Добре, ще забраним дизелите. А София и Кайро ще се напълнят с тях...
Нима има човек, който да не желае да диша чист въздух? Но да се не разрешава придвижването на старите дизелови коли не е никаква победа над автомобилното лоби. Тъкмо противоположното, написа Анделко Субич в коментар за " Дойче Веле ".
Добре, ще забраним дизелите. А София и Кайро ще се изпълнят с тях…
Дизеловата нервност, обзела Германия, към този момент доближи ново измерение. Вината не е на съдилищата, които постановат забрани за придвижване на старите дизелови коли – от години към този момент знаем, че съществуват оптимално възможни стойности за замърсяването на въздуха. Но едвам в този момент в Кьолн или Франкфурт усетиха същинската невъзможност, в която се намират, тъй като от пролетта на идната година десетки хиляди коли към този момент няма да имат право да влизат в огромните градове.
Природозащитниците гръмко честват „ успеха " над автомобилните концерни. Те очевидно си мислят, че са съумели да нокуатират цялото автомобилно лоби. Но белким това е победа? Ако в действителност имат вяра в това, значи просто са полудели. Защото политиката на чистата съвест има неприятни последствия за мнозина.
За да могат самозваните спасители на света да спят умерено, те поучават милионите германци, които и отсега нататък ще са принудени да вървят на работа в други градове, да оставят колите си в гаража и да пътуват с … велосипед. Подобно нещо обаче е надалеч от действителността: елементарният немски жител изминава приблизително по 17 километра, с цел да доближи до работното си място. Постоянно закъсняващите, претъпкани и прекомерно скъпи влакове също не могат да бъдат същинска опция на напредването с персоналния автомобил.
Победа за автомобилните концерни
Забраните за придвижване на старите дизелови коли не са победа над автомобилните концерни. Тъкмо противоположното: това е успеха на самите концерни над всички останали. Само в Кьолн от възбраната ще бъдат наранени 110 000 притежатели на коли. Тук въобще не считаме многочислените поданици на по-малките обитаеми места към града, които всеки ден пътуват до Кьолн, тъй като работят там. На всички тях в този момент ще им се наложи да си купуват нова кола. Ето това към този момент в действителност е проваляне – провалянето на елементарните жители.
Всяка седмица валят нови правосъдни решения, забраняващи придвижването на старите дизелови коли. По създание това е безочливо отчуждаване на благосъстоятелност в изключително огромни размери – толкоз великански, че би им завидял всеки някогашен комунистически водач.
А от партията на Зелените и от Левицата бурно аплодират… Но за какво?! Не си ли задават въпроса кои са притежателите на тези остарели дизелови коли? Нима са мислят, че това са борсови медиатори и банкери? Не, наранени от възбраните са хорица със скромни приходи – да вземем за пример чистачки, които заран гладят ризи и лъскат тоалетни в северната част на Кьолн за по десетина евро на час, а след обяд се насочат на 15 километра в южна посока, с цел да чистят кухни и офиси. За тези хора е скъпа всяка минута. Или пък самотни майки, които заран закарват децата си на учебно заведение, а след това бързат да стигнат до работното си място. Нима всички тези хора са в положение да си купят електроавтомобили? Ако останат без старите си возила, за тях това ще е същинска злополука.
В самодоволното тържествуване на бранителите на околната среда се съдържа и порядъчна доза нарцисизъм. Те разсъждават по този начин: " На тези коли не би трябвало да се позволява да влизат в града, тъй като в него пребивавам АЗ! " Тези „ еко-апостоли на морала " въобще не се интересуват от проблемите на чистачката или на дребния майстор, чието оцеляване е съществено застрашено.
На всичкото от горната страна възбраните за придвижване на старите дизелови коли не вземат решение проблемите, а единствено ги придвижват в чужбина. Никой обаче не се е тормозил изключително от това, че хиляди таратайки ще заминат за Източна и Югоизточна Европа, за Близкия Изток и Африка. А там към този момент се надсмиват над " глупавите германци ". Но белким градове като Минск, Белград и Кайро не са част от същата тази планета, която все се опитваме да спасяваме?
Може и без забрани
Защо тогава са тези забрани? Голям брой софтуерни новости, като да вземем за пример безоловният бензин, автомобилните катализатори или спирачните накладки, несъдържащи азбест, бяха въведени без да се стопират от придвижване по-старите коли.
Ясно е и това, че не може при всяка смяна на евро-нормата за отработените газове хората да си купуват и нов автомобил. Макар че има много хора, които биха се зарадвали на сходна логичност – да вземем за пример търговците на остарели коли в София и Кайро, само че и концерни като Фолксваген, БМВ и Даймлер.
Редактор: Деница Райкова
Добре, ще забраним дизелите. А София и Кайро ще се изпълнят с тях…
Дизеловата нервност, обзела Германия, към този момент доближи ново измерение. Вината не е на съдилищата, които постановат забрани за придвижване на старите дизелови коли – от години към този момент знаем, че съществуват оптимално възможни стойности за замърсяването на въздуха. Но едвам в този момент в Кьолн или Франкфурт усетиха същинската невъзможност, в която се намират, тъй като от пролетта на идната година десетки хиляди коли към този момент няма да имат право да влизат в огромните градове.
Природозащитниците гръмко честват „ успеха " над автомобилните концерни. Те очевидно си мислят, че са съумели да нокуатират цялото автомобилно лоби. Но белким това е победа? Ако в действителност имат вяра в това, значи просто са полудели. Защото политиката на чистата съвест има неприятни последствия за мнозина.
За да могат самозваните спасители на света да спят умерено, те поучават милионите германци, които и отсега нататък ще са принудени да вървят на работа в други градове, да оставят колите си в гаража и да пътуват с … велосипед. Подобно нещо обаче е надалеч от действителността: елементарният немски жител изминава приблизително по 17 километра, с цел да доближи до работното си място. Постоянно закъсняващите, претъпкани и прекомерно скъпи влакове също не могат да бъдат същинска опция на напредването с персоналния автомобил.
Победа за автомобилните концерни
Забраните за придвижване на старите дизелови коли не са победа над автомобилните концерни. Тъкмо противоположното: това е успеха на самите концерни над всички останали. Само в Кьолн от възбраната ще бъдат наранени 110 000 притежатели на коли. Тук въобще не считаме многочислените поданици на по-малките обитаеми места към града, които всеки ден пътуват до Кьолн, тъй като работят там. На всички тях в този момент ще им се наложи да си купуват нова кола. Ето това към този момент в действителност е проваляне – провалянето на елементарните жители.
Всяка седмица валят нови правосъдни решения, забраняващи придвижването на старите дизелови коли. По създание това е безочливо отчуждаване на благосъстоятелност в изключително огромни размери – толкоз великански, че би им завидял всеки някогашен комунистически водач.
А от партията на Зелените и от Левицата бурно аплодират… Но за какво?! Не си ли задават въпроса кои са притежателите на тези остарели дизелови коли? Нима са мислят, че това са борсови медиатори и банкери? Не, наранени от възбраните са хорица със скромни приходи – да вземем за пример чистачки, които заран гладят ризи и лъскат тоалетни в северната част на Кьолн за по десетина евро на час, а след обяд се насочат на 15 километра в южна посока, с цел да чистят кухни и офиси. За тези хора е скъпа всяка минута. Или пък самотни майки, които заран закарват децата си на учебно заведение, а след това бързат да стигнат до работното си място. Нима всички тези хора са в положение да си купят електроавтомобили? Ако останат без старите си возила, за тях това ще е същинска злополука.
В самодоволното тържествуване на бранителите на околната среда се съдържа и порядъчна доза нарцисизъм. Те разсъждават по този начин: " На тези коли не би трябвало да се позволява да влизат в града, тъй като в него пребивавам АЗ! " Тези „ еко-апостоли на морала " въобще не се интересуват от проблемите на чистачката или на дребния майстор, чието оцеляване е съществено застрашено.
На всичкото от горната страна възбраните за придвижване на старите дизелови коли не вземат решение проблемите, а единствено ги придвижват в чужбина. Никой обаче не се е тормозил изключително от това, че хиляди таратайки ще заминат за Източна и Югоизточна Европа, за Близкия Изток и Африка. А там към този момент се надсмиват над " глупавите германци ". Но белким градове като Минск, Белград и Кайро не са част от същата тази планета, която все се опитваме да спасяваме?
Може и без забрани
Защо тогава са тези забрани? Голям брой софтуерни новости, като да вземем за пример безоловният бензин, автомобилните катализатори или спирачните накладки, несъдържащи азбест, бяха въведени без да се стопират от придвижване по-старите коли.
Ясно е и това, че не може при всяка смяна на евро-нормата за отработените газове хората да си купуват и нов автомобил. Макар че има много хора, които биха се зарадвали на сходна логичност – да вземем за пример търговците на остарели коли в София и Кайро, само че и концерни като Фолксваген, БМВ и Даймлер.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ