Дъщерята на Иво Карамански обясни как Росен Ангелов е побеснял от ревност и е избил всички в Къщата на ужасите
Нима е допустимо човек да побеснее от ревнивост по този начин, че да избие шест души, отмъщавайки на мечтана жена и да се самоубие по-късно? Възможно е, несъмнено – декларира в изявление пред Анна Заркова от " Труд " Александра Караманска сигурно, позовайки се на практиката на частните детективи, измежду които към този момент втора петилетка е водач.
Ревнивците са основна част от клиентите на нейната детективска организация „ Korona AIK international “, която работи освен у нас, а и в Белгия, Гърция, Турция и други страни. „ Бивш пандизчия, който се укрива девет години от управляващите и се изживява като Рамбо в гората, несъмнено е кадърен на кърваво принуждение, с цел да накаже дамата, която желае, а не може да има “ – безапелационна е дъщерята на Иво Карамански, която одобри поканата ни да разяснява случая с Горския човек, упрекнат за шесторното ликвидиране в Нови Искър.
– Г-це Караманска, като детектив с задоволително опит бихте ли заложила на версията, че търсеният с всички полицейски сили Росен Ангелов – дезертьор от правораздаването с 3 присъди за полови насилия, е разстрелял от ревнивост обичаната си с още петима?
– Да, съгласно мен тази версия е безапелационна. Не знам по случая нещо друго от това, което медиите оповестиха, само че съдейки по него и по служебните ми познанства с някогашни пандизчии и ревностни мъже, считам, че Министерство на вътрешните работи вярно се е ориентирало, а обвиняванията против този Росен, по прякор Горския човек, са основателно повдигнати.
– Бюрата на частните детективи се занимават най-вече с ревнивци, нали?
– Доста от клиентите ни са такива. Някои от тях идват при нас единствено тъй като се съмняват, че мъжът или дамата, на които държат, им изневеряват. Но множеството ни посещават, откакто са разбрали, че е по този начин. Те желаят да научат още за противниците си. Искат да знаят къде се срещат любовниците, по кое време, дали връзката, за която са разбрали, е постоянна, дали изисква разноски. Ние следим, откриваме обстоятелствата и ги документираме със фотоси, които от време на време се употребяват в съда. Случва се като детективи да бъдем призовани като очевидци по бракоразводни каузи, които нашите клиенти са завели. Но детективската работа не се изчерпва с ревнивци и изневери. Ние работим и с корпоративни клиенти – изследваме претенденти за работа и условия за вложения, ревизираме за преданост избрани чиновници. Търсят ни много чужденци с компании у нас, които подозират, че българските им сътрудници ги мамят и за жалост съвсем постоянно основателно. Отделно от това събираме информация за безследно изчезнали, в това число деца, чиито родители се обръщат за помощкъм нас. Често се случва бащата да изведе детето в чужбина без позволение от майката и тя да не може да го открие, или противоположното – бащата да търси сина или щерка си. Помагаме им. Занимаваме се и с проблемите на наркозависими, нормално отново по поръчка на околните им. И рецесиите на възрастта ни отварят доста работа.
– „ Кризите на възрастта “?
– Да. Психолозите и психиатрите, които работят при нас, ги назовават по този начин. Става дума за тинейджъри, които бягат от фамилиите си. За хора в преклонна възраст с деменция, които се губят, като излязат от домовете си. И за мъже към петдесетте, които имат късен пуберитет. Масово си чатат по интернет, вършат запознанства по фейсбук с дами, поддържат връзка с тях виртуално и провокират мощна ревнивост и фамилни кавги. Това и с дамите се случва. Половинките им търсят частни детективи, молят ни да проверим дали връзката е единствено платонична, дали няма да им скапе фамилията на остарели години…Фейсбук познанствата, въпреки и рядко, водят до срещи онлайн, които се увенчават с сантиментални връзки – мимолетни, само че предизвикващи персонални нещастия и подиуми на ревнивост. В единични случаи при тия възрастови интернеткризи се стига до бягства на мъжете от семейството и краткотрайни съжителства без брак. 99 % от тях приключват с разкайване и завръщане в уюта на дома, при бабата на внуците и майката на порасналите деца. Според нашите психолози това е израз на желанието за последна реализация в връзките с другия пол. Среща се и при дамите, само че е по-силно при господата. Ние им оказваме и психическа помощ, ставаме фамилни консултанти непредпазливо.
– Издирваният Горски човек е 56-годишен, може и той да е манал през тая възрастова рецесия – със буйното предпочитание за „ последна реализация с другия пол “, което споменахте. И с разкаянието или страха, които са го предиздвикали да се гръмне самичък. Но в гората, където е живял, вместо в килията, където съдът го е пратил, психична помощ няма.
– Като се връщаме на тематиката за Горския човек, аз ще повторя, че е някогашен пандизчия – тъй като точно това ме убеждава във версията, че той е злосторникът. Като детектив нееднократно съм установявала, че пандизът у нас не превъзпитава наказаните, а ги прави извратени и брутални. Не по-добри, а по-лоши стават, като си излежат наказването. Вътре гуляят – напиват се, дрогират се, вършат оргии с извращения, насилват се полово и всячески, и излизат освирепели на независимост. Ето образец: преди да влезе в пандиза, някой си е дърпал чантите на дамите на пазара, а като излезе – към този момент се въоръжава, първо ръга с ножа, след това граби. Лишаването от независимост по нашата система озлобява. Заключените стават зли, вместо да се поправят. И тая завист в композиция с ревността се трансформира в нещо ужасно. Ревнивците са два типа – в случай че мога по този начин да обобщя – едните са разрушени от изневярата, а другите са гневни. Ако кажем условно, че първите са убити от измяната, другите са подготвени да убиват – и тая, която им е поставила рога и тоя, с който го е направила, и всички, които в техните очи са съучастници. Нежеланието на Кети Кухова да поддържа връзки с някогашния пандизчия, каквито са имали по-рано, сигурно може да отключи у него мощно предпочитание да я накаже. А по какъв начин? Като й отнеме обичаните хора – тия, които са я лишили от него, или най-малко в главата му е по този начин.
– Това е единствено догадка, въпреки всичко.
– Хипотеза, само че ще бъде доказана съгласно мен. Чета всеки ден полицейския бюлетин и виждам, че множеството закононарушения се правят от някогашни пандизчии – избягали и освободени. Пък и много хора ми се обаждат от пандиза макар възбраната да разполагат с мобилни телефон. Те всичко неразрешено съумяват да си внесат. Корупцията зад решетките е витална среда. Затворниците черпят шефа на пандиза с ракия, която са произвели вътре сами и той пие – представяте ли си?! Да, България не е единствената страна, в която пандизчиите съумяват да се снабдят с дрога и алкохол и да въртят замърсен бизнес. Но няма страна, в която да се парадира в интернет с това – да се пускат клипчета с разврат, бал прахуляк, хероинови инжекции и т.н.Навръх Нова година гледах по един музикален тв канал видеопоздравления с чалгахитове – пандизчии поздравяват от килиите околните си, и те тях, а купонът вътре върви с цялостна мощ. Възмутително! Неслучайно някои новобранци пандизът не ги плаши – все едно отиват на лагер. Ама имало решетки – огромна работа! От друга страна новобранците, какъвто е тоя, живял в гората, са ненужни никому, без перспеспективи, те знаят, че животът им не коства и са склонни към към самоубийство. Тоя Росен пък може да е решил, че гробът е по-добро място от доживотната килия. Той е бягал от нея 9 години.
– Дълга тематика е тая за самоубийството. По-добре да се ограничим с коментар за ревнивците.
– Не всички ревнивци са ужасни. Има интелигентни хора, които се обръщат към нас, тъй като желаят да се уверят в изневярата и възпитано се развеждат по-късно. А материалите, които им даваме, употребяват в съда главно поради децата – с цел да получат повече наставнически права. Вярно, има и нападателни, които налитат на пердах при потвърдена невярност, молят ни да участваме в саморазправи, което ние не вършим. Други си режат вените. Или развиват мании за гонене. Следят новите половинки на някогашните си, месят се в живота им, в персоналното им пространство, ограничаващите заповеди не могат да ги спрат. Ние им отхвърляме подпомагане и те употребяват децата. Карат ги да шпионират другия родител, да му звънят по телефона, да го изнудват. Въвличат децата в фамилни войни.
– Но едно е фамилна война, а друго – клане със седем натрупа.
– Не съм имала ревностен клиент, направил ликвидиране и самоубийство. Имала съм клиент, който държеше жена си и децата като заложници в дома си. Заключваше ги, с цел да не излизат – да не заглеждат мъжете брачната половинка му. Тъстът му изиска помощ, като сподели: при шурей ми ревността е болестно положение. Така си беше. Историята за шурей му свърши зле – той влезе в пандиза, само че то за фамилията му беше избавление. Тъжно е, само че знам, че ще има удовлетворени и от гибелта на Горския човек.
– Наблюдавахте ли полицейската хайка за него?
– Да, гледах по малкия екран. Стотици служители на реда бяха мобилизирани.
– Вие също издирвате хора, нали? Ако бяхте на мястото на полицията, какво бихте създали в тоя случай, с цел да избегнете седмия мъртвец?
– Частните детективи не могат да са на мястото на полицията. Щом тя се заеме с някой случай, ние се отдръпваме. Можем единствено да спомагаме за търсене на очевидци и в случай че се доберем до информация, да я дадем за делото. Разследващите служители на реда постоянно ни викат да свидетелстваме или ни канят и диалог – да чуят и нашето мнение. Уважават ни като сътрудници. Взаимно се почитаме.
– Вярно ли е, че проверяващите служители на реда за нищо не стават? Току що чух такова мнение по една телевизия, където нарекоха Горския човек „ самоубит “.
– Така не трябва. Разследващите служители на реда са на положително равнище в България, пробват се да си правят работата, доколкото системата им разрешава. Казвам го, като върша съпоставяне с сътрудниците им в други страни. Уважавам нашите следователи и служители на реда. Съжалявам за недоверието, от което страдат. Два % от тях провокират с калпавата си работа и с алчността си това съмнение, а 98 % страдат от него. Хората у нас незаслужено ругаят органите на реда. Гледат прекомерно доста телевизия. Имат упования, които са неизпълними.
– Искат Иванов от второ РПУ в Харманли да бъде Хорейшо от „ Местопрестъплението в Маями “. Това ли имате поради?
– Това. То няма по какъв начин да стане.
– Ами Филип Марлоу, частния детектив на Реймънд Чандлър? Във филмите той наподобява ли на вас?
– Да, доколкото се катери по всякакви огради, виси с часове и зяпа някой прозорец от някоя кола. Но една жена пристигна в организацията и изиска да подслушваме телефона на мъжа й през космоса, Видяла на кино това.
– Вие по какъв начин избрахте специалността на детектив?
– Тя ме избра. Моят преподавател е Марин Маринов, първият български частен детектив, другар на татко ми. Учила съм се и от други престижи в сектора по-късно. Не единствено в България. И в една организация, учредена през 1963 година в Съединени американски щати, където и бащите, и синовете и внуците са детективи- именити.
– Знам, че някогашни топполицаи работят в детективските бюра. Сигурно се учите и от тях.
– О, да. Работя и с някогашни, и с настоящи служители на реда, съдии, юристи.
– С кого да вземем за пример?
– Не желая да ги кажа. Ако се разбере, че работят с мен, може да изгубят работата си в системата.
– Какво е да си частен детектив и щерка на Карамански? Пречи ли това или оказва помощ?
– И пречи, и оказва помощ. Изгониха ме един път от Държавния списък поради семейството ми. А оттова, както знаете, всеки жител има право да изиска информация. Аз демонстрирах всички изискуеми документи за това. Правех родословие на клиент и ми трябваха данни за родственици, напуснали страната. Чиновничката ме напъди, като сподели, че на щерка на мафиот информация не дава… Но в различен път ми звънят хора, които помнят с положително татко ми. Той им оказал помощ преди време и те желаят да им оказа помощ и аз, като научили с какво се занимавам. Препоръчват ме на познати, родственици и другари. По такава рекомендация намерихме първата обич на един 75-годишен човек.Той е софиянец, любовта му пламнала във Варна, а обичаната му я открихме в Пловдив. Търсеше я да й даде едно стихотворение, което написал за нея преди време, само че не съумял да й го прочете.
Александра Ивова Караманска е родена в София. Тя е най-малката от трите дъщери на убития през 1998 година Иво Карамански – Кръстника, когато основният прокурор Татарчев преди време си наричаше “симпатичния облик на мафията”. Завършила е столичното 151 СОУ със компетентност “Право и обществена администрация” и незабавно по-късно е сбъднала детската си фантазия – да стане частен детектив – специалност, в която към този момент е натрупала 13-годишен стаж. Шеф е на детективската организация “Korona AIK international”, която развива активност в нашата и още четири страни на три континента. Учредител е на Детективската гилдия и я управлява от основаването й през 2012 година до през днешния ден.
Източник:Труд
Ревнивците са основна част от клиентите на нейната детективска организация „ Korona AIK international “, която работи освен у нас, а и в Белгия, Гърция, Турция и други страни. „ Бивш пандизчия, който се укрива девет години от управляващите и се изживява като Рамбо в гората, несъмнено е кадърен на кърваво принуждение, с цел да накаже дамата, която желае, а не може да има “ – безапелационна е дъщерята на Иво Карамански, която одобри поканата ни да разяснява случая с Горския човек, упрекнат за шесторното ликвидиране в Нови Искър.
– Г-це Караманска, като детектив с задоволително опит бихте ли заложила на версията, че търсеният с всички полицейски сили Росен Ангелов – дезертьор от правораздаването с 3 присъди за полови насилия, е разстрелял от ревнивост обичаната си с още петима?
– Да, съгласно мен тази версия е безапелационна. Не знам по случая нещо друго от това, което медиите оповестиха, само че съдейки по него и по служебните ми познанства с някогашни пандизчии и ревностни мъже, считам, че Министерство на вътрешните работи вярно се е ориентирало, а обвиняванията против този Росен, по прякор Горския човек, са основателно повдигнати.
– Бюрата на частните детективи се занимават най-вече с ревнивци, нали?
– Доста от клиентите ни са такива. Някои от тях идват при нас единствено тъй като се съмняват, че мъжът или дамата, на които държат, им изневеряват. Но множеството ни посещават, откакто са разбрали, че е по този начин. Те желаят да научат още за противниците си. Искат да знаят къде се срещат любовниците, по кое време, дали връзката, за която са разбрали, е постоянна, дали изисква разноски. Ние следим, откриваме обстоятелствата и ги документираме със фотоси, които от време на време се употребяват в съда. Случва се като детективи да бъдем призовани като очевидци по бракоразводни каузи, които нашите клиенти са завели. Но детективската работа не се изчерпва с ревнивци и изневери. Ние работим и с корпоративни клиенти – изследваме претенденти за работа и условия за вложения, ревизираме за преданост избрани чиновници. Търсят ни много чужденци с компании у нас, които подозират, че българските им сътрудници ги мамят и за жалост съвсем постоянно основателно. Отделно от това събираме информация за безследно изчезнали, в това число деца, чиито родители се обръщат за помощкъм нас. Често се случва бащата да изведе детето в чужбина без позволение от майката и тя да не може да го открие, или противоположното – бащата да търси сина или щерка си. Помагаме им. Занимаваме се и с проблемите на наркозависими, нормално отново по поръчка на околните им. И рецесиите на възрастта ни отварят доста работа.
– „ Кризите на възрастта “?
– Да. Психолозите и психиатрите, които работят при нас, ги назовават по този начин. Става дума за тинейджъри, които бягат от фамилиите си. За хора в преклонна възраст с деменция, които се губят, като излязат от домовете си. И за мъже към петдесетте, които имат късен пуберитет. Масово си чатат по интернет, вършат запознанства по фейсбук с дами, поддържат връзка с тях виртуално и провокират мощна ревнивост и фамилни кавги. Това и с дамите се случва. Половинките им търсят частни детективи, молят ни да проверим дали връзката е единствено платонична, дали няма да им скапе фамилията на остарели години…Фейсбук познанствата, въпреки и рядко, водят до срещи онлайн, които се увенчават с сантиментални връзки – мимолетни, само че предизвикващи персонални нещастия и подиуми на ревнивост. В единични случаи при тия възрастови интернеткризи се стига до бягства на мъжете от семейството и краткотрайни съжителства без брак. 99 % от тях приключват с разкайване и завръщане в уюта на дома, при бабата на внуците и майката на порасналите деца. Според нашите психолози това е израз на желанието за последна реализация в връзките с другия пол. Среща се и при дамите, само че е по-силно при господата. Ние им оказваме и психическа помощ, ставаме фамилни консултанти непредпазливо.
– Издирваният Горски човек е 56-годишен, може и той да е манал през тая възрастова рецесия – със буйното предпочитание за „ последна реализация с другия пол “, което споменахте. И с разкаянието или страха, които са го предиздвикали да се гръмне самичък. Но в гората, където е живял, вместо в килията, където съдът го е пратил, психична помощ няма.
– Като се връщаме на тематиката за Горския човек, аз ще повторя, че е някогашен пандизчия – тъй като точно това ме убеждава във версията, че той е злосторникът. Като детектив нееднократно съм установявала, че пандизът у нас не превъзпитава наказаните, а ги прави извратени и брутални. Не по-добри, а по-лоши стават, като си излежат наказването. Вътре гуляят – напиват се, дрогират се, вършат оргии с извращения, насилват се полово и всячески, и излизат освирепели на независимост. Ето образец: преди да влезе в пандиза, някой си е дърпал чантите на дамите на пазара, а като излезе – към този момент се въоръжава, първо ръга с ножа, след това граби. Лишаването от независимост по нашата система озлобява. Заключените стават зли, вместо да се поправят. И тая завист в композиция с ревността се трансформира в нещо ужасно. Ревнивците са два типа – в случай че мога по този начин да обобщя – едните са разрушени от изневярата, а другите са гневни. Ако кажем условно, че първите са убити от измяната, другите са подготвени да убиват – и тая, която им е поставила рога и тоя, с който го е направила, и всички, които в техните очи са съучастници. Нежеланието на Кети Кухова да поддържа връзки с някогашния пандизчия, каквито са имали по-рано, сигурно може да отключи у него мощно предпочитание да я накаже. А по какъв начин? Като й отнеме обичаните хора – тия, които са я лишили от него, или най-малко в главата му е по този начин.
– Това е единствено догадка, въпреки всичко.
– Хипотеза, само че ще бъде доказана съгласно мен. Чета всеки ден полицейския бюлетин и виждам, че множеството закононарушения се правят от някогашни пандизчии – избягали и освободени. Пък и много хора ми се обаждат от пандиза макар възбраната да разполагат с мобилни телефон. Те всичко неразрешено съумяват да си внесат. Корупцията зад решетките е витална среда. Затворниците черпят шефа на пандиза с ракия, която са произвели вътре сами и той пие – представяте ли си?! Да, България не е единствената страна, в която пандизчиите съумяват да се снабдят с дрога и алкохол и да въртят замърсен бизнес. Но няма страна, в която да се парадира в интернет с това – да се пускат клипчета с разврат, бал прахуляк, хероинови инжекции и т.н.Навръх Нова година гледах по един музикален тв канал видеопоздравления с чалгахитове – пандизчии поздравяват от килиите околните си, и те тях, а купонът вътре върви с цялостна мощ. Възмутително! Неслучайно някои новобранци пандизът не ги плаши – все едно отиват на лагер. Ама имало решетки – огромна работа! От друга страна новобранците, какъвто е тоя, живял в гората, са ненужни никому, без перспеспективи, те знаят, че животът им не коства и са склонни към към самоубийство. Тоя Росен пък може да е решил, че гробът е по-добро място от доживотната килия. Той е бягал от нея 9 години.
– Дълга тематика е тая за самоубийството. По-добре да се ограничим с коментар за ревнивците.
– Не всички ревнивци са ужасни. Има интелигентни хора, които се обръщат към нас, тъй като желаят да се уверят в изневярата и възпитано се развеждат по-късно. А материалите, които им даваме, употребяват в съда главно поради децата – с цел да получат повече наставнически права. Вярно, има и нападателни, които налитат на пердах при потвърдена невярност, молят ни да участваме в саморазправи, което ние не вършим. Други си режат вените. Или развиват мании за гонене. Следят новите половинки на някогашните си, месят се в живота им, в персоналното им пространство, ограничаващите заповеди не могат да ги спрат. Ние им отхвърляме подпомагане и те употребяват децата. Карат ги да шпионират другия родител, да му звънят по телефона, да го изнудват. Въвличат децата в фамилни войни.
– Но едно е фамилна война, а друго – клане със седем натрупа.
– Не съм имала ревностен клиент, направил ликвидиране и самоубийство. Имала съм клиент, който държеше жена си и децата като заложници в дома си. Заключваше ги, с цел да не излизат – да не заглеждат мъжете брачната половинка му. Тъстът му изиска помощ, като сподели: при шурей ми ревността е болестно положение. Така си беше. Историята за шурей му свърши зле – той влезе в пандиза, само че то за фамилията му беше избавление. Тъжно е, само че знам, че ще има удовлетворени и от гибелта на Горския човек.
– Наблюдавахте ли полицейската хайка за него?
– Да, гледах по малкия екран. Стотици служители на реда бяха мобилизирани.
– Вие също издирвате хора, нали? Ако бяхте на мястото на полицията, какво бихте създали в тоя случай, с цел да избегнете седмия мъртвец?
– Частните детективи не могат да са на мястото на полицията. Щом тя се заеме с някой случай, ние се отдръпваме. Можем единствено да спомагаме за търсене на очевидци и в случай че се доберем до информация, да я дадем за делото. Разследващите служители на реда постоянно ни викат да свидетелстваме или ни канят и диалог – да чуят и нашето мнение. Уважават ни като сътрудници. Взаимно се почитаме.
– Вярно ли е, че проверяващите служители на реда за нищо не стават? Току що чух такова мнение по една телевизия, където нарекоха Горския човек „ самоубит “.
– Така не трябва. Разследващите служители на реда са на положително равнище в България, пробват се да си правят работата, доколкото системата им разрешава. Казвам го, като върша съпоставяне с сътрудниците им в други страни. Уважавам нашите следователи и служители на реда. Съжалявам за недоверието, от което страдат. Два % от тях провокират с калпавата си работа и с алчността си това съмнение, а 98 % страдат от него. Хората у нас незаслужено ругаят органите на реда. Гледат прекомерно доста телевизия. Имат упования, които са неизпълними.
– Искат Иванов от второ РПУ в Харманли да бъде Хорейшо от „ Местопрестъплението в Маями “. Това ли имате поради?
– Това. То няма по какъв начин да стане.
– Ами Филип Марлоу, частния детектив на Реймънд Чандлър? Във филмите той наподобява ли на вас?
– Да, доколкото се катери по всякакви огради, виси с часове и зяпа някой прозорец от някоя кола. Но една жена пристигна в организацията и изиска да подслушваме телефона на мъжа й през космоса, Видяла на кино това.
– Вие по какъв начин избрахте специалността на детектив?
– Тя ме избра. Моят преподавател е Марин Маринов, първият български частен детектив, другар на татко ми. Учила съм се и от други престижи в сектора по-късно. Не единствено в България. И в една организация, учредена през 1963 година в Съединени американски щати, където и бащите, и синовете и внуците са детективи- именити.
– Знам, че някогашни топполицаи работят в детективските бюра. Сигурно се учите и от тях.
– О, да. Работя и с някогашни, и с настоящи служители на реда, съдии, юристи.
– С кого да вземем за пример?
– Не желая да ги кажа. Ако се разбере, че работят с мен, може да изгубят работата си в системата.
– Какво е да си частен детектив и щерка на Карамански? Пречи ли това или оказва помощ?
– И пречи, и оказва помощ. Изгониха ме един път от Държавния списък поради семейството ми. А оттова, както знаете, всеки жител има право да изиска информация. Аз демонстрирах всички изискуеми документи за това. Правех родословие на клиент и ми трябваха данни за родственици, напуснали страната. Чиновничката ме напъди, като сподели, че на щерка на мафиот информация не дава… Но в различен път ми звънят хора, които помнят с положително татко ми. Той им оказал помощ преди време и те желаят да им оказа помощ и аз, като научили с какво се занимавам. Препоръчват ме на познати, родственици и другари. По такава рекомендация намерихме първата обич на един 75-годишен човек.Той е софиянец, любовта му пламнала във Варна, а обичаната му я открихме в Пловдив. Търсеше я да й даде едно стихотворение, което написал за нея преди време, само че не съумял да й го прочете.
Александра Ивова Караманска е родена в София. Тя е най-малката от трите дъщери на убития през 1998 година Иво Карамански – Кръстника, когато основният прокурор Татарчев преди време си наричаше “симпатичния облик на мафията”. Завършила е столичното 151 СОУ със компетентност “Право и обществена администрация” и незабавно по-късно е сбъднала детската си фантазия – да стане частен детектив – специалност, в която към този момент е натрупала 13-годишен стаж. Шеф е на детективската организация “Korona AIK international”, която развива активност в нашата и още четири страни на три континента. Учредител е на Детективската гилдия и я управлява от основаването й през 2012 година до през днешния ден.
Източник:Труд
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ