевъзможни "неприятелски " дейности на този фронт.
Най-сериозната опасност в това отношение идва от Япония. Защото, до момента в който зелените пари нарастват към еврото и към юана, те се хлъзгат надолу по отношение на йената - едно от обичайните избавителни убежища при рецесии от вскяква порода. Резкият скок на японската към щатската валута стана на 5 август когато китайците "изпуснаха " паричната си единица над 7 юана за един щ. $, а администрацията на Тръмп разгласи Китай за "валутен манипулатор ". Тогава се случи и пробивът на равнище 106 йени за един щ. $, а от този момент котировките на "двойката " са наоколо до 105.8 йени за един $.
Поскъпването на йената под това психическо ниво предизвика спекулации измежду валутните търговци в Токио, че японският държавен пенсионен фонд (GPIF), в който има 1.6 трлн. щ. $, може да се впусне в "стелт интервенции ", с цел да отслаби националната валута. Япония се придържа към международните съглашения против провокираните по конкурентни аргументи валутни девалвации. Последната публична интервенция на страната на валутните пазари бе извършена след разрушителното земетресение във Фукушима и последвалата нуклеарна рецесия през 2011-а. Но това стана със съдействието и присъединяване и на други страни.
Валутни стратези на "Нат Уест маркетс " предизвестяват вложителите, че GPIF и други свързани с страната японски мениджъри на активи ще се опитат да засилят въздействието си върху валутните пазари през идните месеци, изключително в случай че възможни лихвени редукции на Федералния запас подложат на прогресивен напън йената. В момента GPIF държи към 17% от общите си активи в задгранични облигации и 25.5% в акции на задгранични компании - с други думи, близки до целевите, надлежно 15 и 25 %. Уставът на сдружението обаче разрешава обилни отклонения от тези равнища, което ще разреши на пенсионния фонд да купи задгранични скъпи бумаги за още 140 милиарда $.
Скокът на йената наложи незабавно заседание на публични представители на финансовото министерство, на организацията за финансови услуги и на "Бенк ъф Джъпен ". След което заместител министърът по интернационалните въпроси на финансовото ведомство - Йошики Такеучи, разгласи, че "ще бъдат взети ограничения въз основа на съглашението в Г-7 и Г-20, в случай че валутните придвижвания имат негативен резултат върху стопанската система и върху финансовите пазари ".
Макар че като цяло вложители разчетоха изявлението като сигнал, че в Токио са механически подготвени за интервенции, множеството от тях допускат, че това няма да се случи преди японската валута да се придвижи по-агресивно към 100 йени за един щ. $.
За следващ път на 8 август Тръмп порица в "Туитър " силата на зелените пари и прикани още веднъж паричните стратези от Федералния запас да орежат лихвите. Търговското напрежение, което той ревниво подклажда, обаче поддържа щатската валута. То подтиква търсенето й посредством всеобщите покупки на щатски облигации, които вложителите считат за един от най-сигурните активи. Ако щатските централни банкери намалят лихвените проценти, те на процедура ще поддържат стопанството на страната, а оттова - и валутата й. Или, както обобщава Кит Жуке - световен валутен пълководец на "Сосиете женерал " в Лондон, "ако Тръмп желае по-слаб $, той би трябвало да упорства за по-силен юан и по-силно евро. За страдание, комерсиалната му изразителност реализира противоположен резултат ".
Щатският $ е поскъпнал с към 2.5% към еврото и с 2.4% към континенталния юан, като на комерсиално претеглена база е наоколо до най-високата си стойност за тази година. Последните митнически закани на Вашингтон към Пекин пък тласнаха китайските пари над психологическия предел от 7 юана за един щ. $ - равнище, защитавано от години от китайските управляващи.
През последните два работни дни на седмицата американската валута се "укроти " наоколо до 1.12 щ. $ за едно евро, а юанът леко нарастна откакто Китайската национална банка дефинира по-висок от упования фиксинг.
Все отново, търговците на варианти залагат по-скоро на усилване на $ по отношение на юана през идните три месеца. Въпросът е дали Пекин ще разреши това да се случи и какво ще предприеме Тръмп. Някои анализатори считат, че сходен сюжет ще предизвика валутни интервенции на Щатите за намаляване на $. Но те съгласно анализатори на "Ю Би Ес груп ", ще имат по-скоро противоположен резултат. Защото резултатът от една валутна война ще е нарастване на несигурността, което по-скоро ще е позитивно за $, в случай че страхът от рисковите активи се ускори и размахът на пазарните съмнения стане по-висок. Да не подценяваме и фактът, че както Белият дом желае по-слаба валута, по този начин и останалите страни се стремят към същото, с цел да запазят конкурентната си мощност и ще отговорят на всевъзможни "неприятелски " дейности на този фронт.
Най-сериозната опасност в това отношение идва от Япония. Защото, до момента в който зелените пари нарастват към еврото и към юана, те се хлъзгат надолу по отношение на йената - едно от обичайните избавителни убежища при рецесии от вскяква порода. Резкият скок на японската към щатската валута стана на 5 август когато китайците "изпуснаха " паричната си единица над 7 юана за един щ. $, а администрацията на Тръмп разгласи Китай за "валутен манипулатор ". Тогава се случи и пробивът на равнище 106 йени за един щ. $, а от този момент котировките на "двойката " са наоколо до 105.8 йени за един $.
Поскъпването на йената под това психическо ниво предизвика спекулации измежду валутните търговци в Токио, че японският държавен пенсионен фонд (GPIF), в който има 1.6 трлн. щ. $, може да се впусне в "стелт интервенции ", с цел да отслаби националната валута. Япония се придържа към международните съглашения против провокираните по конкурентни аргументи валутни девалвации. Последната публична интервенция на страната на валутните пазари бе извършена след разрушителното земетресение във Фукушима и последвалата нуклеарна рецесия през 2011-а. Но това стана със съдействието и присъединяване и на други страни.
Валутни стратези на "Нат Уест маркетс " предизвестяват вложителите, че GPIF и други свързани с страната японски мениджъри на активи ще се опитат да засилят въздействието си върху валутните пазари през идните месеци, изключително в случай че възможни лихвени редукции на Федералния запас подложат на прогресивен напън йената. В момента GPIF държи към 17% от общите си активи в задгранични облигации и 25.5% в акции на задгранични компании - с други думи, близки до целевите, надлежно 15 и 25 %. Уставът на сдружението обаче разрешава обилни отклонения от тези равнища, което ще разреши на пенсионния фонд да купи задгранични скъпи бумаги за още 140 милиарда $.
Скокът на йената наложи незабавно заседание на публични представители на финансовото министерство, на организацията за финансови услуги и на "Бенк ъф Джъпен ". След което заместител министърът по интернационалните въпроси на финансовото ведомство - Йошики Такеучи, разгласи, че "ще бъдат взети ограничения въз основа на съглашението в Г-7 и Г-20, в случай че валутните придвижвания имат негативен резултат върху стопанската система и върху финансовите пазари ".
Макар че като цяло вложители разчетоха изявлението като сигнал, че в Токио са механически подготвени за интервенции, множеството от тях допускат, че това няма да се случи преди японската валута да се придвижи по-агресивно към 100 йени за един щ. $.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ