Николай Николов Някога много отдавна пилците се броели наесен в

Николай Николов

Някога доста от дълго време пилците се броели наесен в директния и преносния смисъл. После пилетата ги покоси птичият грип, а смисълът пропадна вдън земя с всичките му производни. В нашия съвременен век не е признато да се вършат равносметки. Отчитането пред аудитория и пред себе си изисква признаването на персонална отговорност, а това през днешния ден не е обичайно. Така че и тази есен настъпи, както многото други в годините на безвремието - откъснахме листа на календара и нищо не се случи. Един чичка отиде в града на Голямата ябълка и оттова взе да нищи международната политика. Съдбата има изключително възприятие за комизъм. Мимоходом измежду дитирамбите за протоколните фотоси на международните водачи с мекащия военачалник от пожарната бе упоменато и за водените диалози: стратегически връзки, секрети служби, Западни Балкани. И хъбчета - къде без тях! Темата за стратегическо партньорство ми припомня за връзките сред чехъла и хлебарката, изпълзяла на бял свят. Какво друго може да се чака от господарите, които ни възприемат като пушечно месо (естествено, в случай че въобще се сетят къде се намира страната България)?
Друг военачалник ни прикани от името на група интелектуалци за помиряване и единство. С цялото ми почитание към тези хора ми се коства, че пожеланието в този му тип е неизпълнимо. За оскотелите от безотговорност политически и престъпни детайли, които ръфат остатъците от страната, ние, народът, сме нещо като нищо. Техният господ им прости всичко. Ала той не е Нашият. На тях не им е притрябвала единодушие или, апелирам за опрощение за крамолния израз - национална концепция.
Предполагам, че на говорещите глави, мяркащи се по телевизионните екрани, им е омръзнало да изричат едни и същи кухи изречения. Естествено, те можеха да вземем за пример да обяснят на понятен език за какво съществуващата конструкция на опазването на здравето не се реформира, за какво не работи, а се постанова да плащаме за нея на лекарите и на застрахователните сдружения. Или да опишат за ограниченията, подхванати за озаптяването на растежа на цените и инфлацията. Ала по какъв начин да кажат, като няма такива?
Има доста проблеми, но с цел да се захванеш с тяхното решение, е нужно да ти стиска да се изправиш против системата и да опиташ да я промениш. Това е обаче тяхната система - идеалната, която съгласно разбиранията им няма потребност от пипане.
Ние, българите, притежаваме чудното качество да забравяме историята си. Забравихме бедите, донесени от монархизма. Заметохме под килима кървавия фашизъм. Мъчим се да заличим годините на социализма. И сме на път да почистим от паметта си турското иго. А без история няма морал. И по какъв начин без нея да се обединим и да строим нещо ново и положително?
Да бъде по този начин е угодно на неколцина. Нас ни карат да приемем, че живеем в свят без конкуренция, в който те имат право да безчинстват, а ние сме длъжни да считаме протичащите се произшествия за нещо обикновено и вярно. Убеждават ни, че е редно в ръководството и законотворчеството да се натикват допустимо най-лошите и некомпетентни хора. Макар че, въпреки това, надали непокътнат човек би доближил тази клоака, в която са трансформирали и ръководството, и страната.
През множеството столетия животът на елементарните хора у нас не е бил лек, единствено че преди най-малко е съществувал блян - властта е била не опция, а отговорност. И в случай че човек се е оказвал на върха, той е отговарял освен за себе си, само че и за хората. В най-хубавите времена лидерът е придобивал не толкоз благоприятни условия за персонална власт и пари, колкото проблеми и тежки отговорности.
Водачът...