Видео: Одата, която никоя българска партия не се сети да ви подари
Никоя българска партия, съдружие, компания или просто жители не се сети да " подари " на българите във връзка евроизборите или най-малко за отминалия Ден на Европа на 9 май едно обществено осъществяване на " Одата на насладата " от Лудвиг ван Бетовен. " Дневник " предлага три записа на флашмоб осъществяване на финала на Девета симфония дружно с текста " Защо тъкмо " Одата на насладата " е химн на Европа? " от " Дойче веле ".
Хубавата музика се дели на два типа: просто хубава музика и музика, която остава за епохи. Деветата симфония на Бетовен е от втория тип - непреходна музика, оставаща за епохи. Именно тази симфония (и по-точно - основната тематика от последната ѝ част) се трансформира в химн на Съвета на Европа, на Европейския съюз, че и на цяла Европа. Но по какъв начин и за какво таман тя стана знак на Европа?
Деветата, както всички я назовават за по-кратко, е последната симфония на Лудвиг ван Бетовен. Той я написа в продължение на две години, а премиерата ѝ е през 1824 година във Виена. На диригентския пулт застава самият Бетовен, който дирижира, само че в действителност не чува самата музика, тъй като е оглушал години по-рано.
Последната част на Деветата, която се споделя " Ода на насладата ", включва освен оркестъра, само че и хор и певци-солисти. Това е същинска гражданска война, тъй като преди този момент нито един композитор не е включвал човешки гласове в симфония - един обичайно чисто оркестров род.
" Братя стават всички люде "
Мелодията на " Одата на насладата " е преизпълнена с церемониалност и великолепие. Тя се разпознава и запомня доста елементарно. Но не това е главната причина да бъде определена за европейски химн. Решаваща роля в тази ситуация играе текстът. Бетовен употребява стиховете на огромния немски стихотворец Фридрих Шилер от неговата " Ода на насладата ", основана през 1785 година. Композиторът, който още в младостта си доста обича стихотворението на Шилер, изключително се въодушевява от строфата " Братя стават всички люде ". Впрочем, преди Бетовен към това стихотворение пишат музика още няколко композитора, в това число и Франц Шуберт.
В края на 18-ти век " Одата на насладата " от Шилер се радва на изключителна известност - най-много, тъй като отразява духа на времето. След Великата френска гражданска война нейните идеали - изключително равенството и братството - намират парещ банкет в Германия и отекват в душата на Шилер. Той основава " Одата на насладата " като трапезна ария за своя другарски кръг, който се събира край масата с бокали вино в ръка и с наслада от живота в сърцата. Ето няколко стиха от нея в историческия превод на Асен Разцветников:
Гръд природата разтваря,
наслада всичко живо пий -
тичат зли, положителни, в превара,
в розовите ѝ следи.
Тя за нас целувки има,
мил приятел и гроздов сок,
похот - за червея незрими,
а за ангелите - Бог.
Бетовен - също както и Шилер - се увлича по революционните хрумвания. Стихът " Братя стават всички люде " за него е квинтесенция на хуманизма, той се трансформира в нещо като негово персонално кредо. " Разбира се, когато Шилер и Бетовен съчиняват своите творби, и през разум не им минава, че в бъдеще може да се появи съюз на свободни страни, обединени от демократичните полезности. Тези двама гении могат единствено да мечтаят за приятелство и единение ", споделя Кристине Зигерт, шеф на архива в Дома-музей на Бетовен в Бон. Тя е уверена, че в случай че Бетовен можеше да си го показа, несъмнено не би имал нищо срещу неговата " Ода на насладата " да стане химн на Европа.
Универсалният език на музиката
Въпреки че Бетовеновата " Ода на насладата " се пее по текста на Шилер, химнът на Европа върви единствено като музика - без думи. Избран е универсалният език на музиката, тъй като в противоположен случай би зародил въпросът на кой тъкмо от европейските езици да се пее формалният химн. Той e признат повече от 20 години след основаването на Съвета на Европа, който за пръв път се събира през 1949 година. През 1972 година Съветът на Европа взема решение да поръча на фамозния диригент Херберт декор Караян три версии на " Одата на насладата ": за пиано, за духов оркестър и за симфоничен оркестър. По-късно, през 1985 година, " Одата на насладата " става химн и на Евросъюза. Разбира се, тя не подменя националните химни на държавите-членки, а е просто нещо като визитна картичка на Европа, която напомня за идеалите на европейското общество: независимост, мир, взаимност и единение.
В края на предишния век Съветът на Европа взема решение да разпространява своя химн измежду по-широки прослойки и поръчва негови разновидности в разнообразни музикални стилове. Вече има хип-хоп-версия, техно, осъществяване на електронен орган и на електрическа китара. Свой принос със лично осъществяване дава известният немски диджей Moguai, а в обществените мрежи най-популярна (с над 18 милиона гледания) е в действителност доста вълнуващата флашмоб-версия от Нюрнберг през 2014 година.
Хубавата музика се дели на два типа: просто хубава музика и музика, която остава за епохи. Деветата симфония на Бетовен е от втория тип - непреходна музика, оставаща за епохи. Именно тази симфония (и по-точно - основната тематика от последната ѝ част) се трансформира в химн на Съвета на Европа, на Европейския съюз, че и на цяла Европа. Но по какъв начин и за какво таман тя стана знак на Европа?
Деветата, както всички я назовават за по-кратко, е последната симфония на Лудвиг ван Бетовен. Той я написа в продължение на две години, а премиерата ѝ е през 1824 година във Виена. На диригентския пулт застава самият Бетовен, който дирижира, само че в действителност не чува самата музика, тъй като е оглушал години по-рано.
Последната част на Деветата, която се споделя " Ода на насладата ", включва освен оркестъра, само че и хор и певци-солисти. Това е същинска гражданска война, тъй като преди този момент нито един композитор не е включвал човешки гласове в симфония - един обичайно чисто оркестров род.
" Братя стават всички люде "
Мелодията на " Одата на насладата " е преизпълнена с церемониалност и великолепие. Тя се разпознава и запомня доста елементарно. Но не това е главната причина да бъде определена за европейски химн. Решаваща роля в тази ситуация играе текстът. Бетовен употребява стиховете на огромния немски стихотворец Фридрих Шилер от неговата " Ода на насладата ", основана през 1785 година. Композиторът, който още в младостта си доста обича стихотворението на Шилер, изключително се въодушевява от строфата " Братя стават всички люде ". Впрочем, преди Бетовен към това стихотворение пишат музика още няколко композитора, в това число и Франц Шуберт.
В края на 18-ти век " Одата на насладата " от Шилер се радва на изключителна известност - най-много, тъй като отразява духа на времето. След Великата френска гражданска война нейните идеали - изключително равенството и братството - намират парещ банкет в Германия и отекват в душата на Шилер. Той основава " Одата на насладата " като трапезна ария за своя другарски кръг, който се събира край масата с бокали вино в ръка и с наслада от живота в сърцата. Ето няколко стиха от нея в историческия превод на Асен Разцветников:
Гръд природата разтваря,
наслада всичко живо пий -
тичат зли, положителни, в превара,
в розовите ѝ следи.
Тя за нас целувки има,
мил приятел и гроздов сок,
похот - за червея незрими,
а за ангелите - Бог.
Бетовен - също както и Шилер - се увлича по революционните хрумвания. Стихът " Братя стават всички люде " за него е квинтесенция на хуманизма, той се трансформира в нещо като негово персонално кредо. " Разбира се, когато Шилер и Бетовен съчиняват своите творби, и през разум не им минава, че в бъдеще може да се появи съюз на свободни страни, обединени от демократичните полезности. Тези двама гении могат единствено да мечтаят за приятелство и единение ", споделя Кристине Зигерт, шеф на архива в Дома-музей на Бетовен в Бон. Тя е уверена, че в случай че Бетовен можеше да си го показа, несъмнено не би имал нищо срещу неговата " Ода на насладата " да стане химн на Европа.
Универсалният език на музиката
Въпреки че Бетовеновата " Ода на насладата " се пее по текста на Шилер, химнът на Европа върви единствено като музика - без думи. Избран е универсалният език на музиката, тъй като в противоположен случай би зародил въпросът на кой тъкмо от европейските езици да се пее формалният химн. Той e признат повече от 20 години след основаването на Съвета на Европа, който за пръв път се събира през 1949 година. През 1972 година Съветът на Европа взема решение да поръча на фамозния диригент Херберт декор Караян три версии на " Одата на насладата ": за пиано, за духов оркестър и за симфоничен оркестър. По-късно, през 1985 година, " Одата на насладата " става химн и на Евросъюза. Разбира се, тя не подменя националните химни на държавите-членки, а е просто нещо като визитна картичка на Европа, която напомня за идеалите на европейското общество: независимост, мир, взаимност и единение.
В края на предишния век Съветът на Европа взема решение да разпространява своя химн измежду по-широки прослойки и поръчва негови разновидности в разнообразни музикални стилове. Вече има хип-хоп-версия, техно, осъществяване на електронен орган и на електрическа китара. Свой принос със лично осъществяване дава известният немски диджей Moguai, а в обществените мрежи най-популярна (с над 18 милиона гледания) е в действителност доста вълнуващата флашмоб-версия от Нюрнберг през 2014 година.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ