Никола Йонков Вапцаров, поетът на морето и машините, е роден

...
Никола Йонков Вапцаров, поетът на морето и машините, е роден
Коментари Харесай

„Понякога ще идвам в съня ти, като нечакан и неискан гостенин“- 77 години без Вапцаров

Никола Йонков Вапцаров, поетът на морето и машините, е роден под най-високия връх на Пирин в гр.Банско на 7 декември 1909 година. На млади години татко му Йонко Вапцаров , дружно с поета Пейо Яворов, през 1903 и 1912 година, взе участие в битката за независимост на още поробения по това време македонски край. Майката Елена , културна и образована жена, възпитава децата си в обич към труда, знанието и родината. От нея бъдещият стихотворец е наследил интереса към литературата.

Ученическите години на Никола Вапцаров протичат в трагичните небогати дни след Първата международна война. От 1924 година до 1926 година учи в Разложката гимназия. Увлечението му по литературата към този момент е съществено и в ученическия вестник „ Борба “ излиза първото му напечатано стихотворение „ Към светли идеали “.

Мечтае да приключи цялостния курс на гимназията и да следва литература, само че по гледище на властния си татко през есента на 1926 година постъпва в Морското машинно учебно заведение във Варна, което приключва през 1932 година От суровия казармен режим там търси избавление в обичаните книги. Участва в рецитали и театрални постановки, стартира да написа редовно стихотворения и да ги печата в тогавашните юношески издания. Морското учебно заведение разсънва у възторжения поддръжник на Пирин планина и друга пристрастеност – към морето и машините.

След довеждане докрай на учебното заведение Вапцаров работи като огняр и по–късно като машинен механик във фабриката „ Българска горска промишленост “ в с. Кочериново. Участва в театрална натрупа и се бори за ползите на служащите. През 1934 година подписва брак с Бойка Вапцарова и откакто е уволнен от фабриката, се реалокира със фамилията си в София през 1936 година

През юли умира седеммесечният му наследник Йонко. От ноември 1938 година е назначен като механик в Държавния екарисаж. В годините 1938-1939 са написани някои от най-хубавите му произведения. През януари 1940г. съумява да издаде единствената си стихосбирка „ Моторни песни “ .

Веднага след 22 юни 1941 година - нападението на фашистка Германия – Българска комунистическа партия активизира силите си за въоръжена битка. Вапцаров приема да взе участие в незаконна активност като асистент на Цвятко Радойнов във Военната комисия на Централен комитет на Българска комунистическа партия.

На 4 март 1942 година домът му в София е обискиран и поетът е задържан. Срещу него е повдигнато обвиняване по чл.3 и член 16 от Закон за задълженията и договорите. На 23 юли същата година в тунела – стрелбище на Школата за запасни офицери в София дружно с други комунисти, Никола Вапцаров посреща патроните на палачите. През 1952 година поетът получава посмъртно почетната награда на мира.

Ето и някои от цитатите от Никола Вапцаров, които са настоящи и до през днешния ден:

1. из „ Борбата е безмилостно жестока “
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както споделят, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкова.
Какво тук значи някаква си персона!

2. из „ История “
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.

3. из „ Завод “
Народът – елементарен,
живота – тежък, отегчителен.
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче.

4. „ Прощално “
Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и отдалечен гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те виждам,
ще те целуна и ще си отида.

5. из „ Родина “
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
само че ми би трябвало независимост и хлеб.
Източник: edna.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР