В Деня на поезията: Николай Владимиров за думите, музите и предизвикателствата
Николай Владимиров Владимиров е роден през 1981 година в град София. Завършва 33 езикова гимназия и компетентност право в Софийския университет " Св Климент Охридски “. Автор е на 12 книги, от които независими два романа, една книга с прозаични форми, 7 стихосбирки и две взаимни книги с лирика. Един от основателите и някогашен редактор на Нова обществена лирика. Създател на Новото поколение- неофициална серия от събития, даващи благоприятни условия за изява на млади създатели, които имат потребност да бъдат чути и четени.
Пред DarikNews.bg писателят Николай Владимиров споделя за поезията, музата и провокациите пред родните поети.
Г-н Владимиров, през днешния ден означаваме Световния ден на поезията. Честит празник! Какво е за Вас поезията?
- Ако се управлявам по разсъдъка, поезията би трябвало да е това невидимо пространство сред думите и тишината, което образува екот от облици и чувства, без да употребява нарочни гръмотевици. Ако се управлявам от сърцето, то поезията е оголена жица, която докосваш, с цел да те удари ток с висок волтаж и да го предадеш на останалите. И да умираш, единствено в случай че чисто гол от вътрешната страна, не се осмеляваш да допуснеш тоя ток.
Кога и по какъв начин разбрахте, че имате заложба да пишете?
- Някак нескромно и нереално звучи някой да акцентира, че има заложба. По-скоро бих заменил дарбата с глада да пиша, тъй като в случай че въздържам в себе си световете, на които ме подлага вътрешната ми лирика, пожертвам да се саморазруша. А съответният миг е на една почивна станция в Костенец, когато бях 14-годишен и сякаш за пръв път изпитах боязън по едно момиче. Това беше опит за стих, който остана у нея. Прибра го, сподели „ благодаря “ и си потегли. Това ме окуражи повече да пиша, в сравнение с да ме разочарова поради привидния ѝ отвод.
Кои са музите във Вашия живот?
- Повечето поети пишат за съответни облици, в тази ситуация би трябвало да е жена или дами. И от време на време е. Но в случай че нещо може да се назова муза чисто метафизично, това при мен със сигурно са връзките сред хората, техните разнообразни характери, техните върхове и падения. А физически, несъмнено, това е жена ми и дамите, които са взели участие в живота ми, както и метъл и рок музиката, и крафтбирата. Но всичко се свежда до връзки и елементи, това, което управлява както света, по този начин и световете на поезията.
Какви са провокациите за поетите в страната ни? Оценява ли се творчеството ви?
- Най-актуалното и съществено предизвикателство или по-точно бих го нарекъл затруднение пред хората, които пишат лирика, е да стигнат до читателя. Малко лъжливо наподобява ситуацията с опциите, които оферират обществените мрежи. Защото те дават естрада и на доста профили (не бих ги нарекъл лица), които бълват думи и ги назовават лирика. Но на процедура това са лафове, които наподобяват съвременни, без метафори, без разгърнати облици и дълбочина сред редовете. И тъкмо тези профили лишават думата на действително пишещите лирика. Да ги надвикаш с лирика, без да ти се постанова да викаш- ето това към този момент е предизвикателство. И би трябвало да кажа, че значително поети съумяват да го създадат. Защото читателската просвета, въпреки обедняла, не е на толкоз ниско равнище, в каквото я упрекват.
В България сегашните генерации четат ли или нямат интерес към книгите?
- Да, чете се и продължава да се чете. Въпросът е по-скоро какво се чете. Наблюдава се една отмалялост в средностатистическия четец, едно предпочитание, подбудено от забързаното всекидневие, да се четат къси форми и къси, ясни, съвсем обикновени сборове от фрази, създаващи къси романи. Не фрагментарни, дано не се бъркат двете понятия- фрагментарният разказ е изкуство. Бедата е в казаното посредством късата, предпочетена форма. Или по-скоро в неналичието на казано. Кратката литература е умеене. Но доста малко го владеят в действителност.
Какво ще посъветвате младите създатели, които занапред стартират да пишат лирика?
- Съветът ми към младите е да бъдат почтени към смисъла, който придават на думите. Знам, че звучи изкушаващо да се употребяват заемки и маниерности, които на примависта основават стремително приемане от масата. Но е надалеч по-стойностно и потребно за развиването на стила и изразните средства да се наблюдават детайлите към теб, да се построи ненарочният табиет да се търси скритото в заобикалящите образи и сенките на възприятията, които метрически и словесно съграждат материята на една лирика.
Пред DarikNews.bg писателят Николай Владимиров споделя за поезията, музата и провокациите пред родните поети.
Г-н Владимиров, през днешния ден означаваме Световния ден на поезията. Честит празник! Какво е за Вас поезията?
- Ако се управлявам по разсъдъка, поезията би трябвало да е това невидимо пространство сред думите и тишината, което образува екот от облици и чувства, без да употребява нарочни гръмотевици. Ако се управлявам от сърцето, то поезията е оголена жица, която докосваш, с цел да те удари ток с висок волтаж и да го предадеш на останалите. И да умираш, единствено в случай че чисто гол от вътрешната страна, не се осмеляваш да допуснеш тоя ток.
Кога и по какъв начин разбрахте, че имате заложба да пишете?
- Някак нескромно и нереално звучи някой да акцентира, че има заложба. По-скоро бих заменил дарбата с глада да пиша, тъй като в случай че въздържам в себе си световете, на които ме подлага вътрешната ми лирика, пожертвам да се саморазруша. А съответният миг е на една почивна станция в Костенец, когато бях 14-годишен и сякаш за пръв път изпитах боязън по едно момиче. Това беше опит за стих, който остана у нея. Прибра го, сподели „ благодаря “ и си потегли. Това ме окуражи повече да пиша, в сравнение с да ме разочарова поради привидния ѝ отвод.
Кои са музите във Вашия живот?
- Повечето поети пишат за съответни облици, в тази ситуация би трябвало да е жена или дами. И от време на време е. Но в случай че нещо може да се назова муза чисто метафизично, това при мен със сигурно са връзките сред хората, техните разнообразни характери, техните върхове и падения. А физически, несъмнено, това е жена ми и дамите, които са взели участие в живота ми, както и метъл и рок музиката, и крафтбирата. Но всичко се свежда до връзки и елементи, това, което управлява както света, по този начин и световете на поезията.
Какви са провокациите за поетите в страната ни? Оценява ли се творчеството ви?
- Най-актуалното и съществено предизвикателство или по-точно бих го нарекъл затруднение пред хората, които пишат лирика, е да стигнат до читателя. Малко лъжливо наподобява ситуацията с опциите, които оферират обществените мрежи. Защото те дават естрада и на доста профили (не бих ги нарекъл лица), които бълват думи и ги назовават лирика. Но на процедура това са лафове, които наподобяват съвременни, без метафори, без разгърнати облици и дълбочина сред редовете. И тъкмо тези профили лишават думата на действително пишещите лирика. Да ги надвикаш с лирика, без да ти се постанова да викаш- ето това към този момент е предизвикателство. И би трябвало да кажа, че значително поети съумяват да го създадат. Защото читателската просвета, въпреки обедняла, не е на толкоз ниско равнище, в каквото я упрекват.
В България сегашните генерации четат ли или нямат интерес към книгите?
- Да, чете се и продължава да се чете. Въпросът е по-скоро какво се чете. Наблюдава се една отмалялост в средностатистическия четец, едно предпочитание, подбудено от забързаното всекидневие, да се четат къси форми и къси, ясни, съвсем обикновени сборове от фрази, създаващи къси романи. Не фрагментарни, дано не се бъркат двете понятия- фрагментарният разказ е изкуство. Бедата е в казаното посредством късата, предпочетена форма. Или по-скоро в неналичието на казано. Кратката литература е умеене. Но доста малко го владеят в действителност.
Какво ще посъветвате младите създатели, които занапред стартират да пишат лирика?
- Съветът ми към младите е да бъдат почтени към смисъла, който придават на думите. Знам, че звучи изкушаващо да се употребяват заемки и маниерности, които на примависта основават стремително приемане от масата. Но е надалеч по-стойностно и потребно за развиването на стила и изразните средства да се наблюдават детайлите към теб, да се построи ненарочният табиет да се търси скритото в заобикалящите образи и сенките на възприятията, които метрически и словесно съграждат материята на една лирика.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ