Никола Антикаджиев– Господин Антикаджиев, утре (днес, бел. авт.) е поредния

...
Никола Антикаджиев– Господин Антикаджиев, утре (днес, бел. авт.) е поредния
Коментари Харесай

Ресторантьорът легенда Никола Антикаджиев за приятеля си Стефан Данаилов: Половин век сме неразделни с Ламбо

 Никола Антикаджиев Никола Антикаджиев
– Господин Антикаджиев, на следващия ден (днес, бел. авт.) е следващия ви рожден ден – 88-и. През целия ви живот Стефан Данаилов е бил един от най-близките другари. Откога не сте се виждали с Ламбо, знаете ли, че ще излиза книга за живота му?
– Видяхме се със Стефан единствено преди седмица – отидох да пия кафе у тях за половин час, а останах три часа. С него постоянно има какво да си кажем. Разказа ми в детайли за книгата, а аз го виждам и му крещя: “Знаеш ли през 2018-а какъв брой години ще стане от нашето откровено другарство? ” Той се усмихна по неговия си обаятелен метод и незабавно ме емна с възприятието си за комизъм: “Знам бе, Кольо – 50 години ще създадем през май. Половин век сме като гаджета с тебе – на толкоз доста места сме били дружно, имаме толкоз доста прекарвания ”. – Ако съм жив ще ги честваме тези 50 години – му крещя аз. А той продължава: “Ти ще бъдеш жив преди мен. Но да знаеш, че в книгата си съм написал: Кольо Антиката е най-старият ми другар. ”

– Как стана запознанството ви със Стефан?
– Когато се запознахме със Стефан, бях шеф на ресторант “Славия ” в квартал Лагера. Доведе го Шарлето (режисьорът Любомир Шарланджиев, брачен партньор на другата му най-близка другарка Невена Коканова) на 11 май 1968 година И ми вика за него: “Да знаеш, той ще стане огромен актьор. ” А Стефан беше един висок, хубав юноша, нямаше още 26 години… Това беше малко преди да стартират фотосите на сериала “На всеки километър ”. Знаех за този филм от режисьора Неделчо Чернев, който все ме кодошеше: “Ще ти намерим и на теб една дребна роля ”. И това в действителност се случи – за напълно малко бях третото дърво вляво – един немски офицер (смее се). Предстояха 10-ина дни фотоси в Киноцентъра и заминавахме за Германия.
 Стефан Данаилов на откриването на Клуб ресторант „ Антик ” в Народния спектакъл със притежателя на паметното заведение Сашо Тодоров – 27 септември 2004. Стефан Данаилов на откриването на Клуб ресторант „ Антик ” в Народния спектакъл със притежателя на паметното заведение Сашо Тодоров – 27 септември 2004.
– След проявлението на първите серии на кино лентата Стефан се разсънва звезда. Цяла България приказва за него, а е единствено на 26-27 години. Как одобри той тази нова обстановка за него?
– Беше безспорна звезда, когато даваха сериите по малкия екран, по улиците беше мрачно и пусто, цяла България гледаше “Километрите ”. Стефан не игра единствено в първата серия “Шлеповете ”, в която блестяха Гец и Черкела. Тогава той живееше на улица “Тарас Шевченко ” 15 до хотел Плиска със брачната половинка си Мария. Обаждаше ми се по телефона да дойда при него и да пийнем. Където и да отидехме по-късно, за всички хора той беше майор Деянов и Бате Серго. През 1970 година започнаха вторите фотоси в Печ, Унгария. След месец той имаше рожден ден – тогава навърши 28 години. Направи цялостен прием – една огромна трапеза, а на другата вечер гледахме какво сме снимали.

– Кое най-силно се е запечатало в съзнанието ви от тези години?
– 40-ият ми рожден ден на 18 ноември 1969 година – той беше напряко исторически. Нищо че споделят, че не се чества, направих огромен ваучър. В жилището ми от 56 квадрата, в който живеех тогава със фамилията си, поканих все другари – Калоянчев, Парцалев, Нейчо Попов, Стефан Данаилов, Гришата Вачков, Кольо Анастасов, Гунди, Жечев, Пенев, Гаганелов, Шаламанов, националния вратар Симеонов и още…. – всички един върху различен. От Евксиноград бях уредил една каса с 20 бутилки ракия, от гастронома в ЦУМ каса уиски “Грексън ” – по 4 лева бутилката, и две каси сингапурска бира “Тайгър ” в кутии. И всичко беше изпито до 5 часа сутринта. Невена Коканова държа тирада, след това Нейчо приказва, а Стоянка Мутафова през смях викаше на футболистите – “А тия там, необразованите, няма ли да кажат нещо… ” (смее се, б.а.). В този апартамент, който ми се виждаше като замък, живях до 1975 година Оттогава до момента съм тук, където беседваме.

– Познавате Ламбо от съвсем 50 години, намирате ли някаква смяна в него в този момент и каква е тя?
– Откакто го познавам, Стефан не е трансформирал готовността си да оказва помощ постоянно, когато може. На всекиго. Той е един незабравим с отзивчивостта си човек. Но, както се знае, положителното елементарно се не помни. Грозни думи трябваше да чуе за себе си и той, само че доста скоро стана ясно, че постоянно ще бъде на върха. Кой каквото ще да споделя и каквито измислици да раздува, той е горе. Стефан го държи изключителният му гений. Още първите задгранични продукции, които започнаха да се снимат в България, го желаеха. Точно него, “червения болшевик ”. И то не за някакво незабележимо епизодче, а за съществени функции. Нека напомня единствено в италианските сериали какъв брой огромни функции изигра. Стефан обаче има и различен гений – той не помни обидите.

– Ламбо е бил доста непосредствен другар с Вили Цанков – първият брачен партньор на неговата огромна обич Мария, двамата имат прелестни връзки. Как стана това, без никаква ревнивост?
– На всички тържества, които Ламбо правеше в дома си, Вили присъстваше на тях. Те бяха в извънредно топли и другарски връзки с него. Наистина нямаше никаква ревнивост сред тях. Росен приемаше Ламбо доста добре, като татко и цялостен живот му вика “бос ”. Много се веселя на връзките им, които са изцяло откровени. Както и на това, че съумях да оказа помощ даже и малко, когато Росен беше болен.

– Как сте помогнали?
– И в този момент помня датата – беше 23 декември 1991 година. Тогава бях в Париж и трябваше вечерта да се върна със самолета. Стефан търсеше човек, който пътува за Германия, с цел да вземе едно животоспасяващо лекарство за Росен – тогава той беше доста болен. Знаеше, че внучката ми ще пътува на другия ден за Берлин, и ме чакаше на летището, с цел да ми даде рецептата и парите за лекарството. Тя се върна преди Нова година и това лекарството избави живота му. Положението му беше доста тежко.

– Що за човек беше Мария?
– Тя беше извънреден човек – притежаваше всички качества на един добър човек. Викаше ми Колчо. Все искаше да си приказваме. Пушеше доста – по три кутии дневно. Тя го бранеше от всичко и от всички. Никога не му е правила подиуми. Като орлица беше за него. Тя да вземем за пример нямаше никакво отношение към парите, в никакъв случай не го е питала какъв брой получава, беше отдадена на него. Подкрепяше го, въпреки той да е бъркал.

– А грешките му не са били малко. Особено така наречен “сладки неточности ”, имам поради красивите дами към него, сина му Владимир от Ирен Кривошиева…
– Кой не прави неточности! Знаете, че на множеството мъже ангелът им е слаб. Но Стефан постоянно е обичал Мария, тя за него беше Жената с основна писмен знак.

– Съавторът на книгата журналистът Георги Тошев загатна, че полската кинозвезда Барбара Брилска е желала да се развежда поради Ламбо. Какво знаете вие?
– Барбара беше доста красива жена, огромна актриса, само че Стефан в никакъв случай не е имал даже желание да се развежда с Мария, с цел да се ожени за полякинята. Това е било мимолетно въодушевление. А в белята с Ирен и аз имам присъединяване. Тогава непрестанно ходехме из страната на срещи със фенове около кино лентата “Борис I ”. Ламбо изигра ролята на княза, а филмът пожъна нечуван триумф. Бяхме в Сливен вечерта, а на другия ден сутринта той трябваше да бъде в Малко Търново, където се снимаше кино лентата “Поема ”, в който той и Ирен Кривошиева играеха основните функции. Вечерта си бяхме пийнали и на другата заран рано го закарах до там с една волга, която ми дадоха, с цел да стигнем в точния момент. И същата вечер белята е станала. Тя забременяла и не споделила на Стефан, че ще роди детето, той разбра чак след това. Това е истината.

– Как претърпяха Ламбо и Мария историята с влизането на сина му и на Ирен в един риалити формат?
– Мария знаеше още преди те да се появят в Биг Брадър. Най-гадното беше друго, майката на продуцента на това предаване Нико Тупарев беше доста добра другарка на Мери. И й беше споделила, че двамата ще влизат в тази къща. Но тя не направи нищо, с цел да спре сина си – било просто бизнес. И Мери спря да поддържа връзка с нея. Но това беше доста тежък интервал за тях. Стефан не излизаше на никое място, даже не изиска да празнува 70-годишния си празник. Беше страховит удар, който той въпреки всичко съумя да преживее. А знаете ли, че в деня, когато ще стане на 75 – 9 декември, Владко ще подвига женитба в Съединени американски щати – ще се дами с приятелката си, американката Виктория. Стефан ми описа, по какъв начин неотдавна той му се обадил да го предложения – събитието преднамерено е планувано за 9 декември, несъмнено от положително сърце го е направило момчето. Но татко му няма да отиде – първо е доста надалеч, и второ, Стефан още има уплаха от летенето. Владко даже му споделил, че ще учи медицина, с цел да го излекува.

– За още една огромна обич на Ламбо се приказва – с Аня Пенчева, друга ваша огромна другарка. Вярно ли е?
– Двамата бяха доста близки другари. Но нали не мислите, че ще почна да описвам жълтини? Аня е изключителна жена, ранима, само че и мощна. И доста добър човек. Тя има златно сърце.

– А Стефан имал ли е пръст в назначението й в Народния спектакъл?
– Не, той даже не знаеше, научи дни по-късно. Тя пристигна в театъра и търсеше шефа Дико Фучеджиев. Нямаше го, а носеше едно писмо, което беше за него. Вътре пишеше, че Аня става член на трупата на Народния. Знаете, в тези години по време на честванията на празника 24 май, Тодор Живков се срещаше с артисти и постоянно ги питаше какво ще изискат от него. Предполагам, че по този начин е станало назначението, а може и Милко Балев да е оказал помощ по троянска линия – Аня е от Троян. Но това го споделям с най-хубаво възприятие, Аня е прелестна актриса и го е потвърдила през годините.

-Спомняте ли си какъв брой обиди се лееха към него в първите години след 10 ноември 1989-а?
-Стефан – може би най-обичаният български артист, понесе несправедливи обиди. И ги изрекоха хора, на които той е помагал от сърце. Грозни думи претърпя той, само че съумя да остане “на върха ”. Защото там го държи изключителния му гений. Той има и различен гений – да не помни обидите. Спомням си, че 60-годишният ми празник съвпадаше с деня, когато бе плануван първия протест на опозицията – 18 ноември 1989 година. Смутно време, в което всеки се стараеше да потвърди какъв демократ и бил преди 10 ноември. Да си сътвори нова биография. Да се обкръжи или попадне в обкръжението на хора, пред които измененията бяха разкрили сякаш перспективни пътища. Сипеха се обиди по хора, които познавах прекомерно добре… Поканих петнайсетина артисти – не беше допустимо да събера всичките си другари от това съсловие, в което се движа от десетилетия. Стефан беше преди всичко. Той щеше да понесе извънредно доста несправедливи обиди. Обидните думи изрекоха хора, на доста от които той беше помагал по всевъзможен метод – с пари, с безвъзмездни услуги, карти за отмора, звания и какво ли не. На юбилея ми първо приказва той, след това Гец (Георги Георгиев), Венчето… Гец ме развълнува доста като ме назова Странджата на националния спектакъл, който става на 60 години…

– Стефан е доста обичан и е колосален образец за всенародна обич.
– Много правилно. Всички знаят, че неговите студенти го обожават, а той се грижи за тях по всевъзможен метод – даже да не останат гладни и жадни. Раздава се за тях. Извел е 7 курса студенти, а преди две години направи нещо, което никой до момента не е сторил. Събра своите деца, от целия свят пристигнаха 121 негови студенти с 22 деца. Направиха обща фотография пред Народния спектакъл и ръкопляскаха на своя Мастер. Винаги е помагал безусловно на всички. Разбрах, че тъкмо студентите готвят огромната изненада за рождения му ден, който ще бъде празнуван в Народния. След измененията доста от най-близките му другари се обърнаха с ругатни против него. А той – Цапето – по този начин му споделяше Гришата Вачков не знам за какво и аз също от време на време му крещя по този метод, не сподели неприятна дума за никого. И най-важното – не промени политическите си възгледи, остана си същият. Той обича да споделя, че е другар за дълъг път – и в живота, и в партията. Ей подобен е Ламбо – златен човек. Да си жив и здрав, друже мой, още дълги години.

Нашият посетител
Няма по-известен ресторантьор в София от Никола Антикаджиев-Антиката (р. 1929 г.) – през днешния ден рожденик. През 60-те години тълпи от хора обсаждат Кулинарния магазин в центъра на София, Клубът на артиста на бул. „ Руски “, клубовете на Сатиричния и Народния спектакъл, на „ Булгартабак “, ресторант „ Антик “ – всички под негово ръководство. Тези паметни заведения стават място за среща на столичната артистична бохема, на политическия, културния и спортния хайлайф на България. Днес той споделя за най-близкия си другар Стефан Данаилов, с който са дружно от половин век.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР