“Никога не подценявам, но и не надценявам съперничките си“, казва

“Никога не недооценявам, само че и не преувеличавам съперничките си “, споделя пред “Труд ” Габриела Димитрова, която на шампионата от Големия шлем в Баку остана на крачка от оценката – пета.



В азерската столица 21-годишната националка реализира най-големия си триумф в кариерата до момента. Направи 5 срещи в категория до 52 кг, три от които завършиха със златна точка в продължението.



„ През целия шампионат се усещах добре, уверена, само че евентуално най-трудно ми бе след четвъртфинала с узбекистанката Каданбоева – добави състезателката на ЦСКА. - Бях доста сюрпризирана, когато при една обстановка дадоха за нея точката и по този начин завърши срещата. Не знаех, че по този метод може да бъде отсъдено. Не бих споделила, че съм била изтощена, имах сили да се боря най-малко още пет минути.... След това бях доста афектирана, разочарована. Ако се беше развила срещата по различен метод, можех да стигна даже край. “



Битката с Каданбоева продължава близо 8 минути, само че макар загубата, Габриела съумява да се съвземе и да завоюва дуела от репешажите, с цел да продължи в дребния край за бронза. Там нашето момиче води равностойна среща с двукратната олимпийска медалистка Одете Гиуфрида, само че опитът на италианката се оказва решителен, която печели със златна точка.

„ Допуснах неточност в една обстановка и италианката не пропусна този миг “, разяснява още Димитрова. - Когато изляза на татамито изпитвам почитание към всяка една съперничка, само че не и боязън. И давам всичко от себе си. А това, че са медалистки от олимпийски игри или международни шампионати не значи, че са непобедими, че са извънземни. В нашия спорт може както да победиш най-силния, по този начин и да паднеш от най-слабия. “

По пътя до дребния край българката води оспорвана борба и с 4-кратната медалистка от шампионати за Големия шлем тази година Река Пуп (Унгария), като взима срещата в продължението.

Този сезон е най-успешен за Габриела. Преди това тя печели два бронзови медала от европейски купи при дамите, стана и балканска шампионка.

А с джудо стартира да се занимава, когато е ученичка в 7 клас. И както множеството хубави неща се случват инцидентно, по този начин и увлечението й по бойния спорт става инцидентно. Момичето е родом от дребното селце Еленка край Неделино и един път на прибиране за у дома изпуска рейса. А до момента в който чака идващия, приятелки я канят да отиде с тях до залата по джудо.

„ Казаха ми: Ще ти хареса - връща лентата Габриела. - И в действителност беше по този начин. Освен това имах спорове с някои деца в учебното заведение. И си сподели: Защо пък не? Така се стартира. Ходих в залата и отново, и отново, и отново. Много ми харесваше джудото. После подочух непряк диалог сред първия ми треньор Севдалин Марангозов и татко ми. Тренерът споделяше: Много бързо „ попива “, като гъба е. Мисля, че има самун в нея в този спорт. “

В родното си място Габриела тренира близо година, а по-късно отпътува за София, където татко й Димчо към този момент е почнал работа. Тогава таткото споделя, че би трябвало да избира – сред езикова гимназия и джудото. И тя избира спорта, отива в ЦСКА, където е към този момент близо 9 години и се развива под управлението на персоналния си треньор Ганчо Дойков.

„ Мисля, че направих най-правилния избор за себе си – споделя тя. - Минаха толкоз години, а към момента у мен не е угаснало това пламъче, което имам към джудото. Имам и поддръжката на фамилията ми, че избрах този път. “

Освен работата над себе си, Габриела работи и с деца. Тренира малчуганите от 4 до 12-годишна възраст в клуба. И по през целия ден е в залата. „ Искам на първо място да ги науча да бъдат положителни хора, да са мощни и да имат вяра в себе си. - продължава тя. - Ако мощно имат вяра и желаят нещо, рано или късно ще го реализиран! “

Въпреки че се занимава с треньорство момичето към този момент не счита да загърбва спортната си кариера.

„ Този шампионат бе от дребното, на който бях без персоналния си треньор, а с Ален Шмит, управител на националния тим – продължава медалистката. - И все пак се усещах сигурна. Той е извънреден експерт, френската школа е на доста високо равнище, има доста опит, доста надпревари зад тила си. И може да ни е единствено от изгода да вървим нагоре. “
 А самата тя е окуражена за игрите Париж 2024 да преследва олимпийска квота.

„ Винаги има късмет – добавя момичето. - Някои споделя: Твърде млад е, рано му е. Не съм съгласна. Искаш ли нещо, решен ли си, значи имаш късмет. Затова се бориш, вървиш стремително напред, даваш всичко от себе си и рано или късно постигаш задачата си! “