12 признака, че отглеждате разглезено дете
Никой родител не си мечтае да отглежда капризно дете. Понякога обаче желанието да осигурим най-хубавото на децата си и да създадем живота им допустимо най-лесен и прелестен ни изиграва доста неприятна смешка. Прекрачват се границите на положителното образование и в следствие се снабдявам с хленчещо и капризно дете, привикнало постоянно да получава това, което желае.
Разглезеното дете се отличава с няколко съществени характерности, които елементарно могат да бъдат видяни, стига да се опитате да погледнете на обстановката в профил. Според учените явните признаци на разглезеност, за които би трябвало доста да внимаваме, са:
1. Детето ви е общително и учтиво с другите, само че на вас в никакъв случай няма да ви каже „ Благодаря! “.
Детето показва доста положителни обноски на държание пред другите хора, само че не демонстрира никаква признателност към членовете на фамилията. Ето ви един сигурен знак, че е капризно. Децата не помнят да благодарят не преднамерено или тъй като желаят да наранят някого, а тъй като одобряват за даденост безусловно всичко, което фамилията прави за тях. Според психолозите това може да докара до проблеми на по-късен стадий във взаимоотношенията с хората, тъй като детето е научено да не цени помощта и обичта, които идват от най-близките.
2. Детето не може да се оправи с най-елементарни домашни отговорности.
Отговорният родител би трябвало да научи детето на самостоятелност. На 3-годишна възраст децата могат да събират и да подреждат играчките си сами. На 5 към този момент могат да оказват помощ в дребни домашен отговорности. На 10 години към този момент могат да белят картофи и да създадат елементарна вечеря за цялото семейство. Ако детето не умее нито едно от тези неща, не желае или не може да вземе присъединяване в домакинските работи и родителите нямат нищо срещу, то това е сигурен знак за разглезеност. Според статистиката актуалните деца на възраст сред 3 и 12 години прекарват към 3 часа на седмица в осъществяване на разнообразни домашни отговорности (между другото същите тези деца прекарват не по-малко от 14 часа седмично пред компютъра). Ако детето няма никакви отговорности, по какъв начин се чака от него да се оправя с отговорностите на живота като възрастен?
3. Детето не се спогажда с връстниците си и е уверено, че те са неприятните.
Когато поддържа връзка с други деца, капризното дете не схваща, че не може наготово да получи нещо, без да даде друго в подмяна. Неспособността да вникне в потребностите на другите и неналичието на съчувствие/емпатия отблъскват връстниците им. В резултат детето стартира да се усеща неловко и тъй като не може да си изясни каква е повода, най-лесното е да упрекна другите, че са неприятни. Ако връстниците странят от детето ви, а децата на приятелите ви си търсят опрощение, с цел да не играят с вашето, бъдете сигурни, че казусът не е у тях.
