Никола Пусен е водещ художник в класическия френски бароков стил,

Никола ПУСЕН | Класическа гениалност и поезия в картини

Никола Пусен е водещ художник в класическия френски бароков жанр, въпреки да прекарва по-голямата част от професионалния си живот в Рим. За неговата работа може да се каже, че се характеризира с изключителна изясненост, логичност и ред.

(Self portrait by Nicolas Poussin, 1650)

Художникът се ражда на 5 юни 1594 година в Лез Андели, Нормандия. Талантът му да рисува се демонстрира доста рано. Негов пръв преподавател е Кантен Варен от Амиен. Той въодушевява младежа и по този начин у Пусен се ражда фантазията да стане фамозен живописец.

През 1612 година Пусен потегля за Париж. Пеш. Там Александър Кутуа, камердинер на краля, дава на младия художник опцията да посещава кралската сбирка с живописни платна. Десет години по-късно, през 1622 година получава първата си поръчка – поредица от картини, представящи живота на преди малко канонизираните за светци Игнатий Лойола и Франциск Ксаверий.

Кардинал Ришельо го назначава във Франция, с цел да служи като първи Художник на Краля и му разпореждат декорирането на Лувър. В Париж Пусен работи доста и геният му се радва на голям интерес. Но славата му ражда и конкуренция в лицето на художници като Симон Вуе, Брекиер и Мерсие. Най-големи интриги против Пусен плетат членовете на школата на Вуе, които се употребяват с покровителството на кралицата. Това принуждава Никола Пусен да напусне Париж през 1642 година и да се завърне в Рим, където живее до гибелта си.

Повечето от творбите му са исторически картини на религиозни и митологически тематики, в които постоянно участва пейзажен детайл. През целия си живот Пусен стои настрани от известната наклонност към декоративното във френското изкуство по това време и се вълнува от теоретичните въпроси на изкуството. Обича да се базира на античното изкуство като стандарт за качество. За него споделят, че е художникът, който най-силно се приближава до звуците и настроенията на поезията и съумява да откри салдото сред езическия и християнския свят.

Темите за нещастието и гибелта са доста ясно застъпени в работата му. Една от най-известните му картини „ Аркадийски овчари “ има две версии. Една в Англия, а друга – в Лувъра. На картината овчарите са се наредили към каменен саркофаг и един от тях показва нещо върху него – надпис, който гласи на латински „ Et in Arcadia ego “ ( „ И в Аркадия съм “). Тази картина е обект на разнообразни тълкувания. Смята се, че тези думи са анаграма на „ I Tego Arcana Dei “ („ Върви си, аз вардя Божиите секрети “) или „ Arcam Dei Tango Iesu “ („ Аз допирам гробницата на Господ Исус “) и в действителност картината показва местоположението на останките на Христос.

Мнозина са опитвали да открият, къде се намира мястото на същинския пейзаж от картината. Най-много са мненията, че това е покрай Понтил, в Лангедок, Франция. На сходен каменист рид там е имало такава гробница. След като нашумяват историите за загадката, притежателят на земята унищожава каменния саркофаг, с цел да избегне неканените посетители. Зад всичко това стои тезата, към този момент известна на всички: Пусен е желал да уточни нещо - евентуално къде е прикрит гроба на Исус, който в действителност не е умрял на кръста, а е пристигнал във Франция дружно с Магдалена и техните деца - и по този начин било сложено началото на кралската династия на меровингите...

Творчеството на Никола Пусен мъчно може да бъде оценено изцяло – той е създател на стила класицизъм и това е изцяло задоволително, с цел да го обезсмърти. Абсолютно пореден е в стила си, като изключително въздействащи са платната му с пейзажи. В тези картини сериозното, меланхолично въодушевление е доведено до вълнуваща церемониалност. Стилът му на изобразяване е обхванат от надълбоко познаване и гений за композицията; и по едно и също време с това картините му са издържани в непоколебим и верен жанр.

The Triumph of Neptune, c.1634-1637, Philadelphia Museum of Art