Ние в Западна Европа удобно пренебрегваме собствените си недостатъци и

...
Ние в Западна Европа удобно пренебрегваме собствените си недостатъци и
Коментари Харесай

Прекалено лесно е да се обвинява изтокът за всички неволи на Европа


Ние в Западна Европа комфортно подценяваме личните си дефекти и не демонстрираме изключително състрадание към сложното минало на своите съседи.

В Европа в този момент има все по-силно чувство, че една съответна категория общества или жители заслужава пренебрежение или снизходително страдание. Тази категория е географски избрана: тя е на изток. В Брюксел, Париж, Берлин и на други места в западната част на континента става съвсем общоприета мъдрост изказванието, че " хората от изтока " са грабители в клуба на Европейски Съюз. Справедливо ли е това?

Миналата седмица Еманюел Макрон, европейското въплъщение на демократичната народна власт, наподобява повтори това много покровителствено западно виждане: " Последните 15 години демонстрират път, който отслабва Европа, като непрекъснато се мисли, че тя би трябвало да се уголемява ", сподели той.

Възходът на популизма в страните от някогашния комунистически блок подхранва визията, че в случай че не беше Централна и Източна Европа, нещата в Европейски Съюз щяха да вървят доста по-гладко. Навярно е време да развенчаем някои стандарти.

Това не значи да отхвърляме, че има съществени проблеми. Европейската комисия стартира процедури за нарушение на върховенството на закона против свръхконсервативното националистическо държавно управление на Полша. Въведената от Виктор Орбан " нелиберална народна власт " в Унгария провокира много неприятности.

Догодина ще бъде маркирана 30-ата годишнина от революциите през 1989 година, които разрешиха обединяването на Европа. Но в този момент наподобява, че по всяка възможност годишнината ще бъде помрачена от злост и напрежение. " Изтокът " придобива един тип статут на парий. Според тази логичност централно- и източноевропейците " просто не схващат " европейския план: те вземат участие в него единствено за пари, не сътрудничат на Брюксел, както би трябвало, основават проблеми, настроени са ксенофобски и копнеят за авторитаризъм - какъв брой сполучлив би бил клубът без тях!

Не забравяме ли обаче нещо? Погледнете изхода от неотдавнашните избори в Италия: настроени против имиграцията популисти и крайнодесни екстремисти в този момент са на път да сформират идващото държавно управление в третата по величина стопанска система в еврозоната. А какво да кажем за Австрия, където крайнодясната Австрийска партия на свободата държи три основни министерства?

В Германия крайнодясната " Алтернатива за Германия " освен има 92 места в Бундестага (за първи път екстремистка партия реализира това от Втората международна война), само че нейната идеология в този момент наподобява оказва влияние върху метода, по който ръководещата в Бавария партия Християнсоциален съюз се приготвя за изборите през есента в тази авторитетна провинция. Нито пък може да се каже, че Франция, макар провалянето на Марин Льо Пен, се е отървала от ксенофобските и антимюсюлманските настроения.

Да се приписват всички несгоди на Европа на източната ѝ част е прекомерно опростено и в немалка степен неискрено. Не единствено това, само че " четенето " на Европа по линията изток-запад заплашва да подхрани точно тези разделения, които проевропейците споделят, че желаят да преодолеят или да поправят. Отправянето на взаимни нападки е необятно публикувано и съществуват голям брой исторически комплекси, а въздействието на Германия е явен източник на неодобрение.

Разкриването на истината за тревожните характерности и неточности на самата Западна Европа може да помогне още веднъж да се породи чувство за общо изпитание, което, наподобява, грубо липсва в днешно време.

Нека да си спомним, че още през 2005 година точно френските и холандските жители (които гласоподаваха на референдуми), а не новоприетите източноевропейци, нанесоха тежък удар на проектите за по-нататъшна европейска интеграция, като отхвърлиха препоръчаната нова конституция на Европейски Съюз. Нито пък Централна и Източна Европа съставлява еднообразен блок. Словакия е въодушевен член на еврозоната. А някои източноевропейци, в частност в балтийските страни, поддържат общи отбранителни планове на Европейски Съюз.

Отношенията изток-запад в Европейски Съюз в този момент са толкоз измъчени, че става изкушаващо да се показва недоволство от последствията от обединяването на Европа, вместо то да се възхвалява като доста достижение за човешкото достолепие и свободата на нациите да избират личната си орис, в сърцето на континент, унищожен от война и тоталитаризъм през 20-и век.

Популистите в Източна Европа са подхранвани от действителни модерни разочарования. (Заплатите са доста по-ниски, по тази причина догонването на запада наподобява като безконечен развой.) Те също по този начин се възползват от дълбоки исторически недоволства: разбираемо възприятие, че са били изоставени след Втората международна война, и визията, че в случай че Западна Европа се е развила толкоз добре през втората половина на предишния век, това е станало, тъй като нейната по-бедна източна половина е била оставена да страда под тирания - в резюме казано, била е пожертвана.

Западноевропейците мислеха, че запълването на психическите празнини, произлизащи от разликите в историческия опит, ще бъде по-лесно. На изток обаче превъзмогването на към момента съществуващата контузия от това, че си бил част от " кървавите земи " на Европа, където закононарушенията на нацизма и сталинизма са се събирали в една точка, продължава да е неизпълнена задача. Това е нещо, което западняците не могат да вдървен изцяло, просто тъй като тяхната памет е друга.

Това не значи да си затваряме очите за отстъплението от демокрацията: Европейски Съюз би трябвало да пази своите правила, в случай че желае да оцелее. Но признаването на бремето и страданията, понесени от нашите източни съседи, и почитането на наследството на националната мощ от 1989 година може доста да помогне за решение на някои от днешните разногласия.

Наскоро се срещнах в Братислава с писателя Федор Гал - един от героите на въстанието през 1989 година в Чехословакия. Когато го попитах за напреженията сред изтока и запада в днешна Европа, той сподели следното за своя район: " Ние към момента не сме разбрали, че Европа е път, а не просто източник на приходи. " Ако желаеме да намерим метод да се свържем между тях, а освен да се разправяме за квоти или пари, е належащо да покажем, че сме наясно с историята. Изобличаването на неприятното държание, когато то се появява, е належащо, само че не е задоволително. Ние западняците носим своя дял от отговорността за тъгите на Европа. Трябва да признаем, че и за нас европейският план е път.

По БТА
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР