Ще оцелее ли Европа в ерата „Тръмп 2“?
Никола Винокур, Кристофър Пилц, „ Политико “
Ето нещо, което европейските мозъци за в този момент не проумяват: През ноември 2024 година Доналд Тръмп може да се върне в Белия дом.
Това е призрачен сюжет за европейците, които понесоха главната тежест на антагонизма на някогашния президент на Съединени американски щати по време на четирите му години на поста и се надяваха в никакъв случай повече да не им се постанова да мислят за него.
Фактът, че неговият правоприемник Джо Байдън се оказа един от най-приятелски настроените към Европа американски президенти, оказа помощ да се размият неприятните усеща от годините на Тръмп, като всичко това изглеждаше като неприятен сън. Наистина ли Тръмп се заиграваше с концепцията да излезе от НАТО? Може би. Наистина ли назова Европейския съюз " зложелател ", а Брюксел, седалището на институциите на блока, " дупка "? Вероятно. Важното е, че той си отиде.
Но до момента в който Байдън навлиза в последната година от първия си мандат, европейците са принудени да се примирят с обстоятелството, че той скоро може да не е на власт и че Тръмп още веднъж може да е отпред на Съединени американски щати. През уикенда изследване на Ей Би Си сподели, че Тръмп води пред настоящия президент с близо 10 процентни пункта. Макар това изследване беше подложено на критика като отклоняващо се, Тръмп непрекъснато има по-високи резултати от другите републикански претенденти за президент, което допуска, че той евентуално ще вземе номинацията на партията.
Ако той завоюва изборите, версията на Тръмп, която Европа ще получи, евентуално ще бъде доста по-необуздана и скандална от тази, която познаваме - да вземем за пример освен да загатва пред обкръжението си, че би желал да напусне НАТО, само че и фактически да го направи, или да следва неотдавнашното си заричане да подписа " спокойно съглашение " за Украйна с съветския президент Владимир Путин „ през главите “ на Украйна и Европейски Съюз.
Някои европейски политици биха желали да видят сходни фойерверки. Унгарският министър-председател Виктор Орбан съобщи в края на предишния месец, че Тръмп е индивидът, който може да " избави западния свят ", като постави завършек на войната в Украйна, а членове на полската дясна партия " Право и правдивост " настояват, че биха се радвали да видят завръщането на някогашния президент, отхвърляйки позицията му във връзка с Украйна като предизборно театро.
Но сходни възгледи са малцинство в Стария свят, където преобладаващите настроения за завръщането на Тръмп са боязън и паника. " Тръмп е призрачен сън ", споделя европейски посланик, поискал анонимност пред " Политико ". " Това не е нещо, за което можеш да се подготвиш ".
Като се има поради залогът, може да се допусна, че
европейските водачи интензивно работят по проект за " строшаване на стъклото ",
който да приложат при положение на победа на Тръмп. Но доколкото " Политико " можа да разбере от диалозите с близо две дузини европейски дипломати, специалисти и държавни чиновници, подобен проект не съществува и не се приготвя.
" Това е форма на сомнамбулство ", споделя Улрих Шпек, външнополитически анализатор, основан в Берлин. " Имаме формата на сомнамбулизъм на [френския президент Еманюел] Макрон, който мечтае за автономност и суверенитет. Имаме и немска форма на вървене насън, която е отказване. И по-късно имаме английски сомнамбулизъм, който се показва в отделяне ".
" Но няма същинско изпитание да се поеме отговорност за това, което може да се появи зад ъгъла ".
Има един метод, по който отношението на европейците към Тръмп се е трансформирало: те към този момент не го отхвърлят.
В началото на 2016 година, когато един малко по-непредубеден публицист от " Политико " беше помолен да обиколи европейските посолства и мозъчни тръстове, с цел да разпита за опцията Тръмп да бъде определен, няколко чиновници високомерно обясниха, че въпросът не си коства да се дава отговор, тъй като той няма никакъв късмет.
Не и през 2023 година Европейците са доста бдителни за опцията Тръмп да повтори мандата си и множеството от чиновниците, с които " Политико " беседва за тази публикация, приканиха блока да се приготви.
" Европа би трябвало да бъде подготвена да посрещне всяка обстановка, обвързвана с резултатите от изборите в Съединени американски щати ", съобщи някогашният френски президент Франсоа Оланд пред " Политико " в отговор на въпроси, изпратени по електронната поща.
" В една народна власт постоянно съществува рискът да бъде определен най-лошият претендент ", добави той. " Народът взема решение. Тръмп е бил президент. Той може още веднъж да стане президент, даже в случай че през днешния ден е изправен пред доста правни проблеми. Това, за което би трябвало да се подготвим, е отдалечаването на Съединените щати от европейските каузи и вероятното раздробяване на трансатлантическия съюз. "
Няколко европейски дипломати показаха същата нотка на философски натурализъм. " Това все по-често участва в съзнанието на хората. Трябва да планираме всеки вероятен случай и да избегнем обстановката от 2016 година, когато бяхме неподготвени както за Брекзит, по този начин и за Тръмп ", сподели втори европейски посланик, на който бе предоставена анонимност.
Запитан дали второто президентство на Тръмп ще се разграничава от първото, вторият посланик съобщи, че Европа би трябвало да се приготви за най-лошото. " Кой ще се съгласи да работи с него, като се има поради досието му за това по какъв начин се отнася с хората и по какъв начин ги предава? Как той може да има мощен екип? Той се раздели с съвсем всички. И всички написаха книги, в които го разгромиха ".
Към безпокойството се прибавя и чувството, че избраният отново Тръмп може да се усеща несломим. Бившият президент е бил подлаган на импийчмънт два пъти и против него са повдигнати няколко обвинявания в закононарушения, в това число едно за отказване на резултатите от изборите през 2020 година Ако нищо от това не му пречи да встъпи в служба, настояват няколко европейски чиновници, за какво той въобще би трябвало да се самоограничава в държанието си? "
Перспективата
за завръщането на Тръмп на президентския пост е изключително неприятна за Германия, която постоянно е обект на неговите нападки. След като бяха хванати изцяло неподготвени при избирането му през 2016 година, немските политици се стремят да не повтарят същата неточност - по тази причина и външният министър Аналена Баербок наскоро пътува до Тексас, където се срещна с републиканския губернатор Грег Абът.
Въпреки тези контакти обаче Норберт Рьотген е черноглед във връзка с готовността на своето държавно управление. Високопоставеният член на немския парламент, който има огромно въздействие върху външната политика в страната си, съобщи, че не е очаквал Тръмп да завоюва през 2016 година, както и никой от близкото обграждане на канцлера Ангела Меркел. Липсата на подготвеност прави изключително значимо за Берлин да възнамерява завръщането на Тръмп. Но, той добави: " Правителството е на път да повтори тази неточност ".
За да се приготви за завръщането на Тръмп, Рьотген съобщи, че немското федерално държавно управление би трябвало незабавно да си сътрудничи с европейските си сътрудници, с цел да създаде самостоятелна отбранителна политика. За страдание, не виждам никакви признаци на тази самодейност в границите на държавното управление ".
Шпек, външнополитически анализатор, повтори скептицизма на Рьотген по отношение на степента на немската подготовка. Дебатът за това дали Германия би трябвало да усили разноските за защита " даже не съществува ", сподели той. " Някои се надяваха, че със Zeitenwende [вдъхновеното от войната в Украйна заричане на Берлин да усили военното финансиране] Германия ще излезе от зоната на комфорт и ще стартира да се отнася по-сериозно към сигурността си. Но аз не виждам никаква генерална смяна в играта ".
Други европейски държавни управления също се пробват да открият контакти с републиканците. Дипломати от три страни от Европейски Съюз обявиха, че техните чиновници във Вашингтон ускоряват контактите си с републикански чиновници в Камарата на представителите и Сената на всички равнища. Един от тях посочи паралелни дипломатически старания, като да вземем за пример пътуването на някогашния английски министър-председател Борис Джонсън до Тексас през май, като образци за това, че Лондон също се приготвя за евентуалното завръщане на Тръмп.
Яцек Сариуш-Волски, европейски народен представител от полската партия " Право и правдивост ", съобщи, че неговият лагер би приветствал преизбирането на Тръмп. " Опитът ни с Тръмп 1 беше добър ", сподели той. " При Тръмп получихме прогрес във връзка с физическото наличие на американски войски в Полша, както и въз основата, която кръстихме " Форт Тръмп ".
Полша е един от най-верните съдружници на Украйна в Европа от началото на нашествието на Москва, въпреки че през последните седмици връзките се утежниха на фона на разногласието за износа на зърно. Запитан дали Варшава се тормози от обещанията на Тръмп да постави завършек на войната в Украйна " за един ден " посредством договорка с Путин, Сариуш-Волски отхвърли сериозността на този коментар като предизборна поза.
" Очевидно не сме наивници, че може да има неща, които ще се трансформират ", сподели той. " Но в случай че смяната [на управлението на САЩ] настъпи, чакаме, че дълбоката американска страна ще надделее над предизборните обещания ".
Междувременно няколко европейски публични лица подчертаха напъните, които към този момент са подхванати от държавните управления на Европейски Съюз за подсилване на стратегическата самостоятелност на континента.
Те обявиха, че европейските сили освен са координирали масирани доставки на оръжие за Украйна, надминавайки Съединени американски щати по обща стойност на предоставената подкрепа; европейските страни също по този начин доста са нараснали производството на муниции на континента в границите на старания, координирани от френския представител Тиери Бретон, който е европейски комисар, отговарящ за индустриалната политика.
" Европейците към този момент направиха доста повече, в сравнение с множеството хора можеха да си показват ", сподели Тоомас Хендрик Илвес, някогашен президент на Естония. " Само погледнете количеството европейско оръжие на бойното поле в Украйна ".
Но има огромна разлика сред това да харчиш малко повече за защита и да се подготвиш съществено за това, което Тръмп може да реализира в Европа - не на последно място, в случай че се опита да извърши обещанието си
да подписа съглашение с Путин
за преустановяване на войната в Украйна.
Подобен ход освен ще издърпа килимчето отдолу под краката на украинците, които може да изпитат голям напън да се откажат от част от територията си, само че и ще бъде позорен за европейските сили, които са се включили към Киев.
При такива условия би било " мъчно да си представим " европейците да останат единни във връзка с Украйна ", съобщи Франсоа Хайсбург, старши консултант за Европа в Международния институт за проучване на сигурността. " Те биха могли да се опитат да оказват помощ на Украйна, само че внезапно ще се окажат срещу Съединените щати, тъй като това е договорка, контрактувана от Тръмп. Това е доста черен сюжет ".
Дори такава договорка евентуално да би била единствено началото на това, което Тръмп може да направи с трансатлантическите връзки. През 2018 година Тръмп повдигна въпроса за опцията да изтегли Вашингтон от НАТО и да остави европейците да се оправят сами - курс на деяние, от който се отклони единствено с помощта на намесата на тогавашния консултант по националната сигурност Джон Болтън и военачалник Джим Матис.
Ако бъде избран отново, наподобява малко евентуално Тръмп да предложения сходни фигури в кабинета си, изключително като се има поради какъв брой обширно го подлагаха на критика хора като Болтън в книгите си откакто напусна администрацията.
Резултатът е, че един избран отново Тръмп може да направи всичко, в това число да излезе от НАТО. Това е ужасяваща вероятност за европейците, които разчитат на американската гаранция за сигурност през последните 78 години - дотолкоз, че малко дипломати и чиновници са склонни да разсъждават за това какво може да значи това за бъдещето на Европа.
Анализаторите в региона на сигурността, които са склонни да се занимават с това, рисуват тревожна картина: Изведнъж лишени от стратегическото водачество на Съединени американски щати, европейските страни ще бъдат изправени пред големи и сложни въпроси за това по какъв начин да реорганизират съюза за сигурност. Кой ще дава отговор за това? Ще продължи ли да съществува НАТО? Ще създадат ли европейските страни жертви в своя модел на обществено богатство, с цел да се съобразят с доста по-високите разноски за защита?
Според Расмус Хиндрен, финландски специалист по сигурността, ще е належащо " извънредно събитие " - сходно на излизането на Вашингтон от НАТО - с цел да трансформират европейците метода си на мислене във връзка с защитата. Дори и тогава увеличението на разноските дотолкоз, че Европа да може да се пази сама и без Съединени американски щати против стандартно съветско нахлуване, би било " огромен проблем " в кратковременен проект.
След това стои въпросът за водачеството: Кой ще управлява един европейски съюз за сигурност? Париж? Берлин? Варшава? Ротационен асортимент на европейските столици? И къде ще бъде ситуирано европейското военно управление, като се има поради това, което Хиндрен назовава " липса на стратегическа просвета " в изпълнителната власт на Европейски Съюз? Според него е мъчно да си представим решение, като се има поради враждебността сред европейските сили и фактът, че някои страни, като Полша, имат вяра повече на Вашингтон, в сравнение с Брюксел.
Пример за това са бързо влошаващите се връзки сред Берлин и Варшава. През последните няколко дни полското дясно държавно управление ускори апелите си за репарации от Германия за Втората международна война, а Берлин съобщи, че ще вкара инспекции на границата си с Полша на фона на скандал с визи против пари във Варшава.
" Съществува липса на доверие сред някои страни и Брюксел, което би усложнило още повече нещата ", споделя Хиндрен, който в този момент работи за финландското министерство на защитата, само че е бил помощник на Атлантическия съвет. " Надеждата ми е, че в случай че обстановката е в действителност сложна, европейците ще постъпят вярно, само че това няма да е елементарно поради поляризираната обстановка ".
В случай на " Тръмпокалипсис " в трансатлантическите връзки някои предвиждат, че в европейската архитектура за сигурност се обрисува дейно разделяне. Източноевропейските страни, които имат обща граница с Русия, и други, които се усещат директно загрижени от упоритостите на Москва, като скандинавските страни, Турция и Румъния, ще имат естествена податливост да се обединят във в действителност съюз за сигурност. " Тук има предпоставки за един тип коалиция, която да блокира настъплението на Русия ", споделя той.
Подобна група ще окаже спомагателен напън върху останалите в Европа да основат свои лични блокове, което ще отдалечи още повече страните на континента. Казано по различен метод, една от опциите за ред на сигурност в Европа след Съединени американски щати може да наподобява доста на това, което съществуваше преди Първата международна война: поредност от взаимосвързани съюзи, които рискуват да изпаднат във война между тях.
Подобни сюжети към този момент остават далечни благоприятни условия, само че е реалност, че за европейските водачи евентуалното завръщане на Тръмп се оказва призрачен сън: те виждат, че той се доближава, само че не могат да създадат нищо по въпроса./БГНЕС
Ето нещо, което европейските мозъци за в този момент не проумяват: През ноември 2024 година Доналд Тръмп може да се върне в Белия дом.
Това е призрачен сюжет за европейците, които понесоха главната тежест на антагонизма на някогашния президент на Съединени американски щати по време на четирите му години на поста и се надяваха в никакъв случай повече да не им се постанова да мислят за него.
Фактът, че неговият правоприемник Джо Байдън се оказа един от най-приятелски настроените към Европа американски президенти, оказа помощ да се размият неприятните усеща от годините на Тръмп, като всичко това изглеждаше като неприятен сън. Наистина ли Тръмп се заиграваше с концепцията да излезе от НАТО? Може би. Наистина ли назова Европейския съюз " зложелател ", а Брюксел, седалището на институциите на блока, " дупка "? Вероятно. Важното е, че той си отиде.
Но до момента в който Байдън навлиза в последната година от първия си мандат, европейците са принудени да се примирят с обстоятелството, че той скоро може да не е на власт и че Тръмп още веднъж може да е отпред на Съединени американски щати. През уикенда изследване на Ей Би Си сподели, че Тръмп води пред настоящия президент с близо 10 процентни пункта. Макар това изследване беше подложено на критика като отклоняващо се, Тръмп непрекъснато има по-високи резултати от другите републикански претенденти за президент, което допуска, че той евентуално ще вземе номинацията на партията.
Ако той завоюва изборите, версията на Тръмп, която Европа ще получи, евентуално ще бъде доста по-необуздана и скандална от тази, която познаваме - да вземем за пример освен да загатва пред обкръжението си, че би желал да напусне НАТО, само че и фактически да го направи, или да следва неотдавнашното си заричане да подписа " спокойно съглашение " за Украйна с съветския президент Владимир Путин „ през главите “ на Украйна и Европейски Съюз.
Някои европейски политици биха желали да видят сходни фойерверки. Унгарският министър-председател Виктор Орбан съобщи в края на предишния месец, че Тръмп е индивидът, който може да " избави западния свят ", като постави завършек на войната в Украйна, а членове на полската дясна партия " Право и правдивост " настояват, че биха се радвали да видят завръщането на някогашния президент, отхвърляйки позицията му във връзка с Украйна като предизборно театро.
Но сходни възгледи са малцинство в Стария свят, където преобладаващите настроения за завръщането на Тръмп са боязън и паника. " Тръмп е призрачен сън ", споделя европейски посланик, поискал анонимност пред " Политико ". " Това не е нещо, за което можеш да се подготвиш ".
Като се има поради залогът, може да се допусна, че
европейските водачи интензивно работят по проект за " строшаване на стъклото ",
който да приложат при положение на победа на Тръмп. Но доколкото " Политико " можа да разбере от диалозите с близо две дузини европейски дипломати, специалисти и държавни чиновници, подобен проект не съществува и не се приготвя.
" Това е форма на сомнамбулство ", споделя Улрих Шпек, външнополитически анализатор, основан в Берлин. " Имаме формата на сомнамбулизъм на [френския президент Еманюел] Макрон, който мечтае за автономност и суверенитет. Имаме и немска форма на вървене насън, която е отказване. И по-късно имаме английски сомнамбулизъм, който се показва в отделяне ".
" Но няма същинско изпитание да се поеме отговорност за това, което може да се появи зад ъгъла ".
Има един метод, по който отношението на европейците към Тръмп се е трансформирало: те към този момент не го отхвърлят.
В началото на 2016 година, когато един малко по-непредубеден публицист от " Политико " беше помолен да обиколи европейските посолства и мозъчни тръстове, с цел да разпита за опцията Тръмп да бъде определен, няколко чиновници високомерно обясниха, че въпросът не си коства да се дава отговор, тъй като той няма никакъв късмет.
Не и през 2023 година Европейците са доста бдителни за опцията Тръмп да повтори мандата си и множеството от чиновниците, с които " Политико " беседва за тази публикация, приканиха блока да се приготви.
" Европа би трябвало да бъде подготвена да посрещне всяка обстановка, обвързвана с резултатите от изборите в Съединени американски щати ", съобщи някогашният френски президент Франсоа Оланд пред " Политико " в отговор на въпроси, изпратени по електронната поща.
" В една народна власт постоянно съществува рискът да бъде определен най-лошият претендент ", добави той. " Народът взема решение. Тръмп е бил президент. Той може още веднъж да стане президент, даже в случай че през днешния ден е изправен пред доста правни проблеми. Това, за което би трябвало да се подготвим, е отдалечаването на Съединените щати от европейските каузи и вероятното раздробяване на трансатлантическия съюз. "
Няколко европейски дипломати показаха същата нотка на философски натурализъм. " Това все по-често участва в съзнанието на хората. Трябва да планираме всеки вероятен случай и да избегнем обстановката от 2016 година, когато бяхме неподготвени както за Брекзит, по този начин и за Тръмп ", сподели втори европейски посланик, на който бе предоставена анонимност.
Запитан дали второто президентство на Тръмп ще се разграничава от първото, вторият посланик съобщи, че Европа би трябвало да се приготви за най-лошото. " Кой ще се съгласи да работи с него, като се има поради досието му за това по какъв начин се отнася с хората и по какъв начин ги предава? Как той може да има мощен екип? Той се раздели с съвсем всички. И всички написаха книги, в които го разгромиха ".
Към безпокойството се прибавя и чувството, че избраният отново Тръмп може да се усеща несломим. Бившият президент е бил подлаган на импийчмънт два пъти и против него са повдигнати няколко обвинявания в закононарушения, в това число едно за отказване на резултатите от изборите през 2020 година Ако нищо от това не му пречи да встъпи в служба, настояват няколко европейски чиновници, за какво той въобще би трябвало да се самоограничава в държанието си? "
Перспективата
за завръщането на Тръмп на президентския пост е изключително неприятна за Германия, която постоянно е обект на неговите нападки. След като бяха хванати изцяло неподготвени при избирането му през 2016 година, немските политици се стремят да не повтарят същата неточност - по тази причина и външният министър Аналена Баербок наскоро пътува до Тексас, където се срещна с републиканския губернатор Грег Абът.
Въпреки тези контакти обаче Норберт Рьотген е черноглед във връзка с готовността на своето държавно управление. Високопоставеният член на немския парламент, който има огромно въздействие върху външната политика в страната си, съобщи, че не е очаквал Тръмп да завоюва през 2016 година, както и никой от близкото обграждане на канцлера Ангела Меркел. Липсата на подготвеност прави изключително значимо за Берлин да възнамерява завръщането на Тръмп. Но, той добави: " Правителството е на път да повтори тази неточност ".
За да се приготви за завръщането на Тръмп, Рьотген съобщи, че немското федерално държавно управление би трябвало незабавно да си сътрудничи с европейските си сътрудници, с цел да създаде самостоятелна отбранителна политика. За страдание, не виждам никакви признаци на тази самодейност в границите на държавното управление ".
Шпек, външнополитически анализатор, повтори скептицизма на Рьотген по отношение на степента на немската подготовка. Дебатът за това дали Германия би трябвало да усили разноските за защита " даже не съществува ", сподели той. " Някои се надяваха, че със Zeitenwende [вдъхновеното от войната в Украйна заричане на Берлин да усили военното финансиране] Германия ще излезе от зоната на комфорт и ще стартира да се отнася по-сериозно към сигурността си. Но аз не виждам никаква генерална смяна в играта ".
Други европейски държавни управления също се пробват да открият контакти с републиканците. Дипломати от три страни от Европейски Съюз обявиха, че техните чиновници във Вашингтон ускоряват контактите си с републикански чиновници в Камарата на представителите и Сената на всички равнища. Един от тях посочи паралелни дипломатически старания, като да вземем за пример пътуването на някогашния английски министър-председател Борис Джонсън до Тексас през май, като образци за това, че Лондон също се приготвя за евентуалното завръщане на Тръмп.
Яцек Сариуш-Волски, европейски народен представител от полската партия " Право и правдивост ", съобщи, че неговият лагер би приветствал преизбирането на Тръмп. " Опитът ни с Тръмп 1 беше добър ", сподели той. " При Тръмп получихме прогрес във връзка с физическото наличие на американски войски в Полша, както и въз основата, която кръстихме " Форт Тръмп ".
Полша е един от най-верните съдружници на Украйна в Европа от началото на нашествието на Москва, въпреки че през последните седмици връзките се утежниха на фона на разногласието за износа на зърно. Запитан дали Варшава се тормози от обещанията на Тръмп да постави завършек на войната в Украйна " за един ден " посредством договорка с Путин, Сариуш-Волски отхвърли сериозността на този коментар като предизборна поза.
" Очевидно не сме наивници, че може да има неща, които ще се трансформират ", сподели той. " Но в случай че смяната [на управлението на САЩ] настъпи, чакаме, че дълбоката американска страна ще надделее над предизборните обещания ".
Междувременно няколко европейски публични лица подчертаха напъните, които към този момент са подхванати от държавните управления на Европейски Съюз за подсилване на стратегическата самостоятелност на континента.
Те обявиха, че европейските сили освен са координирали масирани доставки на оръжие за Украйна, надминавайки Съединени американски щати по обща стойност на предоставената подкрепа; европейските страни също по този начин доста са нараснали производството на муниции на континента в границите на старания, координирани от френския представител Тиери Бретон, който е европейски комисар, отговарящ за индустриалната политика.
" Европейците към този момент направиха доста повече, в сравнение с множеството хора можеха да си показват ", сподели Тоомас Хендрик Илвес, някогашен президент на Естония. " Само погледнете количеството европейско оръжие на бойното поле в Украйна ".
Но има огромна разлика сред това да харчиш малко повече за защита и да се подготвиш съществено за това, което Тръмп може да реализира в Европа - не на последно място, в случай че се опита да извърши обещанието си
да подписа съглашение с Путин
за преустановяване на войната в Украйна.
Подобен ход освен ще издърпа килимчето отдолу под краката на украинците, които може да изпитат голям напън да се откажат от част от територията си, само че и ще бъде позорен за европейските сили, които са се включили към Киев.
При такива условия би било " мъчно да си представим " европейците да останат единни във връзка с Украйна ", съобщи Франсоа Хайсбург, старши консултант за Европа в Международния институт за проучване на сигурността. " Те биха могли да се опитат да оказват помощ на Украйна, само че внезапно ще се окажат срещу Съединените щати, тъй като това е договорка, контрактувана от Тръмп. Това е доста черен сюжет ".
Дори такава договорка евентуално да би била единствено началото на това, което Тръмп може да направи с трансатлантическите връзки. През 2018 година Тръмп повдигна въпроса за опцията да изтегли Вашингтон от НАТО и да остави европейците да се оправят сами - курс на деяние, от който се отклони единствено с помощта на намесата на тогавашния консултант по националната сигурност Джон Болтън и военачалник Джим Матис.
Ако бъде избран отново, наподобява малко евентуално Тръмп да предложения сходни фигури в кабинета си, изключително като се има поради какъв брой обширно го подлагаха на критика хора като Болтън в книгите си откакто напусна администрацията.
Резултатът е, че един избран отново Тръмп може да направи всичко, в това число да излезе от НАТО. Това е ужасяваща вероятност за европейците, които разчитат на американската гаранция за сигурност през последните 78 години - дотолкоз, че малко дипломати и чиновници са склонни да разсъждават за това какво може да значи това за бъдещето на Европа.
Анализаторите в региона на сигурността, които са склонни да се занимават с това, рисуват тревожна картина: Изведнъж лишени от стратегическото водачество на Съединени американски щати, европейските страни ще бъдат изправени пред големи и сложни въпроси за това по какъв начин да реорганизират съюза за сигурност. Кой ще дава отговор за това? Ще продължи ли да съществува НАТО? Ще създадат ли европейските страни жертви в своя модел на обществено богатство, с цел да се съобразят с доста по-високите разноски за защита?
Според Расмус Хиндрен, финландски специалист по сигурността, ще е належащо " извънредно събитие " - сходно на излизането на Вашингтон от НАТО - с цел да трансформират европейците метода си на мислене във връзка с защитата. Дори и тогава увеличението на разноските дотолкоз, че Европа да може да се пази сама и без Съединени американски щати против стандартно съветско нахлуване, би било " огромен проблем " в кратковременен проект.
След това стои въпросът за водачеството: Кой ще управлява един европейски съюз за сигурност? Париж? Берлин? Варшава? Ротационен асортимент на европейските столици? И къде ще бъде ситуирано европейското военно управление, като се има поради това, което Хиндрен назовава " липса на стратегическа просвета " в изпълнителната власт на Европейски Съюз? Според него е мъчно да си представим решение, като се има поради враждебността сред европейските сили и фактът, че някои страни, като Полша, имат вяра повече на Вашингтон, в сравнение с Брюксел.
Пример за това са бързо влошаващите се връзки сред Берлин и Варшава. През последните няколко дни полското дясно държавно управление ускори апелите си за репарации от Германия за Втората международна война, а Берлин съобщи, че ще вкара инспекции на границата си с Полша на фона на скандал с визи против пари във Варшава.
" Съществува липса на доверие сред някои страни и Брюксел, което би усложнило още повече нещата ", споделя Хиндрен, който в този момент работи за финландското министерство на защитата, само че е бил помощник на Атлантическия съвет. " Надеждата ми е, че в случай че обстановката е в действителност сложна, европейците ще постъпят вярно, само че това няма да е елементарно поради поляризираната обстановка ".
В случай на " Тръмпокалипсис " в трансатлантическите връзки някои предвиждат, че в европейската архитектура за сигурност се обрисува дейно разделяне. Източноевропейските страни, които имат обща граница с Русия, и други, които се усещат директно загрижени от упоритостите на Москва, като скандинавските страни, Турция и Румъния, ще имат естествена податливост да се обединят във в действителност съюз за сигурност. " Тук има предпоставки за един тип коалиция, която да блокира настъплението на Русия ", споделя той.
Подобна група ще окаже спомагателен напън върху останалите в Европа да основат свои лични блокове, което ще отдалечи още повече страните на континента. Казано по различен метод, една от опциите за ред на сигурност в Европа след Съединени американски щати може да наподобява доста на това, което съществуваше преди Първата международна война: поредност от взаимосвързани съюзи, които рискуват да изпаднат във война между тях.
Подобни сюжети към този момент остават далечни благоприятни условия, само че е реалност, че за европейските водачи евентуалното завръщане на Тръмп се оказва призрачен сън: те виждат, че той се доближава, само че не могат да създадат нищо по въпроса./БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ