Николай Слатински е професор по международна и национална сигурност, преподава

Николай Слатински е професор по интернационална и национална сигурност, преподава в УНСС и Военната академия. Текстът е от профила му във " Facebook ".

Светът очевидно се е побъркал. А мен ме побърква България...

-- Клонинг на Тръмп стана министър председател на другата англо-саксонска страна. Масовата тръмпизация набира ход, а демокрацията ще бере кахъри - аман от черни лебеди с рижи перчеми!

-- Бъдещият основен прокурор не харесва разделянето на управляващите - едно от най-великите прозрения на Модерността. Още не е определен, а ги приказва такива, като че ли се е начел книги за тоталната страна от 30-те години на предишния век, та се пита в задачата - какви ли ще ги прави, като бъде определен?

-- ГДБОП щурмува несимпатична на властта компания. Време е да се пенсионирам,

с цел да не вземе някой ден ГДБОП по виШе напътствие да щурмува и моята катедра.

-- Един от до неотдавна най-хубавите военни водачи, към този момент като държавен глава, стопира договорка, каквато военните водачи чакат с трескаво неспокойствие и се молят да стане, до момента в който още имаме класни военни водачи. Да кажа, че фенът аз бях за немските " Eurofighter " -и и че не се колебая, че той самият първи ще направи " кръгче " като пристигна първият F-16... Познавах един президент, който водеше манифестации против базите, а след това ги посрещаше с самун и сол...

-- Ситацията у нас плаче за съпротива. А на обществото му се плаче от опозицията.

-- Из България се разнасят персоналните данни на целокупния народ. А нас ни твърдят, че нищо съдбовно не се е случило - не знам какво още би трябвало са се случи още, че да го оценим като съдбовно...

Вероятно банковите секрети на жителите се разнасят по кооперативните пазари...

-- Мой прочут и сътрудник доскоро ругаеше Европа. Но през днешния ден ми се похвали - дъщерята я изтеглиха на работа в Холандия и най-малко тя ще живее като хората, до момента в който брат ѝ се мъчи непризнат у нас!

Мога да продължа. Но спирам. Вие също виждате това, което виждам аз. Само че сте щастливци, тъй като имате още останали илюзии.

Аз такива нямам. Вече знам, че на Оруел му е била бедна фантазията. А на нас ще ни бъде бедна фантазията, когато стартира да ни се случва това, което наивно считаме, че навръх нас и тъкмо в Европа няма да ни се случи.