Син на бургаска проститутка с разтърсваща изповед, която ще промени живота на всеки
Николай е прекарал съвсем целия си живот по обществени домове. Баща му е пияч, майка му проституира, разделят се още преди раждането му. И двамата влизат в пандиза, а грижата за детето поема вуйна му. Когато Николай навършва 2 годинки, тя го оставя в сиропиталище, тъй като към този момент не може да се оправя с тежестта и отговорностите, които идват с едно кърмаче. Следват няколко години в Средец, а когато става на 7, го местят в дом в Бургас. За тежката си орис споделя самият Николай пред „ Дейли прес “.
Тогава схваща, че родителите му са в пандиза. Виждал е татко си един-единствен път - през 2014 година, когато той се отхвърля от него в съда.
Майка му умира няколко месеца преди този момент. През годините се е срещал с нея 3 пъти, по-често идва да го види вуйна му. Николай има двама братя и две сестри, само че не са близки и както самият той споделя – „ по-добре по-далеч от тях”. Благодарен е, че са го оставили в дом, тъй като съгласно него е щяла да го сполети ориста на родителите му.
„ Сигурно щях да бъда урод! Бездомен, да крада… в пандиза. Много е неприятно така”, споделя с тъга момчето.
„ В дома беше доста хубаво, когато бяхме повече деца. Идвайки от детската градина, там заварих към 180 души. С времето някои ги осиновиха, други се върнаха при фамилиите си, които към този момент имаха опция да ги гледат. Намаляваше броя. Последно бяхме към 30 човека”, добавя Ники.
Казва, че учителите карали по-големите да ги бият, само че за това той намира виновност у себе си и у другите деца. „ Бягахме по улиците, скитахме, спали сме по пейките. Полицията ни прибираше и тогава огромните ни джобеха, биеха”.
Батковците имали и любим измежду тях, който им носел най-вече пари от милостиня. Коронният му номер бил да желае пари от момчетата по улицата, с цел да подвига полите на девойките.
Въпреки немотията Николай в никакъв случай не е посягал към непозната движимост. Кълне се, че не би го направил, без значение дали е гладен или без заслон.
„ Когато нямам пари, диря работа при другари – с нещо да им оказа помощ, да пренеса дърва, да вземем за пример. Много хора ме питат по какъв начин оставам жив, като съм от дом. Не е значимо от кое място си, значимото е да си човек. Да си търпелив, да не дискриминираш хората към себе си”.
От трети клас учи в 101 СУ „ Бачо Киро “, тогава там се образоват всички деца от вкъщи. „ Имаше страшна дискриминация, съучениците бяха нападателни, само че последователно нещата се оправиха”. От четвърти клас не е виждал учебник, тъй като не може да си разреши да си купи.
Учи от тетрадките и помни това, което е чул в час. За първи път се допира до учебник по български език в 10 клас, с помощта на тогавашния шеф на Дома.
С годините съумява да увлича по концепциите си и други възпитаници. Когато имат свободен час, Николай ги събира и им приказва на разнообразни тематики като приемливост, трафик на хора, дискриминация. „ Те не знаят нищо. Аз съм взел участие в планове на неправителствени организации, с помощта на които научих доста работи. Всичко идва от родителите, само че аз сам съм се възпитал”, споделя още той.
Много рядко ще видите дете, излязло от такава институция, с неговите маниери. Любезен, вежлив, държи се с всички с почитание, а от сърцето му извира добрина. Често го питат за какво не е като другите „ като него”. По думите му кражбите се трансформират в табиет – в поминък, все едно на човек това му е работата.
Вместо това бургазлията избира да изкарва пари с почтен труд. Завършил е курсове за барман, сервитьор и готвач. През лятото, когато не е на учебно заведение, намира сезонна работа, другите обаче са много мързеливи, счита Николай. „ Те чакат на готово, само че не може по този начин. Постоянно им го дублирам. До едно време ще ни гледа страната. Даже към този момент не ни гледа тя, а Общината”.
Тогава схваща, че родителите му са в пандиза. Виждал е татко си един-единствен път - през 2014 година, когато той се отхвърля от него в съда.
Майка му умира няколко месеца преди този момент. През годините се е срещал с нея 3 пъти, по-често идва да го види вуйна му. Николай има двама братя и две сестри, само че не са близки и както самият той споделя – „ по-добре по-далеч от тях”. Благодарен е, че са го оставили в дом, тъй като съгласно него е щяла да го сполети ориста на родителите му.
„ Сигурно щях да бъда урод! Бездомен, да крада… в пандиза. Много е неприятно така”, споделя с тъга момчето.
„ В дома беше доста хубаво, когато бяхме повече деца. Идвайки от детската градина, там заварих към 180 души. С времето някои ги осиновиха, други се върнаха при фамилиите си, които към този момент имаха опция да ги гледат. Намаляваше броя. Последно бяхме към 30 човека”, добавя Ники.
Казва, че учителите карали по-големите да ги бият, само че за това той намира виновност у себе си и у другите деца. „ Бягахме по улиците, скитахме, спали сме по пейките. Полицията ни прибираше и тогава огромните ни джобеха, биеха”.
Батковците имали и любим измежду тях, който им носел най-вече пари от милостиня. Коронният му номер бил да желае пари от момчетата по улицата, с цел да подвига полите на девойките.
Въпреки немотията Николай в никакъв случай не е посягал към непозната движимост. Кълне се, че не би го направил, без значение дали е гладен или без заслон.
„ Когато нямам пари, диря работа при другари – с нещо да им оказа помощ, да пренеса дърва, да вземем за пример. Много хора ме питат по какъв начин оставам жив, като съм от дом. Не е значимо от кое място си, значимото е да си човек. Да си търпелив, да не дискриминираш хората към себе си”.
От трети клас учи в 101 СУ „ Бачо Киро “, тогава там се образоват всички деца от вкъщи. „ Имаше страшна дискриминация, съучениците бяха нападателни, само че последователно нещата се оправиха”. От четвърти клас не е виждал учебник, тъй като не може да си разреши да си купи.
Учи от тетрадките и помни това, което е чул в час. За първи път се допира до учебник по български език в 10 клас, с помощта на тогавашния шеф на Дома.
С годините съумява да увлича по концепциите си и други възпитаници. Когато имат свободен час, Николай ги събира и им приказва на разнообразни тематики като приемливост, трафик на хора, дискриминация. „ Те не знаят нищо. Аз съм взел участие в планове на неправителствени организации, с помощта на които научих доста работи. Всичко идва от родителите, само че аз сам съм се възпитал”, споделя още той.
Много рядко ще видите дете, излязло от такава институция, с неговите маниери. Любезен, вежлив, държи се с всички с почитание, а от сърцето му извира добрина. Често го питат за какво не е като другите „ като него”. По думите му кражбите се трансформират в табиет – в поминък, все едно на човек това му е работата.
Вместо това бургазлията избира да изкарва пари с почтен труд. Завършил е курсове за барман, сервитьор и готвач. През лятото, когато не е на учебно заведение, намира сезонна работа, другите обаче са много мързеливи, счита Николай. „ Те чакат на готово, само че не може по този начин. Постоянно им го дублирам. До едно време ще ни гледа страната. Даже към този момент не ни гледа тя, а Общината”.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ