Може ли България да обърне ужасната тенденция?
Никълъс Кауфман ,
intellinews.com
Преди малко повече от десетилетие България се причисли към Европейския съюз с очаквания за по-светло бъдеще. Хората излязоха по улиците в деня на присъединението с фантазия за съвременна, прогресивна страна, която ще може да се раздели с комунистическото си минало.
Но действителността е доста друга. Корупцията и непрозрачността сътвориха огромни разделения, а сходен на мафия хайлайф запълни празнината, оставена от Москва. Страната остава доста неприятно място за правене на бизнес и рисково, в случай че си политически отстъпник.
Ако България не успее да се почисти, фантазиите, които хората имаха при присъединението към Европейски Съюз, може да се окажат излъгани.
Чисто икономическите индикатори към този момент обрисуват една неприятна картина. България е най-бедната страна членка на Европейски Съюз: тя има най-ниската междинна заплата в Европейски Съюз (575 евро/мес), най-ниската минимална работна заплата (260 евро/мес) и най-ниската междинна пенсия (190 евро/мес). Резултатът е, че повече от 40% от българите в този момент са в риск от беднотия и обществено изключване - тъкмо заболяванията, които Европейски Съюз трябваше сякаш да излекува.
Не че в България няма пари. Просто огромна част от тях са захласнати от дребен кръг авторитетни предприемачи, свързани с престъпния свят. Тази разнородна компания включва най-богатия човек в страната, Васил “Черепа” Божков, хипотетичен необут на мафията, който от дълго време се свързва с измами, изнудвания, напън и пране на пари, както и хотелиера-магнат Ветко Арабаджиев, който неотдавна стана обект на европейска заповед за задържане поради укриване на налози и пране на пари, откакто полицията конфискува към 5 милиона евро в брой от парцелите му.
Посткомунистическият хайлайф бе основан в свят, в който подкупите постоянно са част от процеса на възлагане на поръчки по всеки огромен план, фирмите се лишават от престъпни банди незаконно, а хора са застрелвани на улицата поради дребнави корпоративни разногласия. Нещо повече, новата група босове отхвърлят да споделят своето нелегално добито богатство; “имащите” в България вършат над 8 пъти повече от “нямащите”, над два пъти по-голяма от междинната за Европейски Съюз разлика.
Международните наблюдаващи като “Трансперънси интернешънъл”, което неотдавна разгласи България за най-корумпираната страна в Европейски Съюз, от дълго време жигосват нейните сенчести практики. Но вместо да предприеме дейности, за българското държавно управление се трансформира в табиет да извръща взор от корупцията - и в действителност по този начин може би е част от казуса.
От телохранител
до разпределящ
порциите
Премиерът Бойко Борисов показва апатията на държавното управление по-рано през годината, когато попита Европейския парламент “Ако има такава корупция... за какво гласоподавателите не престават да избират първо нас?” Борисов, който се докопа до властта от позиция на телохранител на сваления комунистически водач Тодор Жиков и българския цар, трансформирал се в министър председател Симеон Сакскобургготски, самичък от дълго време е упрекван за връзки с мафията. Изтекла американска дипломатическа грама от 2006 година, публикувана, преди Борисов да стигне до властта на национално равнище, от “Уикилийкс”, отбелязва, че е подозиран в “сериозна престъпна дейност” е тясно обвързван с Москва. Един публицист даже го разказа като “българският Ал Капоне”.
Но с цел да изразите такова мнение в България, би трябвало да сте самоуверен човек. Анализаторите от дълго време упрекват Борисов - който е на власт съвсем без спиране през последните 9 години - че ръководи де факто автокрация, в която критиците се задържат поради съмнителни аргументи. Ако съдиите не пожелаят да се преценяват, те са унизени от правосъдна система, която е останала на процедура непроменена от руските времена насам. И всеки кореспондент, който споделя истината за властта, е изложен на риск от тормоз. България сега се подрежда на последно място от всички страни в Европейски Съюз по независимост на словото, което кара публицистите да мислят с мъка за корозивната просвета на автоцензурата.
Този коктейл от репресии и застоялост сътвори най-бързо намаляващата популация в света, като десетки хиляди от най-хубавите и умни хора в България емигрират всяка година. Над един от 8-те милиона жители на страната са напуснали единствено за 15 години. Макар че някои от тези емигранти може би ще се завърнат след довеждане докрай на образованието си в чужбина, хроничната депопулация, комбинирана с внезапно възходящото укриване на налози, изпразва хазната и продължава цикъла на беднотия, който и в този момент кара толкоз доста да емигрират.
Усложнявайки проблемите, външните вложители също си потеглят. Членството в Европейски Съюз трябваше да покаже, че България е отворена към бизнеса, само че външните вложения непрекъснато спадат от този момент насам, а не противоположното. Сега изтеглянето се трансформира в бягство - данните от централната банка демонстрират, че директните задгранични вложения са спаднали с цели 71% през първите осем месеца на 2018 година
Вместо да се пробва да спре приключването, държавното управление на Борисов се обърна още по-навътре, отправяйки рецензия към Европейски Съюз и оказвайки поддръжка на крайнодесния маджарски министър-председател Виктор Орбан в борбата му за върховенството на закона с Брюксел. Тази тактика даде криле на българските екстремисти и ултранационалисти, само че разреши на Борисов да задържи премиерския пост към този момент.
Имайки поради икономическия и политически безпорядък в страната обаче, министър председателят скоро може да затъне в личното си автократично тресавище. Борисов към този момент оцеля при три вота на съмнение през тази година, само че до момента в който хаосът в България се усилва, а задграничните компании бягат на вълни, бездействието към този момент не е алтернатива. Ако не друго обаче, дългогодишният министър председател знае по какъв начин да оцелява. Може би най-голямата вяра за страната е той да предприеме решителни дейности, с цел да избави личната си кожа - и облекчи проблемите на България като непряк резултат.
Заглавието е на редакцията. Със съкращения
.jpg )
БГНЕС
Връзките сред Борисов и едрия бизнес, постоянно със подозрителен генезис, не са загадка в България
intellinews.com
Преди малко повече от десетилетие България се причисли към Европейския съюз с очаквания за по-светло бъдеще. Хората излязоха по улиците в деня на присъединението с фантазия за съвременна, прогресивна страна, която ще може да се раздели с комунистическото си минало.
Но действителността е доста друга. Корупцията и непрозрачността сътвориха огромни разделения, а сходен на мафия хайлайф запълни празнината, оставена от Москва. Страната остава доста неприятно място за правене на бизнес и рисково, в случай че си политически отстъпник.
Ако България не успее да се почисти, фантазиите, които хората имаха при присъединението към Европейски Съюз, може да се окажат излъгани.
Чисто икономическите индикатори към този момент обрисуват една неприятна картина. България е най-бедната страна членка на Европейски Съюз: тя има най-ниската междинна заплата в Европейски Съюз (575 евро/мес), най-ниската минимална работна заплата (260 евро/мес) и най-ниската междинна пенсия (190 евро/мес). Резултатът е, че повече от 40% от българите в този момент са в риск от беднотия и обществено изключване - тъкмо заболяванията, които Европейски Съюз трябваше сякаш да излекува.
Не че в България няма пари. Просто огромна част от тях са захласнати от дребен кръг авторитетни предприемачи, свързани с престъпния свят. Тази разнородна компания включва най-богатия човек в страната, Васил “Черепа” Божков, хипотетичен необут на мафията, който от дълго време се свързва с измами, изнудвания, напън и пране на пари, както и хотелиера-магнат Ветко Арабаджиев, който неотдавна стана обект на европейска заповед за задържане поради укриване на налози и пране на пари, откакто полицията конфискува към 5 милиона евро в брой от парцелите му.
Посткомунистическият хайлайф бе основан в свят, в който подкупите постоянно са част от процеса на възлагане на поръчки по всеки огромен план, фирмите се лишават от престъпни банди незаконно, а хора са застрелвани на улицата поради дребнави корпоративни разногласия. Нещо повече, новата група босове отхвърлят да споделят своето нелегално добито богатство; “имащите” в България вършат над 8 пъти повече от “нямащите”, над два пъти по-голяма от междинната за Европейски Съюз разлика.
Международните наблюдаващи като “Трансперънси интернешънъл”, което неотдавна разгласи България за най-корумпираната страна в Европейски Съюз, от дълго време жигосват нейните сенчести практики. Но вместо да предприеме дейности, за българското държавно управление се трансформира в табиет да извръща взор от корупцията - и в действителност по този начин може би е част от казуса.
От телохранител
до разпределящ
порциите
Премиерът Бойко Борисов показва апатията на държавното управление по-рано през годината, когато попита Европейския парламент “Ако има такава корупция... за какво гласоподавателите не престават да избират първо нас?” Борисов, който се докопа до властта от позиция на телохранител на сваления комунистически водач Тодор Жиков и българския цар, трансформирал се в министър председател Симеон Сакскобургготски, самичък от дълго време е упрекван за връзки с мафията. Изтекла американска дипломатическа грама от 2006 година, публикувана, преди Борисов да стигне до властта на национално равнище, от “Уикилийкс”, отбелязва, че е подозиран в “сериозна престъпна дейност” е тясно обвързван с Москва. Един публицист даже го разказа като “българският Ал Капоне”.
Но с цел да изразите такова мнение в България, би трябвало да сте самоуверен човек. Анализаторите от дълго време упрекват Борисов - който е на власт съвсем без спиране през последните 9 години - че ръководи де факто автокрация, в която критиците се задържат поради съмнителни аргументи. Ако съдиите не пожелаят да се преценяват, те са унизени от правосъдна система, която е останала на процедура непроменена от руските времена насам. И всеки кореспондент, който споделя истината за властта, е изложен на риск от тормоз. България сега се подрежда на последно място от всички страни в Европейски Съюз по независимост на словото, което кара публицистите да мислят с мъка за корозивната просвета на автоцензурата.
Този коктейл от репресии и застоялост сътвори най-бързо намаляващата популация в света, като десетки хиляди от най-хубавите и умни хора в България емигрират всяка година. Над един от 8-те милиона жители на страната са напуснали единствено за 15 години. Макар че някои от тези емигранти може би ще се завърнат след довеждане докрай на образованието си в чужбина, хроничната депопулация, комбинирана с внезапно възходящото укриване на налози, изпразва хазната и продължава цикъла на беднотия, който и в този момент кара толкоз доста да емигрират.
Усложнявайки проблемите, външните вложители също си потеглят. Членството в Европейски Съюз трябваше да покаже, че България е отворена към бизнеса, само че външните вложения непрекъснато спадат от този момент насам, а не противоположното. Сега изтеглянето се трансформира в бягство - данните от централната банка демонстрират, че директните задгранични вложения са спаднали с цели 71% през първите осем месеца на 2018 година
Вместо да се пробва да спре приключването, държавното управление на Борисов се обърна още по-навътре, отправяйки рецензия към Европейски Съюз и оказвайки поддръжка на крайнодесния маджарски министър-председател Виктор Орбан в борбата му за върховенството на закона с Брюксел. Тази тактика даде криле на българските екстремисти и ултранационалисти, само че разреши на Борисов да задържи премиерския пост към този момент.
Имайки поради икономическия и политически безпорядък в страната обаче, министър председателят скоро може да затъне в личното си автократично тресавище. Борисов към този момент оцеля при три вота на съмнение през тази година, само че до момента в който хаосът в България се усилва, а задграничните компании бягат на вълни, бездействието към този момент не е алтернатива. Ако не друго обаче, дългогодишният министър председател знае по какъв начин да оцелява. Може би най-голямата вяра за страната е той да предприеме решителни дейности, с цел да избави личната си кожа - и облекчи проблемите на България като непряк резултат.
Заглавието е на редакцията. Със съкращения
БГНЕС
Връзките сред Борисов и едрия бизнес, постоянно със подозрителен генезис, не са загадка в България
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ