Битката за миналото заради бъдещето
Ние всички живеем в предишното. Родени сме на несъмнено място и време, в несъмнено семейство, което има вяра в избрани неща и споделя тези неща с другите в общността. Дори когато отхвърляме нашето минало, не можем да отхвърлим насладите и контузиите, които са ни оформили, нито неуспехите, триумфите, неудобствата и враговете, с които сме се сблъскали ние и нашите фамилии. Единственото нещо, което не може да бъде забравено, е нашата памет за предишното, нашите победи, провали, подвиг и безволие. Можем да се опитаме да си представим, че сме нещо друго от това, което сме били, и че ужасният миг, когато нашата същинска природа е била разкрита на света, не се е случил. Но това е заблуда. Нашите мемоари са постоянно там и постоянно ни радват или преследват. Това написа в своя публикация Джордж Фридман от „ Геополитикал фючърс “.
Точно както хората се пробват да оформят мемоари от предишното, по този начин вършат и религиите и нациите. Когато християнството се популяризира в Европа, то се стреми освен да победи езичеството, само че и да изтрие паметта на Европа за него. В края на краищата, християнството беше и политическо придвижване, ръководено от доктрината на папа Бонифаций за двата меча - един набожен и един политически. Езичеството е опция на религията, само че също е политическо придвижване, което заплашва да възникне. Църквата се пробва да заличи загатна за езичеството, като присвои и християнизира някои от тях и смаже останалите. Целите бяха да се спасят езичниците от лъжите, на които са научени, и да се прекъсне източникът на властта на езическия свят: споменът за това на кого те са били почитатели. Беше, както при всички победи, несъвършена. Споменът за езичеството към момента преследва Европа и от време на време избухва, както стана с Хитлер.
Всички религии се пробват да преоформят паметта, трансформирайки това, което е било благородно, в нещо попарено от слана и налагайки ново достойнство над остарялото. Когато евреите превземат Обетованата земя, те заличават тези, които са били там преди тях. Когато Ислямът излезе от Арабия, той се стремеше да наложи своята истина върху спомените на тези, на които се натъкна.
В „ 1984 “ Джордж Оруел написа за дупката на паметта, устройство, посредством което се унищожават записи на нещата, които режимът не желае да бъдат помнени. Но това не беше задоволително положително за Големия Брат. Той настояваше за заличаване освен на писмените записи, само че и на паметта на Уинстън Смит, чиновник на Министерството на истината, претрупан с пренаписването на исторически описания. Големият Брат се опита да унищожи спомените на Уинстън, като откри нещо, което го е чучело най-вече, и го използваше, с цел да пречупи душата му. Това, н което Оруел обърна внимание, беше, че политическата власт се основава на способността да се оформят мозъците, а способността да се оформят мозъците се основава на притежаването на мемоари.
Мао Цзедун разбра, че най-голямата заплаха за комунизма е паметта. За да я унищожи, той трябваше да унищожи предишното и с цел да направи това, той стартира Културната гражданска война. В основата на революцията е войната против Четирите старомодни: остарели традиции, остаряла просвета, остарели привички и остарели хрумвания. Той отпусна царуването на гнет, който Китай се опита да преодолее, само че не може да не помни.
Вероятно няма страна, която да се бори със спомените си по-дълбоко от Германия. Те създадоха толкоз рисково зло, което няма казус. Това не беше единствено убийството на евреите. Те бяха част от жертвите на нацистите, които включваха и инвалиди, политически съперници и бойци, воювали във война, която Германия стартира. За Германия споменът за това, което е направила, е нетърпим и забравянето е невероятно. Страната се научи да живее със своите мемоари, като ги прегърна, само че не за чест, само че със позор. Но по-важно е да се направи разграничаване сред тези, които са направили злото и тези, които са пристигнали по-късно. Тези, които пристигнаха по-късно, бяха освободени от виновността на тези, които са направили злите каузи. По този метод нацията и по едно и също време носи бремето на злото, което е било осъществено, само че също по този начин бива опростена. Не можеш да забравиш, само че можеш да простиш даже себе си.
Битката за предишното е борбата за правото да се дефинира бъдещето. Оноре дьо Балзак написа, че всички огромни благосъстояния са построени върху огромни закононарушения. Това е истина, която се ползва в друга степен за всичко в нашия живот. Някои се борят да не помнят. Други се борят да си спомнят и да си простят. Но както уточни Оруел, който дефинира предишното, управлява сегашното и бъдещето. И във всички тези образци, тези монументи на цивилизацията, битката за послушание на предишното, с цел да оформят сегашното, е централна.
Голямото закононарушение, на което се основават Съединените щати, е поробването на пленени африканци и тяхното поколение. Престъплението не е просто процедура на иго, което се практикува в доста елементи на света. То беше в това, че съставителите на основополагащите документи на Съединените щати имаха вяра надълбоко, че всички хора са основани равни, само че все пак робството е било разрешено да продължи и се трансформира в основа на стопанската система на Юга. Така че беше решено, че африканците не са изцяло хора - идея, която даже други общества, които са практикували иго, не са прилагани. Следователно, отхвърлянето на техните права не се смята за нарушаване на основополагащите убеждения на Съединените щати.
Това раздра страната и приключи с война, в която бяха убити повече от 600 000 души. Някои настояват, че войната не е за иго, а за мита. Те настояват, че войната е била водена от търговски ползи, а не от правораздаване. Трудно ми е да допускам, че тези хора са починали поради цените. Но аргументът е значим за тези, които отхвърлят концепцията, че Гражданската война, по някакъв метод, е освободила Съединените щати от закононарушението им. Други обаче имат вяра, че макар че робството в никакъв случай не може да бъде забравено, то би трябвало да бъде сложено едно до друго с изкуплението на Гражданската война. За тази група целият дълг не може да бъде изплатен, само че е направено голямо предплатено заплащане. За останалите, главното заболяване на основаването - убеждението, че африканците не са равни - освен е оставено неизцелено, само че и самата памет на американското минало е опетнена и би трябвало да бъде почистена.
Много от създателите бяха от Вирджиния, а множеството от тях притежаваха плебеи. Но те постановиха ексклузивен режим. Въпросът в този момент е дали американският режим би трябвало да бъде спазван поради предишното. Дали робството не е всичко, което са постигнали и всичко, което Съединени американски щати съставляват, или признава, че американското иго е било зло и припомнянето на мъртвите от борбата при Антиетам ни разрешава да похвалим създателите, макар огромното им закононарушение?
Доколкото моето мнение има малко значение, част от отговора е на Шелби Фоут, огромен историк експерт по Гражданската война. Веднъж той споделя, че Гражданската война завършила, когато Северът признал, че южняците са се борили самоуверено, а Югът признал, че успеха на Севера е в името на най-хубавото. Останали отвън това помиряване, несъмнено, са самите някогашни плебеи. И поради това помиряването в никакъв случай не е било в действителност приемливо, до момента в който ориста на робите не стартира да се възприема съществено.
Самото помиряване в последна сметка се оказа незадоволително. Мнозина на Севера отхвърлиха достойнството, дадена на Юга, а мнозина в Юга отхвърлиха концепцията, че тяхното проваляне е в името на най-хубавото. Но както при всички борби в предишното, ключът е, че едно огромно закононарушение може да бъде изцелено единствено с огромна неистина. Мисля, че това е, което Платон има поради, когато написа за „ благородната неистина “ . Това е памет, която не е истина, само че лекува. Мисля за метода, по който германците са излъгали себе си. Те са наследниците на културата, породила смут. Но германците и светът са по-безопасни с подправянето.
Не можем да забравим предишното, а в минутите, преди да заспим, то ни преследва, напомняйки ни за нашите неуспехи. Но по-късно се разсънваме и си споделяме нашата приказка и забравяме чудовищните неща, които бихме могли да създадем, давайки си късмет този ден да намерим възмездие. Спомени преследват и унищожават някои даже когато слънцето е най-високо. Битката за паметниците е борбата за паметта. Който управлява предишното, също ще дефинира бъдещето.
Превод: БГНЕС
Точно както хората се пробват да оформят мемоари от предишното, по този начин вършат и религиите и нациите. Когато християнството се популяризира в Европа, то се стреми освен да победи езичеството, само че и да изтрие паметта на Европа за него. В края на краищата, християнството беше и политическо придвижване, ръководено от доктрината на папа Бонифаций за двата меча - един набожен и един политически. Езичеството е опция на религията, само че също е политическо придвижване, което заплашва да възникне. Църквата се пробва да заличи загатна за езичеството, като присвои и християнизира някои от тях и смаже останалите. Целите бяха да се спасят езичниците от лъжите, на които са научени, и да се прекъсне източникът на властта на езическия свят: споменът за това на кого те са били почитатели. Беше, както при всички победи, несъвършена. Споменът за езичеството към момента преследва Европа и от време на време избухва, както стана с Хитлер.
Всички религии се пробват да преоформят паметта, трансформирайки това, което е било благородно, в нещо попарено от слана и налагайки ново достойнство над остарялото. Когато евреите превземат Обетованата земя, те заличават тези, които са били там преди тях. Когато Ислямът излезе от Арабия, той се стремеше да наложи своята истина върху спомените на тези, на които се натъкна.
В „ 1984 “ Джордж Оруел написа за дупката на паметта, устройство, посредством което се унищожават записи на нещата, които режимът не желае да бъдат помнени. Но това не беше задоволително положително за Големия Брат. Той настояваше за заличаване освен на писмените записи, само че и на паметта на Уинстън Смит, чиновник на Министерството на истината, претрупан с пренаписването на исторически описания. Големият Брат се опита да унищожи спомените на Уинстън, като откри нещо, което го е чучело най-вече, и го използваше, с цел да пречупи душата му. Това, н което Оруел обърна внимание, беше, че политическата власт се основава на способността да се оформят мозъците, а способността да се оформят мозъците се основава на притежаването на мемоари.
Мао Цзедун разбра, че най-голямата заплаха за комунизма е паметта. За да я унищожи, той трябваше да унищожи предишното и с цел да направи това, той стартира Културната гражданска война. В основата на революцията е войната против Четирите старомодни: остарели традиции, остаряла просвета, остарели привички и остарели хрумвания. Той отпусна царуването на гнет, който Китай се опита да преодолее, само че не може да не помни.
Вероятно няма страна, която да се бори със спомените си по-дълбоко от Германия. Те създадоха толкоз рисково зло, което няма казус. Това не беше единствено убийството на евреите. Те бяха част от жертвите на нацистите, които включваха и инвалиди, политически съперници и бойци, воювали във война, която Германия стартира. За Германия споменът за това, което е направила, е нетърпим и забравянето е невероятно. Страната се научи да живее със своите мемоари, като ги прегърна, само че не за чест, само че със позор. Но по-важно е да се направи разграничаване сред тези, които са направили злото и тези, които са пристигнали по-късно. Тези, които пристигнаха по-късно, бяха освободени от виновността на тези, които са направили злите каузи. По този метод нацията и по едно и също време носи бремето на злото, което е било осъществено, само че също по този начин бива опростена. Не можеш да забравиш, само че можеш да простиш даже себе си.
Битката за предишното е борбата за правото да се дефинира бъдещето. Оноре дьо Балзак написа, че всички огромни благосъстояния са построени върху огромни закононарушения. Това е истина, която се ползва в друга степен за всичко в нашия живот. Някои се борят да не помнят. Други се борят да си спомнят и да си простят. Но както уточни Оруел, който дефинира предишното, управлява сегашното и бъдещето. И във всички тези образци, тези монументи на цивилизацията, битката за послушание на предишното, с цел да оформят сегашното, е централна.
Голямото закононарушение, на което се основават Съединените щати, е поробването на пленени африканци и тяхното поколение. Престъплението не е просто процедура на иго, което се практикува в доста елементи на света. То беше в това, че съставителите на основополагащите документи на Съединените щати имаха вяра надълбоко, че всички хора са основани равни, само че все пак робството е било разрешено да продължи и се трансформира в основа на стопанската система на Юга. Така че беше решено, че африканците не са изцяло хора - идея, която даже други общества, които са практикували иго, не са прилагани. Следователно, отхвърлянето на техните права не се смята за нарушаване на основополагащите убеждения на Съединените щати.
Това раздра страната и приключи с война, в която бяха убити повече от 600 000 души. Някои настояват, че войната не е за иго, а за мита. Те настояват, че войната е била водена от търговски ползи, а не от правораздаване. Трудно ми е да допускам, че тези хора са починали поради цените. Но аргументът е значим за тези, които отхвърлят концепцията, че Гражданската война, по някакъв метод, е освободила Съединените щати от закононарушението им. Други обаче имат вяра, че макар че робството в никакъв случай не може да бъде забравено, то би трябвало да бъде сложено едно до друго с изкуплението на Гражданската война. За тази група целият дълг не може да бъде изплатен, само че е направено голямо предплатено заплащане. За останалите, главното заболяване на основаването - убеждението, че африканците не са равни - освен е оставено неизцелено, само че и самата памет на американското минало е опетнена и би трябвало да бъде почистена.
Много от създателите бяха от Вирджиния, а множеството от тях притежаваха плебеи. Но те постановиха ексклузивен режим. Въпросът в този момент е дали американският режим би трябвало да бъде спазван поради предишното. Дали робството не е всичко, което са постигнали и всичко, което Съединени американски щати съставляват, или признава, че американското иго е било зло и припомнянето на мъртвите от борбата при Антиетам ни разрешава да похвалим създателите, макар огромното им закононарушение?
Доколкото моето мнение има малко значение, част от отговора е на Шелби Фоут, огромен историк експерт по Гражданската война. Веднъж той споделя, че Гражданската война завършила, когато Северът признал, че южняците са се борили самоуверено, а Югът признал, че успеха на Севера е в името на най-хубавото. Останали отвън това помиряване, несъмнено, са самите някогашни плебеи. И поради това помиряването в никакъв случай не е било в действителност приемливо, до момента в който ориста на робите не стартира да се възприема съществено.
Самото помиряване в последна сметка се оказа незадоволително. Мнозина на Севера отхвърлиха достойнството, дадена на Юга, а мнозина в Юга отхвърлиха концепцията, че тяхното проваляне е в името на най-хубавото. Но както при всички борби в предишното, ключът е, че едно огромно закононарушение може да бъде изцелено единствено с огромна неистина. Мисля, че това е, което Платон има поради, когато написа за „ благородната неистина “ . Това е памет, която не е истина, само че лекува. Мисля за метода, по който германците са излъгали себе си. Те са наследниците на културата, породила смут. Но германците и светът са по-безопасни с подправянето.
Не можем да забравим предишното, а в минутите, преди да заспим, то ни преследва, напомняйки ни за нашите неуспехи. Но по-късно се разсънваме и си споделяме нашата приказка и забравяме чудовищните неща, които бихме могли да създадем, давайки си късмет този ден да намерим възмездие. Спомени преследват и унищожават някои даже когато слънцето е най-високо. Битката за паметниците е борбата за паметта. Който управлява предишното, също ще дефинира бъдещето.
Превод: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ