Директор на училище: Да се оплакваме от родителите, е все едно лекар да се обиди на болен пациент
Ние, учителите, сме експерти. Да се оплакваме от това какво приказват родителите за нас, е все едно хирургът като отвори корема на пациента, да му се обиди, че е доста болен. Това са несъответстващи и непрофесионални реакции. Това съобщи Диана Димитрова, шеф на учебно заведение „ Стою Шишков “ в село Търън, Смолянско. Преди две години тя получи министерската премия „ Св. Иван Рилски “ за високи резултати в професионалната активност и принос към образованието, споделя кореспондентът на .
Димитрова събра своя опит от дългогодишната си работа и издаде книгата „ Общуване: Учител – родител “.
„ Ние имахме педагогическа процедура да вършим вътрешно-училищни семинари по какъв начин да поддържаме връзка дейно и ефикасно с родителите по проблеми, които са ни в настоящата работа. Решихме по този начин, тъй като в медиите излизат страшни неща за това по какъв начин се разминават родители и учители. И аз се удивлявам по какъв начин може едни експерти да се засягат от отношението на родителите “, разяснява шефът.
По думите ѝ в родопското учебно заведение съвсем нямат такива проблеми. Димитрова обаче събира и обработва казуси от разнообразни места и предлага по какъв начин да се работи в съответните обстановки.
„ Използвала съм книгата на Алън Пийз и Алън Гарнър " Езикът на тялото " - за метаезика, за параезика, по тази причина какви сигнали изпращаме посредством жестовете, усмивката, облеклото, тъй като в действителност думите са единствено една част от общуването. Всяко другарство би трябвало да има цел. Ние сме в ролево другарство. Ролята - преподавател, и ролята – родител “, изясни тя.
Книгата е с две заглавия. Работното, вътрешното е " Общуването: преподавател - родител ", а на корицата е " Общуването: преподавател - възпитаник ".
В нея създателят обобщава всички свои наблюдения, разсъждения и въпросите, които са имали през годините на 70 страници. Целта по думите на Димитрова е сътрудниците ѝ да имат нещо като тенденция по какъв начин да се сложи общуването на научна основа с рационалната убеденост, че те контактуват като експерти с колегата си - родител.
„ Реално цялото наше другарство е в името на детето. И всеки родител е добре да знае, че в името на ученика би трябвало да се организира едно доста целеустремено другарство. Затова писах и за " Теорията на умните цели " с създател Питър Дракър. Така, че когато учителят ще поддържа връзка с възпитаник и родител, би трябвало да си сложи цел и тя да е изпълнима, да подхожда на упования резултат. Трябва да е ситуирана във времето с съответни периоди. Тоест, когато общуването преподавател - родител се сложи на научна основа, с целеполагане, да знаеш какво искаш от този човек и това твое искане да бъде съответно на ролята му като родител. Аз не мога да желая от него да преподава у дома на детето си “, заключи Димитрова.
Димитрова събра своя опит от дългогодишната си работа и издаде книгата „ Общуване: Учител – родител “.
„ Ние имахме педагогическа процедура да вършим вътрешно-училищни семинари по какъв начин да поддържаме връзка дейно и ефикасно с родителите по проблеми, които са ни в настоящата работа. Решихме по този начин, тъй като в медиите излизат страшни неща за това по какъв начин се разминават родители и учители. И аз се удивлявам по какъв начин може едни експерти да се засягат от отношението на родителите “, разяснява шефът.
По думите ѝ в родопското учебно заведение съвсем нямат такива проблеми. Димитрова обаче събира и обработва казуси от разнообразни места и предлага по какъв начин да се работи в съответните обстановки.
„ Използвала съм книгата на Алън Пийз и Алън Гарнър " Езикът на тялото " - за метаезика, за параезика, по тази причина какви сигнали изпращаме посредством жестовете, усмивката, облеклото, тъй като в действителност думите са единствено една част от общуването. Всяко другарство би трябвало да има цел. Ние сме в ролево другарство. Ролята - преподавател, и ролята – родител “, изясни тя.
Книгата е с две заглавия. Работното, вътрешното е " Общуването: преподавател - родител ", а на корицата е " Общуването: преподавател - възпитаник ".
В нея създателят обобщава всички свои наблюдения, разсъждения и въпросите, които са имали през годините на 70 страници. Целта по думите на Димитрова е сътрудниците ѝ да имат нещо като тенденция по какъв начин да се сложи общуването на научна основа с рационалната убеденост, че те контактуват като експерти с колегата си - родител.
„ Реално цялото наше другарство е в името на детето. И всеки родител е добре да знае, че в името на ученика би трябвало да се организира едно доста целеустремено другарство. Затова писах и за " Теорията на умните цели " с създател Питър Дракър. Така, че когато учителят ще поддържа връзка с възпитаник и родител, би трябвало да си сложи цел и тя да е изпълнима, да подхожда на упования резултат. Трябва да е ситуирана във времето с съответни периоди. Тоест, когато общуването преподавател - родител се сложи на научна основа, с целеполагане, да знаеш какво искаш от този човек и това твое искане да бъде съответно на ролята му като родител. Аз не мога да желая от него да преподава у дома на детето си “, заключи Димитрова.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ