Легендата Ирина Никулчина: Дано не прегорят биатлонистите
Никулчина завоюва последния бронз за България в биатлона от олимпийски игри
Бронзовата медалистка в биатлона от олимпийските игри в Солт Лейк Сити Ирина Никулчина е една от българските митове в атрактивния спорт. Тя няма самообладание да стартират борбите по снежните писти в Пьончан. Специално за читателите на " България Днес " 43-годишната Ирина показа своите упования.
- Г-жо Никулчина, броите ли дните до старта на олимпиадата?
- Минаха четири години от предходната. Това е сериозен интервал на очакване. Олимпиадата в най-важното събитие в живота на всеки един състезател. Време е да се види дали трудът и напъните ще получат реализация.
- Нашите биатлонисти се показаха чудесно през предишния сезон, само че през този не започнаха доста добре. Ще съумеят ли да се съберат за Игрите в Корея?
- Винаги олимпийската година е малко по-различна от останалите. Всеки прави личен метод към надпреварите. Важното е беговата и стрелковата форма да бъдат напаснати тъкмо към стартовете в Корея. Обнадеждена съм, тъй като в българския отбор нещата потеглят във възходяща линия. Дано имат шанса и шанса да се осъществят. Не постоянно всички любимци демонстрират най-хубавото. Нашите момчета са възнамерявали подготовката за олимпиадата. Запознати са с трасето. Дай боже да са живи и здрави. Дано не прегорят, тъй като упованията в България към тях са по-големи. Владимир Илиев и Краси Анев ще вземат участие на трета олимпиада. Те са задоволително добре стимулирани. Дано да имат ден и шанс.
- Колко е основна психическата настройка преди толкоз значим старт?
- Не постоянно състезателите са в добра кондиция и устоят на напрежението. Понякога тръгваш пренавит и нищо не се получава. Винаги в главата витаят въпроси какво ще се случи. Понякога се вършат непредизвикани неточности точно от прегаряне. Дано биатлонистите да запазят успокоение. Не би трябвало да мислят, че е олимпиада. Необходимо е душeвността да бъде освободена на оптимално равнище. Не би трябвало да има външни дразнители. Нека да повярват в личните си сили. Те имат задоволително рутина. Ще наберат още убеденост в оставащите стартове през сезона. Резултатите ще им подейства по-добре.
- С оглед на уменията на националите в кои дисциплини имаме шансове да нападаме челните позиции?
- При всеки е друго. Въпрос дневно и късмет. Краси има опция в дългата дисциплинираност. Владо също може да направи резултати в нея. При него, там където има очакване, е малко по-пренавит и противоположното. Там където е по-освободен душевен, прави мощни резултати. Момчетата са готови за всяка една дисциплинираност. Спринтът е най-тежък. Ако сбъркаш в стрелбата, след това се отразява на преследването, където имаш шансове да се придживиш напред. Подготвеният човек няма слаба дисциплинираност. Владо и Тони Синапов допускам ще наблегнат на спринта, а Краси Анев на самостоятелната. Митко Герджиков е резистентен в стрелбата. Надявам се и в щафетата да показват прекрасен резултат, тъй като са устойчиви. Видя се и на последния старт по какъв начин влязоха в Топ 8. Всичко е въпрос на съчетаване - добра пукотевица и бързо тичане. Има и субективни фактори като ски. Трасето е тежко. Ние сме от по-функционалните състезатели, тъй че това е плюс.
- Спомняте ли си постоянно златния момент във вашата кариера, когато завършихте трета в преследването на олимпиадата в Солт Лейк Сити през 2002 година?
- Много от дълго време гледах за последно старта. Имахме другари, които бяха качили надпреварата в youtube. Това беше един елементарен старт. Не чаках нищо като класиране. Моят късмет беше в спринта. Имах опция да бъда втора, само че пропилях този късмет от напрежение. Грешката беше моя. Тръгнах по-спокойна в преследването. Нямах специфична настройка. За мен беше по-важна щафетата. Имахме капацитет да сме в Топ 8. Получи се и на преследването, и на щафетата, където малшанс ни лиши от третото място. Останахме четвърти единствено на пет секунди, което е нищо. Имаше си три избрани любимеца в оня старт. Нещата се подредиха, само че малшанс. Зарадвахме се на четвъртото място. Малко ни беше тежко поради последната пукотевица. Нашата действителна позиция беше сред шесто и осмо, в случай че погледнем предходните стартове по отношение на резултатите на нашите съперници. Ние се мотивирахме една друга. Бяхме доста равностойни състезателки. Винаги имаше някоя, която влизаше в топ класиранията за международната купа. Това доста ни помагаше, с цел да вървим напред. Имахме конкуренция измежду нас. Катя Дафовска беше водещ играч. Тя ни беше аршин и пример за сравняване.
- Сега при дамите обстановката е радикално друга. Националките не могат да влязат в точките за Световната купа. На какво отдавате това?
- Имаше тежко завещание. Очакванията бяха големи. От девойките се изискваше незабавно да влязат в огромния спорт и да вършат резултати. Липсва и конкуренция. Само 3-4 състезателки не могат да се съревновават сред тях. Това е негатив. Отдолу идват млади девойки с капацитет. Дано да го осъществят. Показват хубави неща на стартовете при девойките и на Европейските купи се вижда израстване. Дано скоро и тях да ги забележим на международната сцена. Необходимо е самообладание. Не би трябвало да сме сериозни, тъй като е въпрос на потомство и гений. Отделно има още много странични фактори, които могат да те изхвърлят отвън борда.
- Вие сте треньорка на деца в Банско. Колко състезатели упражняват в клуба и елементарно ли е да ги задържите в спорта?
- При нас има към 30 деца. Те са разграничени на три групи - подрастващи, с които се занимавам аз, начинаещи и експерти. Четирима от последните показват България в Световните и Европейските купи. Надявам се двама-трима да вземат участие на олимпиадата. Работи се. Нашият клуб е с обичаи. От 1988-а постоянно изпращаме човек на зимна олимпиада. В момента мъчно се работи. Мотивацията при младите е друга. Те имат много странични неща, които ги разсейват. Надяваме се да намерим деца, които носят спорта в сърцето си. Има потребност от самообладание, с цел да изчакаме появяването на нови звезди в клуба и в националния тим. До седми клас всичко е наред, само че по-късно би трябвало да избират - дали учебно заведение или спорт. Там се къса нишката.
- Вие сте собственик на къща за посетители в Банско. Вашето мнение за градежа на втори въжен превоз в града?
- Необходима е втората кабинка. Всички в Банско са пострадали от актуалната обстановка. Градът е водещ курорт. Трябва да се развива. Излизаме на международната карта, вършим реклами със Сани Жекова и Радо Янков, демонстрират се надпреварите по малкия екран. Необходимо е да използваме инерцията. Когато човек стои по четири часа на опашка за въжен превоз, той не получава нужната услуга. Остава разочарованието. Основният занаят в целия окръг е туризмът. Има за и срещу градежа на нов въжен превоз. Нека не забравяме, че младите ще имат опция да спортуват и да употребяват повече пистите.
bgdnes.bg
Бронзовата медалистка в биатлона от олимпийските игри в Солт Лейк Сити Ирина Никулчина е една от българските митове в атрактивния спорт. Тя няма самообладание да стартират борбите по снежните писти в Пьончан. Специално за читателите на " България Днес " 43-годишната Ирина показа своите упования.
- Г-жо Никулчина, броите ли дните до старта на олимпиадата?
- Минаха четири години от предходната. Това е сериозен интервал на очакване. Олимпиадата в най-важното събитие в живота на всеки един състезател. Време е да се види дали трудът и напъните ще получат реализация.
- Нашите биатлонисти се показаха чудесно през предишния сезон, само че през този не започнаха доста добре. Ще съумеят ли да се съберат за Игрите в Корея?
- Винаги олимпийската година е малко по-различна от останалите. Всеки прави личен метод към надпреварите. Важното е беговата и стрелковата форма да бъдат напаснати тъкмо към стартовете в Корея. Обнадеждена съм, тъй като в българския отбор нещата потеглят във възходяща линия. Дано имат шанса и шанса да се осъществят. Не постоянно всички любимци демонстрират най-хубавото. Нашите момчета са възнамерявали подготовката за олимпиадата. Запознати са с трасето. Дай боже да са живи и здрави. Дано не прегорят, тъй като упованията в България към тях са по-големи. Владимир Илиев и Краси Анев ще вземат участие на трета олимпиада. Те са задоволително добре стимулирани. Дано да имат ден и шанс.
- Колко е основна психическата настройка преди толкоз значим старт?
- Не постоянно състезателите са в добра кондиция и устоят на напрежението. Понякога тръгваш пренавит и нищо не се получава. Винаги в главата витаят въпроси какво ще се случи. Понякога се вършат непредизвикани неточности точно от прегаряне. Дано биатлонистите да запазят успокоение. Не би трябвало да мислят, че е олимпиада. Необходимо е душeвността да бъде освободена на оптимално равнище. Не би трябвало да има външни дразнители. Нека да повярват в личните си сили. Те имат задоволително рутина. Ще наберат още убеденост в оставащите стартове през сезона. Резултатите ще им подейства по-добре.
- С оглед на уменията на националите в кои дисциплини имаме шансове да нападаме челните позиции?
- При всеки е друго. Въпрос дневно и късмет. Краси има опция в дългата дисциплинираност. Владо също може да направи резултати в нея. При него, там където има очакване, е малко по-пренавит и противоположното. Там където е по-освободен душевен, прави мощни резултати. Момчетата са готови за всяка една дисциплинираност. Спринтът е най-тежък. Ако сбъркаш в стрелбата, след това се отразява на преследването, където имаш шансове да се придживиш напред. Подготвеният човек няма слаба дисциплинираност. Владо и Тони Синапов допускам ще наблегнат на спринта, а Краси Анев на самостоятелната. Митко Герджиков е резистентен в стрелбата. Надявам се и в щафетата да показват прекрасен резултат, тъй като са устойчиви. Видя се и на последния старт по какъв начин влязоха в Топ 8. Всичко е въпрос на съчетаване - добра пукотевица и бързо тичане. Има и субективни фактори като ски. Трасето е тежко. Ние сме от по-функционалните състезатели, тъй че това е плюс.
- Спомняте ли си постоянно златния момент във вашата кариера, когато завършихте трета в преследването на олимпиадата в Солт Лейк Сити през 2002 година?
- Много от дълго време гледах за последно старта. Имахме другари, които бяха качили надпреварата в youtube. Това беше един елементарен старт. Не чаках нищо като класиране. Моят късмет беше в спринта. Имах опция да бъда втора, само че пропилях този късмет от напрежение. Грешката беше моя. Тръгнах по-спокойна в преследването. Нямах специфична настройка. За мен беше по-важна щафетата. Имахме капацитет да сме в Топ 8. Получи се и на преследването, и на щафетата, където малшанс ни лиши от третото място. Останахме четвърти единствено на пет секунди, което е нищо. Имаше си три избрани любимеца в оня старт. Нещата се подредиха, само че малшанс. Зарадвахме се на четвъртото място. Малко ни беше тежко поради последната пукотевица. Нашата действителна позиция беше сред шесто и осмо, в случай че погледнем предходните стартове по отношение на резултатите на нашите съперници. Ние се мотивирахме една друга. Бяхме доста равностойни състезателки. Винаги имаше някоя, която влизаше в топ класиранията за международната купа. Това доста ни помагаше, с цел да вървим напред. Имахме конкуренция измежду нас. Катя Дафовска беше водещ играч. Тя ни беше аршин и пример за сравняване.
- Сега при дамите обстановката е радикално друга. Националките не могат да влязат в точките за Световната купа. На какво отдавате това?
- Имаше тежко завещание. Очакванията бяха големи. От девойките се изискваше незабавно да влязат в огромния спорт и да вършат резултати. Липсва и конкуренция. Само 3-4 състезателки не могат да се съревновават сред тях. Това е негатив. Отдолу идват млади девойки с капацитет. Дано да го осъществят. Показват хубави неща на стартовете при девойките и на Европейските купи се вижда израстване. Дано скоро и тях да ги забележим на международната сцена. Необходимо е самообладание. Не би трябвало да сме сериозни, тъй като е въпрос на потомство и гений. Отделно има още много странични фактори, които могат да те изхвърлят отвън борда.
- Вие сте треньорка на деца в Банско. Колко състезатели упражняват в клуба и елементарно ли е да ги задържите в спорта?
- При нас има към 30 деца. Те са разграничени на три групи - подрастващи, с които се занимавам аз, начинаещи и експерти. Четирима от последните показват България в Световните и Европейските купи. Надявам се двама-трима да вземат участие на олимпиадата. Работи се. Нашият клуб е с обичаи. От 1988-а постоянно изпращаме човек на зимна олимпиада. В момента мъчно се работи. Мотивацията при младите е друга. Те имат много странични неща, които ги разсейват. Надяваме се да намерим деца, които носят спорта в сърцето си. Има потребност от самообладание, с цел да изчакаме появяването на нови звезди в клуба и в националния тим. До седми клас всичко е наред, само че по-късно би трябвало да избират - дали учебно заведение или спорт. Там се къса нишката.
- Вие сте собственик на къща за посетители в Банско. Вашето мнение за градежа на втори въжен превоз в града?
- Необходима е втората кабинка. Всички в Банско са пострадали от актуалната обстановка. Градът е водещ курорт. Трябва да се развива. Излизаме на международната карта, вършим реклами със Сани Жекова и Радо Янков, демонстрират се надпреварите по малкия екран. Необходимо е да използваме инерцията. Когато човек стои по четири часа на опашка за въжен превоз, той не получава нужната услуга. Остава разочарованието. Основният занаят в целия окръг е туризмът. Има за и срещу градежа на нов въжен превоз. Нека не забравяме, че младите ще имат опция да спортуват и да употребяват повече пистите.
bgdnes.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ