Ние всички смеАшли Греъм.Е, ако си жена, разбира се.Защо?Защото всички

Ние всички смеАшли Греъм.Е, в случай че си жена, несъмнено.Защо?Защото всички ние сме имали сложната, досадна задача да се занимаваме с хора катоХю Грант.

От " Индипендънт " пишат това не в ролята на " злобари " на Хю Грант. Оттам означават, ченяматнищопротив „ Наистина обич “или„ Бриджит Джоунс “. Изводът е възоснова на неговото трудно изявление на аления килимнаОскарите.

Грант беше отегчен и не си направи труда да го скриевъпреки чудесния подарък на съдбатада бъде там -наОскарите,начервения килим преди всичко.Няма по какъв начин да съм единствената, която искаше да извика „ по какъв начин се осмеляваш “. Наистина, по какъв начин се осмелява, пита авторката от изданието.

Както казаедин основан в Съединени американски щати коментатор:

„ Някой, който обича Хю Грант, би трябвало да му каже, че му е разрешено да пропуща изявленията на аления килим, в случай че ги ненавижда толкоз доста.За мъж, който изглеждаше като едно такова нацупено малко гаднярче, той сигурно е направил избор да стои там и да държи микрофон. “

Интервюто с Ашли Греъм беше мъка- трудно дълга пауза след въпроса какво му харесва в Оскарите. " Очарователно е... цялото човечество е тук... това е Панаир на суетата ", отвърна той.

На въпроса: " Когонай-много се вълнуваш да видиш довечера " той отговори: " Да видя? Никогоконкретно. " На въпроса: " Какво носиш довечера " отвърна с: " Моя костюм. " На въпроса: " Кой ти направи костюма " -отговор: " Не мога да си спомня - моят шивач. "

Изисква се умеене и великолепие, с цел да запазиш успокоение пред такова жестоко отчуждение (граничещо с враждебност)и това е нещо, което ние, дамите, познаваме прекомерно добре.

Имах няколко ужасни изявленията преди време, написа авторката в " Индипендънт ". " Няма да посочвам имена;но е задоволително да се каже, че тези, които в действителност бяха тежки, бяха тези, които не бяха осъществени добросъвестно.

И нямам поради от моя страна (като публицисти всичко, което се опитваме да създадем, е да получим най-хубавата и забавна позиция от нашата тема; нещо, което ще донесе нюанси и изненада на читателя),но хората, които интервюирате, които работят като че ли ти вършат голяма услуга да си там?Това е мъчително и неудобно и в никакъв случай не води до нещо, с което двете страни могат да се гордеят.

Веднъж интервюирах една сапунена звезда, която беше толкоз грубо отегчена от медийните обиколки, че ме изгледа със леден взор и отхвърли да отговори навъпросите ми, макар че личният й PR екип го провежда.Говорила съм с културни величия, които са били остри до степен да бъдат напряко груби и които са крещели по телефона.Прекарвала съм часове да се занимавам с известни лица, единствено с цел да получа добър откъс и съм трошила камънимежду пръстите си, с цел да се опитам да изкарам една капка кръв.

И въпреки всичко оправянето с този тип сложен събеседник не се случва единствено в нишовия свят на общуването със звезди, само че и в всекидневието.

Общественото обуславяне е трансформирало женитев орлици. Внушена ни е тежестта и отговорността да се грижим за възприятията на другите хора.Ние сме прочувствени пазачи, от които се чака да успокояваме, пазими пазиме,не единствено на аления килим, само че и на портата на учебното заведение, в дома и в офиса.

Ако говорите с която и да е жена, която е била на първа среща, евентуално ще чуете ужасяващи истории за очакване два часа другият човек да й зададе въпрос.Ние сме майстори в запълването на неловко безмълвие (или в никакъв случай да не го оставяме да стане неудобно);в масажирането на егото, с цел да се подсигурява, че никой няма да се ядоса или разстрои.

През множеството време това е от съществена потребност от сигурност.Този тип държание се научава от детството по нужда и се удостоверява във всяко бъдещо взаимоотношение всякога, когато мъж навлезе в персоналното ни пространство и носи аура на заплаха към себе си.Задаваме си един основен въпрос, когато сме изправени пред човек, който не познаваме: „ В сигурност ли съм? “

Ако не ми вярваш, попитайвсяка жена по какъв начин реагира, когато (когато, а неако) мъж се приближи до нея в градския превоз, или на улицата, или когато чете книга, или слуша музика през слушалките, или когато просто прави нейни си нещаи желае да бъде оставена на мира.

Попитайте всяка жена по какъв начин се държи с мъж, когато той упорства да се причисли към нея (или към група жени) на маса в бар, или изисква нейното име или номер или статус на връзката й („ обвързана ли си? “), без да бъде поканен в диалога.Дори и да не желаеме той да остане в близост, възможностите да го заявим, толкоз жестоко и категорично, са минимални.

Защо?Заради вътрешното възприятие за нужда мъжът да бъде спокоен;за да бъде благополучен.Старата сентенция на Маргарет Атууд в никакъв случай не е била толкоз впечатляваща: „ Мъжете се опасяват, че дамите ще им се смеят.Жените се опасяват, че мъжете ще ги убият. "

Не споделям, че Хю Грант е един от тези „ неприятни “ мъже.Изобщо.Но отношението му е неприятнои е симптоматично за право;право, което се демонстрира неповторимо в динамичността мъж - жена.Има дисбаланс на силите, има его, има надзор и има известна степен на боязън.

Ако толкоз обезверено не искаше да бъде на аления килим, Грант трябваше да направи услуга на всички ни и да си тръгне ".

Автор: Виктория Ричардс, Inependent