Анатолий Макаров: Русия не оспорва приноса на България за кирилицата
" Никой в Русия не се е опитвал и не се пробва да оспори приноса на Първото Българско царство в основаването на славянската книжовност. Това е справедлив исторически факт, който няма по какъв начин да бъде отричан. Русия е била и продължава да бъде заинтригувана от стабилността, сигурността и процъфтяването на Балканите. Трябва ясно да се разграничат „ Турски поток “ и „ Балкански поток “, тъй като въпреки и взаимносвързани, те въпреки всичко са изцяло разнообразни планове. Задачата на „ Балкански поток “ е основаването на газоразпределителен център от европейски мащаб – хъба „ Балкан “, съобщи в изявление за БГНЕС Негово превъзходителство Анатолий Макаров, дипломат на Руската федерация у нас.
Агенция КРОСС разгласява цялостния текст на изявлението с него:
БГНЕС: Ваше превъзходителство, пандемията от ковид внесе сериозна промяна в периодите за осъществяване на взаимните енергийни планове – „ Турски/Балкански поток “ и АЕЦ „ Белене “. Смятате ли, че „ Турски/Балкански поток “ ще бъде издигнат скоро и пуснат в употреба? Не се ли опасявате, че против него могат да бъдат наложени наказания от Съединени американски щати, сходни на тези, които се приготвят за „ Северен поток-2 “?
Анатолий Макаров: Смятам, че паралелът със „ Северен поток-2 “ не е изцяло подходящ в този случай. Трябва ясно да се разграничат „ Турски поток “ и „ Балкански поток “, тъй като въпреки и взаимносвързани, те въпреки всичко са изцяло разнообразни планове. С първия всичко е ясно – „ Турски поток “ е приключен и наред работи от началото на януари тази година. На церемонията по неговото тържествено разкриване участва и министър-председателят Бойко Борисов.
„ Балкански поток “ е план за развиване на националната газопреносна система на България – страна-членка на Европейския съюз. Неговата задача е основаването в страната ви на газоразпределителен център от европейски мащаб – хъба „ Балкан “.
Именно за това е включен в Енергийната тактика на Република България и има статут на план от национално значение. Освен това, „ Балкански поток “ е доста значим детайл от общоевропейската енергийна сигурност, в това число от позиция на диверсификацията на маршрутите и източниците на доставката на природен газ.
Много страни, в това число членки на Европейския съюз, разчитат той да бъде построен сполучливо. Българското държавно управление подхваща всичко належащо той да бъде приключен допустимо най-скоро в сходство с условията и разпоредбите на европейското законодателство.
Що се отнася до периодите на реализацията на плана, министър председателят Бойко Борисов и министърът на енергетиката Теменужка Петкова неведнъж са заявявали, че макар обстановката с ковид, работите по „ Балкански поток “ вървят с цялостна пара без спиране. Затова имаме вяра, че планът ще бъде приключен в период до края на годината и няма да има отсрочване.
БГНЕС: През последните години сме очевидци на гневно опълчване сред България и Русия в региона на историята. В нашата страна одобряват изключително мъчително опитите на Москва да омаловажи ролята на България като люлка на кирилицата, последовател и пропагандатор на делото на Светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници. Може ли да чакаме Русия да промени скоро своята позиция по тези въпроси?
Анатолий Макаров: В този случай не мога да се съглася с вашия коментар. Между Русия и България не съществува „ гневно опълчване “ в региона на историята. Нещо повече, няма никакви опити да се принизи ролята на България като люлка на кирилицата, правоприемник и пропагандатор на делото на Светите Кирил и Методий и техните възпитаници, които са доста почитани в нашата страна. 24 май е значим ден и за мен самия. Както към този момент съм казвал и по-рано, моят наследник се споделя Кирил.
В самото сърце на Москва има монумент на Св. Св. Кирил и Методий с надпис „ На Светите равноапостоли първоучители славянски Кирил и Методий от признателна Русия “.
За своя задоволително дълъг живот не мога да си напомня нито един случай на вандализъм във връзка с този монумент или апели за неговото унищожаване, което, за жалост, не може да се каже във връзка с паметниците на нашите воини в България.
Но това е различен въпрос, към който се надявам още веднъж да се върнем.
Що се отнася съответно до вашия въпрос, дублирам: никой в Русия не се е опитвал и не се пробва да оспори приноса на Първото Българско царство в основаването на славянската книжовност. Това е справедлив исторически факт, който няма по какъв начин да бъде отричан.
В поддръжка на тези думи бих желал да изтъквам фрагмент от излязлата преди няколко години книга „ Шедьоври на българската словесност на съветска земя “ на доктора на историческите науки и професор в Московския държавен университет „ М.В. Ломоносов “ Л.В. Горина и лекар Б. Даскалова от СУ „ Св. Климент Охридски “: „ Специално ще подчертаем големия принос на средновековна България в основаването и развиването на християнската просвета, който се състои в това, че точно България е основала изискванията за творчество на учениците на Кирил и Методий, изгонени от Велика Моравия след гибелта на Кирил (869 г.) и на Методий (885 г.) от немското духовенство “.
В същия дух преглежда тази тематика и докторът на историческите науки, член-кореспондентът на Руската академия на науките, завеждащият отдела за история на Средните епохи в Института по славистика на РАН Борис Флоря. В книгата „ Съдбата на кирило-методиевската традиция след Кирил и Методий “ той обръща внимание на обстоятелството, че България има “цяло заседание от истински и преводни текстове, запазили избрани данни за техните създатели и преводачи, а от време на време и за времето на тяхната работа и на настойниците, които са ги подтикнали към основаването на едни или други текстове, българските владетели Борис-Михаил и неговият наследник Симеон “.
Борис Флоря изключително акцентира дейната роля за развиването на писмеността на прага на IX-X в. на учениците на Методий – Климент Охридски, Наум, Константин Преславски и „ книжовниците от българската среда като Йоан Екзарх или презвитер Григорий “.
Следователно, както виждате, кардинални различия по тази тематика сред сериозните представители на научните общества на Русия и България няма.
Естествено сред учените в нашите страни могат да съществуват избрани разлики, в множеството случаи свързани с потреблението на терминологията. Но тези въпроси би трябвало да бъдат предмет на полемика на съответните научни конгреси, а не метод да се раздуе нервност и да се сътвори проблем там, където го няма. Както се споделя във вашата известна сентенция, не би трябвало да се търси „ под вола теле “. Няма да намерите.
БГНЕС: Какви са опциите за съдействие сред България и Русия в интервала след пандемията от ковид, тъй че двете страни да не засягат мъчителни за тях въпроси?
Анатолий Макаров: Дълбоко съм уверен, че дори по най-трудните и чувствителни тематики страните би трябвало да търсят консенсус посредством договаряния, а не да се наскърбяват една на друга.
Само намерено и почтено обсъждайки проблемите може да се откри излаз от всяка обстановка. При това към сегашния миг не виждам някакви в действителност мъчителни или мъчно разрешими въпроси в нашите връзки, които биха могли да помрачат позитивната наклонност в развиването на съдействието сред Русия и България.
Имаме огромни проекти за бъдещето. Във външнополитическия дневен ред – провеждането на руско-български политически съвещания в Москва и визитата на Сергей Лавров в София, отсрочени поради пандемията от ковид.
Задачите в енергийната област не се нуждаят от особени обяснения. Трябва оптимално дейно да си сътрудничим по основните енергийни планове.
Една от най-перспективните сфери за съдействие остават търговско-икономическите връзки. Тук имаме много работа. Не е загадка, че нашият двустранен стокообмен по разбираеми аргументи сега не претърпява най-хубавите си времена.
Убеден съм, че би трябвало да се стремим оптимално да разкрием богатия търговско-икономически капацитет на нашите страни за сметка на увеличение на размерите на взаимната търговия, а също по този начин посредством разширението на асортимента от артикули, в това число високотехнологичните несуровинни артикули.
Убеден съм, че след нормализирането на санитарно-епидемиологичната конюнктура в нашите страни и отсега нататък ще осъществяваме потребните културно-хуманитарни планове с присъединяване на другарски Неправителствени организации, сънародниците и българските ни другари. Имаме проекти за по-нататъшно развиване на връзките в музейната и театрална области.
Надявам се, че в близко бъдеще ще се възобновят гастролите в България на съветски музикални, театрални и креативен колективи, които, както знаем, се одобряват топло от българската публика.
Също по този начин бих желал да прибавя, че ние наложително ще изпълним в течение на идващите месеци всички мероприятия, отдадени на 75-та годишнина от успеха на руския народ над нацистка Германия, в това число провеждането на шествието на „ Безсмъртния полк “ в София и други градове, поднасянето на венци на паметниците на руските воини в България.
БГНЕС: През тази година Русия отбелязва 75-та годишнина от успеха над хитлеро-фашизма. На 24 юни в Москва ще се състои церемониален церемониал. Темата за Втората международна война е жива и настояща. Как ще коментирате присъединението на България към общата декларация във връзка на 75-та годишнина от края на Втората международна война и самодейността на кмета на регион „ Лозенец “ за преместването на паметника на братската могила на руските воини?
Анатолий Макаров: Както неведнъж съм казвал, за нашата страна паметта за Великата отечествена война /1941-1945 г./ е свещена. Победата над безчовечния хитлеристки режим бе реализирана на доста висока цена – ние платихме за нея с живота на 27 милиона руски жители.
По тази причина всевъзможни опити да се изкриви историята на Втората международна война, да се принизи ролята на руската войска за разгрома на фашизма провокират у нас, както и в цялата здравомислеща част на интернационалната общественост, разбираемо отвращение.
А такива опити, за жалост, в действителност имат място.
Особено кощунствено в серията от такива провокации наподобява самодейността на кмета на столичния регион „ Лозенец “ господин Павлов за пренасяне на паметника-костница на руските воини и намиращите се там тленни остатъци на нашите бойци.
Предложението да се разкопае гроба и да се наруши покоя на героите, сражавали се на живот и гибел за нашето с вас свободно бъдеще, за опцията да живеем, може да бъде оценено само като грубо безчинство над паметта на всички, които са пожертвали своя живот в името на общата победа.
Както ви е известно, своя принос за тази победа са дали и българските участници във войната, героичен сражавали се в боевете за Белград, Будапеща, Виена, или борили се с нацизма в партизанските отряди на антифашистите. Даже не мога да си показва, какво усещат дребното доживели до наши дни български ветерани, чувайки за такива „ начинания “.
Що се отнася до упоменатата от вас декларация, призната на равнище външнополитически ведомства на редица страни, то аз не виждам в нея някакво позитивно или съзидателно наличие. Подписалите я, всъщност, са замазали с черна багра цялата си следвоенна история.
Ние също по този начин не можем да преглеждаме тази декларация, чийто основател, както ни описаха, е Естония, в качеството на консолидирана позиция на цялото население на страните от Източна Европа. Добре знае се, че, да вземем за пример, забележителна част от българското общество доста скептично се отнася към заложените в декларацията тези.
Доказателство за това са и изявленията на съществени български историци, които, меко казано, не споделят позициите на своите „ новопоявили се съперници “ от политическата сфера.
БГНЕС: Много балкански политици, измежду които президентът на Черна гора Мило Джуканович, дефинират съветската политика на Балканите като дестабилизиращ фактор? Подкрепя ли Русия териториалната целокупност и суверенитет на страните от Западните Балкани в днешния й тип?
Анатолий Макаров: Интересна дефиниция на въпроса по отношение на многото балкански политици, само че тя по-скоро вкарва в подвеждане.
А желая незабавно да попитам: а какъв брой политически дейци на Балканите се афишират за съдействие с нашата страна и виждат в Русия значим стопански сътрудник?
Мисля, че техният брой превъзхожда упоменатата от вас група. Ако се обърнем към метода, по който балканските нации възприемат ролята на Русия, то ситуацията ще бъде още по-еднозначно. Защото националната памет, за разлика от обособените политици, не може да бъде излъгана.
Русия е била и продължава да бъде заинтригувана от стабилността, сигурността и процъфтяването на района. Това е неизменимата истина, доказана от многовековните връзки на нашата страна с балканските страни и нации.
Ще дам като образец известното напътствие на канцлера на Руската империя княз Александър Горчаков към съветския комисар в София през 1878 година: „ Всички Ваши грижи би трябвало да бъдат напълно отдадени на пробуждането на българския живот и допустимо най-бързата стабилизация на неговата автономия “.
Струва си да се замислим: даже заплащайки високата цена от 200 хиляди живота за освобождението на България по време на Руско-турската война 1877-1878 година, Русия не е имала скрити замисли и е виждала своята задача в най-бързото възобновяване на българската държавност и суверенитет.
Външната политика на Русия се слави със своята последователност: и през днешния ден, 150 години по-късно, ние се разгласяваме за опцията балканските нации сами да дефинират своята орис.
Ние желаеме да забележим Балканите като територия на сигурност, устойчиво развиване и равни благоприятни условия за взаимноизгодно партньорство.
Изглежда такава позиция провокира неприемане от избрани сили, които желаят да подменят националните ползи на балканските страни с евроатлантически наставления и им постановат лъжовен избор: или с Брюксел и Вашингтон, или с Москва.
Споменатият от вас черногорски политик е избрал, както разбирам, точно този неестествен път.
Бих желал да завърша с редове от стихотворението на Владимир Висоцки, което въплъщава преплитането на орисите на народите на Русия и Черна гора:
„ Едно раждане не ми е задоволително –
Бих израснал от два корена …
Жалко, че Черна гора не стана
Втората ми татковина “.
Мисля, няма да сгреша, в случай че кажа, че заложеният в това стихотворение смисъл е настоящ като цяло за връзките на Русия с балканските нации.
*Източник: https://bgnesagency.com/
Агенция КРОСС разгласява цялостния текст на изявлението с него:
БГНЕС: Ваше превъзходителство, пандемията от ковид внесе сериозна промяна в периодите за осъществяване на взаимните енергийни планове – „ Турски/Балкански поток “ и АЕЦ „ Белене “. Смятате ли, че „ Турски/Балкански поток “ ще бъде издигнат скоро и пуснат в употреба? Не се ли опасявате, че против него могат да бъдат наложени наказания от Съединени американски щати, сходни на тези, които се приготвят за „ Северен поток-2 “?
Анатолий Макаров: Смятам, че паралелът със „ Северен поток-2 “ не е изцяло подходящ в този случай. Трябва ясно да се разграничат „ Турски поток “ и „ Балкански поток “, тъй като въпреки и взаимносвързани, те въпреки всичко са изцяло разнообразни планове. С първия всичко е ясно – „ Турски поток “ е приключен и наред работи от началото на януари тази година. На церемонията по неговото тържествено разкриване участва и министър-председателят Бойко Борисов.
„ Балкански поток “ е план за развиване на националната газопреносна система на България – страна-членка на Европейския съюз. Неговата задача е основаването в страната ви на газоразпределителен център от европейски мащаб – хъба „ Балкан “.
Именно за това е включен в Енергийната тактика на Република България и има статут на план от национално значение. Освен това, „ Балкански поток “ е доста значим детайл от общоевропейската енергийна сигурност, в това число от позиция на диверсификацията на маршрутите и източниците на доставката на природен газ.
Много страни, в това число членки на Европейския съюз, разчитат той да бъде построен сполучливо. Българското държавно управление подхваща всичко належащо той да бъде приключен допустимо най-скоро в сходство с условията и разпоредбите на европейското законодателство.
Що се отнася до периодите на реализацията на плана, министър председателят Бойко Борисов и министърът на енергетиката Теменужка Петкова неведнъж са заявявали, че макар обстановката с ковид, работите по „ Балкански поток “ вървят с цялостна пара без спиране. Затова имаме вяра, че планът ще бъде приключен в период до края на годината и няма да има отсрочване.
БГНЕС: През последните години сме очевидци на гневно опълчване сред България и Русия в региона на историята. В нашата страна одобряват изключително мъчително опитите на Москва да омаловажи ролята на България като люлка на кирилицата, последовател и пропагандатор на делото на Светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници. Може ли да чакаме Русия да промени скоро своята позиция по тези въпроси?
Анатолий Макаров: В този случай не мога да се съглася с вашия коментар. Между Русия и България не съществува „ гневно опълчване “ в региона на историята. Нещо повече, няма никакви опити да се принизи ролята на България като люлка на кирилицата, правоприемник и пропагандатор на делото на Светите Кирил и Методий и техните възпитаници, които са доста почитани в нашата страна. 24 май е значим ден и за мен самия. Както към този момент съм казвал и по-рано, моят наследник се споделя Кирил.
В самото сърце на Москва има монумент на Св. Св. Кирил и Методий с надпис „ На Светите равноапостоли първоучители славянски Кирил и Методий от признателна Русия “.
За своя задоволително дълъг живот не мога да си напомня нито един случай на вандализъм във връзка с този монумент или апели за неговото унищожаване, което, за жалост, не може да се каже във връзка с паметниците на нашите воини в България.
Но това е различен въпрос, към който се надявам още веднъж да се върнем.
Що се отнася съответно до вашия въпрос, дублирам: никой в Русия не се е опитвал и не се пробва да оспори приноса на Първото Българско царство в основаването на славянската книжовност. Това е справедлив исторически факт, който няма по какъв начин да бъде отричан.
В поддръжка на тези думи бих желал да изтъквам фрагмент от излязлата преди няколко години книга „ Шедьоври на българската словесност на съветска земя “ на доктора на историческите науки и професор в Московския държавен университет „ М.В. Ломоносов “ Л.В. Горина и лекар Б. Даскалова от СУ „ Св. Климент Охридски “: „ Специално ще подчертаем големия принос на средновековна България в основаването и развиването на християнската просвета, който се състои в това, че точно България е основала изискванията за творчество на учениците на Кирил и Методий, изгонени от Велика Моравия след гибелта на Кирил (869 г.) и на Методий (885 г.) от немското духовенство “.
В същия дух преглежда тази тематика и докторът на историческите науки, член-кореспондентът на Руската академия на науките, завеждащият отдела за история на Средните епохи в Института по славистика на РАН Борис Флоря. В книгата „ Съдбата на кирило-методиевската традиция след Кирил и Методий “ той обръща внимание на обстоятелството, че България има “цяло заседание от истински и преводни текстове, запазили избрани данни за техните създатели и преводачи, а от време на време и за времето на тяхната работа и на настойниците, които са ги подтикнали към основаването на едни или други текстове, българските владетели Борис-Михаил и неговият наследник Симеон “.
Борис Флоря изключително акцентира дейната роля за развиването на писмеността на прага на IX-X в. на учениците на Методий – Климент Охридски, Наум, Константин Преславски и „ книжовниците от българската среда като Йоан Екзарх или презвитер Григорий “.
Следователно, както виждате, кардинални различия по тази тематика сред сериозните представители на научните общества на Русия и България няма.
Естествено сред учените в нашите страни могат да съществуват избрани разлики, в множеството случаи свързани с потреблението на терминологията. Но тези въпроси би трябвало да бъдат предмет на полемика на съответните научни конгреси, а не метод да се раздуе нервност и да се сътвори проблем там, където го няма. Както се споделя във вашата известна сентенция, не би трябвало да се търси „ под вола теле “. Няма да намерите.
БГНЕС: Какви са опциите за съдействие сред България и Русия в интервала след пандемията от ковид, тъй че двете страни да не засягат мъчителни за тях въпроси?
Анатолий Макаров: Дълбоко съм уверен, че дори по най-трудните и чувствителни тематики страните би трябвало да търсят консенсус посредством договаряния, а не да се наскърбяват една на друга.
Само намерено и почтено обсъждайки проблемите може да се откри излаз от всяка обстановка. При това към сегашния миг не виждам някакви в действителност мъчителни или мъчно разрешими въпроси в нашите връзки, които биха могли да помрачат позитивната наклонност в развиването на съдействието сред Русия и България.
Имаме огромни проекти за бъдещето. Във външнополитическия дневен ред – провеждането на руско-български политически съвещания в Москва и визитата на Сергей Лавров в София, отсрочени поради пандемията от ковид.
Задачите в енергийната област не се нуждаят от особени обяснения. Трябва оптимално дейно да си сътрудничим по основните енергийни планове.
Една от най-перспективните сфери за съдействие остават търговско-икономическите връзки. Тук имаме много работа. Не е загадка, че нашият двустранен стокообмен по разбираеми аргументи сега не претърпява най-хубавите си времена.
Убеден съм, че би трябвало да се стремим оптимално да разкрием богатия търговско-икономически капацитет на нашите страни за сметка на увеличение на размерите на взаимната търговия, а също по този начин посредством разширението на асортимента от артикули, в това число високотехнологичните несуровинни артикули.
Убеден съм, че след нормализирането на санитарно-епидемиологичната конюнктура в нашите страни и отсега нататък ще осъществяваме потребните културно-хуманитарни планове с присъединяване на другарски Неправителствени организации, сънародниците и българските ни другари. Имаме проекти за по-нататъшно развиване на връзките в музейната и театрална области.
Надявам се, че в близко бъдеще ще се възобновят гастролите в България на съветски музикални, театрални и креативен колективи, които, както знаем, се одобряват топло от българската публика.
Също по този начин бих желал да прибавя, че ние наложително ще изпълним в течение на идващите месеци всички мероприятия, отдадени на 75-та годишнина от успеха на руския народ над нацистка Германия, в това число провеждането на шествието на „ Безсмъртния полк “ в София и други градове, поднасянето на венци на паметниците на руските воини в България.
БГНЕС: През тази година Русия отбелязва 75-та годишнина от успеха над хитлеро-фашизма. На 24 юни в Москва ще се състои церемониален церемониал. Темата за Втората международна война е жива и настояща. Как ще коментирате присъединението на България към общата декларация във връзка на 75-та годишнина от края на Втората международна война и самодейността на кмета на регион „ Лозенец “ за преместването на паметника на братската могила на руските воини?
Анатолий Макаров: Както неведнъж съм казвал, за нашата страна паметта за Великата отечествена война /1941-1945 г./ е свещена. Победата над безчовечния хитлеристки режим бе реализирана на доста висока цена – ние платихме за нея с живота на 27 милиона руски жители.
По тази причина всевъзможни опити да се изкриви историята на Втората международна война, да се принизи ролята на руската войска за разгрома на фашизма провокират у нас, както и в цялата здравомислеща част на интернационалната общественост, разбираемо отвращение.
А такива опити, за жалост, в действителност имат място.
Особено кощунствено в серията от такива провокации наподобява самодейността на кмета на столичния регион „ Лозенец “ господин Павлов за пренасяне на паметника-костница на руските воини и намиращите се там тленни остатъци на нашите бойци.
Предложението да се разкопае гроба и да се наруши покоя на героите, сражавали се на живот и гибел за нашето с вас свободно бъдеще, за опцията да живеем, може да бъде оценено само като грубо безчинство над паметта на всички, които са пожертвали своя живот в името на общата победа.
Както ви е известно, своя принос за тази победа са дали и българските участници във войната, героичен сражавали се в боевете за Белград, Будапеща, Виена, или борили се с нацизма в партизанските отряди на антифашистите. Даже не мога да си показва, какво усещат дребното доживели до наши дни български ветерани, чувайки за такива „ начинания “.
Що се отнася до упоменатата от вас декларация, призната на равнище външнополитически ведомства на редица страни, то аз не виждам в нея някакво позитивно или съзидателно наличие. Подписалите я, всъщност, са замазали с черна багра цялата си следвоенна история.
Ние също по този начин не можем да преглеждаме тази декларация, чийто основател, както ни описаха, е Естония, в качеството на консолидирана позиция на цялото население на страните от Източна Европа. Добре знае се, че, да вземем за пример, забележителна част от българското общество доста скептично се отнася към заложените в декларацията тези.
Доказателство за това са и изявленията на съществени български историци, които, меко казано, не споделят позициите на своите „ новопоявили се съперници “ от политическата сфера.
БГНЕС: Много балкански политици, измежду които президентът на Черна гора Мило Джуканович, дефинират съветската политика на Балканите като дестабилизиращ фактор? Подкрепя ли Русия териториалната целокупност и суверенитет на страните от Западните Балкани в днешния й тип?
Анатолий Макаров: Интересна дефиниция на въпроса по отношение на многото балкански политици, само че тя по-скоро вкарва в подвеждане.
А желая незабавно да попитам: а какъв брой политически дейци на Балканите се афишират за съдействие с нашата страна и виждат в Русия значим стопански сътрудник?
Мисля, че техният брой превъзхожда упоменатата от вас група. Ако се обърнем към метода, по който балканските нации възприемат ролята на Русия, то ситуацията ще бъде още по-еднозначно. Защото националната памет, за разлика от обособените политици, не може да бъде излъгана.
Русия е била и продължава да бъде заинтригувана от стабилността, сигурността и процъфтяването на района. Това е неизменимата истина, доказана от многовековните връзки на нашата страна с балканските страни и нации.
Ще дам като образец известното напътствие на канцлера на Руската империя княз Александър Горчаков към съветския комисар в София през 1878 година: „ Всички Ваши грижи би трябвало да бъдат напълно отдадени на пробуждането на българския живот и допустимо най-бързата стабилизация на неговата автономия “.
Струва си да се замислим: даже заплащайки високата цена от 200 хиляди живота за освобождението на България по време на Руско-турската война 1877-1878 година, Русия не е имала скрити замисли и е виждала своята задача в най-бързото възобновяване на българската държавност и суверенитет.
Външната политика на Русия се слави със своята последователност: и през днешния ден, 150 години по-късно, ние се разгласяваме за опцията балканските нации сами да дефинират своята орис.
Ние желаеме да забележим Балканите като територия на сигурност, устойчиво развиване и равни благоприятни условия за взаимноизгодно партньорство.
Изглежда такава позиция провокира неприемане от избрани сили, които желаят да подменят националните ползи на балканските страни с евроатлантически наставления и им постановат лъжовен избор: или с Брюксел и Вашингтон, или с Москва.
Споменатият от вас черногорски политик е избрал, както разбирам, точно този неестествен път.
Бих желал да завърша с редове от стихотворението на Владимир Висоцки, което въплъщава преплитането на орисите на народите на Русия и Черна гора:
„ Едно раждане не ми е задоволително –
Бих израснал от два корена …
Жалко, че Черна гора не стана
Втората ми татковина “.
Мисля, няма да сгреша, в случай че кажа, че заложеният в това стихотворение смисъл е настоящ като цяло за връзките на Русия с балканските нации.
*Източник: https://bgnesagency.com/
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ