Георги Найденов: Ще отложим еврозоната и Шенген поне до 2025 г.
Никъде при разискването на бюджета не чух думата фискална консолидация. Не знам за какво. В отчет на Международния валутен фонд се приказва за фискална консолидация в целия свят и той е по отношение на Ковид пандемията и раздутите разноски на държавните управления.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria икономистът Георги Найденов.
Тези разходи имат предел и те все в миналото би трябвало да спрат. Основните разходи са в разрастващите се стопански системи, а не в развитите. Ние имаме несъмнено фискално пространство и сме тръгнали да излизаме отвън него. След това страната стартира да става нестабилна, влизайки в погасяване на задълженията. Според новата тригодишна стратегия ще минем 30% външен дълг към Брутният вътрешен продукт, а това е рисково. 13.7 милиарда външен дълг се набира мъчно за една година, само че даже да е допустимо ще бъде скъпо за страната.
Нямаме и икономическия растеж, който имахме преди няколко години, макар че МФ дава прогноза за 1.8% растеж. Прогнозата на Българска народна банка е 0.4%, което е фрапантна разлика и по-скоро клоня към тази прогноза. Тоест ние стопански растеж няма да имаме, само че ще генерираме едни разноски, които ще би трябвало да покрием. Това не може да продължава дълготрайно, тъй като най-после някой ще ни изиска сметката.
Фискалната консолидация значи рязане на разноски, стесняване, оптимизация, забравете за растеж на пенсиите по швейцарско предписание, забравете за растеж на минимална работна заплата, ограничение на потреблението за понижаване на инфлацията.
Има ли постоянно държавно управление нямам доверие някой да си разреши да го направи, тъй като ще загуби на идващите избори много огромна поддръжка. Но някой би трябвало да го направи, неизбежно е.
Трябва да се върне идентична ставка за Данък добавена стойност. Колкото по-проста е една данъчна система, толкоз по-лесно се ръководи и са по-малко рисковете за злоупотреби.
Дупката в Национален осигурителен институт за тази година ще е 10 милиарда лева, действително главният недостиг е там. Месечната дупка за покриване на тези пенсии е от порядъка на 750 млн. При демография, в която един работещ устоя един пенсионер, няма по какъв начин да получите тази пенсия, която заслужавате, страната просто не може да си го разреши. Трябва да се промени пенсионният модел. Дотирането на Национален осигурителен институт от налози и от бюджета е извънредно неправилна тактика.
Постижим е бюджетен недостиг от 3%, само че с много фрапантни и непопулярни ограничения. Но по-реалистичният вид ще бъде стесняване на недостига с по 2.5% в две поредни години. Еврозоната може би ще я отложим най-малко до 2025 година най-малко. Според мен ще отложим и Шенген.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria икономистът Георги Найденов.
Тези разходи имат предел и те все в миналото би трябвало да спрат. Основните разходи са в разрастващите се стопански системи, а не в развитите. Ние имаме несъмнено фискално пространство и сме тръгнали да излизаме отвън него. След това страната стартира да става нестабилна, влизайки в погасяване на задълженията. Според новата тригодишна стратегия ще минем 30% външен дълг към Брутният вътрешен продукт, а това е рисково. 13.7 милиарда външен дълг се набира мъчно за една година, само че даже да е допустимо ще бъде скъпо за страната.
Нямаме и икономическия растеж, който имахме преди няколко години, макар че МФ дава прогноза за 1.8% растеж. Прогнозата на Българска народна банка е 0.4%, което е фрапантна разлика и по-скоро клоня към тази прогноза. Тоест ние стопански растеж няма да имаме, само че ще генерираме едни разноски, които ще би трябвало да покрием. Това не може да продължава дълготрайно, тъй като най-после някой ще ни изиска сметката.
Фискалната консолидация значи рязане на разноски, стесняване, оптимизация, забравете за растеж на пенсиите по швейцарско предписание, забравете за растеж на минимална работна заплата, ограничение на потреблението за понижаване на инфлацията.
Има ли постоянно държавно управление нямам доверие някой да си разреши да го направи, тъй като ще загуби на идващите избори много огромна поддръжка. Но някой би трябвало да го направи, неизбежно е.
Трябва да се върне идентична ставка за Данък добавена стойност. Колкото по-проста е една данъчна система, толкоз по-лесно се ръководи и са по-малко рисковете за злоупотреби.
Дупката в Национален осигурителен институт за тази година ще е 10 милиарда лева, действително главният недостиг е там. Месечната дупка за покриване на тези пенсии е от порядъка на 750 млн. При демография, в която един работещ устоя един пенсионер, няма по какъв начин да получите тази пенсия, която заслужавате, страната просто не може да си го разреши. Трябва да се промени пенсионният модел. Дотирането на Национален осигурителен институт от налози и от бюджета е извънредно неправилна тактика.
Постижим е бюджетен недостиг от 3%, само че с много фрапантни и непопулярни ограничения. Но по-реалистичният вид ще бъде стесняване на недостига с по 2.5% в две поредни години. Еврозоната може би ще я отложим най-малко до 2025 година най-малко. Според мен ще отложим и Шенген.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ