Николай Петков е климатолог с магистратура по Метеорология във Физическия

...
Николай Петков е климатолог с магистратура по Метеорология във Физическия
Коментари Харесай

Ограничаване на глобалното затопляне до 1.5°C изглежда все по-трудна цел

Николай Петков е климатолог с магистратура по " Метеорология " във Физическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Работи в екологично съдружие " За Земята " и е създател в научно-популярната платформа. За платформата той преглежда най-новия отчет на Междуправителствения панел за климатични промени към Организация на обединените нации (IPCC), който проучва опциите на човечеството за намаляване на климатичните промени, като съгласно изводите на отчета ограничението на световното стопляне до 1.5°C става все по-малко евентуално, като за задачата ще е нужно понижение на въглеродните излъчвания на половина до 2030 година " Капитал " разгласява прочита на отчета от Николай Петков с дребни съкращения, заглавието е на редакцията.
В началото на тази седмица беше оповестен новият отчет на IPCC " Климатични промени 2022: намаляване на климатичните промени ". Първата част на отчета, чийто фокус е физическата просвета за климата, бе оповестена през август 2021 година, а втората, с излезе през февруари 2022 година В документа са направени препратки към над 59 000 научни публикации, а самият отчет е приключен и утвърден от 278 създатели. Той е най-изчерпателният отчет, който преглежда опциите за ограничаване на световното стопляне до 1.5°C от Петия оценъчен отчет на IPCC през 2014 година и Специалния отчет " Затопляне с 1.5°C " през 2018 година насам, както и най-авторитетната оценка на опциите за намаляване на климатичните промени до момента.

" Сега или в никакъв случай, в случай че желаеме да ограничим стоплянето до 1.5°C. Без неотложно и фрапантно понижаване на излъчванията във всички браншове това ще бъде невероятно " , предизвести съпредседателят на отчета на IPCC Джим Скеа в изказване.

В документа са оценени актуалните трендове на парниковите излъчвания, проектираните равнища на бъдещо стопляне и какъв би трябвало да бъде преходът към нисковъглеродна стопанска система, с цел да се ограничи световното стопляне до 1.5°C, съгласно задачите от Парижкото съглашение за климата. Разгледани са секторите сила, превоз, земеделие, строителство и промишленост. Също по този начин са регистрирани предстоящите равнища на стопляне по отношение на актуалните равнища на политически поети задължения. Като цяло отчетът има за цел да показа по какъв начин би могло да се обезпечи по-безопасна среда в подтекста на климата и устойчивата стопанска система.
Реклама Какви са главните послания от отчета
От разбора излиза наяве, че човечеството към момента е надалеч от осъществяване на заложените цели за 1.5°C. Необходимата промяна, от която обществата се нуждаят, е към момента блокирана от неприятно ръководство на земите, от дотациите за изкопаеми горива, от продължаващото разширение на инфраструктурата за въглища, петрол и газ и други практики. Ако се запазят актуалните темпове на развиване, изводите са, че човечеството ще провокира стопляне на света с към 3°C.

Следователно вероятността за осъществяването на задачата от 1.5°C става все по-малка. Затова ще е нужно да бъдат понижени годишните излъчвания на CO2 с 48% до 2030 година по отношение на равнищата от 2019 година и постигане на чисто нулево ниво до 2050 година Същевременно ще бъде належащо излъчванията на метан да бъдат понижени с 1/3 до 2030 година и с близо 1/2 доникъде на века. Намаляването на излъчвания на вторични парникови газове като метана усилва вероятността за осъществяване на задачата и понижава потребността от технологии за хващане и предпазване на въглерод.

Намаляването на излъчванията ще изисква трансформативни и устойчиви промени в цялата енергийна система, с големи понижения на каузи на изкопаеми горива за сметка основно на възобновими енергийни източници, както и широкоразпространена електрификация.
Настоящите трендове на парниковите излъчвания
Емисиите от парникови газове не престават да нарастват във всеки бранш. Въпреки че по време на пандемията от COVID-19 излъчванията от изгаряне на изкопаеми горива и индустриални процеси краткотрайно понижиха, до края на 2020 година те още веднъж набъбнаха и доближиха рекордни нива.
Реклама
През 2010 - 2019 година се наблюдаваше най-голямото повишаване на излъчванията за едно десетилетие в човешката история, главно дължащо се на изкопаемите горива и промишлеността. През 2019 година те доближиха 59 гигатона еквивалент на CO2. През същата година към 34% от антропогенните излъчвания произлизат от енергетиката, 24% от промишлеността, 22% от земеделието, горското стопанство и потреблението на подложната повърхнина на земята, 15% от превоза и 6% от бранша на постройките.
Глобални чисти антропогенни излъчвания от парникови газове за интервала 1990 – 2019 година, измерени в гигатонове еквивалент на въглероден диоксид на година Източник: IPCC Какво значат актуалните ограничения за климата
На база уговорките, оповестени преди Конференцията на Организация на обединените нации по изменението на климата, COP26, през ноември 2021 година, евентуално ще се следи покачване на температурата на Земята с 2,8°C до 2100 година В момента светът се е запътил към стопляне с 3.2°C до 2100 година, в случай че политиките, приложени към края на 2020 година, внезапно не бъдат засилени.

Вероятността да бъде спазен прагът от 1.5°C е по-малка, в сравнение с през 2018 г,, когато е оповестен отчетът за стопляне с 1.5°C, заради обстоятелството, че равнищата на излъчванията са траяли да нарастват. В момента даже и най-амбициозните сюжети на IPCC плануват, въпреки и краткотрайно, превишаване на задачата - постигане на пик на световно стопляне до 1.6°C в средата на века с последвал спад до 1.3°C до 2100 година

Към 2020 година за над 20% от парниковите излъчвания в света са наложени въглеродни такси или схеми за търговия с излъчвания, макар че покритието и цените им се смятат за незадоволителни да провокират основни понижения.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Пазар на труда 3 Политика 1 Политика 2 Пазар на труда 3 Икономика 1 Войната в Украйна Реклама
В момента в 56 страни съществуват " директни " климатични закони, фокусирани върху намаляването на парниковите излъчвания, които покриват общо 53% от международните излъчвания през 2020 година Освен това има и нарастване на правосъдните разногласия, свързани с климата.

Глобалните парникови излъчвания би трябвало да отбележат своя пик преди 2025 година и да бъдат в подтекста на фрапантни понижения на излъчванията сред сегашното и 2050 година, с цел да се реализира задачата от 1.5°C.

Допустима е минимална приложимост на изкопаеми горива в сложни за декарбонизиране браншове, само че с приложимост на технологии за хващане и предпазване на въглерод (CCS).
Какво се случва с изкопаемите горива в сюжети, съвместими с 1.5°C
Докладът ясно показва краткосрочни рамки за преустановяването на изкопаемите горива с рекомендации за това по какъв начин потреблението по-специално на петрол и газ би трябвало да бъде лимитирано, с приложени технологии за хващане и предпазване на въглерод (CCS) за понижаване на излъчванията от оставащите централи и уреди на изкопаеми горива. В сюжети, в които задачата от 1.5°C е изпълнена, използването на въглища, петрол и газ се понижава респективно със 100%, 60% и 70%. При по-широко приложение на технологии за хващане и предпазване на въглерод до 2050 година използването на въглища, петрол и газ би трябвало да бъде понижена надлежно с 95%, 60% и 45%.
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Реклама
По-нататъшното създаване на инфраструктура за изкопаеми горива ще докара до повече парникови излъчвания, в сравнение с е възможно, с цел да може да бъде спазена задачата от 1.5°C. Понастоящем човечеството може да си разреши още 510 гигатона CO2, в случай че желае да съблюдава този предел, което е тъкмо толкоз, колкото са били излъчванията през миналото десетилетие. Не са възможни повече вложения в изкопаеми горива, само че е належащо да се влага в региона на възобновимата сила.

Оптимистичният аспект е, че през последните 10 години има гражданска война в региона на възобновимата сила и в бранша на съхранението на сила.

В интервала 2010 - 2019 година се следи непрестанен спад в цените на производството на слънчевата сила (85%), вятърната сила (55%) и в цените на литиево-йонните акумулатори (85%). От друга страна, тяхното приложение е повишено неведнъж - 10 пъти за слънчевата и над 100 пъти за електрическите транспортни средства. За някои браншове поддържането на въглеродно интензивни системи към този момент може да се окаже по-скъпо от прекосяването към нисковъглеродни системи.

Фотоволтаиците (PV), съсредоточената слънчева сила, вятърната сила на сушата и в морето към този момент са ценово конкурентни на изкопаемите горива на доста места.
Цени на сила на разнообразни възобновими източници и на акумулатори за електрически автомобили за интервала 2000 – 2020 година Източник: IPCC
Приложението на технологиите за хващане и предпазване на въглерод (CCS) е изправено пред голям брой софтуерни, стопански, институционални, екологични и социално-културни бариери. CCS би могъл да понижи излъчванията в областите на силата от изкопаеми горива и промишлеността, в случай че има разполагаем геологичен контейнер за предпазване и в случай че успеваемостта на хващане на въглерод доближава 90 - 95%. Моделираните в отчета резултати върху Брутният вътрешен продукт от ограниченията за намаляване не регистрират стопански изгоди от избегнатите вреди от по-съществени промени на климата или от понижени разноски за акомодация или ограничения против замърсяването на въздуха. Тоест оценките за цената на прехода към нисковъглеродна стопанска система евентуално са надценени.

Оценки, които включват икономическите вреди от климатичните промени, откриват, че цената на ограничението на световното стопляне до 2°C е по-ниска от икономическите изгоди от понижаване на към този момент настъпило стопляне на климата (например посредством способи за геоинженерство), стига вредите от измененията в климата да не са огромни.

Незабавни дейности по намаляване на климатичните промени ще донесат дълготрайни изгоди за стопанската система и ще понижат вредите.

Необходимо е направените сред 2020 и 2030 година вложения да набъбнат сред 3 и 6 пъти във всички браншове. В момента финансовите потоци за изкопаеми горива към момента надвишават тези за намаляване и акомодация.

През 2018 година обществените и частните финансови потоци, които идват от развитите към разрастващите се страни, остават под груповата цел според Рамковата спогодба за климатичните промени и Парижкото съглашение за климата. Крайната цел е активизиране на 100 милиарда $ годишно.

Ускорената финансова поддръжка, която идва от развитите към разрастващите се страни, е основен миг за усилване на дейностите по намаляване и за превъзмогване на неравенствата в достъпа до финансиране и на икономическата накърнимост към изменението на климата.
Някои съществени използвани ограничения
Част от елементарно използваните и все по-рентабилни и известни ограничения са:

Приложението на ВЕИ Електрификация на градските системи Озеленяване на градовете Енергийна успеваемост Управление от страна на търсенето Подобрено ръководство на посевите и пасищата Намаляване на питателните боклуци и загубата на храна.

Най-голям капацитет за декарбонизация за сухоземния превоз имат електрически транспортни средства, захранвани от нискоинтензивно (по отношение на парниковите газове) електричество.

Освен това систематични промени като отдалечена работа, цифровизация, ръководство на веригата за доставки и умна и споделена подвижност могат да понижат търсенето за пътнически услуги и за товари по суша, въздух и море.

Повечето излъчвания на метан произлизат от течове от производството и превоза на изкопаеми горива и по-голямата част (50 - 80%) могат да бъдат избегнати със съществуващи сега налични технологии.
Улавянето на въглероден диоксид е належащо, само че би трябвало да бъде деликатно приложено
Във всеки от направените сюжети за излъчванията от парникови газове участва извличането на въглероден диоксид (carbon dioxide removal, CDR) до една или друга степен. Това са такива дейности, които отстраняват CO2 от атмосферата и го съхраняват трайно в геологични, наземни и океански резервоари и артикули. Прилагането на тези технологии за балансиране на браншове с сложни за понижаване излъчвания е неизбежно, в случай че желаеме да реализираме чисто нулеви нива на излъчвания от CO2 и други парникови газове.

Все отново прегледаните в отчета сюжети слагат акцента върху фрапантно понижаване на излъчвания в кратковременен проект и разчитат по-малко на добиване на CO2 в дълготраен проект. Предвид че потреблението на земната повърхнина (земеделие, горско стопанство, смяна на подложната повърхнина и др.) дава отговор за 22% от общите парникови излъчвания, този бранш е основен за реализиране на климатична индиферентност, само че не може да компенсира закъснелите понижения на излъчвания в други браншове.

Най-големият дял в премахването на въглерод от атмосферата произтича от понижаване на обезлесяването, опазването и възобновяване на естествените екосистеми, включително гори, торфища, брегови влажни зони, савани и пасища. По-добро и стабилно ръководство на посевите и добитъка също би могло да изиграе роля.

Улавянето на въглерод е допустимо да има евентуални отрицателни въздействия, които би трябвало да бъдат взети поради преди всеобщото му използване - върху биоразнообразието, опазването на екосистемите, продоволствената и водната сигурност, снабдяването с дървесина, препитанието, обработването на земята, както и правата за прилагане на земите от коренните популации, локалните общности и дребните земевладелци.

Според учени, взели участие в правенето на отчета, идващите години ще са сериозни, тъй като в случай че излъчванията не бъдат понижени до 2030 година, по-късно ще бъде съвсем невероятно да бъде лимитирано стоплянето на планетата.

" Наличието на подобаващи политики, инфраструктура и технологии, които да разрешат смяна на метода ни на живот и държание, могат да доведат до понижаване на излъчванията на парникови газове с 40 - 70% до 2050 година Това предлага забележителен неизползван капацитет ", споделя Приядарши Шукла, съпредседател на IPCC. Той прибавя още: " Tези промени в метода на живот могат да подобрят здравето и благосъстоянието ни. "

Изводите от отчета демонстрират, че без незабавни, ефикасни и обективни дейности по намаляване измененията в климата от ден на ден ще заплашват здравето и поминъка на хората по света, както и положението на екосистемите и биоразнообразието.
Свързани публикации Зелената договорка на Европейски Съюз - всичко, което би трябвало да знаете
Какви са европейските зелени политики и регулации, кой е обиден, какви схеми за финансиране има и какви са периодите за реализиране на задачите
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Енергетика
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР