Никола Тесла е роден в Смилян, тогавашната Австро-Унгарската империя, на

Никола Тесла е роден в Смилян, тогавашната Австро-Унгарската империя, на 10 Юли 1856г. Родителите му били сърби. Баща му – непоколебим православен духовник, както и талантлив публицист и стихотворец. Майка му – упорита жена с доста гении, която изобретявала уреди за семейството.

Тесла почнал домашно учебно заведение, след което бил записан в гимназия в Карловац, Хърватия. Още от тази възраст той показал отлични математически качества и можел да взема решение комплицирани уравнения на разум, което предиздвикало доста от учителите му да считат, че преписва. По това време младият Нико видял железна гравюра на Ниагарския водопад. Във въображението му незабавно изникнало голямо водно колело, което се задвижвало от силата на водата. Дори споделил на чичо си, че един ден ще отиде в Америка и ще впрегне силата по този метод. 30 години по-късно, той в действителност го прави. Въпреки ранните признаци на креативност, Тесла още не считал да става откривател.

Математиката и науките му били доста забавни и Никола си бил сложил за цел да стане инженер, само че непрекъснато бил потискан от желанието на татко си да бъде духовник като него. За първи път обаче, бъдещият откривател се сблъскал с електричеството до момента в който галел котката си и забелязал, че в тъмното проблясват забележими искри. Това надълбоко погалило любознанието му и е повратна точка в живота му. Той желал да разгадае мистерията на електричеството.

На 17 години Тесла се разболява от холера и татко му дава обещание, че в случай че оживее, ще му разреши да учи за инженер в Австрийското политехническо учебно заведение. За благополучие на младежа, той оживява и фантазията му става действителност. Започва да учи механично и електрическо инженерство. Един ден учителят му показал пред класа динамото на Грам – машина, която можела да служи както като мотор, по този начин и като генератор. Тя работила с непрекъснат ток и издавала доста искри, до момента в който се въртяла. Тесла решил, че изобретението може да се усъвършенства, като се употребява изменчив ток. За учителят това прозвучало просто като фикция и приел концепцията с подигравка.

Тесла обаче не се давал толкоз елементарно и през идващите години напряко бил захласнат и вярвал, че решението, което търсел се криело в изменчивия ток. На 24-годишна възраст амбициозният юноша към този момент живее в Будапеща, когато един ден се разхождал в парка с другар и ненадейно му просветнало. Той почнал с пръчка да чертае по пясъка диаграмите, които изниквали в главата му. Шест години по-късно ги показва пред Американския институт на електрическите инженери. Откритието му води до основаването на асинхронния мотор – откритие, което скоро ще промени света.

Към Америка

След огромното си изобретение в Будапеща, Никола Тесла е наеман от електрически компании в Страсбург и Париж, с цел да усъвършенства оборудванията им, които работят с непрекъснат ток. Прави опити в Германия и Франция да притегли вложители с концепцията си за мотор на изменчив ток, само че безрезултатно. Станало му ясно, че с цел да осъществя концепцията си, ще би трябвало да се срещне с най-известния електрически инженер в света по това време – Томас Едисън.

На 28 години Тесла идва в Ню Йорк и остава шокиран. Пред очите му се разкрива панорама, която по неговите думи е „ машинизирана, груба и непривлекателна. “ Имигрантът има 4 цента в джоба си, няколко математически уравнения, чертеж на летателна машина и целесъобразно писмо от Чарлз Бачеръл, един от съдружниците на Едисън в Европа.

Електричеството е въведено за първи път в Ню Йорк през 70-те години на 19-и век. Лампата с нажежаема жичка на Едисън довела до непрестанно увеличаващо се ползване на електрическа енергия. Неговата електроцентрала за непрекъснат ток на улица Пърл в Долен Манхатън бързо се трансформирала в монополна. Улиците на града се осеяли с дървени стълбове, които поддържали висящите кабели, някои от които били оголени и представлявали действителна заплаха. Жителите на Бруклин до толкоз били привикнали с това, че за тях било всекидневие да заобикалят електрошоковите удари. Въпреки това обаче, хората бързали да прокарат ток в къщите си и вложили в плана на Едисън.

Именно по това време Тесла влиза в офиса му. Развълнуван и ужасяващ да се срещне с идола си, той му подава целесъобразното писмо, в което пишело: „ Скъпи ми Едисън, познавам двама велики мъже и ти си един от тях. Другият е този юноша! “. Тесла разказал за опита си до тук и проектите си за изменчивия ток.

Едисън знаел доста малко за изменчивия ток и не се и опитвал да научи повече. Макар в лицето на младежа пред него да виждал конкуренция, в него имало нещо друго и по-особено. Наел го незабавно и го назначил да прави усъвършенствания по електроцентралите му за непрекъснат ток. Обещал му заплащане от 50 000$ (равни на към 1 милион $ днешни пари) при триумф, най-вероятно мислейки си, че това, което желае от Тесла е невероятно за осъществяване. Обещанието за толкоз доста пари обаче не останало подценено от обеднелия преселник.

Тесла и Едисън споделяли някои общи черти. Нито един от двамата не се наспивал добре. Едисън можел да работи с дни, подремвайки за малко в офиса си. Работното му време постоянно било от 10:30 сутринта до 5 сутринта на идващия ден. Дори на напреднала възраст, той спял единствено по няколко часа нощем. Тук обаче приликите сред тях свършват. Тесла разчитал на вдъхновението, деликатно обмислял проектите в главата си и изпипвал всеки подробност, преди да премине към същинската работа. Едисън обаче разчитал на пробите и грешките, като казвал, че изобретението е 5% ентусиазъм и 95% непримиримост. Докато Едисън бил самообразован, Тесла имал техническо обучение, знаел 8 езика, можел да запомня цели книги и по-късно да ги рецитира, както и да измисля комплицираните си изобретения в мозъка си и да ги строи, без да има потребност от никакви мемоари.

Било единствено въпрос на време, преди тези разлики да доведат до спор. Няколко месеца след назначението си, Никола Тесла декларирал, че е завършил със задачата си. Когато отишъл при шефа си, с цел да получи обещаното заплащане, Едисън изглеждал надълбоко изумен. Обяснил, че офертата не била сериозна и когато Тесла станел същински американец, може би щял да разбере шегата. Сърбинът несъмнено бил извънредно засегнат и незабавно напуснал.

Из града почнал да се носи слуха за чужденец с невероятен гений, който едвам свързвал двата края. Тогава с Тесла се свързали вложители, които му поръчали да създаде по-добри електродъгови лампи. Това не било на каквото се надявал изобретателят, само че въпреки всичко щяло да бъде задоволително, с цел да финансира лична компания. Блестящият инженер се захванал на работа и направил красива нова лампа, с нов дизайн и по-ефективна от преди. За страдание всичките му извоювани пари отишли при вложителите и за него останали единствено купчина безполезни документи.

Късметът му обаче скоро щял да се промени. Г-н Браун от компанията Уестърн Юниън се съгласява да влага в концепцията на Тесла за електрически мотор. В една дребна лаборатория, наоколо до офиса на Едисън, Тесла бързо създал всички елементи за системата на електрическия мотор, който се употребява в целия свят и до през днешния ден. Битката за построяването му към този момент била извоювана, само че тази за комерсиализацията му едвам в този момент започвала.

Електрическата война

През Ноември и Декември 1887г. Тесла записва седем патента в региона на многофазния електрически мотор и трансмисия. Те образували цяла система от генератори, трансформатори, трансмисии, мотори и лампи. Тези хрумвания били толкоз истински, че против тях нямало никаква конкуренция и по-късно се оказват най-важните патенти след телефона.

Предприемчивият фабрикант Джордж Уестингхаус, изобретателят на въздушните спирачки при железниците, чул за изобретението на Тесла и сметнал, че това може да се окаже решението за предаване на електрически ток на огромни дистанции. Отишъл в лабораторията на изобретателя и му предложил $60 000 за патентите му – 5000 в брой, а останалото като 150 дяла от акциите на компанията му. Също по този начин се съгласил да заплаща по $2,50 за конска мощ продаден електрически ток. С още доста изобретения в главата си, Тесла бързо вложил половината от парите в нова лаборатория и надали е подозирал каква борба ще се разиграе.

Патентите на Тесла станали повода за индустриална война. На карта било заложено бъдещето на индустриалното развиване на Съединени американски щати. Щяло да се реши дали изменчивият ток на Уестингхаус ще бъде определен за водеща технология или това ще е непрекъснатия ток на Едисън. Последният почнал масирана агитация против конкуренцията си.

„ Спомням си по какъв начин Том разправяше, че непрекъснатият ток бил като река, която умерено се вливала в морето, до момента в който изменчивият ток – плевел поток, изливащ се в пропастта. Представете си единствено! Беше наел професор Харолд Браун, който обикаляше и говореше нелепости на хората. Дори обществено убиваха с ток кучета и коне, с цел да покажат, какъв брой рисков е изменчивият ток. “, споделя Уестингхаус.

Ето какво се било случило с домашните любимци на доста хора от града, които в последно време взели да изчезват. В същото време обаче в щатския затвор за първи път следва един палач да бъде екзекутиран с електрически стол. Професор Браун сполучливо и незаконно поръчал един употребен генератор на Уестингхаус, с цел да показва един път и вечно какъв брой заплашителен е изменчивият ток. Опитната мишка бил Уилям Кемлър, наказан палач, който е екзекутиран на 6 Август 1890г. Той починал в пъклен страдания, а гибелта му била отблъскващ театър.

Въпреки неприятната антиреклама, за Уестингхаус и Тесла нещата вървели добре. Компанията спечелила план за осветяването на Световния панаир в Чикаго – първият напълно електрически панаир в историята. Темата била Колумб – по случай 400-годишнината от откриването на Америка. Уестингхаус подбил цената на Едисън от милион $ на половина и по този начин спечелил. По-голямата част от разноските на Едисън били свързани с количеството мед, което било нужно за прокарването на непрекъснат ток. Предложението на Уестингхаус и Тесла било по-ефективната и евтина система с изменчив ток.

Панаирът отваря порти на 1 Май 1893г. Президент Кливлънд натиснал един бутон и стотици хиляди лампи осветили постройките в близост. Този „ Град на светлината “ бил дело на Тесла, Уестингхаус и дузина нови електрически генератора. 27 милиона души посещават панаира и всички разбрали, че бъдещето е в изменчивия електрически ток. От този миг нататък повече от 80% от всички електрически устройства в Съединени американски щати били правени за тази система.

Ниагарския водопад

Проектът за водноелектрическа централа на Ниагарския водопад до момента бил чист технологически оптимизъм. Американците от дълго време си мечтаели да впрегнат силата на водопадите, само че до момента това било непостижимо. Самият Тесла още от дете имал такава концепция.

В края на 1893г. Уестингхаус печели контракт за построяването на такава станция и фантазията на Тесла най-сетне се трансформирала в действителност. В състезанието за плана взели участие доста специалисти от целия свят. Някои предложили пневматична система, други пък система от въжета и пружини. Едисън също се присъединил с неговия непрекъснат ток. В последна сметка Уестингхаус и Тесла към този момент били известни и са определени за амбициозния план.

Работата по ВЕЦ-а стартира и се оказва много тежка за инженерите, механиците и служащите, само че най-много за вложителите. В плана влагат доста от най-богатите хора в Америка. След 5-годишни страдания, подозрения и финансови рецесии, централата е приключена. Тесла не се съмнявал нито за момент, че проектите му ще проработят. Инвеститорите обаче не били толкоз сигурни. Макар машините да работели безпроблемно в главата на изобретателя, сходно нещо се правело за първи път и било извънредно скъпо.

В последна сметка всички страхове и подозрения се оказали неоправдани. Когато машините проработили, електрическият ток достигнал до Бъфало към среднощ на 16 Ноември 1896г. През идващите години електрическото ползване непрестанно се увеличавало и генераторите на Ниагарския водопад нараствали последователно, до момента в който не достигнали заплануваните 10 и захранили Ню Йорк. Бродуей светел през нощта, както и улиците и подземното метро. Дори системите на Едисън минали на изменчив ток.

Макар войната да била извоювана, тя коствала скъпо както на Уестингхаус, по този начин и на Едисън. И двете конкурентни компании били морално и финансово разорени. Големите индустриалци обикаляли като лешояди. Най-богатият от тях, Дж.П. Морган желал да изкупи всички водноелектрически централи в Съединени американски щати и почнал да манипулира стоковата борса, с цел да принуди Уестингхаус да му продаде патентите на Тесла.

Тогава Уестингхаус повикал изобретателя и го помолил да преразгледа първичния контракт, с който му дал огромна част от активите на компанията. В знак на изключителна благотворителност и благодарност, Тесла взема решаващо за историята решение да скъса контракта. Все отново той бил извънредно признателен на единствения човек, който повярвал в изобретението му. Пък и бил уверен, че му предстоят още доста такива. Така той избавил компанията на Уестингхаус, само че иронично по-късно до края на живота си живее в мизерия.

Високи честоти

След триумфа при Ниагара, Тесла се връща към обичаното си занятие – експериментирането. Обратно в лабораторията си на улица Гранд в Ню Йорк, той стартира да разучава високочестотния електрически ток.

До момента към този момент били направени няколко огромни пробива в региона. През 1873г. Джеймс Клерк Максуел потвърждава математически, че светлината е електромагнитна радиация – електричество, вибриращо с извънредно огромна периодичност. 15 години по-късно Хайнрих Херц удостоверява пробно, че електрическата искра предава електромагнитни талази в пространството. Тези открития разпознават радио вълните и дават един свят на напълно нови благоприятни условия за електричеството.

Никола Тесла почнал да търси устройство, което да му разреши да навлезе в тази незнайна територия. Той знаел, че високите честоти биха имали доста механически прерогативи: лампите щели да светят по-ярко, електричеството да се предава по-ефективно и всичко щяло да бъде доста по-безопасно, тъй като силата можела да минава безвредно през тялото.

Първоначалната цел на изобретателя била да пресметна честотата на слънчевата светлина и да направи лампи от ново потомство. Надявал се с това да отстрани лампата с нажежаема жичка на Едисън, която усвоявала единствено 5 % от наличната сила.

Той стартира опитите си с генератори, работещи на по-голяма периодичност. Открил обаче, че при 20 000 цикъла в секунда, машините започвали да се разпадат. Решението на този проблем пристигнал с впечатляващо ново откритие, което през днешния ден назоваваме бобина на Тесла. Патентовано през 1891г., това устройство превръщало елементарното напрежение от шест цикъла в секунда и увеличавало честотата му до стотици хиляди цикли. Освен това бобината можела да генерира доста висок волтаж.

С помощта на това си откритие Тесла създава първите неонови и флуоресцентни лампи. Той също по този начин прави първите рентгенови фотоси. Тези открития обаче бледнеят спрямо това, което прави през 1890г, когато осветява вакуумна тръба безжично – предавайки силата по въздуха. Това е началото на един от най-дръзките планове на Тесла – безжично предаване на силата.

Кой е изобретил радиото?

С изобретяването на новите бобини, скоро Тесла разкрил, че с тях може да предава и получава радио сигнали, в случай че са настроени на същата периодичност. Когато бобината е настроена да прихваща избрана периодичност, тя безусловно усилва входящата сила. До 1895г. Тесла към този момент можел да предава сигнали на 80 километра разстояние. В същата година обаче се случва огромно злощастие. Пожар унищожава постройката, в която се намира лабораторията му и унищожава плановете му.

Моментът нямало по какъв начин да бъде по-неподходящ. По същото време в Англия младият италианец Гулиелмо Маркони се труди интензивно върху устройство за безжична телеграфия. На идната година той подава първия подобен патент. Изобретението му имало единствено две вериги и хората твърдели, че не можело да съобщи сигнал и през една улица разстояние. По-късно Маркони показва предаване на огромни дистанции, употребявайки осцилатора на Тесла.

Сърбинът подава собствен личен радио патент през 1897г. Той бил утвърден три години по-късно. Маркони прави това през 1900г, само че неговият патент бил отритнат, както и идващите му опити за подобен, тъй като Тесла и други изобретатели били с приоритет.

Маркони

Нито един патент обаче не е сигурна работа, както демонстрира кариерата на Тесла. През същата година компанията на Маркони се издига на стоковата борса. Това се дължало най-вече на фамилните му връзки с аристокрацията на Англия. Акциите му се качили от $3 на $22 и италианецът си спечелил интернационална популярност. Едисън и Андрю Карнеги влагат в компанията, а Едисън даже станал инженер-консултант в американския й клон. На 12 Декември 1901г. Маркони за първи път предава и получава сигнали през Атлантическия океан.

Отис Понд, един от инженерите, които тогава работили за Тесла, му споделил: „ Изглежда Маркони ти има зъб. “ Тесла дал отговор: „ Маркони е добър човек. Остави го. Все отново употребява 17 от моите патенти. “

През 1904г. обаче изненадващо Офисът по патентите трансформира предходното си решение и дава патента за радиото на Маркони. Причините за това в никакъв случай не стават ясни, само че огромните вложения на Маркони в Щатите са едно евентуално пояснение. Тесла си имал и други проблеми по това време, тъй че го претърпял. Когато обаче през 1909г. Маркони печели Нобелова премия, нашият откривател напряко буен. 4 години по-късно той съди компанията на Маркони за реплика на патентован продукт, само че нямал нужните финанси, с цел да продължи правосъдното дело против такава огромна корпорация. Чак през 1943г., няколко месеца след гибелта на Тесла, Върховният съд на Съединени американски щати му връща патента. Причините обаче са напълно разнообразни. Тогава Маркони съди държавното управление на Щатите за потребление на патентите му през Първата международна война. Съдът просто избегнал обстановката като преписал патентите назад на Тесла.

Роботът

Тесла желал да показва капацитета на системата си за безжично предаване на силата по невероятен метод. През 1898г. на електрическо ревю в неотдавна приключения Медисън Скуеър Гардън той показва първото устройство, ръководено от радио талази. Всички очаквали изненади от Тесла, само че малко на брой били готови да видят дребната, необичайно изглеждаща лодка, плаваща в декоративното езеро.

Както и при множеството му други изобретения, тълпата от фенове не били сигурни по какъв начин да реагират. Тесла майсторски успокоил хората и ги окуражил да задават каквито желаят въпроси по отношение на лодката. По това време доста малко хора били чували за радио вълните и някои считали, че лудият откривател ръководи лодката с мисълта си.

Тесла не се лимитирал единствено с лодките, а интегрирал изобретението си в най-различни транспортни средства и механизми. Когато един публицист предложил, че лодките могат да се употребяват да придвижват бомби по време на войната, Тесла се ядосал. Той бързо го поправил, казвайки, че това не е безжично оръжие, а раса роботи, механични хора, които ще правят физическата работа вместо нас. Тесла един тип слага основите на роботиката, въпреки да не е приет за това. Просто неговите изобретения са били доста по-напред от времето си и хората не са можели да си показват приложението им.

Колорадо Спрингс

В края на 19-и век Тесла към този момент бил уверен, че е допустимо безжично да се предава електричество на огромна височина. Там въздухът е по-разреден, затова и проводимостта е по-голяма. Негов другар и юрист по патентите, Ленард Къртис му предлага земя и зареждане от електрическата компания Ел Пасо в Колорадо Спрингс. След това Тесла намира поддръжка в лицето на полковник Джон Астор, който влага $30 000 в плана. Изобретателят се мести в Колорадо и стартира градежа на футуристичната станция. Помагали му няколко асистента, които не били доста наясно с проектите на гения.

Тесла стартира да оглежда земята в региона и да прави измервания и калкулации. Скоро открива, че земята е като жива, изпълнена с електрически трептения. Той считал, че когато мълния удари земята, тя създава толкоз мощни талази, че те минават от едната страна на планетата до другата. Ако земята в действителност е толкоз добър проводник, Тесла можел да предава безкрайно сила от и до всяка точна на Земята без никакви загуби. За да тества тази доктрина, той трябвало да бъде първият, който да сътвори електрически резултати от мащаба на светкавиците.

Лабораторията, която се родила в прерията била чудна и странна. Тя имала 25-метрова дървена кула, а над нея 43-метрова железна структура, която придържала медно кълбо. В странното оборудване техниците почнали да построяват голяма бобина на Тесла, особено конструирана да изпраща мощни електрически импулси в земята.

В нощта на опита всяка част от оборудването била деликатно тествана. Тесла споделил на механика си да пусне тока единствено за секунда. Бобината почнала да издава искри и да се чува пращене, след което към нея във въздуха се появила мистериозна синя сила. Доволен от резултата, изобретателят пуска машината още веднъж, този път за по-дълго. Огромни арки от синьо електричество почнали да се извиват от центъра на бобината. Изкуствено основани светкавици с дължина над 30 метра излизали от върха на станцията. Експериментът изгорил динамото на електрическата компания Ел Пасо и целият град останал на мрачно. Управителят на компанията се ядосал и настоял Тесла да заплати за вредите, които е нанесъл.

В продължение на 9 месеца Никола Тесла организира опитите си в Колорадо Спрингс. Въпреки че води обстоен дневник, не е ясно тъкмо какви са били резултатите. Никой не може да отговори и на въпроса дали Тесла е съумял да придвижи безжично електрическа енергия.

Друго, което опитал Тесла, било да съобщи нискочестотни сигнали през пространството сред земната повърхнина и йоносферата. Той пресметнал, че резонантната периодичност на този слой е почти 8 херца. 50 години по-късно учените остават изумени, откакто удостоверяват това.

Една нощ в лабораторията си Тесла вижда повтарящ се сигнал, който прихващали уредите му. За негово най-голямо удивление, той помислил, че получава сигнали от космоса. На това му изказване се гледало с подигравка, само че е изцяло допустимо той да е бил първият човек, съумял да улови радио талази от космоса.

Работата на Тесла в Колорадо Спрингс към момента е забулена в тайнственост. От записките му не излиза наяве по какъв начин тъкмо се е опитал да предава безжично сила, само че той се връща в Ню Йорк изцяло уверен, че може да го реализира.

Кула на фантазиите

Когато се връща в Ню Йорк, Тесла написа сензационна публикация за списание Сенчъри. В нея той детайлно разказва футуристичните си визии. Говори за асимилиране на слънчевата сила с антена. Предполага също, че индивидът ще може да управлява атмосферните условия благодарение на електричеството. Предсказва появяването на машини, които ще създадат войната невъзможна. Описва и световна система от безжични връзки. Не е изненада, че хората даже не могат да осмислят и да си показват повече му хрумвания, само че Тесла не бил човек за подценяване.

Статията притегля вниманието на един от най-влиятелните хора в света – Дж.П. Морган. Ходейки му постоянно на посетители, Тесла му предлага скица, която като че ли била излязла от някой приказен филм: „ международна система “ от безжични връзки, която да предава телефонни известия през океаните. Тя щяла да може да излъчва излъчвания, вести, музика, информация за стоковата борса, персонални известия, криптирани военни връзки и даже изображения до всяка част на света.

Морган дава $150 000 на Тесла за построяването на предавателна кула и електрическа станция. По-реалистична сума би била 1 милион $, само че Тесла приел каквото му предложили и незабавно почнал работа. Въпреки това, което споделил на вложителя си, изобретателят в действителност считал да направи проява в огромни мащаби на безжично преместване на електрическия ток. Това се оказало най-голямата му неточност.

За плана Тесла придобива земя, която нарекъл Уордънклиф. През 1901г. на мястото стартира същинската работа по построяването. Най-трудната задача била издигането на голяма 57-метрова кула, която на върха си поддържала 55-тонна стоманена сфера. Под кулата в земята се спускала 36-метрова шахта. 16 стоманени тръби били забити на 90 метра дълбочина, с цел да може електричеството да минава от тях в земята.

С придвижване на градежа станало ясно, че ще са нужни повече пари. Морган обаче не вземал сходни решения с лекост. Тогава на 12 Декември 1901г. светът се разсънва с новините, че Маркони е изпратил буквата „ S “ през Атлантика до Нюфаундленд. Тесла не се тормозил от това и обяснил, че италианецът е употребявал 17 негови патента за достижението си. Морган обаче почнал да се съмнява в инвестицията си. Системата на Маркони освен работела, само че и била евтина.

Тесла изискал от Морган още пари, само че вложителят отказал. Още по-лошо станало, когато стоковата борса се сринала и цените на материалите за кулата се удвоили. Това, дружно с неналичието на вложения в последна сметка довело до преустановяване на плана.

Унижен и потиснат, Тесла изпитва цялостен нервозен срив. „ Това не е невероятно. Просто електрическо инженерство е, само че е доста скъпо. Сляп, мекушав и изпълнен със подозрения свят “, споделя той.

През 1909г. Маркони получава Нобелова премия за работата си по радиото. От този миг той влиза в историята като „ бащата на радиото “. В реалност за радиото способстват доста изобретатели, измежду който и самия Никола Тесла. Маркони обаче в този момент бил доста богат и прочут, а Тесла живеел в бедност и мизерия.

Тесла осъзнава, че би трябвало да предложи на света нещо комерсиално и то допустимо най-скоро. През 1912г. той тества революционен нов тип турбинен мотор. Уестингхаус и Дженерал Електрик до момента били похарчили милиони за мотори, които общо взето представлявали въртящи се перки в корпус. Дизайнът на Тесла бил нещо напълно друго. При него няколко ситуирани близо един до различен дискове се свързвали с една ос. Само с една движеща се част, моделът на Тесла бил допустимо най-прост, също като електрическия мотор, който бил измислил преди години. Гориво под формата на пара или изпарен газ се инжектирало в пространството сред дисковете, което завъртало мотора с огромна скорост. Проблемът бил, че турбината развивала толкоз висока температура, че дисковете се деформирали. В последна сметка Тесла зарязва плана.

Без други огромни планове, Тесла стартира постоянно да посещава локалните паркове и да избавя ранени гълъби, които отнасял в хотелската си стая, с цел да се грижи за тях. Години по-късно даже изискал специфична примес от семена за гълъбите си, която се надявал да продава комерсиално. Това несъмнено повдигнало въпроса за неговото психологично положение. Фобията му от микроби и заболявания също се засилила и той почнал непрекъснато да мие ръцете си и да яде единствено варени храни.

Въпреки възходящият му ексцентризъм, Тесла продължава да ражда хрумвания. В началото на Първата международна война той разказва средство за засичане на кораби в морето. Това щяло да става като се излъчват високочестотни радио талази, които щели да се отразяват от повърхността на плавателните съдове и да се появяват на екрана. За негово злощастие обаче, отпред на научния отдел бил не какъв да е, а Томас Едисън. Едва ли е учудващо, че той съумял да убеди военните какъв брой налудничава и непрактична била тази концепция. В следствие това се оказва първото изложение на днешния радар. Тесла също по този начин е и първият, който приказва за епоха, където летящи кораби без крила ще могат да се управляват безжично и да се взривяват на територията на врага – ракетите.

През 1922г. на 65-годишна възраст Тесла продължава да се облича все по този начин безупречно. Приятелите му обаче стартират да виждат, че също като научните му теории, в този момент и облеклата му изглеждали старомодни. Той успявал да изкарва някакви пари като инженер-консултант, само че постоянно предложил на клиентите си проекти, които те намирали за непрактични.

По същото време Тесла се изрича жестоко за новите теории, които предлага Алберт Айнщайн, настоявайки, че силата не се съдържа в материята, а в пространството сред атомите. Той обаче не бил завършил с Бюрото по патентите. През 1928г. получава последния си патент за „ уред за въздушен превоз “. Брилянтно конструираната летателна машина била нещо приблизително сред хеликоптер и аероплан. Тя е предшественика на днешните машини с отвесно политане и кацане. За страдание Тесла нямал парите да осъществя този план.

Макар и към този момент много възрастен, Тесла имал зад тила си стотици патенти и изобретения. Сигурно ще си помислите, че подобен талант е изживял последните години от живота си богат и прочут. Логично е, нали? За страдание не е по този начин. Тесла е живял във време, когато светът е претендирал практични и доходоносни резултати. За какво му е притрябвала на някого радио астрономията, откакто всички желаят електрически крушки и микровълнови печки?

Изобретенията на Тесла не са били доходоносни, а революционни. С един от последните си планове, той желае да даде на целия свят безжична сила, само че по този начин и на му се дава късмет да го направи, тъй като корпорациите няма да могат да я контролират и печелят от това.

Користолюбие и лакомия засенчват кариерата на Тесла и той прекарва по-голяма част от живота си изцяло опустошен. На всичкото от горната страна прочувствените и душевен удари, които претърпява през живота си безусловно го подлудяват. Прекарва последните години от живота си самичък, в хотелската си стая – изцяло унизен и отчаян.

Никола Тесла умира на 7 Януари 1943г. в Ню Йорк на 86 години, потопен в задължения. На погребението му участват над 2000 индивида, а върху ковчега му са сложени както сръбското, по този начин и американското знаме. Самият ковчег е носен от нобелови лауреати, а доста известни персони изричат съболезнованията си. След гибелта на Тесла, всичките му мемоари и дневници от сейфа му са иззети и засекретени на най-високо равнище от държавното управление.

Никола Тесла е може би най-великият откривател в историята и един от най-големите гении, раждали се в миналото. Още от дребен той мечтае да промени света и в никакъв случай не се отхвърля в опитите си, въпреки неведнъж да е бил третиран като по-нисша класа човек. Хората съвсем постоянно са били против него и са се опитвали да го спънат и потъпчат неговите хъс и предпочитание да твори. Тъжно е като си помислим какъв живот е водел индивидът, който значително оформя света, в който живеем през днешния ден.

Ако историята на Никола Тесла следва да ни научи на нещо, то е да не бъдем толкоз посредствени, лимитирани и нетолерантни, тъй като тъкмо хората като него са тези, които градят история и вечно трансформират света.

Инфо: Искам да знам