Лична драма: От магиите на любовницата си мъжът ми заприлича на мъртвец
Никой не е съумял да даде прецизен отговор на въпроса какъв брой тъкмо трае любовта. Факт е обаче, че когато тя си отиде, една връзка е подложена на доста опасности. От умеенето ни да се оправим с тях пък зависи дали една връзка ще бъде съхранена във времето.
Винаги чета с интерес историите, които са оповестени на вашия уебсайт, а през днешния ден взех решение и аз да споделя с вярата, че читателите ще вникнат в проблемите ми…
Срещнах брачна половинка си през 2010 година в известна обществена мрежа. Забавното е, че в началото той общуваше с приятелката ми, само че когато тя ми описа за него, нещо ме накара да се заинтересувам от новия й прочут. Изпратих му покана за другарство и по този начин се запознахме.
По това време бях млада и радостна студентка, която с неспокойствие очакваше виртуалните ни срещи, споделя читателка на „ Лична драма “. Година по-късно най-сетне се срещнахме персонално. На Петър му оставаха още две години, до момента в който приключи образованието си, а аз бях подготвена за връзка от разстояние и търпеливо го чаках, макар че в никакъв случай не съм страдала от липса на мъжко внимание.
Виждахме се по празниците: възприятията и желанията ни един към различен бяха съществени. Последва запознаване с родители и другари, взаимна отмора и вяра, че постоянно ще бъдем толкоз влюбени. Петър ми беше толкоз лоялен и правилен, в никакъв случай не ми даваше мотив за ревнивост, та чак в един миг ми стана леко отегчителен.
Веднъж му споделих на подбив, че ми желае да пофлиртува с друга. Ако тогава знаех, че с глупавите си думи ще провокирам ориста, едва ли бих ги изрекла.
Като цяло след 4 години, взехме решение да променим статусите си от „ другар и другарка “ на „ брачен партньор и брачна половинка “. Не съм се стремяла към фамилен живот, само че осъзнах, че мъж като него е необичайност: благ, образован, проспериращ и същински влюбен. Оценявайки добродетелите и достолепията му, взех решение да дам на връзката ни логически свършек – одобрих предлагането му за брак.
Със брачна половинка ми планирахме първоначално да живеем за себе си и да не бързаме с раждането на деца. Не се притеснявах за нищо, работех в областта на творчеството, като дизайнер в частна компания. Петър беше обещаващ преподавател в частен университет, а блестящият му разум и упоритости бяха високо ценени от декана, ректора и сътрудниците.
Зад ежедневната блъсканица не забелязах, че мъжът ми стартира да се отдалечава от мен. Прибираше се късно и си криеше телефона, като че ли някой скрито му звънеше. Винаги съм имала доверие в брачна половинка си, само че се оказа, че е било на вятъра.
Петър стартира да се връща у дома разчувствуван, стана прекомерно деятелен, избягваше въпросите ми. Не разбирах какво му липсва в брака ни, всичко беше спокойно, не се карахме, нямаше явна причина за появяването на друга жена … Но тя се появи. Почти неусетно и както нормално напълно близо – беше негова колежка. Всяка жена усеща, когато в живота на мъжа й има друга.
Попитах го и той не отхвърли. Дори си призна, че не знае за какво е притеглен от нея. В същото време погледът му стана някак стъклен, като че ли безусловно гледаше през мен … Уморих се от сълзи, от безкрайни опити да съживя любовта ни. Нищо не помагаше. Отчаях се… Така в делириум измина половин година.
Леля ми, която е наясно с моите проблеми, не можеше умерено да гледа страданията ми и ме заведе при една стара жена – ясновидка и лечителка. Лечителката авансово беше споделила, че желае фотография на брачна половинка ми, както и цялостното му име и дата на раждане.
Ще ви спестя метода й на гадаене, само че от нея разбрах, че Петър е под въздействието на мощна любовна магия. След като направи някакъв обред, старицата ме изпрати да си вървя вкъщи. Никога не съм вярвала в вълшебства, само че не щеш ли животът ме сблъска с сходна действителност. Уморих се да вървя при гадатели и нищо да не оказва помощ.
Положението у дома се утежни: мъжът ми катастрофира, по-късно загуби персоналните си документи, а неотдавна стана и жертва на измамници. Бракът ни се разпада пред очите ми. Той към този момент не ме зачита като брачна половинка, отслабна толкоз доста, че замязя на сянка. За любовницата му научих, че е по-възрастна от него и в никакъв случай не е била фамилна. Но с какво ми оказва помощ това? С Петър живеем като съседи.
Усещам, че скоро ще ме напусне. Родителите му също не схващат какво се случва с него. Свекърът не стопира да плаче, а свекървата се разболя от паники. Полудявам! Кажете ми, апелирам ви, какво би трябвало да направя, с цел да измъкна брачна половинка си от лапите на подлата му държанка?
