Никога не съм подозирал, че мога да сложа понятията цензура

...
Никога не съм подозирал, че мога да сложа понятията цензура
Коментари Харесай

Цензура в интернет? Мисията възможна...

Никога не съм подозирал, че мога да сложа понятията " цензура " и " интернет " в един и същи подтекст, що се отнася до нашата действителност. Винаги съм вярвал, че това са две взаимно изключващи се неща, заради естеството на световната мрежа, което е синоним на независимост и на практика неограничена информация. Е, оказа се, че съм се заблуждавал.

Връщам лентата близо 6 години обратно, когато в края на като че ли към този момент далечната 2012-а година работех в една българска медия. Тогава тази медия беше минала стадия на типичен новинарски уебсайт и вървеше решително към формат онлайн телевизия. Излъчвахме онлайн в интернет разнообразни събития (пресконференции, митинги, конгреси), а също по този начин поддържахме няколко коментарни излъчвания, където онлайн в студио обсъждахме настоящи събития, както в границите на нашия екип, по този начин и с най-разнообразни посетители. Междувременно бяхме разкрили силата на обществените мрежи (конкретно Фейсбук), който за нас стана главен източник на бърза и достоверна информация. Даже стигнахме до такава степен, че всяка седмица канехме дейни фейсбук-потребители с изразени позиции по злободневни тематики да ни гостуват в едно от коментарните излъчвания. Няма да бъде пресилено да кажа, че тогава, дружно с още няколко на брой медии, бяхме измежду новаторите в имплементирането на интернет и обществените мрежи в българската публицистика.

По това време заявих в едно от предаванията ни, че цензурата и осведомителното затъмнение към този момент отиват окончателно в предишното, с помощта на новите технологии, интернет и обществените мрежи. Дори и някой хипотетично да " запуши " всички стандартни медии за дадена вест да не стигне до аудиторията, то тя ще се появи във Facebook (и/или Туитър) и оттова към този момент няма заглушаване. Логика, която към оня миг изглеждаше непоклатима. И в действителност, медиите, щат не щат, започнаха да се преценяват със обществените мрежи и респективно, да разгласяват " неуместни " вести. А тези, които все пак отказваха да го вършат, се компрометираха в очите на аудиторията.

Периодът 2013-2014 година беше пикът на Facebook като фактор в българското политическо, публично и медийно пространство. Появи се явлението " цивилен кореспондент " - интернет-потребител, който, без да е зает към някаква медия, " въоръжен " със смарт телефон и профил във Facebook, разгласява вести с текст, фотоси и/или видеозапис. Конвенционалните медии уверено заложиха на обществените мрежи освен като източник на вести, само че и като спомагателен канал за достъп до аудиторията. Даже към края на 2014 година (когато се водеха договаряния за сформиране на кабинета " Борисов " 2) се появи шегата, че България се ръководи като Facebook група, защото водещите политици споделят един с различен посредством статуси във Facebook...

От известно време обаче чувството за цензура в интернет се настанява трайно в съзнанието на от ден на ден консуматори. Как стана по този начин, че гореспоменатата идилия се заменя с деактивиране на профили поради оповестено мнение, което си е едно към едно цензура и тоталитарна принуда по отношение на свободата на словото?

Преди към половин година Марк Зукърбърг разгласи, че Facebook подхваща стъпки към връщане на първичната си функционалност на обществена мрежа. Променен бе (за следващ път) логаритъмът, който подрежда нюз фийда на потребителя, като с преимущество излизат изявленията на други фейсбук-потребители, за които системата допуска, че имате жив контакт (или сте имали в миналото) за сметка на страниците на обществени фигури и медии. От към три месеца насам пък страниците на новинарските организации (включително на тези, които следвате) са в допълнение " затапени " от спонсорирани изявления и рекламен спам (без значение, че в никакъв случай не сте посещавали фейсбук-страниците на тези компании). Тоест, достъпът ви до тази публикация (през обществената мрежа, при Google е различно) е бил в допълнение усложнен поради следващата смяна на политиката на Facebook.

И в случай че всичко това води до въпреки всичко не толкоз основни неудобства, то едно друго събитие набира изключително огромна скорост през последните месеци - всеобщото деактивиране на фейсбук-профили на консуматори.

Десетки мои ФБ-приятели се оплакват, че техните профили са редовно деактивирани от Facebook за избран интервал от време, като това ги принуждава да употребяват аварийни сметки. Обяснението на компанията постоянно е едно и също: разгласили са наличие, което не дава отговор на " Стандартите на общността " на Facebook. Пълният текст на тези " Стандарти " можете да прочетете тук (https://www.facebook.com/policies), като в обобщение може да се каже, че те не позволяват:

- разпространение на наличие, което се смята за недопустимо (кадри на принуждение, порнография и т.н.)

- " увреждащо държание " по отношение на други съответни лица (заплахи, обиди или други изказвания, които могат да обиден даден човек или да застрашат неговата безопасност).

Привидно нещата наподобяват наред, единствено че има една детайлност: никой от моите ФБ-приятели с краткотрайно или непрекъснато спрени сметки не разгласява изтезания, педофилия, инцест или канибализъм. Всеки един от тях има дейна гражданска/политическа позиция по дадени въпроси и е бил осъден за издание на мнение, което някой различен е решил, че нарушава " Стандартите на общността ". И в случай че в началото под ударите на тази фейсбук-цензура попадаха главно консуматори с по-остър език, които под въздействието на страст може и да са изпуснали някоя не напълно подобаваща дума или фраза, то в последно време жертви на тази принуда се оказват и много умерени хора. Включително такива, които отнасят бан поради статус от преди 3 или 5 години. Честно казано, нямам визия по кое време за последно са били обновени тези " Стандарти на общността ", само че да те санкционират за статус, който все още на издание не ги нарушава, е цялостен парадокс.

Една част от " несъответствуващите " изявления биват докладвани от други консуматори и след това модераторите правят глоба. Тук въпросът е към съвестта на тези интернет-доносници и опцията за преценка на съответните модератори, тъй като доста постоянно решението дали дадена обява дава отговор на стандартите, или не, е много субективно. (Отделно, запитвам се какво безличие би трябвало да си, с цел да докладваш нещо, единствено тъй като на теб не ти харесва, че и на всичко от горната страна да се гордееш с това. Тук аналогията с доносите от времето на комунизма идва от единствено себе си.)

Съществува обаче и компютърна стратегия, която автоматизирано " филтрира " наличието във Facebook, като засича и рапортува изявления по основни думи - да вземем за пример, " чернокож " или " педераст " (вместо допустимите аналози " афроамериканец " и " гей " ). Програмата обаче не може да улови подтекста, в който " неразрешената " дума е упомената - тя просто непосредствено рапортува. След като може да рапортува обаче, същата стратегия чисто софтуерно би могла и да постанова глобата. И в случай че се окаже, че някои консуматори са баннати не от модератор, а от логаритъм, то излиза, че живеем в някаква цифрова версия на " 1984 " на Джордж Оруел, в която някои думи са изначално изхвърлени от допустимия речник на фейсбук-потребителя. Нещо като " новговор ", единствено че не по идеологията " ангсоц ", а съгласно SJW-разбиранията на тези, които управляват обществената мрежа.

В днешно време можеш да получиш 30-дневен бан за потребление на думи като " дебил " и " глупак " (които са термини от медицината и не във всеки подтекст са демонстрация на " увреждащо държание " ). В същото време никой не глоби консуматори (включително цели страници), които възхваляват убийци като Тодор Живков и Ернесто " Че " Гевара. Макар че в " Стандартите " има текстове, засягащи всеобщите и серийните убийци.

А от горната страна на всичко, репресивният уред на Facebook е необичайно безразличен по отношение на разпространителите на " подправени вести ". Което е същинският проблем на интернет- средата (но очевидно не и съгласно Зукърбърг и компания)...

Примерът на Facebook се следва и от други онлайн платформи като iTunes, Apple и Spotify, които при започване на седмицата цензурираха американския публицист Алекс Джоунс. Същият е прочут със своите тайни теории. Но не беше ли концепцията те да бъдат оборени, вместо да му се запушва устата? (Което по този начин и не стана, тъй като аудиторията му се пренасочи към неговия личен онлайн канал.)

Стигнахме до такава степен, че обществените мрежи, които преди няколко години бяха по-свободна територия спрямо медиите, в този момент да е противоположното. Доказателството за това го четете сега. Защото този материал е оповестен безпроблемно в медия (при това с високи стандарти за жанр, която не позволява нито " хашлашки " език, нито иносказателни обиди), а в случай че го бях написал във Facebook като статус или записка, най-вероятно щях да получа бан.
Димитър Петров, news.bg
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР