Боряна Павлова нареди моми, къщи и цветя в четвъртата си изложба
Николинка Христова
Четвъртата художествена галерия на Боряна Павлова " Състояния " беше открита с вернисаж в камерната зала на НЧ " Напредък 1871 ". Тя е събитие от 38-ите Крайдунавски празници на културата - Никопол 2019. Павлова е начална учителка в СУ " Христо Ботев " и управлява читалищен кръжок.
В 26 платна българските претекстове са показани с възрожденски къщи и обаятелни портрети на моми. Любимите моми на Боряна в национални носии са на фона на цветя, други са нагиздени лазарки, а една - на кьошка на родопска къща. Вярна на себе си, авторката възкресява отминал живот, който няма да се повтори... с картините на остарели къщи, окъпани в багри, светлини и сенки през всички сезони. В тях като че ли танцуват култивиран цветя, снегът е разноцветен, есента не е тъжна. Когато ги гледа човек, му се желае да тръгне по калдъръмените улици, да потропа на някоя врата...
Да, светът се трансформира. Ние сме последните, които сме ги виждали. Е, има няколко етнографски комплекса - ще ги посещават децата на нашите деца, само че няма да имат мемоари от дядовата къща на село с дървения чардак и миризливия шибой на баба. Затова се раждат художници - да рисуват предишното и сегашното, да основават памет и хубост. Гледайки картините със остарели къщи, когато сърцето е към момента някъде в предишното, възприятието за носталгия не водеше феновете до отрицателно въодушевление. За това се беше погрижила художничката - четири платна с пролетни цветя и пъстра пеперуда подкрепяха трогателното и прелестно прекарване на " Състояния " -та.
Накрая - огледало?! Поглеждаш се в него и си удовлетворен, че си видял всичко това, че си съпричастен към надареното развиване на една самоука художничка, че си й стиснал ръката и си споделил: " Благодаря, Боряна! "
Четвъртата художествена галерия на Боряна Павлова " Състояния " беше открита с вернисаж в камерната зала на НЧ " Напредък 1871 ". Тя е събитие от 38-ите Крайдунавски празници на културата - Никопол 2019. Павлова е начална учителка в СУ " Христо Ботев " и управлява читалищен кръжок.
В 26 платна българските претекстове са показани с възрожденски къщи и обаятелни портрети на моми. Любимите моми на Боряна в национални носии са на фона на цветя, други са нагиздени лазарки, а една - на кьошка на родопска къща. Вярна на себе си, авторката възкресява отминал живот, който няма да се повтори... с картините на остарели къщи, окъпани в багри, светлини и сенки през всички сезони. В тях като че ли танцуват култивиран цветя, снегът е разноцветен, есента не е тъжна. Когато ги гледа човек, му се желае да тръгне по калдъръмените улици, да потропа на някоя врата...
Да, светът се трансформира. Ние сме последните, които сме ги виждали. Е, има няколко етнографски комплекса - ще ги посещават децата на нашите деца, само че няма да имат мемоари от дядовата къща на село с дървения чардак и миризливия шибой на баба. Затова се раждат художници - да рисуват предишното и сегашното, да основават памет и хубост. Гледайки картините със остарели къщи, когато сърцето е към момента някъде в предишното, възприятието за носталгия не водеше феновете до отрицателно въодушевление. За това се беше погрижила художничката - четири платна с пролетни цветя и пъстра пеперуда подкрепяха трогателното и прелестно прекарване на " Състояния " -та.
Накрая - огледало?! Поглеждаш се в него и си удовлетворен, че си видял всичко това, че си съпричастен към надареното развиване на една самоука художничка, че си й стиснал ръката и си споделил: " Благодаря, Боряна! "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ