Николай Киров, треньорът на Ботев Пловдив, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Миналото лято той изживя футболна приказка. Спечели Купата на България, след това Суперкупата и изигра шест мача в Лига Европа. Киров застана отпред на „ канарчетата “ като пожарен вид, само че още веднъж се оказа, че най-постоянни са краткотрайните неща и ето, че тогавашният вратар през днешния ден към този момент е модерният лидер на „ жълто-черната “ войска. Феновете го назовават с прякора Белия поради светлата му кожа и русата коса. А за някои от тях той към този момент е със статут на Единствения, откакто се задържа на поста, на който преди него като в
рулетка се извъртяха куп експерти. Преди дни бе определен за най-хубавия треньор на сезона.
- Здравейте, господин Киров! Имаме сериозен мотив за среща – професионалните футболисти и треньори ви дефинираха за №1 на сезона. Поздравления и от „ Код спорт “! Пето място в крайното класиране на Първа лига за Ботев Пловдив, само че все пак двете най-големи награди за сезона за треньор и за футболист са във вашия клуб. Как го постигнахте?
- Благодаря за поздравленията! Всяка една премия е задоволство за труда, който сме свършили със състезателите и управлението през цялата година. Тази анкета е малко по-различна от другите, тъй като гласоподават професионалните футболисти. Явно са видели, че вършим добра работа както на терена, по този начин и отвън него. Радвам се, че попаднахме в тази ранглиста с Тодор Неделев и Серкан Юсеин и сме на призовите места.
- По-точна ли е тя от журналистическата?
- Не мога да дефинира. Важното е, че една сериозна група от хора са дали своят вот за нас. Това приказва за добре свършена работа. А дали е по-точна или не, дано не навлизаме в тази тематика, тъй като в България има много тънкообидни хора и може да засегнем някого.
- Кои бяха плюсовете на Неделев, с цел да стане най-хубав футболист?
- Определено той е най-добре представящият се български играч в това състезание. Показа доста съществено израстване както на терена, по този начин и отвън него. Разсъждава по радикално друг метод с придвижване на неговата възраст. Чисто футболно мисля, че безусловно си заслужи призовото място.
- Мачовете с Левски сякаш бяха препъни камъка към Европа. Два пъти загубихте най-после на „ Герена “.
- Така е. Два пъти загубихме, съумяхме и два пъти да ги победим в Пловдив. Освен срещите с Левски, имахме един злощастен мач в Стара Загора. Имахме злата орис тази година против директните ни съперници в лицето на Берое и Левски да загубим в последните минути, и то три дуела. Явно ориста ни обърна тил, само че ние би трябвало да си забележим грешките. Една от тях е, че извънредно се концентрирахме върху шампионата за Купата на България, изключително след Нова година. Имайки поради, че не можахме да играем край, го отчитаме като пропуск. Трябваше да хвърлим всички старания в шампионата. Имаше сбит цикъл след Нова година, играеше се през три дни съвсем всяка седмица. Правеха се ротации, с цел да може да се резервира свежестта на тима и бяхме съсредоточени върху полуфинала със Славия, който злополучно загубихме, само че ще си вършим поучения от тези неща за идната година.
– Преобладава мнението, че Ботев съумява да играе доста хубав футбол без да се харчат огромни пари. Така ли е в действителност?
- Нашият бюджет радикално се разграничава с този на тимовете, които са преди нас в класирането. Имаме избрана финансова рамка, в която би трябвало да се вписваме безусловно всеки сезон. Това постанова и трансферирането на много състезатели от нашия отбор. Много е значимо, в случай че вероятно съумеем да намерим по-добри финанси, да задържим целостта на нашия състав и да стартираме да надграждаме. На този стадий това не се е случвало. Винаги вършим изходящи прехвърляния и просто запълваме техните места с нови състезатели.
- Какъв е шансът звездата на тима Тодор Неделев да остане в Ботев?
- Лично моето предпочитание е той да остане и се надявам това да се случи. Има сериозен интерес към него от чужбина и от български тимове. Оттук нататък решението ще е напълно на управлението и най-много на играча.
- Съставът на Ботев е микс сред българи и чужденци, който се оказва сполучлив, само че върви дискусия дали да има повече българи или повече чужденци в съставите в тимовете в България...
- Винаги е по-хубаво да има повече българи. Мисля, че ще пристигна и този миг, защото от много време съм осведомен с работата във водещите школи. Десетина години имаше застой. В този интервал школите не работеха или бяха по-малко на брой, само че мисля, че оттук насетне много състезатели ще излизат оттова. Работи се все по-добре, трансформираха се изискванията, усъвършенстваха се базите, при които се приготвят децата, по тази причина няма по какъв начин да не пристигна моментът, в който да излизат състезатели от школите с много по-добри качества и да няма потребност от толкоз доста чужденци.
- Следите ли по какъв начин се развива Вашият любим Омар Косоко във към този момент някогашния тим на Диего Марадона? Може ли да го забележим назад в Ботев?
- Следя изявите му. Имаха баражи за влизане в по-горна дивизия, само че не знам по какъв начин са приключили. Играе при много съществени финансови условия и мисля, че в случай че има късмет да остане, ще го направи непременно.
- Съдийството е все по-голям проблем за футбола ни, само че някои настояват, че в тимовете се търси опрощение с реферите. Вашето мнение?
- Мисля, че им се обръща прекомерно огромно внимание и оттова става проблем. В България от много време най-важният ден не е, когато е мачът, а този, в който се избират съдиите. Започват разнообразни мнения, а би трябвало да страним от съдийството, изключително чисто футболните хора. И те са хора и позволяват неточности. Винаги си проличава по кое време една неточност е направена несъзнателно. При съдиите върви промяна на поколението. Доста млади рефери влязоха в професионалния футбол. Нека да ги оставим да работят умерено. Мисля, че ще се оправят с техните проблеми.
- За Ботев по-важно е бъдещето, в сравнение с сегашните резултати. Кажете на почитателите по какъв начин ще се развива клубът?
- За нас най-важно е да рестартират градежа на стадиона, защото с построяването на това оборудване клубът ще мине на напълно различен стадий на развиване. Там са съсредоточени безусловно всички старания на ръководителите на клуба. Надявам се в най-близко бъдеще градежът да стартира още веднъж, тъй като каквото и да си приказваме, без своите почитатели и стадион, Ботев е радикално друг клуб.
- Кога съгласно Вас в действителност Ботев ще се завърне в дома си? Коя е действителната дата?
- Сроковете към този момент излязоха. До две години – две години и няколко месеца би трябвало да бъде завършен градежът на този стадион. Общинският съвет гласоподава продължение на концесията, защото към този момент мина срокът, в който градежът да бъде приключен. Срокът бе продължен с две години и половина. Надявам се това да е времето. Тъй като преди години бях очевидец на другото оборудване – базата, тогава периодите за нейното създаване бяха сведени на половина. Нека да стартира строителството и съм уверен, че ще се направи по най-бързия метод и ще се върнем там, където ни е мястото.
- Ботев доста изстрада със притежатели. В един миг отпред на клуба застана Цветан Василев, само че се оказа, че „ доста хубаво не е на хубаво “ и КТБ банкрутира. Как клубът претърпя този трус да загуби финансовия си покровител?
- Лошото е, че през новото време на Ботев няколко пъти му се случват тези неща – да стартира от нулата. Преживя ги мъчно. Имаше много огромна разлика в бюджетите спрямо тези на Цветан Василев, необикновено текучество на състезатели – много си заминаваха, други се селектираха. Тогава оказа помощ точно прехвърлянето на Тодор Неделев. Имаше да се получава една много огромна сума от Майнц. Това резервира клуба в тази спешна година. Разбира се, по-късно се откриха и спомагателни спонсори за идващите години.
- Разкажете ни Вашата история. Вярно ли е, че сте бил на кръстопът сред футбола и счетоводството?
- Да, това е истина. Средното ми обучение беше с икономическа пристрастеност, а и в рода имаме хора, които съществено са се занимавали със счетоводство. Доста ми се отдаваше и даже в последните години, преди довеждане докрай на гимназията, с моя татко работехме доста над тази тематика. Той ми предложи непосредствено да създадем една счетоводна адвокатска фирма, тъй като виждаше, че могат да се случат нещата, само че аз избрах футбола. Родителите ми нямаха безусловно нищо срещу и постоянно са ми помагали.
- Пловдив постоянно се е славел с отлични вратари. Вие сте един от тях. Имате ли си обичан интервал и обичани мачове?
- Не се връщам толкоз обратно във времето, когато съм играл. Имам прилична кариера на вратар. Стигнах и до младежкия народен тим. Но рано завърших с футбола и се обърнах към възстановяване на моето обучение. Завърших висшето си обучение и безусловно всички футболни школи. На 32 години към този момент имах и „ Про “ лиценз.
- Доколкото знаем, притежавате и един мълчалив връх – 15 месеца без заплата в Спартак Пловдив. Така ли е?
- Не бяха 15, а към 12.
- Как се устоя по този начин?
- Беше мъчно, само че тогава попаднах на доста съществени момчета, с които си казахме, че през тази година би трябвало да работим най-много за самите нас, да създадем добра визитка. В интерес на истината стигнахме до бараж за влизане в „ А “ група, на който не играхме, защото клубът разгласи банкрут и изпадна. Тогава де факто Светкавица (Търговище) влезе на нашето място.
- Кум Ви е нашият добър другар Александър Александров-Кривия. Наясно ли сте за какво той изчезна от футбола, като се изключи че води сина си на тренировки?
- Може би мъчно претърпя интервала, в който не е във футбола. Доколкото знам, в този момент натъртва върху своето обучение, кара треньорски курсове в НСА. Според мен би трябвало да се ориентира накъде да се насочи – дали към управителна служба, дали към треньорска. Този стадий от неговия живот ще мине и съм сигурен, че още веднъж ще се върне във футбола.
- Доколко БФС пази правата на треньорите в България? В „ Код Спорт “ Емил Велев сподели, че треньорството не го одобряват като специалност, а като занимание…
- Доста сериозна тематика. Преди няколко години треньорите съумяхме да създадем профсъюз, само че и той съвсем спря своето развиване. Текучеството на треньори в българския шампионат е извънредно огромно. Една от аргументите е точно, че нямаме отбрана. Много бързо се сменят треньорите и се взимат нови. Затова мисля, че чисто като нормативна уредба би трябвало да се работи много. До преди година треньорът по футбол го нямаше и като публична специалност, с цел да може законът да ни пази по някакъв метод. Има какво да се желае, само че по-важното е президентите и притежателите да стартират да мислят не на парче, а години напред и да изчакват всеки един треньор, тъй като няма по какъв начин на секундата да се реализиран триумфи. В международен мащаб се потвърждава, че колкото по-дълго стои един треньор, толкоз по-трайни са триумфите.
- Най-големите Ви треньорски триумфи са Купата и Суперкупата на България предишното лято. Как успяхте да спечелите против скъпата селекция на Лудогорец?
- Доста сложни мачове. Във финала за Купата на България мисля, че стояхме много по-добре в съпоставяне със Суперкупата. Там концентрацията беше на извънредно високо равнище. Дисциплината на състезателите на терена, изключително във фаза отбрана, беше изключителна. Знаехме, че играем против сериозен тим и безусловно всяка една неточност ще ни бъде осъдена. Съумяхме да го създадем в първия край, във втория към този момент имахме малко късмет и шанс. Благодарение на добре изпълнените дузпи спечелихме и Суперкупата.
- Докога ще продължи хегемонията на разградския тим?
- Тази година се видя, че стартират да имат и сериозна конкуренция. За развиването на самите тимове е хубаво да има един отбор, който ги дърпа напред, а другите да се равняваме по отношение на него. Това мислене се пробваха да приложат през тази година ЦСКА и Левски. Започнаха да селектират съществени състезатели, с цел да стигнат по някакъв метод Лудогорец, само че този тим е сносно структурно проведен. Мисля, че и през идващия шампионат ще бъде една стъпка напред.
- В медийното пространство се появи информация, че сте вид за Лудогорец, в случай че Димитър Димитров – Херо реши да напусне в края на сезона…
- В България непрекъснато се появяват такива неща, изключително преди мачове с директните противници. Може би се цели и малко по-голямо изнервяне. Имам още две години контракт с Ботев и изобщо не съм преговарял с никакви други клубове.
- Миналата година с Ботев изиграхте 6 мача в Лига Европа. Можеше ли да преодолеете португалския противник Маритимо?
- Абсолютно вероятен за превъзмогване противник. Едно много неприятно развиване на мача в Португалия. В първия дуел се контузи Тодор Неделев и не можа да вземе присъединяване във втората среща, в която започнахме добре, само че една нелепа дузпа обърна нещата в интерес на Маритимо. Изтървахме и своите шансове в края на първото полувреме. Опонентът ни се беше събрал към един месец по-рано и не беше изиграл нито един мач, не беше в най-хубавото си положение и беше безусловно вероятен противник.
- Бяхте краткотраен вид за Ботев, само че и при вас се оказа, че краткотрайните неща са най-постоянни. Кога падна въпросителната дали ще останете за непрекъснато?
- Доста дълго време бях краткотраен вид, накъде към три месеца. Официален контракт подписах в края на 2016 година. Явно тогава управлението реши, че имам качествата да стана непрекъснат треньор.
- Най-именитите ни треньори бягат в Казахстан. Просто другаде към този момент не ни желаят. Вие мислил ли сте по този въпрос – за работа в чужбина?
- Разбира, се всеки има желанието да го направи, защото в чужбина се работи за доста по-сериозни финансови средства. Но за мен сега най-важното е да работя върху себе си, върху визитката си, да имам опцията да се развъртвам и да се изучавам. Ако се представям добре, няма по какъв начин да не се случат и такива неща.
- Какво е отношението Ви към грандовете ЦСКА и Левски? Треньорският пост в тях привлекателен ли е за вас, в случай че получите оферта?
- Уважавам безусловно всички тимове в България по идентичен метод. Нормално е, когато искаш да се развиваш, да търсиш и по-сериозен тим. Но откровено се надявам в идващите години, изключително след построяването на стадиона, Ботев да съумее да настигне тези два гранда.
- Ще бъдат ли подчинени на селекцията задачите, които ще Ви слагат?
- Тези неща не са конкретизирани все още, защото по високите етажи текат организационни процеси. Чакаме притежателя в най-близко време, с цел да се уточнят задачите, тъй като те постоянно са водещи както като селекция, по този начин и като организация в един тим. И аз не знам по какъв път ще се поеме, защото следва строителство на съществено оборудване, за което трябват много финансови средства. За моя жал практиката в международен мащаб е, че когато се строи такова оборудване, постоянно първият тим минава малко на назад във времето.
- Спрямо почитателите на Ботев, това ще бъде страхотна инвестиция, която ще се отплати в бъдещето.
- Да, само че очевидно ние сме орисани да работим в такава конюнктура, само че сме привикнали.
- Защо Ви назовават Белия? Кой измисли този прякор?
- Може би поради цвета на косата ми, на млади години беше много по-руса. Наско Узунов ми измисли прякора. Навремето беше прочут с това, че когато работеше в школата на Марица, измисли прякорите на 90 % от децата, които бяхме там, измежду които аз и моя кум.
- Как се чувствате в персонален проект? Как разпускате?
- Тази година беше извънредно сложна. Изиграхме 48 мача за много по-кратък интервал, защото трябваше шампионатите да завършат по-рано поради международното състезание. Трудностите бяха най-много за моето семейство, защото съвсем нямах време да им обърна внимание. Сигурен съм, че брачната половинка ми и най-много щерка ми постоянно са влизали в ситуацията ми. Надявам се в идващите 20 дни да имам опцията да им отделя внимание.
- Малко черен комизъм – устояхте и 12 месеца без заплата…
- Да, само че тогава за наслада не бях фамилен, тъй като едва ли щяха дълго да ме търпят. (смее се)
- Имате ли любимец за международното състезание по футбол в Русия?
- Винаги стават изненади. Привърженик съм на френския народен тим и се надявам в случай че не да завоюва, то най-малко да стигне до по-сериозен стадий.
- А като шампионати – Англия или Испания?
- Определено Англия.
