Никога не се изправяш толкова високо, както когато се навеждаш

Никога не се изправяш толкоз високо, както когато се навеждаш да окажеш помощ на човек в потребност. Никога не си по-богат от момента, в който научиш още един нов език. Никога денят ти няма да бъде по-смислен от секундата, в която си ощастливил непознато момче с повреден слух с един простоват жест. Елементарни придвижвания, които значат „ Добър ден! Как си? “.

Именно това е и задачата на изложбата „ Чуй ме с жест “ – да открехне вратата на жестовия език към по-голяма част от българското общество и от ден на ден хора да поддържат връзка свободно и без терзание с хората с повреден слух.



Зад плана стоят двете юношески организации „ Ротаракт София “ и „ Ротаракт София Интернешънъл “, а към самодейността се причисляват Специално учебно заведение за възпитаници с повреден слух „ Проф. доктор Дечо Денев “ и Регионалния исторически музей – София.

Всеки, на който би му било забавно да научи по какъв начин наподобяват на жестов език „ Да “, „ Не “, „ Извинявай! “ и всички сходни ежедневни изрази, може да го направи до 31 март в Ларгото.



Дискриминация и компликации в всекидневието?

Отваряйки тематиката за общността на хората с повреден слух у нас, няма по какъв начин да не се замислим дали те са дискриминирани, било то и напълно неумишлено.

„ Когато забележим ням човек не се опитваме да споделяме с него по някакъв метод. Да, ние можем да напишем какво желаеме да му кажем, примерно, на телефона и да му го покажем, само че не в това е концепцията. Те имат личен език, който може да се употребява “, декларира вицепрезидентът на „ Ротаракт София Интернешънъл “ Невена Иванова.



Според нея съществуващата бездна в връзката с хората с повреден слух у нас е станала още по-дълбока по време на пандемията от COVID-19. Една от аргументите за това е, че жестовият език включва доста мимики на лицето, които остават скрити зад защитните маски.

За ръководителя на „ Ротаракт София “ Елеонора Димитрова вероятно това, с което хората с повреден слух биха били дискриминирани, е отводът ни да контактуваме с тях, когато разберем, че „ не е толкоз елементарно “.



„ Обществото на хората с повреден слух е известно с това, че има своя просвета и своя много мощна общественост. Трудностите, които срещат, не са се трансформирали, те не са решени и в международен мащаб. Основните са битката с митовете, които съществуват за глухотата, компликациите с връзката, чувството, че някой, в случай че вика, ще бъде свестен по-добре от човек, който не чува. Съществуват и компликации с това да бъдат признати добре на пазара на труда, което е наша задача и битка да може да се случи - да убедим работодатели, че това са едни доста положителни служащи, хора, които могат да се оправят доста добре с разнообразни специалности “, изяснява шефът на Специално учебно заведение за възпитаници с повреден слух „ Проф. доктор Дечо Денев “ Севделина Джонгарска.



Тя прибавя, че точно поради това начинания като „ Чуй ме с жест “ слагат първата крачка по пътя на по-добро схващане на едно цяло общество, в което да почитаме това, че всеки има право да бъде друг и да ценим това, което той може да направи за това всички да бъдат по-добре.

Равен достъп до обучение, работа и институции?

„ Ако някой човек желае да кандидатства за работа, това че има слухово увреждане сигурно би предиздвикало работодателят да избра различен претендент пред него. Трябва обществото да се отвори повече към тези хора, да разбере по какъв начин може да си комуникира с тях и че сходно увреждане на слуха не им пречи да работят “, декларира Елеонора Димитрова.



Според Невена Иванова в по-малките градове децата с повреден слух биха могат да се почувстват изключени от образователната среда. По думите ѝ това се случва, защото „ в учебните заведения липсват експерти, които да им оказват помощ с превода, а това може би постанова и преместването на детето от фамилията някъде, с цел да може да учи в профилирано учебно заведение “.



„ На съревнование по лека атлетика се срещнах с момиче, което е и в параолимпийския тим. Тя има висок % понижен слух, само че въпреки всичко чува напълно малко. Примерно изстрелът на револвера на съревнование може да го чуе. Тя ми изясни, че на нея в учебно заведение ѝ е една концепция по-трудно и по тази причина учеше в профилирано учебно заведение “, прибавя Невена Иванова.

Какво е всекидневието на децата с повреден слух?

„ За мен това е най-хубавото място на света. Не бих го сменила с никое друго. Това е била и фантазията на живота ми, изпълнила съм я, на драго сърце отивам на работа “ - очите на Севделина Джонгарска греят, до момента в който ни споделя за децата от Специално учебно заведение за възпитаници с повреден слух „ Проф. доктор Дечо Денев “.

Денят на учащите се в него стартира със закуска и диалози посред им.

„ Непрекъснато сме дружно, всеки идва и споделя какво му се е случило – от какво се е разочаровал или какво следва. Много е удовлетворяващо да пристигна и да каже: Много съм благополучен през днешния ден, изкарах шестица “ или пък „ Справих се добре на съревнование “. Децата са национални състезатели и показват България на олимпийските игри за хора с повреден слух - те са разнообразни от параолимпийските игри “, споделя тя.



За Севделина Джонгарска задачата на учебното заведение е да развива благоприятни условия на децата в две направления - изкуства и спорт, защото там те са безусловно равностойни със своите връстници.

„ Няма никаква спънка да се оправят и когато имат някакъв триумф, това е триумф за всички. Те в действителност го усещат по този начин, тъй като са част от една огромна общественост и се поддържат “, прибавя тя.