Ще се нареди ли отново България сред победените
Николай Василев
Слушам в кварталната градинка по какъв начин двама дядковци разясняват войната в Украйна. Единият развълнувано настояваше, че отговорни били американците: " Путин 100 пъти ги предупреждаваше: " Не приближавайте НАТО към съветските граници! " Но те натискаха, натискаха и ето ти война! "
Кварталните дядковци не са единствените, които упорстват, че някак Америка е принудила Русия да убива деца в Украйна, да бомбардира градове, да сее гибел. Подобна теза развива маститият американски професор Джон Миършаймър. У нас сходна позиция се пази от " Възраждане ", от Българска социалистическа партия и явно се споделя от част от популацията.
Тезата не е изцяло неоснователна
Неоснователен е изводът, който бранителите ѝ вършат. Според тях надали не, в случай че Русия е била третирана уместно, като велика мощ, в случай че ѝ се предоставела зона на въздействие към нейните граници, в случай че страни като Украйна разбирали, че са длъжни да се преценяват с " чувствителностите " на Кремъл... в Европа ще има мир, обич, сигурност, взаимноизгодна търговия и така нататък
Кварталните дядковци (Костадин Костадинов, Румен Гечев и проф. Миършаймър) са прави в едно. Путин стартира войната, тъй като желае
Русия да бъде третирана като велика мощ
Като " полюс " в новия мултиполярен свят. Само че, Русия няма капацитета да бъде подобен полюс. Готовността да убиваш, в случай че не ти се удовлетворят щенията, не те прави суперсила. Русия няма стопанската система, няма технологиите, няма " меката мощ " и както се оказа, няма и военната мощ, с цел да играе ролята, която ѝ се желае.
Това несъмнено я прави доста рискова. Имало е сходни предцеденти. Австро-Унгария подпалва Първата международна война, тъй като желае да покаже, че е независима велика мощ... с цел да загуби този си статус единствено няколко седмици след експлоадирането на войната, когато се трансформира в немски спътник, с цел да се разпадне след провалянето през 1918 година Месеци след 24 февруари 2022 година Русия се оказа напълно подвластна от Китай. Нито император Франц Йосиф, нито Путин са си представяли сходен процес на събитията. Но пък и познатия с пословичното си благосъстояние цар Крес, когато е попитал Делфийския пророк дали да стартира война с персите, е приел витеиватия отговор, че в случай че стартира тази война " едно огромно царство ще падне ", като окуражаване. Оказало се, че огромното царство, било неговото.
Историята предлага и по-успешни образци. Кралица Елизабет II посвети живота си, с цел да придаде достолепие на трансформацията на Англия от световна суперсила във значима, само че въпреки всичко второстепенна страна. (Не всички одобриха трансформацията. Брегзит (и обещанието за някаква нова " световна Британия) беше обезверен спазъм против действителностите... които обаче британците към този момент осъзнават.
Вместо да си фантазира, че може да спре евроатлантическата интеграция на европейските страни от постсъветското пространство, Русия можеше да работи за намиране на почтено и
несъмнено място в периферията на " Колективния запад ",
което да обезпечи на страната сигурност, а на народа ѝ релативно благополучие, основано на износа на горива и първични материали.
Историята е гердан от непредвидени последици и ние не знаем, по какъв начин ще приключи войната. Но е съвсем несъмнено, че след нея Русия ще е в надалеч по-лошо състояние от това, в което беше преди тя да стартира (реално през " далечната " 2014 г.).
За страдание не се знае и какво ще бъде ситуацията на България. " Възраждане " ( и други партии) споделят обществено това, което дядковците от квартала чакат да чуят и в изискванията на тежка политическа рецесия, техният глас може да окаже голямо отрицателно въздействие на политиката на страната и тя, както не един път в по-новата ни история, да се окаже измежду победените. Или най-малкото, в периферията на лагера на спечелилите. Сред тези, които са платили висока цена, без да получат нищо в подмяна!
Слушам в кварталната градинка по какъв начин двама дядковци разясняват войната в Украйна. Единият развълнувано настояваше, че отговорни били американците: " Путин 100 пъти ги предупреждаваше: " Не приближавайте НАТО към съветските граници! " Но те натискаха, натискаха и ето ти война! "
Кварталните дядковци не са единствените, които упорстват, че някак Америка е принудила Русия да убива деца в Украйна, да бомбардира градове, да сее гибел. Подобна теза развива маститият американски професор Джон Миършаймър. У нас сходна позиция се пази от " Възраждане ", от Българска социалистическа партия и явно се споделя от част от популацията.
Тезата не е изцяло неоснователна
Неоснователен е изводът, който бранителите ѝ вършат. Според тях надали не, в случай че Русия е била третирана уместно, като велика мощ, в случай че ѝ се предоставела зона на въздействие към нейните граници, в случай че страни като Украйна разбирали, че са длъжни да се преценяват с " чувствителностите " на Кремъл... в Европа ще има мир, обич, сигурност, взаимноизгодна търговия и така нататък
Кварталните дядковци (Костадин Костадинов, Румен Гечев и проф. Миършаймър) са прави в едно. Путин стартира войната, тъй като желае
Русия да бъде третирана като велика мощ
Като " полюс " в новия мултиполярен свят. Само че, Русия няма капацитета да бъде подобен полюс. Готовността да убиваш, в случай че не ти се удовлетворят щенията, не те прави суперсила. Русия няма стопанската система, няма технологиите, няма " меката мощ " и както се оказа, няма и военната мощ, с цел да играе ролята, която ѝ се желае.
Това несъмнено я прави доста рискова. Имало е сходни предцеденти. Австро-Унгария подпалва Първата международна война, тъй като желае да покаже, че е независима велика мощ... с цел да загуби този си статус единствено няколко седмици след експлоадирането на войната, когато се трансформира в немски спътник, с цел да се разпадне след провалянето през 1918 година Месеци след 24 февруари 2022 година Русия се оказа напълно подвластна от Китай. Нито император Франц Йосиф, нито Путин са си представяли сходен процес на събитията. Но пък и познатия с пословичното си благосъстояние цар Крес, когато е попитал Делфийския пророк дали да стартира война с персите, е приел витеиватия отговор, че в случай че стартира тази война " едно огромно царство ще падне ", като окуражаване. Оказало се, че огромното царство, било неговото.
Историята предлага и по-успешни образци. Кралица Елизабет II посвети живота си, с цел да придаде достолепие на трансформацията на Англия от световна суперсила във значима, само че въпреки всичко второстепенна страна. (Не всички одобриха трансформацията. Брегзит (и обещанието за някаква нова " световна Британия) беше обезверен спазъм против действителностите... които обаче британците към този момент осъзнават.
Вместо да си фантазира, че може да спре евроатлантическата интеграция на европейските страни от постсъветското пространство, Русия можеше да работи за намиране на почтено и
несъмнено място в периферията на " Колективния запад ",
което да обезпечи на страната сигурност, а на народа ѝ релативно благополучие, основано на износа на горива и първични материали.
Историята е гердан от непредвидени последици и ние не знаем, по какъв начин ще приключи войната. Но е съвсем несъмнено, че след нея Русия ще е в надалеч по-лошо състояние от това, в което беше преди тя да стартира (реално през " далечната " 2014 г.).
За страдание не се знае и какво ще бъде ситуацията на България. " Възраждане " ( и други партии) споделят обществено това, което дядковците от квартала чакат да чуят и в изискванията на тежка политическа рецесия, техният глас може да окаже голямо отрицателно въздействие на политиката на страната и тя, както не един път в по-новата ни история, да се окаже измежду победените. Или най-малкото, в периферията на лагера на спечелилите. Сред тези, които са платили висока цена, без да получат нищо в подмяна!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ