Режисьорът и актьор Ники Илиев пред Lupa.bg : Да надвия егото си беше най-голямата победа
Ники Илиев е един от най-успешните млади кинорежисьори у нас. Той има зад тила си пет игрални кино лентата, на които е режисьор, сценарист и продуцент - " Чужденецът ", " Живи митове ", " Нокаут или всичко, което тя написа “ и двете елементи на " Завръщане ". Освен зад камерата Ники Илиев застава и пред нея, взе участие във филмите си и като артист и е зает и в други продукции. “Чужденецът” и “Живи легенди” стават най-гледаните продукции в родните кина, надлежно за 2012-та и 2014-та година. Първата част на “Завръщане” реализира същия триумф и стана най-гледаният български филм за 2019 година " Завръщане 2 ", чиято министър председател беше през февруари г.г. е на път да усъвършенства върха. Само за първите два месеца от киноразпространението си " Завръщане 2” съумя да доближи до близо 72 000 фенове. Екипът на кино лентата направи турнета във Англия, Германия, Австрия и Франция. Като режисьор той стои и зад сполучливи телевизионни сериали като " Скъпи наследници ", " Полицаите от края на града " и " Братя ".
За пръв път в изявление пред Lupa.bg Ники Илиев показа, че задачата му като режисьор е да снима филми с повсеместен, а не със злободневен сюжет. Самият той се радва, че филмите му не престават да провокират интерес и да се гледат. Творецът се стреми да бъде убеден и балансиран на снимачната площадка, да вдъхва доверие на сътрудниците си и постоянно да има смелостта да поема отговорност и да е порядъчен и в същото време да нахъсва екипа, тъй че да се получи един сполучлив филм. " Искам да накарам актьорите да се усещат спокойни и сигурни, че са в положителни ръце и че мога да направя това, което би трябвало за кино лентата и от това да може да излезе допустимо най-хубавото. Всяко кряскане, нервност и кавги са демонстрация на уязвимост, " сподели Ники Илиев пред Lupa.bg.
Възпитаникът на Френската гимназия и на Нов български университет не изоставя и актьорската си специалност, като интензивно се снима и в киното. На театралната сцена Ники Илиев сега има една единствена роля на фанатичния отец Ередия от романа на Димитър Димов " Осъдени души. " Драматизацията и режисурата да дело на Бойко Илиев. А ролята на отец Ередия е детска фантазия за Ники Илиев, призна самият той.
Как продължава турнето на " Завръщане-2 "? Работи ли над трета част на кино лентата? По-лесно ли е да снимаш с артисти, които са ти и близки другари? Изпадал ли е в миналото в нокаут, както се назовава и един от филмите му? Как тренира волята си и какво го прави благополучен? На тези и на още доста други въпроси Ники Илиев бе общителен да отговори на Lupa.bg.
- Ники, във вихъра на две турнета сте – на кино лентата „ Завръщане-2 “ и на спектакъла „ Осъдени души “, в който играете ролята на отец Ередия. Изненада ли ви огромният зрителски интерес и към двата плана и по време на многочислените си срещи с публиката научихте ли нещо ново за себе си?
- Честно казано бях сюрпризиран, че играем представлението „ Осъдени души “ пред цялостни зали из цяла България, в случай, че то излезе при започване на 2020 година Няколко пъти го спирахме поради коронавирус обстановката. До тази зима си мислех, че повече няма да го играем, само че напролет го подновихме и внезапно ползата се усили. Бяхме неотдавна в Свищов, преди този момент във Варна и Бургас и залите бяха цялостни. Навсякъде хората го одобряват доста добре.
Предстоят още дати – на 15 юни ще го играем и в София. Много се веселя за интереса към спектакъла. Явно има апетит за представления по български типичен творби, за драма, която по някакъв метод е стойностна. Това въпреки всичко е Димитър Димов и „ Осъдени души “. По заглавието си проличава, даже за хората, които не са чели романа, че не е комедия или нещо развлекателно. Но все пак феновете желаят да дойдат и да гледат спектакъла. Това е добър знак.
Ники Илиев в ролята на отец Ередия в спектакъла " Осъдени души " на режисьора Бойко Илиев, режисура на Драматично-куклен спектакъл “Васил Друмев” – Шумен, в София се играе в Нов театър-НДК
Иначе със „ Завръщане-2 “ обиколих няколко европейски страни – най-много Германия и Англия. Сега ни следва турне в Италия и вероятно в Съединени американски щати. Ще отидем и в дребни градове в България, където няма кина. Още през цялото време реакцията към кино лентата беше доста положителна и продължава да бъде. Но там по-малко съм се изненадвал, тъй като въпреки всичко е продължение на първия филм, който беше сполучлив. Хората чакаха втория и допусках, че ще има интерес. За благополучие към този момент имам много опит в правенето на филми. Присъствайки на множеството прожекции виждам, че хората реагират на едни и същи места, смеят се на едни и същи подиуми, без значение дали са в България или в чужбина. Така че съм удовлетворен и признателен за това, което се случва.
Актьорът в Лондон през октомври 2021 година, където показа филмите си " Нокаут " и " Завръщане "
- Усетихте ли дали българите в Европа възприемат кино лентата по-емоционално, имайки поради, че в основата на сюжета е завръщането на българи от чужбина в родината, преоткриването на нейните хубости, на позабравени полезности?
- Като цяло в чужбина филмът се възприема една концепция по-емоционално. Реакциите са по-силни, хората са малко по-развълнувани. Но разликата не е голяма. Когато съм пътувал с предходни филми в чужбина усещах повече разликата. Сега по-малко чувствам тази носталгия у българите в чужбина, която преди се усещаше най-малко в Европа. Може би това се дължи и на обстоятелството, че в този момент хората по-често се връщат в България, евентуално и поради многото нискотарифни компании.
Ранната есен планираме да създадем турне на „ Завръщане-2 “ и в Щатите. Когато съм пътувал до такава степен с предходните си филми изрично повече съм усещал носталгията у българите. За Европа България към този момент не им е толкоз надалеч. В рамките на един месец посетих 15 европейски града без никакъв проблем. Почти всяка вечер бях в друг град.
Звездният актьорски екип на " Завръщане-2 " по време на премиерата на кино лентата в Лондон през февруари 2022 година - Башар Рахал, Райна Караянева, Искра Донова, Йоанна Темелкова, Ники Илиев
- Снимахте „ Завръщане-2 “ в едни сложни години на пандемия. Доколко това повлия на историята във кино лентата, тъй че тя да не е мрачна, а в противен случай да е положителна, комедийна даже, човечна?
- Само при започване на кино лентата има един миг, в който героят на Башар Рахал споделя, че бизнесите му са тръгнали на зле поради вируса. Но това беше просто, с цел да има един сюжетен поврат като допълнение на нещата. Така че доста малко го закачих първоначално. Но като цяло в тона на кино лентата по никакъв метод коронавирус не се отрази. Това, което желая да върша с всички филми е, те да имат повсеместност и да не са злободневни, да не подчертават върху неща, които сега са настоящи и значими, само че биха могли да не бъдат след няколко години. Защото един филм като го направиш той остава вечно.
За 24 май bTV излъчиха „ Живи митове “, на 3 март „ Чужденецът “, малко преди този момент и първото „ Завръщане “. Радвам се, че филмите, които съм правил, не престават да се излъчват и хората не престават да приказват за тях. Моята цел е постоянно като фотографирам филм сюжетът му да не е привързан с нещо доста настоящо в този миг. Надявах се, че тази коронавирус обстановка няма да е вечно и по тази причина не желаех да бъде въвлечена във кино лентата и не желаех да се отразява на кино лентата по някакъв метод.
Ники Илиев, Диляна Попова, Николай Мутафчиев, Райна Караянева и Башар Рахал на премиерата на " Завръщане-2 " във Варна през февруари т.г.
Спомняте си, че през януари, малко преди премиерата на кино лентата в България, към момента имаше Омикрон, маски, документи. Така и стартирхме нашата премиера, което си беше риск. Звъняха ми и ме питаха: „ Няма ли да се откажете? Хората приказват, че отново ще ни затварят. “
И месец по-късно безусловно към този момент все едно това го нямаше. А в този момент към този момент ковидът ни се коства някакво далечно минало и хората още веднъж се събират и не желаят да приказват за тематиката коронавирус, за която се говореше от заран до вечер единствено до преди 5-6 месеца. Затова не желаех това нещо да се отразява на кино лентата и когато хората го гледат след няколко години да си кажат: „ Да де, но ковидът от дълго време го няма и в този момент това не е доста настоящо. “ Не бих желал филмът да наподобява остарял.
И на премиерата на кино лентата в София - Диляна Попова, Башар Рахал, Луиза Григорова, Ники Илиев и Райна Караянева
- Дълги години работите в киното с сътрудници, които са ваши другари като Башар Рахал, Орлин Павлов, Александър Кадиев. На снимачната площадка по-лесно ли е да си измежду другари?
- Да, изрично е по този начин, тъй като ние прекарваме много време дружно, снимайки. Идеята е също по този начин да знам какво ще чакам от актьорите и да се усеща по някакъв метод химията сред тях.
Истината е, че в първата част на кино лентата не бях сигурен по какъв начин ще се получат нещата, тъй като с някои от актьорите не бях работил в мои филми - като Бойко Кръстанов, Евелин Костова, Диляна Попова. Приятно се изненадах, когато видях, че има такава добра актьорска химия сред тях.
Башар Рахал и Ники Илиев са другари в живота и сътрудници в киното. Двамата са продуценти на двете елементи на " Завръщане "
И по тази причина желаех да направя втора част, с цел да развием това нещо. Човек в действителност има потребност от хора, които по някакъв метод познава и те го познават, тъй като би трябвало да работите в един звук. Това не го върша единствено аз. Виждам, че множеството режисьори в България, а и по света, постоянно работят с едни и същи хора, тъй като вие ставате един екип дружно. И това е обикновено. Понякога, несъмнено, е неточност, тъй като персоналните връзки стават професионални и може би от време на време човек губи действителна визия за нещата и не всеки път прави най-хубавия избор. Затова би трябвало да се внимава. Но изначално ти е по-сигурно да работиш с другари и се чувстваш по-защитен.
Финалната сцена на " Завръщане-2 ", както и част от кино лентата, са снимани в Пловдив
- Актьори и хора, които снимат с вас, споделят, че сте извънредно спокоен на снимачната площадка, не сте от тези режисьори, които покачват звук в сериозни обстановки. Бихте ли споделили по какъв начин успявате да запазите равновесие и да намерите вътрешен баланс, тъй че да запазите външно успокоение?
- Тренирам силата на волята. Изхождам от това, че режисьорът е някакъв тип водач, води терена и би трябвало да води всички останали. И когато в една или друга обстановка, индивидът, който води останалите, прояви уязвимост под формата на колебливост или под формата на нервности, той губи уважението им и те търсят разновидности да се оправят сами или да намерят някой различен, който да ги води, тъй като другият е обезсърчителен.
Аз обмислям по този метод – че тези хора са под мое управление, по този начин да се каже, и би трябвало да им вдъхвам доверие, че най-добре знам какво желая и че каквото и да се случи на терен, каквито и проблеми да има, аз ще съм този, който ще поеме отговорността и ще излезе от обстановката. Затова желая да ги накарам да се усещат спокойни и сигурни, че са в положителни ръце и че мога да направя това, което би трябвало за кино лентата и от това да може да излезе допустимо най-хубавото.
Всяко кряскане, нервност и кавги са демонстрация на уязвимост, а тъкмо в един подобен миг, когато си с 50 индивида на едно място, което примерно не ви е родният град – примерно в Пловдив или на морето, ти би трябвало да можеш да ги водиш и те да виждат, че ти знаеш какво искаш. За мен това е първото нещо – да давам убеденост, че знам какво желая.
Орлин Павлов, Ники Илиев и Бойко Кръстанов в пловдивския арт квартал " Капана " по време на фотосите на " Завръщане-2 "
- В „ Завръщане-2 “ показахте една комична история по какъв начин се прави филм в България, по този начин да се каже снимате филм във кино лентата. Вас какво ви стимулира да снимате кино тук и то най-много с частни спонсори, без държавна дотация? Не съм ви чувала да казвате, че страната не дава пари за българско кино.
- Не мисля, че недоволството е тип положителен напредък. Някои хора по някакъв метод съумяват с това, само че като цяло аз не мисля, че това оказва помощ, изключително на мен. „ Завръщане-2 “ е пети частен филм, който вършим. По някакъв метод аз съм удовлетворен от това, тъй като през толкоз доста компликации минах, в този момент с последните два кино лентата преминахме дружно с Башар, че каквото и да излезе пред мен, съм сигурен, че ще се оправя.
Те ми дадоха толкоз мощ да се оправям с безумни обстановки - с това непрекъснато да няма пари и непрекъснато да си под стрес дали ще можеш да платиш на хората, дали филмът ще се случи, дали ще оправдаеш упованията на тези сътрудници, които си намерил, дали нещо няма да се обърка и това нещо да коства целия бюджет и по-късно да те съдят. И това възприятие съм изпитвал при безусловно всеки филм и битката да намираш по малко пари от доста места.
Обещаваш, че филмът ще се случи, само че за това би трябвало да намериш доста повече, с цел да се случи, надлежно ти си до стената, поемаш риска и по-късно се бориш, с цел да намериш лека-полека останалите пари. И това по някакъв метод те построява доста съществено душевен и волево и оттук насетне самият факт, че филмът е тръгнал да се снима е към този момент една огромна победа. Защото от нищо ти си основал нещо, което множеството хора не съумяват да създадат. В България има доста малко частни филми или най-малко малко хора, които го вършат още веднъж и още веднъж. По този метод се чувстваш победител, че правиш това, което искаш.
А за какво върша филми в България? Защото тук имам опция да върша това, което желая, да показвам себе си, да пиша личните си сюжети и да ги върша на филми, да ги пущам по кината, те да бъдат доста гледани, надлежно да ги пущам по огромни малките екрани и по този начин да доближават до още повече хора, което за мен е смисълът.
В чужбина би било много по-сложно, тъй като конкуренцията е доста по-сериозна и се изискват доста по-големи бюджети, с цел да направя филм, който да се популяризира в международно отношение по кината, някой да го популяризира, да измести по-големите продукции, които се дават там. За мен е значимо да върша това, което обичам и в тази ситуация в България имам тези условия. И това ми е задоволително.
- Бойните спортове ли, които упражнявате, калиха волята ви и ви научиха на самообладание?
- Категорично има общо. Не единствено бойните спортове – всеки спорт, който практикуваш постоянно изисква дисциплинираност, изисква да имаш търпението да минеш през неприятната част, в която не усещаш никакъв напредък и нещата наподобяват безперспективни, само че като минеш този миг, виждаш, че си е коствало. И продължаваш да го правиш там, където множеството хора се отхвърлят. Защото първоначално като започваш нещо, ти си въодушевен, тъй като е ново, по-късно обаче има един дълъг миг, през който би трябвало процедура и не се случва нищо ново и не си подобряваш уменията.
Но бойните спортове много ми помогнаха да каля волята си и да съм спокоен в спешни обстановки. През годините четох много книги и това също доста ми оказа помощ. Опознавайки себе си и давайки си сметка, че в случай че върша дребни крачки всеки ден, то в последна сметка нещата се получават. Ако обичам процеса на правенето на филм, то и резултатът ще пристигна. Ако се любувам на всеки един миг, в това което върша, то в един миг нещата се получават. Комплексно е.
- Изпадал ли сте в нокаут и в случай че да, по какъв начин се изправихте, с цел да продължите напред?
- В нокаут значително изпаднах след кино лентата „ Нокаут или всичко, което тя написа “. Това беше почти обстановката, колкото и да е парадоксално. Този филм беше малко по-сложен, струваше повече пари и финансово нещата не се получиха по най-хубавия метод откъм продуциране и по-късно като разпространяване. Бяха вкарани много персонални средства и дължах пари на хора.
Както в началото нещата вървяха добре, печелившо и умерено, в един миг видях и сложната част на този бизнес и трябваше да се изправя на крайници по някакъв метод и да изляза от тази обстановка. Не беше елементарно. И тогава си дадох сметка, че по някакъв метод егото ми е пречело, че съм желал може би да се потвърждавам и по тази причина съм взимал решения, които не са били най-хубавите. Но с цел да създадем филм в Ню Йорк, той да е на британски, да има задграничен артист, с цел да можем да имаме и повече самопризнание от чужбина не съм взимал най-хубавите решения в миг, в който нямаш задоволително средства, с цел да го направиш. И рискът е прекомерно огромен.
Ники Илиев в Берлин за представянето на " Завръщане-2 "
Тогава си дадох сметка, че в действителност би трябвало да си призная грешките и да видя какво може да се оправи. Едната стъпка беше да се обадя на Башар и да стартираме да работим дружно, с цел да може да има някой различен, който да вижда грешките, които се случват и по някакъв метод да има някакво допълнение и да променим малко метода си на работа и на мислене. И не толкоз да се целя в това да впечатлявам други хора, едвам обичам процеса и да върша това, което желая и самият резултат ще пристигна. Имаше миг на търсене, на вглъбяване в себе си и на обмисляне за бъдещето. Не беше доста елементарно, само че ме научи на много неща.
Режисьорът по време на представянето на " Завръщане-2 " в немския град Щутгарт през март 2022 година
- Със сигурност мнението на феновете е значимо за вас. Но по какъв начин се отнасяте към разнообразни сериозни мнения по ваш адрес – обръщате ли им внимание или гледате да сте над така наречен хейт?
- Последните години не чувствам да ми въздейства, а и не чувствам да се пишат толкоз неща за мен, колкото преди. По отношение на филмите ми получавах ужасно доста хейт. Фактът, че продължих да фотографирам, като че ли докара до понижаване на отрицателните публикации. А и към този момент излязоха не малко филми и сериали, по които работя. Чат-пат има мнения, които получавам в обществените мрежи, като някакви хора изрично не ме харесват и показват отрицателното си мнение.
Любимият лабрадор на Ники Илиев - Анджи неразделно го следва даже и по време на фотоси
Но истината е, че това не ми е значимо. Само като видя, че някой е тръгнал да написа нещо, което загатва за негативност, и бързо превъртам, даже не го чета, тъй като знам от кое място идват тези неща. Подобен жанр отрицателни и обидни мнения идват от някакъв тип проблем в този човек, от непълноценост, от липса на внимание, от злоба не тъкмо към мен, а по принцип към хората, които вършат всякакви неща. Знам, че даже да отговоря и да обърна внимание това няма да промени неговото мнение, пък и почтено казано не ме интересува, тъй като то не касае мен.
Този човек си има свои проблеми и той ги изкарва, тъй като е попаднал на някой, който сега е излязъл пред очите му. Когато има мнения, които се отнасят да работата ми и те са градивни, обръщам внимание и виждам да се вслушам. Но зависи по какъв начин е поднесено. Ако е поднесено интелигентно и със заслужено възприятие на драго сърце дори ги чета и се чудя какво да трансформира и това мнение ми е значимо. Отрицателното мнение на някой за мен, който аз не познавам, надълбоко не ме вълнува.
- Бяхте споделили, че моделството е до време, само че още веднъж се връщате към него. Какво ви провокира отново да бъдете модел, въпреки и за малко?
- Аз се пошегувах с това. Не съм се заел с моделството, само че тъй като ме ангажираха за една акция на Teodor се съгласих. Аз ги потърсих, с цел да ни облекат мъжката част от кино лентата „ Завръщане-2 “ и те откакто видяха кино лентата и фотосите споделиха: „ Може ли ти да ни станеш лице? “ Явно са харесали по какъв начин ми стоят облеклата и внезапно се оказах на една фотосесия, на която трябваше да се преоблека 20 пъти, което ме върна 20 години обратно във времето, когато в действителност моделствах и в действителност се почувствах като модел. И по тази причина се пошегувах, тъй като на 40 години внезапно се върнах към нещо, което съм правил преди 20, въпреки и за два дни и се върнах към нещо, което тотално бях отписал. Да не приказваме, че към този момент всички споделяха, че на сходна възраст не върви да си модел.
- 40 е новото 20.
- Ха-ха, да, само че ми беше занимателно, че ме върнаха обратно във времето. Но не съм се върнал. Беше за тази акция.
- На смешка бяхте коментирали, че ви свързват с всяка актриса, която снимате във филмите си. Как гледате на сходни намеци във връзка с персоналния ви живот?
- Напоследък не ме свързват с никоя актриса, с която работя, което е окей (смее се). Явно към този момент обръщат повече внимание на работата ми. По някакъв метод е обикновено – имайки поради, че съм бил женен за една от актрисите, с които съм работил – дълго време за Саня, обикновено е да ме свързват с това. Личният живот малко се отдръпна от работата, най-малко в медийно отношение, което в действителност ми беше задачата, в случай че би трябвало да съм почтен.
Преди години, когато моделствах или водех предаване, или играех в сериала „ Забранена обич “, като давах изявленията доста ме разпитваха за персоналния ми живот и излизаха доста такива публикации. Тогава си споделих, че бих желал да трансформира това и бих желал, когато има публикации за мен, те по-скоро да са свързани с работата ми или с нещо по-смислено, което върша.
На снимачната площадка на " Завръщане-2 " дружно с актрисата Евелин Костова и с екипа на кино лентата
Личните неща биха могли да вървят като външна страна, само че никога в никакъв случай да не бъдат първото нещо, което излиза и повода, заради която давам изявление. Исках да се обръща повече внимание върху професионалната ми кариера и по някакъв метод да имаме двойна изгода – в тази ситуация давам изявление и давам някакъв материал на медиите, само че получавам внимание и към работата ми, което е един тип реклама. Това е логичен бартер – и двете страни печелим и никой не губи. Докато, в случай че аз давам изявление и приказвам единствено за персоналния си живот, не виждам какво спечелвам.
Ники Илиев си партнира с Елена Петрова в спектакъла " Осъдени души "
- Да приключим въпреки всичко с работата ви – сбъдната фантазия ли е за вас ролята на отец Ередия в „ Осъдени души? “
- Определено това е детска фантазия. Спомням си, че доста харесвах романа. Едно време го учихме в учебно заведение и бях запомнил описанието на отец Ередия, външния му тип, метода, по който се държи и цялото му отношение към света. И си споделих: „ Като порасна нека да може хората да ме виждат по този метод “. Изглеждаше готин и добър образец, въпреки че индивидът е фанатично вманиачен на тематика вяра и има доста проблеми. Но изначално, когато Фани Хорн го вижда и се среща с него, той в действителност дава доста добра поръчка. След това съм гледал и кино лентата и представления и постоянно тази роля ужасно ми е харесвала. И по тази причина желаех да я изиграя.
Ники Илиев дружно с Елена Петрова и Любомир Ковачев, с които играе в " Осъдени души "
Като цяло не играя в театъра, не играя в други представления и нямам предпочитание да бъда на щат или да играя в други спектакли сега, в случай че не е нещо сходно. Тази единствена роля в театъра ми доставя пъклен доста наслаждение и в действителност доста, доста се веселя, че се случва. Намирам смисъл и несъмнено не го схващам като следващото зрелище, което да го изиграем и да си вървим. Правя го с кеф, може би тъй като е само и не диря друга театрална роля за момента.
- Кога да чакаме „ Завръщане-3? “
- За момента по-скоро няма потребност от „ Завръщане-3 “. Ще го задържим малко, тъй като концепцията не е да вършим поредност от филми, а да върша филми, в които намирам смисъл. В първата част героите бяха доста и взаимоотношенията се получиха доста добре. Заедно с Башар незабавно усетихме, че има потребност от още една част, с цел да доразвием всички тези истории, герои и взаимоотношения и по тази причина имаше смисъл да се направи втората част.
Ако създадем трета част тя изрично би трябвало да надвиши втората и първата. Имам потребност да направя нещо друго преди този момент чисто креативен, тъй като не желая да стане като повтаряне. Сега пиша различен сюжет, който няма общо със „ Завръщане “, само че ненапълно има общо с моя жанр. С Башар дори работим по два плана, като аз главно пиша. Предполагам, че от есента ще почнем да ги готвим и може би за година ще се случат.
Снимки: Личен списък на Ники Илиев
За пръв път в изявление пред Lupa.bg Ники Илиев показа, че задачата му като режисьор е да снима филми с повсеместен, а не със злободневен сюжет. Самият той се радва, че филмите му не престават да провокират интерес и да се гледат. Творецът се стреми да бъде убеден и балансиран на снимачната площадка, да вдъхва доверие на сътрудниците си и постоянно да има смелостта да поема отговорност и да е порядъчен и в същото време да нахъсва екипа, тъй че да се получи един сполучлив филм. " Искам да накарам актьорите да се усещат спокойни и сигурни, че са в положителни ръце и че мога да направя това, което би трябвало за кино лентата и от това да може да излезе допустимо най-хубавото. Всяко кряскане, нервност и кавги са демонстрация на уязвимост, " сподели Ники Илиев пред Lupa.bg.
Възпитаникът на Френската гимназия и на Нов български университет не изоставя и актьорската си специалност, като интензивно се снима и в киното. На театралната сцена Ники Илиев сега има една единствена роля на фанатичния отец Ередия от романа на Димитър Димов " Осъдени души. " Драматизацията и режисурата да дело на Бойко Илиев. А ролята на отец Ередия е детска фантазия за Ники Илиев, призна самият той.
Как продължава турнето на " Завръщане-2 "? Работи ли над трета част на кино лентата? По-лесно ли е да снимаш с артисти, които са ти и близки другари? Изпадал ли е в миналото в нокаут, както се назовава и един от филмите му? Как тренира волята си и какво го прави благополучен? На тези и на още доста други въпроси Ники Илиев бе общителен да отговори на Lupa.bg.
- Ники, във вихъра на две турнета сте – на кино лентата „ Завръщане-2 “ и на спектакъла „ Осъдени души “, в който играете ролята на отец Ередия. Изненада ли ви огромният зрителски интерес и към двата плана и по време на многочислените си срещи с публиката научихте ли нещо ново за себе си?
- Честно казано бях сюрпризиран, че играем представлението „ Осъдени души “ пред цялостни зали из цяла България, в случай, че то излезе при започване на 2020 година Няколко пъти го спирахме поради коронавирус обстановката. До тази зима си мислех, че повече няма да го играем, само че напролет го подновихме и внезапно ползата се усили. Бяхме неотдавна в Свищов, преди този момент във Варна и Бургас и залите бяха цялостни. Навсякъде хората го одобряват доста добре.
Предстоят още дати – на 15 юни ще го играем и в София. Много се веселя за интереса към спектакъла. Явно има апетит за представления по български типичен творби, за драма, която по някакъв метод е стойностна. Това въпреки всичко е Димитър Димов и „ Осъдени души “. По заглавието си проличава, даже за хората, които не са чели романа, че не е комедия или нещо развлекателно. Но все пак феновете желаят да дойдат и да гледат спектакъла. Това е добър знак.
Ники Илиев в ролята на отец Ередия в спектакъла " Осъдени души " на режисьора Бойко Илиев, режисура на Драматично-куклен спектакъл “Васил Друмев” – Шумен, в София се играе в Нов театър-НДК
Иначе със „ Завръщане-2 “ обиколих няколко европейски страни – най-много Германия и Англия. Сега ни следва турне в Италия и вероятно в Съединени американски щати. Ще отидем и в дребни градове в България, където няма кина. Още през цялото време реакцията към кино лентата беше доста положителна и продължава да бъде. Но там по-малко съм се изненадвал, тъй като въпреки всичко е продължение на първия филм, който беше сполучлив. Хората чакаха втория и допусках, че ще има интерес. За благополучие към този момент имам много опит в правенето на филми. Присъствайки на множеството прожекции виждам, че хората реагират на едни и същи места, смеят се на едни и същи подиуми, без значение дали са в България или в чужбина. Така че съм удовлетворен и признателен за това, което се случва.
Актьорът в Лондон през октомври 2021 година, където показа филмите си " Нокаут " и " Завръщане "
- Усетихте ли дали българите в Европа възприемат кино лентата по-емоционално, имайки поради, че в основата на сюжета е завръщането на българи от чужбина в родината, преоткриването на нейните хубости, на позабравени полезности?
- Като цяло в чужбина филмът се възприема една концепция по-емоционално. Реакциите са по-силни, хората са малко по-развълнувани. Но разликата не е голяма. Когато съм пътувал с предходни филми в чужбина усещах повече разликата. Сега по-малко чувствам тази носталгия у българите в чужбина, която преди се усещаше най-малко в Европа. Може би това се дължи и на обстоятелството, че в този момент хората по-често се връщат в България, евентуално и поради многото нискотарифни компании.
Ранната есен планираме да създадем турне на „ Завръщане-2 “ и в Щатите. Когато съм пътувал до такава степен с предходните си филми изрично повече съм усещал носталгията у българите. За Европа България към този момент не им е толкоз надалеч. В рамките на един месец посетих 15 европейски града без никакъв проблем. Почти всяка вечер бях в друг град.
Звездният актьорски екип на " Завръщане-2 " по време на премиерата на кино лентата в Лондон през февруари 2022 година - Башар Рахал, Райна Караянева, Искра Донова, Йоанна Темелкова, Ники Илиев
- Снимахте „ Завръщане-2 “ в едни сложни години на пандемия. Доколко това повлия на историята във кино лентата, тъй че тя да не е мрачна, а в противен случай да е положителна, комедийна даже, човечна?
- Само при започване на кино лентата има един миг, в който героят на Башар Рахал споделя, че бизнесите му са тръгнали на зле поради вируса. Но това беше просто, с цел да има един сюжетен поврат като допълнение на нещата. Така че доста малко го закачих първоначално. Но като цяло в тона на кино лентата по никакъв метод коронавирус не се отрази. Това, което желая да върша с всички филми е, те да имат повсеместност и да не са злободневни, да не подчертават върху неща, които сега са настоящи и значими, само че биха могли да не бъдат след няколко години. Защото един филм като го направиш той остава вечно.
За 24 май bTV излъчиха „ Живи митове “, на 3 март „ Чужденецът “, малко преди този момент и първото „ Завръщане “. Радвам се, че филмите, които съм правил, не престават да се излъчват и хората не престават да приказват за тях. Моята цел е постоянно като фотографирам филм сюжетът му да не е привързан с нещо доста настоящо в този миг. Надявах се, че тази коронавирус обстановка няма да е вечно и по тази причина не желаех да бъде въвлечена във кино лентата и не желаех да се отразява на кино лентата по някакъв метод.
Ники Илиев, Диляна Попова, Николай Мутафчиев, Райна Караянева и Башар Рахал на премиерата на " Завръщане-2 " във Варна през февруари т.г.
Спомняте си, че през януари, малко преди премиерата на кино лентата в България, към момента имаше Омикрон, маски, документи. Така и стартирхме нашата премиера, което си беше риск. Звъняха ми и ме питаха: „ Няма ли да се откажете? Хората приказват, че отново ще ни затварят. “
И месец по-късно безусловно към този момент все едно това го нямаше. А в този момент към този момент ковидът ни се коства някакво далечно минало и хората още веднъж се събират и не желаят да приказват за тематиката коронавирус, за която се говореше от заран до вечер единствено до преди 5-6 месеца. Затова не желаех това нещо да се отразява на кино лентата и когато хората го гледат след няколко години да си кажат: „ Да де, но ковидът от дълго време го няма и в този момент това не е доста настоящо. “ Не бих желал филмът да наподобява остарял.
И на премиерата на кино лентата в София - Диляна Попова, Башар Рахал, Луиза Григорова, Ники Илиев и Райна Караянева
- Дълги години работите в киното с сътрудници, които са ваши другари като Башар Рахал, Орлин Павлов, Александър Кадиев. На снимачната площадка по-лесно ли е да си измежду другари?
- Да, изрично е по този начин, тъй като ние прекарваме много време дружно, снимайки. Идеята е също по този начин да знам какво ще чакам от актьорите и да се усеща по някакъв метод химията сред тях.
Истината е, че в първата част на кино лентата не бях сигурен по какъв начин ще се получат нещата, тъй като с някои от актьорите не бях работил в мои филми - като Бойко Кръстанов, Евелин Костова, Диляна Попова. Приятно се изненадах, когато видях, че има такава добра актьорска химия сред тях.
Башар Рахал и Ники Илиев са другари в живота и сътрудници в киното. Двамата са продуценти на двете елементи на " Завръщане "
И по тази причина желаех да направя втора част, с цел да развием това нещо. Човек в действителност има потребност от хора, които по някакъв метод познава и те го познават, тъй като би трябвало да работите в един звук. Това не го върша единствено аз. Виждам, че множеството режисьори в България, а и по света, постоянно работят с едни и същи хора, тъй като вие ставате един екип дружно. И това е обикновено. Понякога, несъмнено, е неточност, тъй като персоналните връзки стават професионални и може би от време на време човек губи действителна визия за нещата и не всеки път прави най-хубавия избор. Затова би трябвало да се внимава. Но изначално ти е по-сигурно да работиш с другари и се чувстваш по-защитен.
Финалната сцена на " Завръщане-2 ", както и част от кино лентата, са снимани в Пловдив
- Актьори и хора, които снимат с вас, споделят, че сте извънредно спокоен на снимачната площадка, не сте от тези режисьори, които покачват звук в сериозни обстановки. Бихте ли споделили по какъв начин успявате да запазите равновесие и да намерите вътрешен баланс, тъй че да запазите външно успокоение?
- Тренирам силата на волята. Изхождам от това, че режисьорът е някакъв тип водач, води терена и би трябвало да води всички останали. И когато в една или друга обстановка, индивидът, който води останалите, прояви уязвимост под формата на колебливост или под формата на нервности, той губи уважението им и те търсят разновидности да се оправят сами или да намерят някой различен, който да ги води, тъй като другият е обезсърчителен.
Аз обмислям по този метод – че тези хора са под мое управление, по този начин да се каже, и би трябвало да им вдъхвам доверие, че най-добре знам какво желая и че каквото и да се случи на терен, каквито и проблеми да има, аз ще съм този, който ще поеме отговорността и ще излезе от обстановката. Затова желая да ги накарам да се усещат спокойни и сигурни, че са в положителни ръце и че мога да направя това, което би трябвало за кино лентата и от това да може да излезе допустимо най-хубавото.
Всяко кряскане, нервност и кавги са демонстрация на уязвимост, а тъкмо в един подобен миг, когато си с 50 индивида на едно място, което примерно не ви е родният град – примерно в Пловдив или на морето, ти би трябвало да можеш да ги водиш и те да виждат, че ти знаеш какво искаш. За мен това е първото нещо – да давам убеденост, че знам какво желая.
Орлин Павлов, Ники Илиев и Бойко Кръстанов в пловдивския арт квартал " Капана " по време на фотосите на " Завръщане-2 "
- В „ Завръщане-2 “ показахте една комична история по какъв начин се прави филм в България, по този начин да се каже снимате филм във кино лентата. Вас какво ви стимулира да снимате кино тук и то най-много с частни спонсори, без държавна дотация? Не съм ви чувала да казвате, че страната не дава пари за българско кино.
- Не мисля, че недоволството е тип положителен напредък. Някои хора по някакъв метод съумяват с това, само че като цяло аз не мисля, че това оказва помощ, изключително на мен. „ Завръщане-2 “ е пети частен филм, който вършим. По някакъв метод аз съм удовлетворен от това, тъй като през толкоз доста компликации минах, в този момент с последните два кино лентата преминахме дружно с Башар, че каквото и да излезе пред мен, съм сигурен, че ще се оправя.
Те ми дадоха толкоз мощ да се оправям с безумни обстановки - с това непрекъснато да няма пари и непрекъснато да си под стрес дали ще можеш да платиш на хората, дали филмът ще се случи, дали ще оправдаеш упованията на тези сътрудници, които си намерил, дали нещо няма да се обърка и това нещо да коства целия бюджет и по-късно да те съдят. И това възприятие съм изпитвал при безусловно всеки филм и битката да намираш по малко пари от доста места.
Обещаваш, че филмът ще се случи, само че за това би трябвало да намериш доста повече, с цел да се случи, надлежно ти си до стената, поемаш риска и по-късно се бориш, с цел да намериш лека-полека останалите пари. И това по някакъв метод те построява доста съществено душевен и волево и оттук насетне самият факт, че филмът е тръгнал да се снима е към този момент една огромна победа. Защото от нищо ти си основал нещо, което множеството хора не съумяват да създадат. В България има доста малко частни филми или най-малко малко хора, които го вършат още веднъж и още веднъж. По този метод се чувстваш победител, че правиш това, което искаш.
А за какво върша филми в България? Защото тук имам опция да върша това, което желая, да показвам себе си, да пиша личните си сюжети и да ги върша на филми, да ги пущам по кината, те да бъдат доста гледани, надлежно да ги пущам по огромни малките екрани и по този начин да доближават до още повече хора, което за мен е смисълът.
В чужбина би било много по-сложно, тъй като конкуренцията е доста по-сериозна и се изискват доста по-големи бюджети, с цел да направя филм, който да се популяризира в международно отношение по кината, някой да го популяризира, да измести по-големите продукции, които се дават там. За мен е значимо да върша това, което обичам и в тази ситуация в България имам тези условия. И това ми е задоволително.
- Бойните спортове ли, които упражнявате, калиха волята ви и ви научиха на самообладание?
- Категорично има общо. Не единствено бойните спортове – всеки спорт, който практикуваш постоянно изисква дисциплинираност, изисква да имаш търпението да минеш през неприятната част, в която не усещаш никакъв напредък и нещата наподобяват безперспективни, само че като минеш този миг, виждаш, че си е коствало. И продължаваш да го правиш там, където множеството хора се отхвърлят. Защото първоначално като започваш нещо, ти си въодушевен, тъй като е ново, по-късно обаче има един дълъг миг, през който би трябвало процедура и не се случва нищо ново и не си подобряваш уменията.
Но бойните спортове много ми помогнаха да каля волята си и да съм спокоен в спешни обстановки. През годините четох много книги и това също доста ми оказа помощ. Опознавайки себе си и давайки си сметка, че в случай че върша дребни крачки всеки ден, то в последна сметка нещата се получават. Ако обичам процеса на правенето на филм, то и резултатът ще пристигна. Ако се любувам на всеки един миг, в това което върша, то в един миг нещата се получават. Комплексно е.
- Изпадал ли сте в нокаут и в случай че да, по какъв начин се изправихте, с цел да продължите напред?
- В нокаут значително изпаднах след кино лентата „ Нокаут или всичко, което тя написа “. Това беше почти обстановката, колкото и да е парадоксално. Този филм беше малко по-сложен, струваше повече пари и финансово нещата не се получиха по най-хубавия метод откъм продуциране и по-късно като разпространяване. Бяха вкарани много персонални средства и дължах пари на хора.
Както в началото нещата вървяха добре, печелившо и умерено, в един миг видях и сложната част на този бизнес и трябваше да се изправя на крайници по някакъв метод и да изляза от тази обстановка. Не беше елементарно. И тогава си дадох сметка, че по някакъв метод егото ми е пречело, че съм желал може би да се потвърждавам и по тази причина съм взимал решения, които не са били най-хубавите. Но с цел да създадем филм в Ню Йорк, той да е на британски, да има задграничен артист, с цел да можем да имаме и повече самопризнание от чужбина не съм взимал най-хубавите решения в миг, в който нямаш задоволително средства, с цел да го направиш. И рискът е прекомерно огромен.
Ники Илиев в Берлин за представянето на " Завръщане-2 "
Тогава си дадох сметка, че в действителност би трябвало да си призная грешките и да видя какво може да се оправи. Едната стъпка беше да се обадя на Башар и да стартираме да работим дружно, с цел да може да има някой различен, който да вижда грешките, които се случват и по някакъв метод да има някакво допълнение и да променим малко метода си на работа и на мислене. И не толкоз да се целя в това да впечатлявам други хора, едвам обичам процеса и да върша това, което желая и самият резултат ще пристигна. Имаше миг на търсене, на вглъбяване в себе си и на обмисляне за бъдещето. Не беше доста елементарно, само че ме научи на много неща.
Режисьорът по време на представянето на " Завръщане-2 " в немския град Щутгарт през март 2022 година
- Със сигурност мнението на феновете е значимо за вас. Но по какъв начин се отнасяте към разнообразни сериозни мнения по ваш адрес – обръщате ли им внимание или гледате да сте над така наречен хейт?
- Последните години не чувствам да ми въздейства, а и не чувствам да се пишат толкоз неща за мен, колкото преди. По отношение на филмите ми получавах ужасно доста хейт. Фактът, че продължих да фотографирам, като че ли докара до понижаване на отрицателните публикации. А и към този момент излязоха не малко филми и сериали, по които работя. Чат-пат има мнения, които получавам в обществените мрежи, като някакви хора изрично не ме харесват и показват отрицателното си мнение.
Любимият лабрадор на Ники Илиев - Анджи неразделно го следва даже и по време на фотоси
Но истината е, че това не ми е значимо. Само като видя, че някой е тръгнал да написа нещо, което загатва за негативност, и бързо превъртам, даже не го чета, тъй като знам от кое място идват тези неща. Подобен жанр отрицателни и обидни мнения идват от някакъв тип проблем в този човек, от непълноценост, от липса на внимание, от злоба не тъкмо към мен, а по принцип към хората, които вършат всякакви неща. Знам, че даже да отговоря и да обърна внимание това няма да промени неговото мнение, пък и почтено казано не ме интересува, тъй като то не касае мен.
Този човек си има свои проблеми и той ги изкарва, тъй като е попаднал на някой, който сега е излязъл пред очите му. Когато има мнения, които се отнасят да работата ми и те са градивни, обръщам внимание и виждам да се вслушам. Но зависи по какъв начин е поднесено. Ако е поднесено интелигентно и със заслужено възприятие на драго сърце дори ги чета и се чудя какво да трансформира и това мнение ми е значимо. Отрицателното мнение на някой за мен, който аз не познавам, надълбоко не ме вълнува.
- Бяхте споделили, че моделството е до време, само че още веднъж се връщате към него. Какво ви провокира отново да бъдете модел, въпреки и за малко?
- Аз се пошегувах с това. Не съм се заел с моделството, само че тъй като ме ангажираха за една акция на Teodor се съгласих. Аз ги потърсих, с цел да ни облекат мъжката част от кино лентата „ Завръщане-2 “ и те откакто видяха кино лентата и фотосите споделиха: „ Може ли ти да ни станеш лице? “ Явно са харесали по какъв начин ми стоят облеклата и внезапно се оказах на една фотосесия, на която трябваше да се преоблека 20 пъти, което ме върна 20 години обратно във времето, когато в действителност моделствах и в действителност се почувствах като модел. И по тази причина се пошегувах, тъй като на 40 години внезапно се върнах към нещо, което съм правил преди 20, въпреки и за два дни и се върнах към нещо, което тотално бях отписал. Да не приказваме, че към този момент всички споделяха, че на сходна възраст не върви да си модел.
- 40 е новото 20.
- Ха-ха, да, само че ми беше занимателно, че ме върнаха обратно във времето. Но не съм се върнал. Беше за тази акция.
- На смешка бяхте коментирали, че ви свързват с всяка актриса, която снимате във филмите си. Как гледате на сходни намеци във връзка с персоналния ви живот?
- Напоследък не ме свързват с никоя актриса, с която работя, което е окей (смее се). Явно към този момент обръщат повече внимание на работата ми. По някакъв метод е обикновено – имайки поради, че съм бил женен за една от актрисите, с които съм работил – дълго време за Саня, обикновено е да ме свързват с това. Личният живот малко се отдръпна от работата, най-малко в медийно отношение, което в действителност ми беше задачата, в случай че би трябвало да съм почтен.
Преди години, когато моделствах или водех предаване, или играех в сериала „ Забранена обич “, като давах изявленията доста ме разпитваха за персоналния ми живот и излизаха доста такива публикации. Тогава си споделих, че бих желал да трансформира това и бих желал, когато има публикации за мен, те по-скоро да са свързани с работата ми или с нещо по-смислено, което върша.
На снимачната площадка на " Завръщане-2 " дружно с актрисата Евелин Костова и с екипа на кино лентата
Личните неща биха могли да вървят като външна страна, само че никога в никакъв случай да не бъдат първото нещо, което излиза и повода, заради която давам изявление. Исках да се обръща повече внимание върху професионалната ми кариера и по някакъв метод да имаме двойна изгода – в тази ситуация давам изявление и давам някакъв материал на медиите, само че получавам внимание и към работата ми, което е един тип реклама. Това е логичен бартер – и двете страни печелим и никой не губи. Докато, в случай че аз давам изявление и приказвам единствено за персоналния си живот, не виждам какво спечелвам.
Ники Илиев си партнира с Елена Петрова в спектакъла " Осъдени души "
- Да приключим въпреки всичко с работата ви – сбъдната фантазия ли е за вас ролята на отец Ередия в „ Осъдени души? “
- Определено това е детска фантазия. Спомням си, че доста харесвах романа. Едно време го учихме в учебно заведение и бях запомнил описанието на отец Ередия, външния му тип, метода, по който се държи и цялото му отношение към света. И си споделих: „ Като порасна нека да може хората да ме виждат по този метод “. Изглеждаше готин и добър образец, въпреки че индивидът е фанатично вманиачен на тематика вяра и има доста проблеми. Но изначално, когато Фани Хорн го вижда и се среща с него, той в действителност дава доста добра поръчка. След това съм гледал и кино лентата и представления и постоянно тази роля ужасно ми е харесвала. И по тази причина желаех да я изиграя.
Ники Илиев дружно с Елена Петрова и Любомир Ковачев, с които играе в " Осъдени души "
Като цяло не играя в театъра, не играя в други представления и нямам предпочитание да бъда на щат или да играя в други спектакли сега, в случай че не е нещо сходно. Тази единствена роля в театъра ми доставя пъклен доста наслаждение и в действителност доста, доста се веселя, че се случва. Намирам смисъл и несъмнено не го схващам като следващото зрелище, което да го изиграем и да си вървим. Правя го с кеф, може би тъй като е само и не диря друга театрална роля за момента.
- Кога да чакаме „ Завръщане-3? “
- За момента по-скоро няма потребност от „ Завръщане-3 “. Ще го задържим малко, тъй като концепцията не е да вършим поредност от филми, а да върша филми, в които намирам смисъл. В първата част героите бяха доста и взаимоотношенията се получиха доста добре. Заедно с Башар незабавно усетихме, че има потребност от още една част, с цел да доразвием всички тези истории, герои и взаимоотношения и по тази причина имаше смисъл да се направи втората част.
Ако създадем трета част тя изрично би трябвало да надвиши втората и първата. Имам потребност да направя нещо друго преди този момент чисто креативен, тъй като не желая да стане като повтаряне. Сега пиша различен сюжет, който няма общо със „ Завръщане “, само че ненапълно има общо с моя жанр. С Башар дори работим по два плана, като аз главно пиша. Предполагам, че от есента ще почнем да ги готвим и може би за година ще се случат.
Снимки: Личен списък на Ники Илиев
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ