Експерти виждат възможност за преход към демокрация във Венецуела
Николас Мадуро стартира втори шестгодишен мандат като президент на Венецуела след изборна победа, яростно оспорена от опозицията и интернационалната общественост. Въпреки това специалисти хранят очаквания за политическа смяна.
Защото в играта влезе и Хуан Гуайдо, 35-годишен индустриален инженер, трансформирал се в лице на венецуелската съпротива, откогато на 5 януари стана ръководител на Народното събрание. Глътка въздух за институцията, съвсем лишена от всякаква власт поради конституционните маневри на Мадуро.
"Сякаш се случи възобновление. Това сплоти опозицията повече отвсякога ", разяснява Джеф Рамзи, вицепрезидент по венецуелските въпроси в изследователския център WOLA (Вашингтонско бюро по въпросите на Латинска Америка).
"За първи път от доста месеци (...) Мадуро е в отбранителна позиция ", писа Андрес Опенхаймер, почитан публицист и специалист по латиноамериканските проблеми.
Хуан Гуайдо реализира доста единствено за седмици - Националното заседание разгласи президента Мадуро за грабител, а преизбирането му - за машинация, обещавайки прочее "амнистия " на държавните чиновници и военните, които откажат послушание на мощния човек в Каракас. Начинание, в което предшествениците му се провалиха и завършило за някои с заточение или затвор.
Младият общественик подвигна залозите още малко със публикация, поместена във вторник в американския ежедневник "Вашингтон пост ". Той напомни конституционните положения, приканващи венецуелците да отхвърлят всеки режим, който не зачита демократичните полезности.
Гуайдо съобщи, че "е в положение и желае да поеме краткотрайно функционалностите на президент, с цел да провежда свободни и почтени избори ".
Според Майкъл Шифтър, началник на мозъчния концерн "Междуамерикански разговор ", ръководителят на Народното събрание има законното право да в профил Мадуро.
"Това, което става във Венецуела, не е държавен прелом - счита той. - Националното заседание и сегашният му началник Гуайдо са изцяло законни, законодателството и конституцията са на тяхна страна. "
Но скоро силата на опозицията може да бъде подложен на тестване, предизвестява аналитикът.
Изправен против Върховния съд, множеството магистрати в който са лоялни към режима и анулират всички негови решения, Народното събрание разчита на три вероятни опори, показва Майкъл Матера, шеф на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания (CSIS).
"Подкрепата на армията, венецуелският народ и интернационалната общественост ще е от основно значение, с цел да може Гуайдо публично да заеме президентския пост, влизайки в ролята, която през днешния ден Мадуро се мъчи да задържи с противозаконни средства ", споделя той.
С оглед на това Националното заседание самоуверено протегна ръка на армията, като даде обещание прошка на всички, които спомагат за възобновяване на конституционния ред в страната.
За Хуан Гуайдо обаче ще е нужно да го поддържат, минавайки в другия лагер, и умерените последователи на Уго Чавес - починалия предходник на Мадуро, счита Рамзи.
Международният напън върху Каракас пораства, откогато през май бе избран отново индивидът, ръководещ с желязна ръка, само че несъмнено се ускори, щом крайнодесните поеха властта в Бразилия - популистът Жаир Болсонаро споделя мнението на американския си сътрудник Доналд Тръмп, че Николас Мадуро е "диктатор ".
Последният го назова в отговор "Хитлер на новото време ".
В четвъртък бразилският водач се срещна в бразилската столица с ръководителя в заточение на венецуелския Върховен съд, назначен от Народното събрание - Мигел Анхел Мартин. Присъства и генералният секретар на Организацията на американските страни (ОАД) Луис Алмагро, който счита Хуан Гуайдо за "временен президент ".
А външният министър на Бразилия Ернесто Араужо беседва същия ден с венецуелски опозиционери, с представители на Съединени американски щати и на Групата от Лима, включваща 14 страни от американския континент.
В резултат на този диалог министерството съобщи, че Бразилия се стреми да подкрепи "временното президентство " на Гуайдо.
При все че Николас Мадуро има неколцина съдружници в Латинска Америка и останалия свят, в по-голямата си част интернационалната общественост би приветствала преход към народна власт във Венецуела, счита Шифтър.
По думите му, "този развой би трябвало да се управлява ловко и доста прозорливо да се преценят трудностите по пътя ".
Защото в играта влезе и Хуан Гуайдо, 35-годишен индустриален инженер, трансформирал се в лице на венецуелската съпротива, откогато на 5 януари стана ръководител на Народното събрание. Глътка въздух за институцията, съвсем лишена от всякаква власт поради конституционните маневри на Мадуро.
"Сякаш се случи възобновление. Това сплоти опозицията повече отвсякога ", разяснява Джеф Рамзи, вицепрезидент по венецуелските въпроси в изследователския център WOLA (Вашингтонско бюро по въпросите на Латинска Америка).
"За първи път от доста месеци (...) Мадуро е в отбранителна позиция ", писа Андрес Опенхаймер, почитан публицист и специалист по латиноамериканските проблеми.
Хуан Гуайдо реализира доста единствено за седмици - Националното заседание разгласи президента Мадуро за грабител, а преизбирането му - за машинация, обещавайки прочее "амнистия " на държавните чиновници и военните, които откажат послушание на мощния човек в Каракас. Начинание, в което предшествениците му се провалиха и завършило за някои с заточение или затвор.
Младият общественик подвигна залозите още малко със публикация, поместена във вторник в американския ежедневник "Вашингтон пост ". Той напомни конституционните положения, приканващи венецуелците да отхвърлят всеки режим, който не зачита демократичните полезности.
Гуайдо съобщи, че "е в положение и желае да поеме краткотрайно функционалностите на президент, с цел да провежда свободни и почтени избори ".
Според Майкъл Шифтър, началник на мозъчния концерн "Междуамерикански разговор ", ръководителят на Народното събрание има законното право да в профил Мадуро.
"Това, което става във Венецуела, не е държавен прелом - счита той. - Националното заседание и сегашният му началник Гуайдо са изцяло законни, законодателството и конституцията са на тяхна страна. "
Но скоро силата на опозицията може да бъде подложен на тестване, предизвестява аналитикът.
Изправен против Върховния съд, множеството магистрати в който са лоялни към режима и анулират всички негови решения, Народното събрание разчита на три вероятни опори, показва Майкъл Матера, шеф на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания (CSIS).
"Подкрепата на армията, венецуелският народ и интернационалната общественост ще е от основно значение, с цел да може Гуайдо публично да заеме президентския пост, влизайки в ролята, която през днешния ден Мадуро се мъчи да задържи с противозаконни средства ", споделя той.
С оглед на това Националното заседание самоуверено протегна ръка на армията, като даде обещание прошка на всички, които спомагат за възобновяване на конституционния ред в страната.
За Хуан Гуайдо обаче ще е нужно да го поддържат, минавайки в другия лагер, и умерените последователи на Уго Чавес - починалия предходник на Мадуро, счита Рамзи.
Международният напън върху Каракас пораства, откогато през май бе избран отново индивидът, ръководещ с желязна ръка, само че несъмнено се ускори, щом крайнодесните поеха властта в Бразилия - популистът Жаир Болсонаро споделя мнението на американския си сътрудник Доналд Тръмп, че Николас Мадуро е "диктатор ".
Последният го назова в отговор "Хитлер на новото време ".
В четвъртък бразилският водач се срещна в бразилската столица с ръководителя в заточение на венецуелския Върховен съд, назначен от Народното събрание - Мигел Анхел Мартин. Присъства и генералният секретар на Организацията на американските страни (ОАД) Луис Алмагро, който счита Хуан Гуайдо за "временен президент ".
А външният министър на Бразилия Ернесто Араужо беседва същия ден с венецуелски опозиционери, с представители на Съединени американски щати и на Групата от Лима, включваща 14 страни от американския континент.
В резултат на този диалог министерството съобщи, че Бразилия се стреми да подкрепи "временното президентство " на Гуайдо.
При все че Николас Мадуро има неколцина съдружници в Латинска Америка и останалия свят, в по-голямата си част интернационалната общественост би приветствала преход към народна власт във Венецуела, счита Шифтър.
По думите му, "този развой би трябвало да се управлява ловко и доста прозорливо да се преценят трудностите по пътя ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ