Разходите за лихви са напът да скочат
Никога до момента международната стопанска система не е била толкоз задлъжняла. Обемът на дълга в световен проект е повишен от 83 трлн. $ през 2000 година до към 295 трлн. през 2021 година - с съвсем дойно по-висок ритъм от растежа на международния Брутният вътрешен продукт. Дългът е повишен от 230% от Брутният вътрешен продукт през 2000 година до 320% в навечерието на пандемията, преди ковид-19 да го тласне още по-високо - до 355% предходната година.
Една от аргументите за този взрив е непрекъснатият спад на разноските по заемите през последните две десетилетия. В началото на 2000 година десетгодишните съкровищни бонове предлагаха рентабилност от 6.5%; през днешния ден заплащат 1.8%. Ефективният лихвен % на Федералния запас е понижен от 6.5% на към 0.08% за същото време. Референтните лихвени проценти в еврозоната и Япония са под нулата. Намаляването на доходността по държавните облигации и лихвените проценти на централните банки се отразяват на лихвите по заемите за частни кредитополучатели.
В резултат на това, макар че световният дълг е повишен през годините, разноските за лихви като дял от Брутният вътрешен продукт са много под пика си от 80-те години на предишния век. В Съединени американски щати да вземем за пример те възлизат на 12% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, до момента в който през 1989 година са били 27%.
Край на евтините пари
Всичко това може скоро да се промени. Ерата на суперевтините пари идва към своя край. Централните банки са изправени пред скок на инфлацията. Тези в някои нововъзникващи стопански системи от известно време към този момент покачват лихвените проценти: Бразилската централна банка повиши лихвите с 1.5 процентни пункта след съвещание на 2 февруари, третото следващо сходно нарастване. Английската централна банка увеличи за повторно лихвения си %. Централната банка с най-голямо въздействие върху международните финансови потоци - Фед - алармира, че евентуално ще вдигне лихвите незабавно след март, а вложителите чакат още четири нараствания с четвърт процентен пункт тази година. Реалните разноски по заемите на държавните управления, въпреки и към момента негативни на доста места, потеглят нагоре. В Съединени американски щати доходността на предпазените от инфлация петгодишни държавни скъпи бумаги (TIPS), която се движеше към -1.7% през по-голямата част на 2021 година, в този момент е -1.2%.
Реклама
Разходите за лихви в международен мащаб са големи. The Economist пресмята, че семействата, фирмите, финансовите институции и държавните управления по целия свят са платили 10.2 трлн. $ лихви през 2021 година, което се равнява на 12% от Брутният вътрешен продукт. Като ориентир за евентуалния резултат от повишението на лихвите, което следва, изданието преглежда сюжет, при който лихвените проценти за компаниите, семействата и държавните управления в 58 страни, се покачват с процентен пункт през идващите три години (Подобно на доходността на петгодишните държавни облигации, която е с процентен пункт нагоре по отношение на пролетта на 2021 г.).
Глобалният дълг нараства с съвсем два пъти по-висок ритъм от растежа на Брутният вътрешен продукт.
Изчисленията демонстрират, че разноските за лихви световно ще надвишават 16 трлн. $ до 2026 година, което се равнява на 15% от прогнозния Брутният вътрешен продукт през тази година. А в случай че лихвените проценти се покачат два пъти по-бързо, в случай че да вземем за пример продължаващата инфлация принуди централните банки да подхващат фрапантни дейности, заплащанията за лихви може да доближат към 20 трлн. $ до 2026 година, или съвсем една пета от международния Брутният вътрешен продукт.
Реклама
Ефектът от покачването върху разноските за лихви е мъчно да се дефинира. Някои задължения са обвързани с закрепен лихвен %, тъй че по-високите разноски по тях ще влязат в действие едвам когато те се възобновят. Средният падеж на държавния дълг да вземем за пример е пет години. Компаниите нормално вземат заеми за период от две години, а семействата - най-често за по-дълъг интервал. С течение на времето приходите се трансформират, което визира способността на кредитополучателите да си разрешават заплащания по дълга.
Кредитополучателите биха могли да отговорят на по-високите цени на заемите, като изплатят дълга си и по този метод понижат разноските си за лихви. Но съгласно проучване на Банката за интернационалните разплащания (BIS) по-високите лихвени проценти като цяло покачват общите заплащания по задълженията (т.е. в това число рента и главница) по отношение на прихода. Колкото по-високо е равнището на дълга, толкоз по-голямо е това съответствие, което допуска, че стопанската система е станала по-чувствителна към повишението на лихвите.
Изчисленията се базират на допускането, че резултатите от покачването на лихвите на държавния дълг и дълга на семействата се разпростират в продължение на пет години и в продължение на две години при заемите на фирмите, както и че номиналните приходи нарастват в сходство с прогнозите на МВФ. Тъй като съгласно предвижданията на фонда общественият дълг ще нараства с съвсем сходни темпове, одобряваме съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт за непрекъснато. Това допуска годишни бюджетни дефицити от към 5% от Брутният вътрешен продукт - по-малко, в сравнение с през годините директно преди пандемията.
Сметка за заплащане
По-високата рента не би натоварила еднообразно всички кредитополучатели. Тези от частния бранш нормално заплащат доста по-голям дял от сметката, в сравнение с държавното управление на същата страна, което може да вземе по-евтини заеми. Финансовите компании и спестителите като по-богатите семейства, както получават, по този начин и заплащат лихви. Колкото кредитополучателят е по-изложен към повишаване на лихвите заради по-високи равнища на дълга, толкоз по-голяма ще е сметката му за лихви. За да я покрие, става по-вероятно той да редуцира останалите си разноски или да изпадне в усложнение. Това, от своя страна, би било в тежест на икономическата интензивност.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Право 2 Енергетика 3 Градове 1 Право 2 Енергетика 3 Отбрана 1 Право 2 Политика 3 Предприемач Реклама
За да забележим кои кредитополучатели са по-чувствителни към повишението на лихвените проценти, семействата, корпорациите и държавните управления на определени страни са класирани по два критерия (за този опит финансовият бранш, който посредничи при кредитирането, е изключен). Първият индикатор е съотношението дълг към приход, което мери степента на досегаемост на дълга. Втората е смяната в съотношението през последното десетилетие, което отразява степента, до която експозицията към лихвените проценти се е нараснала с течение на времето. Следва обща ранглиста на страните по браншове (виж графиката).
Да стартираме с държавните управления. Ливан, който към този момент не съумя да погаси част от дълга си при започване на пандемията, оглавява листата за високо съответствие на дълг към доходи, което е скочило през последното десетилетие. Въпреки че Нигерия е огромен експортьор на нефт, държавните ѝ доходи стигат тъкмо да покрият единствено разноските за лихви. За благополучие множеството заеми на държавните управления на нововъзникващите пазари по време на пандемията са били в техните лични валути, което може да ги направи по-малко изложени на несигурността на задграничния капитал, отбелязва Емре Тифтик от банковата организация Институт за интернационалните финанси.
Следващата група кредитополучатели са семействата. Тези в Южна Корея, Норвегия и Швейцария имат най-вече дълг по отношение на приходите си в прегледаните страни. Ипотечният дълг в Швеция също е забележителен. Цените на жилищата са се повишили с 11% през 2021 година, а повече от половината ипотечни заеми се правят с променливи лихвени проценти. Следователно, когато лихвите се повишават, разноските по ипотеките ги следват. Съотношението дълг към приход се е нараснало повече от два пъти в Китай и Русия.
Компаниите съставляват третата група кредитополучатели. Тези във Франция и Швейцария имат максимален дълг като дял от брутната оперативна облага, което ги прави изложени на покачвания на лихвите. Сред нововъзникващите пазари сметките на китайските и съветските компании също са им в тежест. Като цяло The Economist установи за частния бранш ранни белези на финансов стрес съгласно индикатора на BIS за разликата сред заемите и Брутният вътрешен продукт, която мери до каква степен заемите надвишават дълготрайната си наклонност. По този индикатор на първите места се подреждат швейцарският и южнокорейският частен бранш.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Една от аргументите за този взрив е непрекъснатият спад на разноските по заемите през последните две десетилетия. В началото на 2000 година десетгодишните съкровищни бонове предлагаха рентабилност от 6.5%; през днешния ден заплащат 1.8%. Ефективният лихвен % на Федералния запас е понижен от 6.5% на към 0.08% за същото време. Референтните лихвени проценти в еврозоната и Япония са под нулата. Намаляването на доходността по държавните облигации и лихвените проценти на централните банки се отразяват на лихвите по заемите за частни кредитополучатели.
В резултат на това, макар че световният дълг е повишен през годините, разноските за лихви като дял от Брутният вътрешен продукт са много под пика си от 80-те години на предишния век. В Съединени американски щати да вземем за пример те възлизат на 12% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, до момента в който през 1989 година са били 27%.
Край на евтините пари
Всичко това може скоро да се промени. Ерата на суперевтините пари идва към своя край. Централните банки са изправени пред скок на инфлацията. Тези в някои нововъзникващи стопански системи от известно време към този момент покачват лихвените проценти: Бразилската централна банка повиши лихвите с 1.5 процентни пункта след съвещание на 2 февруари, третото следващо сходно нарастване. Английската централна банка увеличи за повторно лихвения си %. Централната банка с най-голямо въздействие върху международните финансови потоци - Фед - алармира, че евентуално ще вдигне лихвите незабавно след март, а вложителите чакат още четири нараствания с четвърт процентен пункт тази година. Реалните разноски по заемите на държавните управления, въпреки и към момента негативни на доста места, потеглят нагоре. В Съединени американски щати доходността на предпазените от инфлация петгодишни държавни скъпи бумаги (TIPS), която се движеше към -1.7% през по-голямата част на 2021 година, в този момент е -1.2%.
Реклама
Разходите за лихви в международен мащаб са големи. The Economist пресмята, че семействата, фирмите, финансовите институции и държавните управления по целия свят са платили 10.2 трлн. $ лихви през 2021 година, което се равнява на 12% от Брутният вътрешен продукт. Като ориентир за евентуалния резултат от повишението на лихвите, което следва, изданието преглежда сюжет, при който лихвените проценти за компаниите, семействата и държавните управления в 58 страни, се покачват с процентен пункт през идващите три години (Подобно на доходността на петгодишните държавни облигации, която е с процентен пункт нагоре по отношение на пролетта на 2021 г.).
Глобалният дълг нараства с съвсем два пъти по-висок ритъм от растежа на Брутният вътрешен продукт.
Изчисленията демонстрират, че разноските за лихви световно ще надвишават 16 трлн. $ до 2026 година, което се равнява на 15% от прогнозния Брутният вътрешен продукт през тази година. А в случай че лихвените проценти се покачат два пъти по-бързо, в случай че да вземем за пример продължаващата инфлация принуди централните банки да подхващат фрапантни дейности, заплащанията за лихви може да доближат към 20 трлн. $ до 2026 година, или съвсем една пета от международния Брутният вътрешен продукт.
Реклама
Ефектът от покачването върху разноските за лихви е мъчно да се дефинира. Някои задължения са обвързани с закрепен лихвен %, тъй че по-високите разноски по тях ще влязат в действие едвам когато те се възобновят. Средният падеж на държавния дълг да вземем за пример е пет години. Компаниите нормално вземат заеми за период от две години, а семействата - най-често за по-дълъг интервал. С течение на времето приходите се трансформират, което визира способността на кредитополучателите да си разрешават заплащания по дълга.
Кредитополучателите биха могли да отговорят на по-високите цени на заемите, като изплатят дълга си и по този метод понижат разноските си за лихви. Но съгласно проучване на Банката за интернационалните разплащания (BIS) по-високите лихвени проценти като цяло покачват общите заплащания по задълженията (т.е. в това число рента и главница) по отношение на прихода. Колкото по-високо е равнището на дълга, толкоз по-голямо е това съответствие, което допуска, че стопанската система е станала по-чувствителна към повишението на лихвите.
Изчисленията се базират на допускането, че резултатите от покачването на лихвите на държавния дълг и дълга на семействата се разпростират в продължение на пет години и в продължение на две години при заемите на фирмите, както и че номиналните приходи нарастват в сходство с прогнозите на МВФ. Тъй като съгласно предвижданията на фонда общественият дълг ще нараства с съвсем сходни темпове, одобряваме съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт за непрекъснато. Това допуска годишни бюджетни дефицити от към 5% от Брутният вътрешен продукт - по-малко, в сравнение с през годините директно преди пандемията.
Сметка за заплащане
По-високата рента не би натоварила еднообразно всички кредитополучатели. Тези от частния бранш нормално заплащат доста по-голям дял от сметката, в сравнение с държавното управление на същата страна, което може да вземе по-евтини заеми. Финансовите компании и спестителите като по-богатите семейства, както получават, по този начин и заплащат лихви. Колкото кредитополучателят е по-изложен към повишаване на лихвите заради по-високи равнища на дълга, толкоз по-голяма ще е сметката му за лихви. За да я покрие, става по-вероятно той да редуцира останалите си разноски или да изпадне в усложнение. Това, от своя страна, би било в тежест на икономическата интензивност.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Право 2 Енергетика 3 Градове 1 Право 2 Енергетика 3 Отбрана 1 Право 2 Политика 3 Предприемач Реклама
За да забележим кои кредитополучатели са по-чувствителни към повишението на лихвените проценти, семействата, корпорациите и държавните управления на определени страни са класирани по два критерия (за този опит финансовият бранш, който посредничи при кредитирането, е изключен). Първият индикатор е съотношението дълг към приход, което мери степента на досегаемост на дълга. Втората е смяната в съотношението през последното десетилетие, което отразява степента, до която експозицията към лихвените проценти се е нараснала с течение на времето. Следва обща ранглиста на страните по браншове (виж графиката).
Да стартираме с държавните управления. Ливан, който към този момент не съумя да погаси част от дълга си при започване на пандемията, оглавява листата за високо съответствие на дълг към доходи, което е скочило през последното десетилетие. Въпреки че Нигерия е огромен експортьор на нефт, държавните ѝ доходи стигат тъкмо да покрият единствено разноските за лихви. За благополучие множеството заеми на държавните управления на нововъзникващите пазари по време на пандемията са били в техните лични валути, което може да ги направи по-малко изложени на несигурността на задграничния капитал, отбелязва Емре Тифтик от банковата организация Институт за интернационалните финанси.
Следващата група кредитополучатели са семействата. Тези в Южна Корея, Норвегия и Швейцария имат най-вече дълг по отношение на приходите си в прегледаните страни. Ипотечният дълг в Швеция също е забележителен. Цените на жилищата са се повишили с 11% през 2021 година, а повече от половината ипотечни заеми се правят с променливи лихвени проценти. Следователно, когато лихвите се повишават, разноските по ипотеките ги следват. Съотношението дълг към приход се е нараснало повече от два пъти в Китай и Русия.
Компаниите съставляват третата група кредитополучатели. Тези във Франция и Швейцария имат максимален дълг като дял от брутната оперативна облага, което ги прави изложени на покачвания на лихвите. Сред нововъзникващите пазари сметките на китайските и съветските компании също са им в тежест. Като цяло The Economist установи за частния бранш ранни белези на финансов стрес съгласно индикатора на BIS за разликата сред заемите и Брутният вътрешен продукт, която мери до каква степен заемите надвишават дълготрайната си наклонност. По този индикатор на първите места се подреждат швейцарският и южнокорейският частен бранш.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ