Никак няма да е лесна евроатлантическата работа на Република Северна

Никак няма да е лесна евроатлантическата работа на Република Северна Македония


Мои учители в занаята преди мно-о-о-го години ми внушиха като предписание следното: постоянно, когато за едно събитие се развилнява повсеместна еуфория, да приема това като знак, че не всичко в това събитие е наред. И да диря какво тъкмо не е наред. Признавам, този принцип, внушен ми от умни и патили и препатили в специалността сътрудници до момента не е ми е изневерявал.

Надявам се и в този момент да бъде по този начин. А като виждам, отвън еуфоричните изказвания отвред във връзка Договора, който Гърция и Македония подписаха за смяната на името и за стратегическото партньорство сред тях, към този момент се появиха първите пукнатини, които даже и шегите на участниците в процеса на договаряния не могат да скрият. Македонският министър на външните работи Никола Димитров се опита да се помайтапи с терзанията, които някои от държавите- членки на Европейския съюз имат към концепцията Република Северна Македония да получи дата за начало на договаряния за участие в Европейски Съюз. Щял да прати по пощата по една касетка с македонски домати, чийто натурален усет е прочут из цяла Европа, на всеки представител на страна от Европейски Съюз, който поддържа излъчването на дата. Милият Никола, и той си прави смешки, с които хем желае да омилостиви тези от страните, като Холандия и Франция, които имат възражения към започването на договаряния с Македония, хем да помогне на пласмента на македонските домати. Тази година реколтата в „ македонската зеленчукова градина “, както назовават региона на родния град на премиера Заев- Струмица, е изключителна, само че благоприятни условия за нейния пласмент няма. За да отговори на митингите на зеленчукопроизводителите, държавното управление разисква разновидности да поддържа финансово и да увеличи изкупната цена на доматите, като добави още по един-два денара на кг. Режимът на Никола Груевски ухажваше селските стопани в страната, намираше способи да ги поддържа по разнообразни способи като виждаше в тях сериозен електорален запас. Както се споделя, когато зеленчукопроизводителите- най-вече, споделяха „ А “, Груевски бързаше да отговори с „ Б “. Хората от полето са привикнали, научени са да бъдат обгрижвани, и в този момент си я търсят. Та, и Никола Димитров, като началник на дипломацията, се пробва да стреля по две цели- външна и вътрешна, освен това го прави по метод, който да наподобява приветлив.

Нещо сходно прави и неговият сътрудник от Атина Никос Коцияс. И той се усеща длъжен да пропагандира европейските си сътрудници да изпълнят обещанието си и да дадат дата на Скопие за договаряния. Освен че прати писмо до централите на Европейски Съюз и на НАТО, с което –така да се каже, подвига бариерата пред евроатлантическия път на Македония, блокиран поради разногласието за името, Коцияс се ангажира да изложи причините за тази позиция на Гърция пред своите сътрудници на съвещанието им в Брюксел. В изявление за Еуроактив шефът на гръцката дипломация съобщи: „ Казах на моите сътрудници, че могат да бъдат строги колкото желаят. Но ние не трябва да блокираме вероятността. Страхувам се, че в случай че не се даде дата за договаряния на Северна Македония, всички старания, които направихме с толкоз огромни жертви и взаимни отстъпки от двете страни, те биха могли да бъдат в заплаха “. „ Европа би трябвало да удържи на думата си “, заключава Коциас.
Прав е кир Никос да приканва европейските си сътрудници да изпълнят обещанието си. Защото- най-малко досега, няма цялостен консенсус сред страните- членки, че Македония, която се движи в пакет със прилежаща Албания (както ние с румънците преди години!) е подготвена за начало на договарянията. В четвъртък, на срещата на Съвета на Европейски Съюз, президентът Емануел Макрон щял да изложи причините си за несъгласието си това да стане. Те са познати и са групирани в три съществени претенции- няма промяна в правосъдната система в Македония, няма ефикасна битка с проведената престъпност, няма власт на правото. Или нещо сходно и добре познато. В Скопие се надяват под натиска на останалите страни-членки Париж да преразгледа позицията си в духа на безусловната рекомендация за дата и старт на преговорния развой за участие от отчета на Европейската комисия през април. Тогава, помните, какъв екстаз бе обхванал ръководещия екип край Вардар, включително и най-много премиера Зоран Заев, който, обявявайки заключенията на отчета, съобщи, че Македония към този момент има „ безусловна и кристално чиста “ рекомендация от Брюксел.

Това- от една страна. От друга персонално мене ме тормозят някои нюанси в държанието на Атина. Вярно, това което цитирах от Никос Коцияс демонстрира положителните му планове, най-малкото поради напъните, които той персонално хвърли в серията тежки и мъчителни, задоволително нервни и главоболни договаряния с сътрудника си Никола Димитров. Те двамата туриха подписите си под Договора, който дружно създадоха, значи, в случай че са почтени политици и дипломати, би трябвало да усещат отговорност за неговата реализация на процедура. Но ето ви един нюанс- Договорът бе утвърден в македонския парламент с допустимо най-голямата експедитивност, на която парламентарната конституционна процедура разрешава. Вярно, президентът Георге Иванов към момента не дава фиктивен отговор дали ще го подпише или не, въпреки че вербално към този момент съобщи, че няма да го пусне и ще го върне за прегласуване в Събранието, както Конституцията повелява. Но за какво от Атина забавиха писмата, които трябваше да изпратят до централите на НАТО и на Европейски Съюз, че към този момент няма спънки Македония да тръгне по евроатлантическия път? Защо не го направиха в сряда, четвъртък или петък, когато са работните дни, а даже и в събота и неделя никой нямаше да им се разсърди и да им каже, че администрацията в Брюксел не работи, а изчакаха до понеделник? Е да, във вторник Коцияс персонално пропагандира за поддръжка, за която към този момент го цитирахме. Би ли могло отговорът да се крие в упованието в Атина да видят по какъв начин ще развият договарянията по дълга, които, популярност Богу приключиха по този начин, както беше дадено на Ципрас и на Коцияс. Би могло, несъмнено. Гърците желаеха да бъдат сигурни, че от Европейски Съюз ще спазят обещанието си и ще разгласят излизането на страната от дългата рецесия, и че ще получат още един транш заем с дълъг гратисен период на погасяването му. Получиха си го, което пък отвори очите на всички тези, които не имаха вяра, че става дума за пазарлък и че претекстът за готовността на Атина да тури завършек на дългогодишния несъизмерим спор за името със Скопие не е единствено в модерното европейско цивилизационно схващане за добросъседството, каквито мантри чухме от двете страни на границата. (Впрочем, тематиката за мантрите, в които са се оплели всички балкански водачи по метод, че да не могат към този момент да приказват обикновено за естествените неща, е задоволително забавна, с цел да я предложа на редакторите на вестника за някоя последваща публикация)… Даже самият Коцияс на няколко пъти в този къс интервал от време сред ратификацията на Договора в Скопие до през вчерашния ден обществено се кълнеше, че няма никакво съглашение от вида „ търговия на ползи “, като че ли хората са слепи, или че не са чели задоволително антична история да знаят, че търговията е в чипа на античните гърци от в миналото, та до днес… Европа трябвало да удържи на думата си, апелирам ви се…

Ами да я удържи, нямаме нищо срещу. Но и генералният секретар на НАТО Столтенберг внесе „ конкретизиране “, заявявайки, че Македония може и да получи покана за участие през юли в Германия, само че реализацията му ще стане единствено след референдума, който Зоран Заев даде обещание и който бе вписан в Договора като изискване от страна на Гърция. И освен това, единствено в случай че той е сполучлив. А сякаш Македония към този момент била ефикасен член на Алианса без официално да е по този начин, сякаш нямало да има никакви спънки, единствено да си реши разногласието за името, сякаш нямало да минава цялата предприсъединителна процедура и щяла да влезе напряко, и други такива салати…

Така че, по никакъв начин няма да е лесна евроатлантическата работа на Република Северна Македония, никак…