Николай Денков и Найо Тицин по време на интервюто. Снимка:

...
Николай Денков и Найо Тицин по време на интервюто. Снимка:
Коментари Харесай

Въпроси на опашка пред бомбоубежището на Денков

Николай Денков и Найо Тицин по време на изявлението. Снимка: gov.bg

Автор: Къдринка Къдринова, baricada.org Следвайте " Гласове " в Телеграм

Някои наложителни питания, спестени в напоителното Фейсбук-интервю на премиера учен

По мотив навършилите се на 6 август два месеца от ръководството на актуалното държавно управление министър-председателят Николай Денков даде на 7 август обстойно изявление за предавания във Facebook подкаст „ Властта приказва намерено ”. Въпросите, конструирани въз основа на питания на жители на страницата на Министерския съвет в същата обществена мрежа, бяха задавани на премиера от „ посредника ” (по личното му определение) Найо Тицин.

Предварително бе оповестено, че Денков ще дава отговор „ онлайн ” в продължение на един час – от 10.30 до 11.30 ч. на 7 август. Каченият на държавния уебсайт и в YouTube запис е надхвърлил тези времеви рамки – дълъг е близо час и половина. Хубаво е, че го има, с цел да могат интересуващите се най-малко да го изгледат по-късно, даже и да не са съумели да попаднат в полезрението на „ посредника ” със собствен въпрос.

Впрочем, болшинството от българския народ, към който се допуска, че е ориентиран подкастът „ Властта приказва намерено ”, не би и могло да се занимава със задаване на въпроси и гледане на отговори във Facebook „ онлайн ”, просто тъй като премиерската изява се реализира в разгара на работния ден понеделник – а за работещите българи по-важното е по това време да си гледат съзнателно професионалните отговорности, та да не застрашат скромните си приходи и издръжката на фамилиите си. Вероятно заради тази причина в напоителния диалог сред министър-председателя и „ посредника ” не са намерили място въпроси за обществените неравенства в България и за пропастта в стандарта на живот сред голямото болшинство от хората и обитаващото личен балон задоволено малцинство. Но пък изобилстват обичани тематики на тънкия сегмент диванни фейсбукари с недостиг на потребни занимания, както и питания по обособени, съответни случаи.

В интерес на истината, малко на брой от всеобщата аудитория биха си предизвикали и по-късно гледане на дългия запис с премиерските разсъждения по подаваните въпроси. Повечето се задоволяват с резюметата, пуснати из медиите от обречените да наблюдават новините дежурни редактори. Сред тези резюмета (а огромна част от тях са copy-paste от най-трудолюбиивите сайтове) господства като заглавие изказванието на Денков, че „ НАТО е нашето бомбоубежище ”. Той го споделя в подтекста на милитаризацията на Черно море, за която упреква Русия. Обяснява, че съветското навлизане в Украйна нямало да се случи, в случай че тя била част от НАТО. А пък България към този момент е членка на Алианса, тъй че е защитена – оттова и метафората му за натовското бомбоубежище.

Щом министър председателят се усеща спретнат по този начин на несъмнено, явно се постанова да подредим на опашка пред това непристъпно бомбоубежище и незададените му в комфортния подкаст въпроси.

На първо място би трябвало да попитаме Николай Денков за какво е решил да поддържа връзка с ръководените български жители посредством поддържащия платформата Facebook частен софтуерен колос „ Мета ” и посредством другата световна компания YouTube? Като им прави по този метод реклама, планувал ли е в програмата на държавното управление си налог към транснационалните хай-тек платформи за популяризирано от тях медийно наличие, какъвто към този момент се ползва в една Канада, примерно?

И още: значи ли изборът на Денков да комуникира с публиката посредством „ посредник ”,  а не чрез отворена за всички медии конференции със свободно задавани въпроси от разнообразни публицисти, че министър председателят се бои от такива конференции? Или пък, че не счита медиите и публицистите за потребни? А може би желае да поддържа връзка единствено с подбрана извадка от тях? Ако е последното, какъв е критерият за подбора?

На медийната тема е отдадена и част от наличното изявление, водено от Найо Тицин. В тази част насочваният от „ посредника ” Денков дава отрицателни оценки за активността на самостоятелния регулатор Съвет за електронни медии (СЕМ) и на неговата председателка, с което прави съществено нарушаване – разрешава си интервенция на олицетворяваната от него изпълнителна власт в работата на самостоятелен регулаторен орган.

Премиерът подема тематиката в отговор на следния заложен от Фейсбук-потребител въпрос, прочетен от Найо Тицин: „ Кога ще има присъди за дезинформация и за хибридната война, която се води у нас? ”

Денков дава отговор: „ Факт е, че има в действителност доста сериозна дезинформация у нас с измислени изказвания и тълкования, които въобще не подхождат на истината. Но с цел да има закононарушение, би трябвало да има заложен в Наказателен кодекс подобаващ незаконен състав, както се споделя. Нямаме подобен в нашето законодателство. Не е и елементарно да се направи, защото една от полезностите на демокрацията е да има независимост на словото. А в случай че стартираме да забраняваме доста елементарно, в един миг ще се окаже, че би трябвало да внимаваме какво споделяме, както се е случвало в едни предходни времена. Затова за мен е доста по-важно да стартират да работят бързо тези структури, които са свързани с етичните стандарти на публицистите. Примерно, Съвет за електронни медии явно не си прави работата. Не може публицисти, които популяризират погрешни обстоятелства и евентуално и знаят, че са погрешни, да не бъдат глобени по някакъв метод. Защото журналистическата нравственос изисква не просто да казвате нещо тествано, а да го ревизирате през няколко източника. Ако вашият събеседник каже нещо погрешно, вие да го опровергаете в този миг. Това са базови стандарти, които водещите медии по света съблюдават наложително, до момента в който у нас се оказва, че тези стандарти не са влезнали в деяние. Това е, което може да се направи доста бързо, в случай че има предпочитание, несъмнено. ”

Следва доста забавен миг от изявлението. „ Медиаторът ” Тицин споделя: „ Стана известна крилатата фраза на ръководителя на Съвет за електронни медии, че и лъжата има място… ”

Тук би трябвало да допуснем няколко благоприятни условия. Едната е Тицин да не знае, че въпросната фраза (точните думи са „ и лъжата има право на живот ”) не е на ръководителя на Съвет за електронни медии Соня Момчилова, която, споменавайки я преди време в напълно съответен подтекст, показва, че цитира прочут публицист и акцентира, че единственият метод да се победи лъжата и дезинформацията е единствено по-голямата доза истина. Ако обаче Тицин не знае това, значи влиза в несъгласие с преди малко изреченото от Денков: „ …журналистическата нравственос изисква не просто да казвате нещо тествано, а да го ревизирате през няколко източника ”. Или Тицин нищо не е ревизирал, т.е. гази журналистическата нравственос, или пък е напълно наясно с истината, само че умишлено манипулира, с цел да злепостави шефката на Съвет за електронни медии.

Как реагира Денков? Забравя, че самичък преди малко е посъветвал: „ Ако вашият събеседник каже нещо погрешно, вие да го опровергаете в този миг ”. И потегля да разяснява Момчилова по този начин, като че ли въпросната извадена от подтекста фраза в действителност е нейна. Вероятно самият Денков не знае кое е правилно и кое не е. Не му и хрумва да се съмнява в казаното от Тицин. Смело прави резюме: „ Не, лъжата няма място, в случай че не бъде казано, че това е неистина. Вече самият факт, че ръководителя на Съвет за електронни медии може да изрече такава фраза демонстрира, че той не си е на мястото. ”

А дали са си на мястото министър председател и „ посредник ”, способни да разиграят такава операция? Това е един от въпросите, които оставяме да висят на опашка пред бомбоубежището на Денков.

Иначе в изявлението Тицин не крие задоволството си от резултата на сюжета със Съвет за електронни медии и насочва благодарности към премиера: „ Благодаря ви доста за този коментар ”.

Естествено, не закъснява и реакцията на Съвет за електронни медии, който през днешния ден излезе със своя позиция – с експлицитното конкретизиране, че тя не е подкрепена от члена на регулатора Пролет Велкова. Ето я позицията:

„ Съветът за електронни медии намира за неприемливи оценките и внушенията, направени от министър-председателя по адрес на Съвет за електронни медии. Изразеното по време на двумесечния доклад под формата на изявление демонстрира непознаване на пълномощията на органа, избрани в Закона за радиото и телевизията; неведение по повод активността на кои лица е способен СЕМ; недоумение, че професионалните стандарти за журналистическа активност, залегнали в Етичния кодекс на българските медии, се съблюдават от Етичната комисия (саморегулаторен орган) към Фондация „ Национален съвет за журналистическа нравственос “.

Представителите на изпълнителната власт, а и на законодателната, би било добре да се съобразят с констатациите и рекомендациите във всеки един от отчетите на Европейската комисия по върховенството на правото, като поправят личното си държание във връзка с независимостта на медийния регулатор и на всички медии в страната.

Съветът за електронни медии обръща внимание, че за миналата година е осъществил над 24 000 часа мониторинг на телевизионни и радиопрограми. В рамките на пълномощията си е провел и осем фокусирани наблюдения по тематиката за войната в Украйна, които включват и проучват казуса с дезинформацията. ”

Освен тази публична позиция на Съвет за електронни медии, още през вчерашния ден се появи и персоналната реакция на Соня Момчилова, която е много по-рязка. Ще цитираме тук единствено фрагмент: „ …Да, лъжата тържествува и тя неумело и неуместно (за щастие) се прикрива под смокиновия лист на благородни и светли планове, само че обстоятелствата и статистиката сочат недвусмислено и непреклонно само, че няма късмет за полуистината, постистината и фейка, както в публицистиката, по този начин и в политиката. И не посягайте на Съвет за електронни медии! Докато аз съм ръководител на българския медиен регулатор, няма да си затворя очите за нито един опит да се остракира и опетни името на нито един неуместен на властимащите публицист. Долу ръцете от медиите, историята не прости нито флиртовете, нито блудствените дейности с правото на хората да получават качествена информация. ”

На сегашен брифинг в Министерския съвет Денков отговори на формалната позиция на Съвет за електронни медии, продължавайки да поддържа своя сериозен звук: „ През последните два месеца виждам, че доста от проблемите, с които се сблъскваме, са резултат от феномена на „ необятно затворените очи ”. Крайно време е Съвет за електронни медии да види какво може да направи, с цел да се оправи с проблемите на дезинформацията, хибридните офанзиви и неспазването на етичните правила, а не да изяснява какво не може да направи “.

С още един въпрос от нашата опашка питаме премиера дали би могъл да ревизира по-подробно в българското и европейското законодателство какво може и какво не може да си разрешава по отношение на самостоятелния медиен регулатор, от който в най-близко бъдеще ще би трябвало да бъде излъчен представител в общоевропейския регулатор, както допуска планът за Европейски акт за свободата на медиите?

Връщайки се към съзнателно изгледания от нас запис на изявлението, водено от Тицин, стопираме и на тематиката за влизането на България в еврозоната. Денков пропагандира публиката, че това ще е потребен ход и че доста хора у нас, постоянно пътуващи в чужбина, така и така към този момент имат банкови карти в евро. Посочва че и самият той е измежду тях. Можел с такава карта да заплаща всичко и у нас. Но му удържат банкови такси за превалутирането. Това щяло да се спести с влизането в еврозоната.

Ако за това се говореше на конференция, все щеше да се откри публицист, който да попита премиера има ли данни какъв % от българското население разполага с такива банкови карти и приема прехода към еврото като потребен? Сигурно би била поискана и по-конкретна информация какви точно ограничения са планувани за сдържането на предстоящата след прехода към европейската валута инфлация, за която Денков мъгляво дава обещание, че „ несъмнено, ще внимаваме ”.

Мъгляво е наранена в изявлението и тематиката за бюджет’2024, за който министър председателят твърди, че ще бъде показан в Народно събрание в края на октомври, без да показва никакви съответни параметри за него. Уверява единствено, че ръководещите ще се опитат „ да изчистят асиметриите ” в заплатите в някои браншове. Щели да се се стремят „ да има известно наваксване ” там, където заплащането е доста ниско, само че и да изискват в отговор повишение на резултатите от работата в съответните браншове. Денков дава като образец Министерство на вътрешните работи, за което били отпуснати спомагателни 105 млн. лв. за заплати. Същевременно акцентира, по какъв начин в отговор обществото очаквало от това ведомство „ резултати в битката с домашното принуждение ”. И отново непрозвучало запитване: Министерство на вътрешните работи ли тъкмо и само да обезпечава тези резултати? Ако тематиката за насилието ще се свързва с бюджета, къде са плануваните средства за съответни държавни стратегии по неговата предварителна защита? Къде е наложителната цялостна и дълготрайна тактика на държавното управление за публични, институционални и правни ограничения по такава предварителна защита?

В изявлението става дума и за премахването на Паметника на Съветската войска в София. Денков споделя: „ Ще спомагаме, с каквото би трябвало, има решение на СОС, че паметникът би трябвало да бъде отстранен. (…) Повечето жители не го желаят. В СОС има ясно болшинство, той съставлява софиянци. След като има такова решение, знам, че то показва мнението на болшинството софиянци ”. Тук е наложителен следният незададен в изявлението въпрос: а знае ли министър председателят, че не всички гласоподаватели гласоподават, когато има избори, в това число и локални? Ако знае, и изключително в случай че е информиран за нормалния много невисок % присъединяване, би трябвало да е наясно, че тезата му за „ болшинството софиянци ”, които представлявал съставът на СОС, много издиша. А в случай че има вяра в действителното измерване на болшинството и малцинството, би трябвало да предложи допитване до жителите на София за ориста на паметника. Спорът по този въпрос има доста исторически, културни и чисто юридически аспекти, чието лековато прескачане и налагане на една-единствена позиция може единствено да подклажда нови спорове и напрежения.

Но несъмнено министър председателят и „ посредникът ” харесват това. На подобен извод подухва и тематиката за образованието, наранена в изявлението. Тицин отбелязва, че учебниците имат потребност от ремонт, тъй като в тях „ към момента се учи болшевишката версия на българската история ”, а Денков добавя, че би трябвало да се трансформират и образователните стратегии, и методиката по правенето и оценката на учебниците. Това е също толкоз волно резюме, както и интерпретацията към Съвет за електронни медии. Многократно през десетилетията след 1989 година са подготвяни и издавани нови учебници, променяни са и образователните стратегии. Пресен е и шумът, вдигнал се през 2019 година с опита на някои историци и НПО-та да наложат политическа цензура над препоръчани и утвърдени тогава нови учебници. Очевидно е, че сагата ще продължава с още епизоди при настоящото ръководство.

Денков споделя визията си за „ най-големия недостатък на сегашните учебници ” – те съдържали прекомерно доста съгласно него обстоятелства, дати, имена. Децата нямали потребност да се затормозяват с всичко това. Те трябвало да бъдат учени „ по какъв начин да проучват информацията и да си образуват лично мнение ”. Явно за това не са нужни обстоятелства, дати, имена. Или най-малко не тези, съдържащи се в актуалните учебници. Денков виждал, че в този момент „ се задава погрешна картина и във връзка с обстоятелствата, и във връзка с следствията ”.

Той даде обещание също възобновяване на системата за конкурсно назначение на шефове на учебни заведения, към 600 от които следва да бъдат заменени. Чистка ли се задава в образоването? И този въпрос нареждаме на опашката пред бомбоубежището на Денков.

В изявлението става дума и за действието на Съвета за национална сигурност към Министерския съвет. Премиерът изяснява, че той в този момент не се събирал, тъй като първо трябвало да се изготвят правила за неговата работа. Самият Денков разпоредил изначало да се изработят правила и чак по-късно до се свика съвещание „ по верния метод ”. Нормалната журналистическа реакция при такова пояснение би било да се попита за какви по-конкретно правила става дума, кой точно ги създава, кой законов правилник ги дефинира, по какъв начин е работил този орган до момента без правила, значи ли това, че досегашните му решения може да се разгласят за нелегитимни? Оставяме и тези питания на опашката.

Много артистично подхожда министър председателят към Фейсбук-въпроси за повишаването на тока, за либерализацията на цената му, за подпомагането на битовите консуматори. Сладкодумно е препоръчана версията по какъв начин при динамичността на енергийния пазар било допустимо да забележим и подобен спад на цената на тока, че тя да отиде под нулата, а производителите му да ти заплащат, с цел да потребяваш. Либерализацията пък била нещо доста хубаво, тъй като карало съперниците да се надпреварват кой повече да смъкна цената, та да притегли повече клиенти. И поддръжка за енергийно бедните щяло да има от държавното управление, а хората със междинни приходи щели да бъдат подпомагани за изолации на жилищата си или за фотоволтаици. Е, незададеният въпрос за последствията при положение, че електроенергийните приказки се развият с противоположен на мечтаното сюжет, остава да виси.

Финалът на изявлението сервира драматургично аранжирано разобличаване – Денков споделя по какъв начин бил заплашил политическите водачи в държавната „ сглобка ” да подаде оставка, в случай че бюджет’2023 (бламиран по това време в бюджетната комисия от ГЕРБ-СДС) не бъде утвърден. И възраженията бързо отпаднали, а бюджетът бил гласуван. Разказът е, с цел да илюстрира уверението на учения министър председател, че няма никакви проблеми да напусне поста си, в случай че види, че държавната му стратегия не се извършва. Накрая обобщава, че детската му фантазия е да е академик, а не да дава такива изявленията.

О, учен Денков, дебелите стени на бомбоубежището ли ви пречат да чуете по какъв начин детската ви фантазия плаче за вас?

Инфо: baricada.org

 

 

 

 

Източник: glasove.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР