Историкът Николай Иванов със сензационна версия: Върху гроба на Левски днес паркират коли! Част от костите му са прибрани в 29 чувалчета, а останалите...
Николай Иванов е от Велико Търново. Завършил е история в университета “Св. св. Кирил и Методий ” в родния си град. Журналист и публицист. През 1987 година романът му, отдаден на живота и делото на Васил Левски “Апостолски времена ”, печели трета премия в състезанието, отдаден на 150-ата годишнина от рождението на Апостола. В него създателят споделя по какъв начин Иванчо Пенчович от Русе, най-високопоставеният българин в турската администрация, крие Левски в дома си на остров Халки и против квитанция му дава пари за делото на освобождението. По-късно същият този Иванчо става член на държавната комисия, която съди Апостола и подписва смъртната му присъда. След войната той е депутат във към този момент свободна България. Г-н Иванов, ще стартира с въпроса, който към момента си задават доста българи: Можеше ли Левски да бъде избавен?
- Ще ви опиша нещо малко известно: Левски в последната година, преди да бъде хванат, позволява няколко неточности. Той подарява на приятеля си Сава Пенев фотография с подпис на гърба й. (Този портрет през днешния ден се намира във Великотърновския музей.) По това време работи турското шпионско поделение, ръководено от Шнайдер ефенди. То е основано през 1872 година с бюджет от 40 000 гроша и за зла орис към този момент разполага с този и още няколко портрета на Апостола. И по тях интензивно го търсят. Освен това Левски има прикрито в палтото си тескере. Без подобен документ не може да се движи из градовете на империята. Той се показва за регистрация на всеки ханджия, в чийто хан се постанова да преспи. Тескерето на Левски е изцяло постоянно, издадено от Димо Хадживълчев, кмет на една от махалите на Лясковец, на името на някой си Валеди Рачов, който отговарял по външни белези на Левски. Върху документите тогава не е имало фотоси. Един ден сред Карлово и Калофер някакъв господар инцидентно желае от Левски огън за цигарата си. И за зла орис той познава това сетре като свое. Някога било откраднато, по тази причина в този момент желае да си го вземе. Левски вади револвер, става свада, идват заптии. Дякона съумява да се отърве, само че чорбаджията намира в хастара на палтото завързани в забрадка пет турски лири, тескерето и дълъг лист с шифровки. Той несъмнено, незабавно ги носи в конака и то е пратено в шпионското поделение при Шнайдер ефенди. Започват всеобщи арести и разпити, като първи е издателят на тескерето Димо Хадживълчев. После всички към него. Нещо повече - за първи път в историята арестуват и дамите на обвинените. В Търновския затвор те издават това, което знаят, и най-много членовете на революционния комитет. Провалът е огромен. Христо Иванов-Големия незабавно написа на Левски: Не стъпвай в близост!
Но той очевидно не се вслушва в съвета му?
- Преди това лясковският комитет взема решение да ликвидира предателя господар Васил Козлев. Задачата би трябвало да се извърши от тайната полиция на самия Левски. Според разпоредбите и екзекуторът се избира с чоп. Това е Георги Кърков, той пък си избира за асистент младия Слабаков. Заповедта е изпълнена. Предателят е убит през прозореца на къщата му, до момента в който спи.
Но стартира грубо гонене и провали. Екзекуторът е хванат и обесен. Според Христо Иванов-Големия лясковският кмет Хадживълчев споделя на турците за тайната полиция на Левски. В резултат на всичко това примката към Дякона от ден на ден се стяга. Той го знае и все пак подхваща едно рисковано пътешестване до град Елена, където се показва като търговец на добитък. Там приятелят му Кършовски му споделя по какъв начин неговият шурей, книжаринът Васил Иванов, два пъти е задържан - един път във Видин и повторно в Русе, единствено поради приликата си с Левски. Трябвало двама високопоставени чорбаджии да подсигуряват, че това не е Дякона, с цел да го пуснат.
Явно всички условия са подсказвали на Апостола, че той би трябвало да бяга. Винаги е можел да пресече с каик Дунав и да се избави, само че за сметка на това той отива там, където е най-опасно. Защо?
- В ловешкия революционен комитет имало две каси. Там са превеждани пари и от други комитети. Сумата е била доста огромна, с нея може да се купи цялостен квартал, само че ръководителят на комитета Марин Поплуканов ги употребявал за персонални цели. По този мотив Левски написа: “По-преди ги желаех, а той ми писа, че ги използвал за ден-два за своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетската пара минутата се не знае, когато ще се изиска!”. Именно с цел да търси и избавя парите, Левски отива в Ловеч.
Кой го предава?
- Едната от двете комитетски каси в Ловеч се намира у поп Кръстьо и в нея има единствено 400 гроша. Така че той няма съображение да го предава. Вероятно измяната се корени в хората, свързани с огромната сума. Арестуван, Левски е закаран в Търново, където има образувана група по разпознаването. Човекът, който го разконспирира дефинитивно, като удостоверява пред Шнайдер ефенди, че задържаният е Левски, е търновският търговец и индустриалец Стефан Карагьозов. Той също е давал пари на комитета против квитанция и добре познава Апостола.
Има данни, че след години упоменатите пари, които Левски е търсил, са открити?
- Това става през 1973 година Тридесет години по-късно съумях да интервюирам Цанка Петкова, началник-отдел към Института за монументи на културата. Тя е била механически началник на строителния обект на мястото, където са открити парите. По нейния роман кирката на един от служащите, които копаели в двора на Поплукановата къща в Ловеч, блъснала в нещо железно. Оказало се, че това са три капсули за оръдеен картеч, заровени единствено на тридесет сантиметра дълбочина. Те били цялостни със златни монети. 1364 на брой, които против протокол са предадени в музея и през днешния ден се съхраняват в Българска народна банка. Това са тези комитетски пари, които Левски е търсил.
През последните шест месеца издадохте книгата “Разкрития и документи за гроба и костите на Левски”, а скоро и нейно продължение. Какво ново и незнайно казвате? Имате ли версия къде е гробът на Левски?
- В изследването на този въпрос се включиха още професор Минчо Ненчев и геодезистът инж. Златан Златанов. След като бе направена прецизна картографска схема, стигнахме до извода, и то с още по-голяма увереност, че гробът на Левски е на днешната улица “Даме Груев” №6. Там в този момент е паркинг. Колите стоят над краката на Апостола, а върху тялото му минава пътят.
Това е напълно нова версия, какви са основанията да я лансирате?
- Трябва да се върнем обратно. Свидетелят, запасен полковник Стефан Маринов, на 18 февруари 1938 година пред вестник “Утро” споделя, че откакто свалили тялото на Апостола от бесилото, то е натоварено на талигата, съпроводена от двама клисари и двама свещеници. Маринов с 5-6 съученици, предвождани от учителя си Д. Манов, потеглят след каруцата. Процесията стига до края на града, където върху четири декара някогашен бостан, подарени от богата българка, са построени новите софийски гробища.
Там е имало дребен параклис и до стената му е заровен Левски.
Прочетох и проучването на художника Асен Василев, който е записал загатна на някоя си баба Маргюрица. Тя споделя, че каруцата с тялото на Левски е предходна по улицата около тях, с цел да се извърши погребението в гробищата, до които през днешния ден е Министерството на земеделието. Друг очевидец твърди, че е виждал този зарязан уединен гроб доста години по-късно. Него никой не го посещавал, само че иконом поп Тодоров, който е изповядал и пречестил Левски преди бесилото, както и други попове всеки път отиваха на този гроб, прочитаха му молитва и го поливаха с вино.
Има рисунка от 1909 година на художника Иван Иванов на параклиса, на която ясно се вижда самотният гроб на Левски. Но София пораства, апетитите за терена са огромни. Той е на положително място, по тази причина гробищата се местят в “Орландовци”. Костите на мъртвите са прибрани от околните им, само че за Левски няма кой да се погрижи.
Звучи необикновено. Толкова години след освобождението никой не се интересува от Васил Левски?
- Сещат се за него единствено на кръгли годишнини. Но най-добре приказват очевидците. През 1937 година Александър Запрянов е боец, служи в отделението за военни музеи, монументи и гробове. По негово гледище началникът му полковник Куюмджиев го изпраща на ремонта на канала на бул. “Бъкстон”, който се прави, с цел да се положат след това павета. В процеса на работата са открити основите на параклиса, за който към този момент стана дума и който от дълго време е съборен. Около тях има повече от тридесет гроба. Запрянов усърдно прибира костите в обособени чували, на които слага номер. На два метра от западната стена на параклиса е открит непокътнат скелет с два черепа. Любопитни лекари от прилежащата болница твърдели, че те са на мъж сред 35 и 40 години. Всичко това удостоверява, че през август 1937 година на бул. “Бъкстон” в София А. Запрянов е разкрил гроба на Левски и черепа на Георги Бенковски, който е бил обезглавен в Тетевенския Балкан и главата му е донесена като материално доказателство в съда в София.
И какво се случва след това?
- Запрянов прави собственоръчно схема, номерира чувалите с костите и ги прибира в упоменатото поделение с шеф Куюмджиев. През годините полковникът непрестанно е нападнат от някогашния си зависещ, че не е взел нужните ограничения да се запазят и проучат костите на Дякона. Наистина офицерът мълчи, внимателен е, не смее да разгласи изрично, че при него се съхраняват костите на Апостола. През лятото на 1937 година, преди стогодишнината от рождението на Апостола, в печата сензационно се появяват най-малко четиридесет известия с еднакъв смисъл: “Открит е гробът на Левски”. Всички те се оказват подправени. В интерес на истината, и полковникът не е толкоз отговорен. Повлиян от офанзивите на подчинения си, той упорства неведнъж с писма костите да се вземат от мазето на неговата работа и да отидат при експертите от Института по анатомия. Само там могат да се създадат съответните експертизи, като едно от предложенията е през 1938 година да се извади черепът на сестрата на Апостола, с цел да се употребява за съпоставяне.
След две години, както споменавате в книгата си, костите в действителност отиват в Медицинския университет за разчистване и проучване, само че и там потъват отново в някое мазе.
- Следва още едно незаконно безгрижие, което продължава пет години. Никой към този момент не се интересува от костите на убитите. Единствен доцент Милко Балан до този миг е изследвал предадените кости на Левски, само че след спор с началниците си през лятото на 1938 година той напуща. Става капитан във Военна болница и с това завършва ползата му към казуса. Така с години костите остават в мазето на Института по анатомия, недокоснати от експертите. Вероятно е, че за тази работа нямало да им се заплати, съгласно устава на комитета “Левски”. Сигурно по тази причина са и бягали от тази работа.
Започва войната. Факултетът по медицина е евакуиран. Никой не взема ограничения чувалчетата с костите да бъдат пренесени на безвредно място. Те си остават в мазето. Започват бомбардировките. Американските въздушни замъци трансформират центъра на София в развалина. Идва време да се празнуват 110 години от рождението на Апостола и още веднъж се сещат да изследват въпросните чувалчета с костите. Директорът на Института по анатомия професор Каданов се скрива. Тогава по телефона някой оповестява: “На мястото, където са били 29-те чувалчета, е паднала бомба и всичко е унищожено.” Според очевидци обаче това не дава отговор на истината. Сградата на улица “Дунав” 2 не е била наранена от самолетните офанзиви. Вероятно костите са изгубени през 1946 година, когато институтът се мести в новата си постройка. Печален факт е, че костите на първия светец и воин на националната ни история са оставени на произвола на ориста...
" Залавянето на Левски ", Никола Кожухаров
А тогава за какво твърдите, че те се намират на улица “Даме Груев” № 6?
- Защото се допуска, че Александър Запрянов е прибрал в чувала единствено едрите кости. Голяма е вероятността да са останали в гроба гривнените и глезенните стави и от фалангите на ръцете и ходилата. Това са към 100 костици, съгласно доктор Георги Малинов, с размер към 1,5 сантиметра. Възможно е част от тях да не са открити тогава и сега да са в пръстта под паркинга на въпросната улица.
Исак ГОЗЕС
- Ще ви опиша нещо малко известно: Левски в последната година, преди да бъде хванат, позволява няколко неточности. Той подарява на приятеля си Сава Пенев фотография с подпис на гърба й. (Този портрет през днешния ден се намира във Великотърновския музей.) По това време работи турското шпионско поделение, ръководено от Шнайдер ефенди. То е основано през 1872 година с бюджет от 40 000 гроша и за зла орис към този момент разполага с този и още няколко портрета на Апостола. И по тях интензивно го търсят. Освен това Левски има прикрито в палтото си тескере. Без подобен документ не може да се движи из градовете на империята. Той се показва за регистрация на всеки ханджия, в чийто хан се постанова да преспи. Тескерето на Левски е изцяло постоянно, издадено от Димо Хадживълчев, кмет на една от махалите на Лясковец, на името на някой си Валеди Рачов, който отговарял по външни белези на Левски. Върху документите тогава не е имало фотоси. Един ден сред Карлово и Калофер някакъв господар инцидентно желае от Левски огън за цигарата си. И за зла орис той познава това сетре като свое. Някога било откраднато, по тази причина в този момент желае да си го вземе. Левски вади револвер, става свада, идват заптии. Дякона съумява да се отърве, само че чорбаджията намира в хастара на палтото завързани в забрадка пет турски лири, тескерето и дълъг лист с шифровки. Той несъмнено, незабавно ги носи в конака и то е пратено в шпионското поделение при Шнайдер ефенди. Започват всеобщи арести и разпити, като първи е издателят на тескерето Димо Хадживълчев. После всички към него. Нещо повече - за първи път в историята арестуват и дамите на обвинените. В Търновския затвор те издават това, което знаят, и най-много членовете на революционния комитет. Провалът е огромен. Христо Иванов-Големия незабавно написа на Левски: Не стъпвай в близост!
Но той очевидно не се вслушва в съвета му?
- Преди това лясковският комитет взема решение да ликвидира предателя господар Васил Козлев. Задачата би трябвало да се извърши от тайната полиция на самия Левски. Според разпоредбите и екзекуторът се избира с чоп. Това е Георги Кърков, той пък си избира за асистент младия Слабаков. Заповедта е изпълнена. Предателят е убит през прозореца на къщата му, до момента в който спи.
Но стартира грубо гонене и провали. Екзекуторът е хванат и обесен. Според Христо Иванов-Големия лясковският кмет Хадживълчев споделя на турците за тайната полиция на Левски. В резултат на всичко това примката към Дякона от ден на ден се стяга. Той го знае и все пак подхваща едно рисковано пътешестване до град Елена, където се показва като търговец на добитък. Там приятелят му Кършовски му споделя по какъв начин неговият шурей, книжаринът Васил Иванов, два пъти е задържан - един път във Видин и повторно в Русе, единствено поради приликата си с Левски. Трябвало двама високопоставени чорбаджии да подсигуряват, че това не е Дякона, с цел да го пуснат.
Явно всички условия са подсказвали на Апостола, че той би трябвало да бяга. Винаги е можел да пресече с каик Дунав и да се избави, само че за сметка на това той отива там, където е най-опасно. Защо?
- В ловешкия революционен комитет имало две каси. Там са превеждани пари и от други комитети. Сумата е била доста огромна, с нея може да се купи цялостен квартал, само че ръководителят на комитета Марин Поплуканов ги употребявал за персонални цели. По този мотив Левски написа: “По-преди ги желаех, а той ми писа, че ги използвал за ден-два за своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетската пара минутата се не знае, когато ще се изиска!”. Именно с цел да търси и избавя парите, Левски отива в Ловеч.
Кой го предава?
- Едната от двете комитетски каси в Ловеч се намира у поп Кръстьо и в нея има единствено 400 гроша. Така че той няма съображение да го предава. Вероятно измяната се корени в хората, свързани с огромната сума. Арестуван, Левски е закаран в Търново, където има образувана група по разпознаването. Човекът, който го разконспирира дефинитивно, като удостоверява пред Шнайдер ефенди, че задържаният е Левски, е търновският търговец и индустриалец Стефан Карагьозов. Той също е давал пари на комитета против квитанция и добре познава Апостола.
Има данни, че след години упоменатите пари, които Левски е търсил, са открити?
- Това става през 1973 година Тридесет години по-късно съумях да интервюирам Цанка Петкова, началник-отдел към Института за монументи на културата. Тя е била механически началник на строителния обект на мястото, където са открити парите. По нейния роман кирката на един от служащите, които копаели в двора на Поплукановата къща в Ловеч, блъснала в нещо железно. Оказало се, че това са три капсули за оръдеен картеч, заровени единствено на тридесет сантиметра дълбочина. Те били цялостни със златни монети. 1364 на брой, които против протокол са предадени в музея и през днешния ден се съхраняват в Българска народна банка. Това са тези комитетски пари, които Левски е търсил.
През последните шест месеца издадохте книгата “Разкрития и документи за гроба и костите на Левски”, а скоро и нейно продължение. Какво ново и незнайно казвате? Имате ли версия къде е гробът на Левски?
- В изследването на този въпрос се включиха още професор Минчо Ненчев и геодезистът инж. Златан Златанов. След като бе направена прецизна картографска схема, стигнахме до извода, и то с още по-голяма увереност, че гробът на Левски е на днешната улица “Даме Груев” №6. Там в този момент е паркинг. Колите стоят над краката на Апостола, а върху тялото му минава пътят.
Това е напълно нова версия, какви са основанията да я лансирате?
- Трябва да се върнем обратно. Свидетелят, запасен полковник Стефан Маринов, на 18 февруари 1938 година пред вестник “Утро” споделя, че откакто свалили тялото на Апостола от бесилото, то е натоварено на талигата, съпроводена от двама клисари и двама свещеници. Маринов с 5-6 съученици, предвождани от учителя си Д. Манов, потеглят след каруцата. Процесията стига до края на града, където върху четири декара някогашен бостан, подарени от богата българка, са построени новите софийски гробища.
Там е имало дребен параклис и до стената му е заровен Левски.
Прочетох и проучването на художника Асен Василев, който е записал загатна на някоя си баба Маргюрица. Тя споделя, че каруцата с тялото на Левски е предходна по улицата около тях, с цел да се извърши погребението в гробищата, до които през днешния ден е Министерството на земеделието. Друг очевидец твърди, че е виждал този зарязан уединен гроб доста години по-късно. Него никой не го посещавал, само че иконом поп Тодоров, който е изповядал и пречестил Левски преди бесилото, както и други попове всеки път отиваха на този гроб, прочитаха му молитва и го поливаха с вино.
Има рисунка от 1909 година на художника Иван Иванов на параклиса, на която ясно се вижда самотният гроб на Левски. Но София пораства, апетитите за терена са огромни. Той е на положително място, по тази причина гробищата се местят в “Орландовци”. Костите на мъртвите са прибрани от околните им, само че за Левски няма кой да се погрижи.
Звучи необикновено. Толкова години след освобождението никой не се интересува от Васил Левски?
- Сещат се за него единствено на кръгли годишнини. Но най-добре приказват очевидците. През 1937 година Александър Запрянов е боец, служи в отделението за военни музеи, монументи и гробове. По негово гледище началникът му полковник Куюмджиев го изпраща на ремонта на канала на бул. “Бъкстон”, който се прави, с цел да се положат след това павета. В процеса на работата са открити основите на параклиса, за който към този момент стана дума и който от дълго време е съборен. Около тях има повече от тридесет гроба. Запрянов усърдно прибира костите в обособени чували, на които слага номер. На два метра от западната стена на параклиса е открит непокътнат скелет с два черепа. Любопитни лекари от прилежащата болница твърдели, че те са на мъж сред 35 и 40 години. Всичко това удостоверява, че през август 1937 година на бул. “Бъкстон” в София А. Запрянов е разкрил гроба на Левски и черепа на Георги Бенковски, който е бил обезглавен в Тетевенския Балкан и главата му е донесена като материално доказателство в съда в София.
И какво се случва след това?
- Запрянов прави собственоръчно схема, номерира чувалите с костите и ги прибира в упоменатото поделение с шеф Куюмджиев. През годините полковникът непрестанно е нападнат от някогашния си зависещ, че не е взел нужните ограничения да се запазят и проучат костите на Дякона. Наистина офицерът мълчи, внимателен е, не смее да разгласи изрично, че при него се съхраняват костите на Апостола. През лятото на 1937 година, преди стогодишнината от рождението на Апостола, в печата сензационно се появяват най-малко четиридесет известия с еднакъв смисъл: “Открит е гробът на Левски”. Всички те се оказват подправени. В интерес на истината, и полковникът не е толкоз отговорен. Повлиян от офанзивите на подчинения си, той упорства неведнъж с писма костите да се вземат от мазето на неговата работа и да отидат при експертите от Института по анатомия. Само там могат да се създадат съответните експертизи, като едно от предложенията е през 1938 година да се извади черепът на сестрата на Апостола, с цел да се употребява за съпоставяне.
След две години, както споменавате в книгата си, костите в действителност отиват в Медицинския университет за разчистване и проучване, само че и там потъват отново в някое мазе.
- Следва още едно незаконно безгрижие, което продължава пет години. Никой към този момент не се интересува от костите на убитите. Единствен доцент Милко Балан до този миг е изследвал предадените кости на Левски, само че след спор с началниците си през лятото на 1938 година той напуща. Става капитан във Военна болница и с това завършва ползата му към казуса. Така с години костите остават в мазето на Института по анатомия, недокоснати от експертите. Вероятно е, че за тази работа нямало да им се заплати, съгласно устава на комитета “Левски”. Сигурно по тази причина са и бягали от тази работа.
Започва войната. Факултетът по медицина е евакуиран. Никой не взема ограничения чувалчетата с костите да бъдат пренесени на безвредно място. Те си остават в мазето. Започват бомбардировките. Американските въздушни замъци трансформират центъра на София в развалина. Идва време да се празнуват 110 години от рождението на Апостола и още веднъж се сещат да изследват въпросните чувалчета с костите. Директорът на Института по анатомия професор Каданов се скрива. Тогава по телефона някой оповестява: “На мястото, където са били 29-те чувалчета, е паднала бомба и всичко е унищожено.” Според очевидци обаче това не дава отговор на истината. Сградата на улица “Дунав” 2 не е била наранена от самолетните офанзиви. Вероятно костите са изгубени през 1946 година, когато институтът се мести в новата си постройка. Печален факт е, че костите на първия светец и воин на националната ни история са оставени на произвола на ориста...
" Залавянето на Левски ", Никола Кожухаров
А тогава за какво твърдите, че те се намират на улица “Даме Груев” № 6?
- Защото се допуска, че Александър Запрянов е прибрал в чувала единствено едрите кости. Голяма е вероятността да са останали в гроба гривнените и глезенните стави и от фалангите на ръцете и ходилата. Това са към 100 костици, съгласно доктор Георги Малинов, с размер към 1,5 сантиметра. Възможно е част от тях да не са открити тогава и сега да са в пръстта под паркинга на въпросната улица.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ