Стотици незаконни лицензи спъват бизнеса
Никой не постанова наказания за веселба
Стотици противозаконни режими са въведени от общинските препоръки в страната. Те са противозаконни, тъй като нямат правно съображение, сподели за „ Труд ” зам.-председателят на БСК Камен Колев. Според Закона за ограничение на административното контролиране, общините не могат да управляват лицензионни и разрешителни режими, които не са въведени със закон. Но все пак, на сесии на общинските препоръки са признати редица такива режими, които са влезнали в действие и се ползват. Тези режими нямат правно съображение и ние си задаваме въпроса приходите, които събират общините за издаване на лицензи и разрешителни, до каква степен са законни и няма ли да се наложи да се възвръщат, сподели Камен Колев.
Много лицензионни и разрешителни режими са въведени без правно съображение.
В регистъра на административните услуги може да се види, че в страната има над 2000 режима. Целта на регистъра е да осведоми потребителите за това всяка услуга от кого се управлява. Тази численост е прекомерно огромна, само че има и различен по-голям проблем, сподели Камен Колев. Режимите за практикуване на стопанска активност са лицензионни, които са по-тежки, и регистрационни. А за обособени икономически покупко-продажби има разрешителни, които са тежките, и удостоверителни режими. При по-тежките режими има решение по целенасоченост – т.е. администрацията може да откаже лиценз или позволение, до момента в който при по-леките форми на контролиране – регистрация и удостоверителния режим се подават документи, и в случай че са цялостни администрацията няма право да откаже. Тежките режими са източник на корупция и би трябвало да се стремим да ги понижаваме, съобщи Камен Колев.
Основна месечна заплата (в лева)
Съществуващите регулации са сред трите съществени аргументи, наред с корупцията и правосъдната система, които стопират вложенията и въздействат отрицателно върху бизнес средата, добави той. Според него тежките режими са свързани с корупцията, тъй като с цел да вземете лиценз или позволение може да се наложи да платите нещо, или да станете ”спонсор ”.
Затова тежките режими би трябвало да бъдат сменени с по-леките форми на регулация, тъй като при тях е по-гарантирано, че бизнесът няма да получи отвод от администрацията. „ Тежките режими би трябвало да се постановат единствено, когато става въпрос за извънреден държавен интерес, да вземем за пример за здравето на хората, за търговия с оръжие и други сходни. А доста режими са лицензионни и разрешителни за обикновени икономически интервенции, които страната би трябвало да освободи или смекчи формата на регулации ”, сподели Камен Колев.
Проблем е и това, че липсва механизъм за следене на използването на тези режими, добави той. В законите има наказания, в случай че някой забави кореспонденция или нещо друго, само че никой не постанова тези наказания, сподели зам.-председателят на БСК. Принципът на безмълвното единодушие на администрацията действително не работи, добави той. Идеята е, че в случай че администрацията не отговори в период, да се смята, че отговорът е позитивен. Този принцип не би трябвало да важи за значимите лицензионни и разрешителни режими като да вземем за пример за оръжие, медикаменти и така нататък, само че за всички останали може да се ползва, сподели Камен Колев. Но този принцип по този начин е въведен, че е в действие, единствено в случай че нещо друго не е упоменато в закона, а постоянно някакъв различен ред е въведен и по този начин действително се обезсмисля, добави той. Само в Закон за устройство на територията действително беше въведен правилото на безмълвното единодушие при смяна на предназначението на постройка, сподели Камен Колев.
Предложение
Чиновниците сами да вършат информации
Много проблеми може да бъдат решени, в случай че се вкара електронното държавно управление. Но в този момент единствено 7-8% от регистрите разрешават продан на данни сред тях, а доста регистри даже са на хартия. Администрацията няма тласък да вкарва електронизация. Затова предлагаме да прехвърлим тази административна тежест от клиента – бизнес или жител, върху самата администрация, сподели зам.-председателят на БСК Камен Колев. Вместо клиентът да върви от едно гише на друго с цел да носи документи, единствено да заявява на първото гише, че извършва условията, а служителите да ревизират дали е по този начин. По този метод администрацията ще има тласък да улесни работата си и да вкара електронното държавно управление, сподели Камен Колев.
Да създадем конкуренция при нотариусите
Събират безпричинно високи такси
0,1% за регистриране на поръчителство
Камен Колев
Сериозен проблем за бизнеса са прекомерно високите такси, които се събират от администрацията за даване на услуги, сподели зам.-председателят на БСК Камен Колев. Проблемът с таксите е сериозен, тъй като има принцип, че таксата за обществена услуга би трябвало да дава отговор на разноските на администрацията за даването на съответния документ и вероятно за последващия надзор. Но никой не съблюдава това предписание. Приходите на редица ведомства като Агенция по вписванията, Патентно ведомство, Агенция по медикаментите, Кадастър, т.е. организациите, с които бизнесът контактува най-често, надвишават разноските за предоставяните услуги. В Агенцията по вписванията приходите са 50-60 млн. лева годишно, а разноските за администриране са 15 млн. лева Това значи, че може да се понижи цената на услугата или тези доходи да се употребяват за възстановяване на качеството и бързината на тези услуги, а не да се вкарват в бюджета, сподели Камен Колев. Например, когато се вземе заем обезпечението би трябвало да се впише в Агенцията по вписванията, а за това събират такса от 0,1% от размера на обезпечението. За заем от 1 млн. лева, обезпечението е 2 млн. лева и таксата за вписването му е 2000 лева Предлагаме да има минимална такса за тази услуга от примерно 10 лева, само че да се постави и таван от 1000 лева, сподели Камен Колев.
Според Камен Колев би трябвало да бъде променено и съществуващото предписание на 10 хиляди души да има единствено един нотариус. „ Защо не се освободи тази активност и да има конкуренция, който желае да става нотариус и тяхната активност да се следи. В момента тази активност е монополизирана ”, съобщи той. „ Принципът на конкуренцията не би трябвало да се нарушава под претекст, че се вкарват правила, сивата стопанска система ще излезе на ярко и така нататък Трябва да се следи всичко да е по разпоредбите, само че да не се нарушава конкуренцията ”, сподели Камен Колев.
Разрастване
Управляват ни 580 администрации
В страната има 580 административни структури. Това е посочено в Доклад за положението на администрацията към края на 2017 година, който неотдавна беше признат от Министерски съвет. В рамките на година административните структури са нарастнали с 21, излиза наяве от отчета. Но в него е посочено, че през 2017 година са основани единствено две нови струстури – Министерство за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, и Изпълнителна организация Оперативна стратегия „Наука и обучение за образован растеж“ към министъра на образованието и науката.
Допълнително към съществуващите административни структури са образувани и 70 консултативни съвета, от които 32 са основани с разпореждане на Министерския съвет, а 38 – със закон. От тях 35 са основани към Министерски съвет, 28 са основани като съвещателен орган към министър, 5 към ръководител на държавна организация и 2 към изпълнителен шеф на изпълнителна организация.
Персонал
Щатните бройки в страната са 139 хиляди
Общата щатна бройка на администрацията в страната към 31 декември 2017 година е 139 665, написа в Доклада за положението на администрацията. Щатните бройки в централната администрация са 104,51 хиляди, а в териториалната администрация са 35,15 хиляди Незаетите щатни бройки в администрацията са 10 760, като незаети за повече от 6 месеца са 6 316.
Реално заетите щатни бройки в администрацията са 128,9 хиляди (92,3% от общата щатна численост). В централната администрация броят на заетите щатове е 95,9 хиляди (91,8% от общата щатна численост). В териториалната администрация са заети 33 хиляди щ. бр. (93,9% от щатната численост).
Стотици противозаконни режими са въведени от общинските препоръки в страната. Те са противозаконни, тъй като нямат правно съображение, сподели за „ Труд ” зам.-председателят на БСК Камен Колев. Според Закона за ограничение на административното контролиране, общините не могат да управляват лицензионни и разрешителни режими, които не са въведени със закон. Но все пак, на сесии на общинските препоръки са признати редица такива режими, които са влезнали в действие и се ползват. Тези режими нямат правно съображение и ние си задаваме въпроса приходите, които събират общините за издаване на лицензи и разрешителни, до каква степен са законни и няма ли да се наложи да се възвръщат, сподели Камен Колев.
Много лицензионни и разрешителни режими са въведени без правно съображение. В регистъра на административните услуги може да се види, че в страната има над 2000 режима. Целта на регистъра е да осведоми потребителите за това всяка услуга от кого се управлява. Тази численост е прекомерно огромна, само че има и различен по-голям проблем, сподели Камен Колев. Режимите за практикуване на стопанска активност са лицензионни, които са по-тежки, и регистрационни. А за обособени икономически покупко-продажби има разрешителни, които са тежките, и удостоверителни режими. При по-тежките режими има решение по целенасоченост – т.е. администрацията може да откаже лиценз или позволение, до момента в който при по-леките форми на контролиране – регистрация и удостоверителния режим се подават документи, и в случай че са цялостни администрацията няма право да откаже. Тежките режими са източник на корупция и би трябвало да се стремим да ги понижаваме, съобщи Камен Колев.
Основна месечна заплата (в лева) Съществуващите регулации са сред трите съществени аргументи, наред с корупцията и правосъдната система, които стопират вложенията и въздействат отрицателно върху бизнес средата, добави той. Според него тежките режими са свързани с корупцията, тъй като с цел да вземете лиценз или позволение може да се наложи да платите нещо, или да станете ”спонсор ”.
Затова тежките режими би трябвало да бъдат сменени с по-леките форми на регулация, тъй като при тях е по-гарантирано, че бизнесът няма да получи отвод от администрацията. „ Тежките режими би трябвало да се постановат единствено, когато става въпрос за извънреден държавен интерес, да вземем за пример за здравето на хората, за търговия с оръжие и други сходни. А доста режими са лицензионни и разрешителни за обикновени икономически интервенции, които страната би трябвало да освободи или смекчи формата на регулации ”, сподели Камен Колев.
Проблем е и това, че липсва механизъм за следене на използването на тези режими, добави той. В законите има наказания, в случай че някой забави кореспонденция или нещо друго, само че никой не постанова тези наказания, сподели зам.-председателят на БСК. Принципът на безмълвното единодушие на администрацията действително не работи, добави той. Идеята е, че в случай че администрацията не отговори в период, да се смята, че отговорът е позитивен. Този принцип не би трябвало да важи за значимите лицензионни и разрешителни режими като да вземем за пример за оръжие, медикаменти и така нататък, само че за всички останали може да се ползва, сподели Камен Колев. Но този принцип по този начин е въведен, че е в действие, единствено в случай че нещо друго не е упоменато в закона, а постоянно някакъв различен ред е въведен и по този начин действително се обезсмисля, добави той. Само в Закон за устройство на територията действително беше въведен правилото на безмълвното единодушие при смяна на предназначението на постройка, сподели Камен Колев.
Предложение
Чиновниците сами да вършат информации
Много проблеми може да бъдат решени, в случай че се вкара електронното държавно управление. Но в този момент единствено 7-8% от регистрите разрешават продан на данни сред тях, а доста регистри даже са на хартия. Администрацията няма тласък да вкарва електронизация. Затова предлагаме да прехвърлим тази административна тежест от клиента – бизнес или жител, върху самата администрация, сподели зам.-председателят на БСК Камен Колев. Вместо клиентът да върви от едно гише на друго с цел да носи документи, единствено да заявява на първото гише, че извършва условията, а служителите да ревизират дали е по този начин. По този метод администрацията ще има тласък да улесни работата си и да вкара електронното държавно управление, сподели Камен Колев.
Да създадем конкуренция при нотариусите
Събират безпричинно високи такси
0,1% за регистриране на поръчителство
Камен Колев Сериозен проблем за бизнеса са прекомерно високите такси, които се събират от администрацията за даване на услуги, сподели зам.-председателят на БСК Камен Колев. Проблемът с таксите е сериозен, тъй като има принцип, че таксата за обществена услуга би трябвало да дава отговор на разноските на администрацията за даването на съответния документ и вероятно за последващия надзор. Но никой не съблюдава това предписание. Приходите на редица ведомства като Агенция по вписванията, Патентно ведомство, Агенция по медикаментите, Кадастър, т.е. организациите, с които бизнесът контактува най-често, надвишават разноските за предоставяните услуги. В Агенцията по вписванията приходите са 50-60 млн. лева годишно, а разноските за администриране са 15 млн. лева Това значи, че може да се понижи цената на услугата или тези доходи да се употребяват за възстановяване на качеството и бързината на тези услуги, а не да се вкарват в бюджета, сподели Камен Колев. Например, когато се вземе заем обезпечението би трябвало да се впише в Агенцията по вписванията, а за това събират такса от 0,1% от размера на обезпечението. За заем от 1 млн. лева, обезпечението е 2 млн. лева и таксата за вписването му е 2000 лева Предлагаме да има минимална такса за тази услуга от примерно 10 лева, само че да се постави и таван от 1000 лева, сподели Камен Колев.
Според Камен Колев би трябвало да бъде променено и съществуващото предписание на 10 хиляди души да има единствено един нотариус. „ Защо не се освободи тази активност и да има конкуренция, който желае да става нотариус и тяхната активност да се следи. В момента тази активност е монополизирана ”, съобщи той. „ Принципът на конкуренцията не би трябвало да се нарушава под претекст, че се вкарват правила, сивата стопанска система ще излезе на ярко и така нататък Трябва да се следи всичко да е по разпоредбите, само че да не се нарушава конкуренцията ”, сподели Камен Колев.
Разрастване
Управляват ни 580 администрации
В страната има 580 административни структури. Това е посочено в Доклад за положението на администрацията към края на 2017 година, който неотдавна беше признат от Министерски съвет. В рамките на година административните структури са нарастнали с 21, излиза наяве от отчета. Но в него е посочено, че през 2017 година са основани единствено две нови струстури – Министерство за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, и Изпълнителна организация Оперативна стратегия „Наука и обучение за образован растеж“ към министъра на образованието и науката.
Допълнително към съществуващите административни структури са образувани и 70 консултативни съвета, от които 32 са основани с разпореждане на Министерския съвет, а 38 – със закон. От тях 35 са основани към Министерски съвет, 28 са основани като съвещателен орган към министър, 5 към ръководител на държавна организация и 2 към изпълнителен шеф на изпълнителна организация.
Персонал
Щатните бройки в страната са 139 хиляди
Общата щатна бройка на администрацията в страната към 31 декември 2017 година е 139 665, написа в Доклада за положението на администрацията. Щатните бройки в централната администрация са 104,51 хиляди, а в териториалната администрация са 35,15 хиляди Незаетите щатни бройки в администрацията са 10 760, като незаети за повече от 6 месеца са 6 316.
Реално заетите щатни бройки в администрацията са 128,9 хиляди (92,3% от общата щатна численост). В централната администрация броят на заетите щатове е 95,9 хиляди (91,8% от общата щатна численост). В териториалната администрация са заети 33 хиляди щ. бр. (93,9% от щатната численост).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ