Ние се зверим в урагана Ирма и не виждаме, какво

Ние се зверим в урагана Ирма и не виждаме, какво ежедневно опустошаване върви и тук.

Пада дърво в парка и убива почтена жена.
Пада футболна врата в зарязан стадион и убива дете – и все едно, че нищо не е било.
Сетне назовават въпросния стадион „ злощастен “ – без да си дават сметка, че злощастна е самата България.

***
А от малките екрани се чудят, за какво още не са изнесли смъртоносната врата.
И какво, като го създадат – в случай че не изнесат Всемогъщата Безотговорност?
Но пък къде ще я складират?
Няма толкоз обстойно място, което да побере Безотговорността и Равнодушието.
Дори за нуклеарните боклуци от Козлодуй се намира място, само че за Безчувствеността на Държавата – не.

***
Злополучен стадион?
Всъщност, злощастни са ония подправени игрища, около които някои хора си изпълниха търбусите.
Нали помните, какъв брой стадиона направиха в села, в които живеят шепа хора.
50-60 индивида претърпяват някак в някое село – а им вършат стадион за 5 милиона лв..
Това са злощастните игрища, които ви се изплезват с нахалството си.
Те са и доказателството, че всичко е притворно в далаверата с европИйците.

***
И в този момент какво?
Погребват клетото дете - само че футболния шампионат не го отсрочват.
С едноминутно безмълвие щели да почетат паметта му.
Всъщност, ще почетат разрушителната нашенска Безстопанственост – всякаква, в която към този момент и нравите български се усещат безпризорни.
Една минутка безмълвие поради тази буря - хайде да я почетем, да помълчим, да я преглътнем и да продължим към идната акцидент.
А следващата година шампионатът щял да се споделя на името на починалото дете.
Какви циркаджилъци единствено, какъв прикрехнат нрав!
Как се случи всичко това - и по какъв начин се устоя?

***
Пак по малкия екран гордо демонстрираха още един пример на Злополучието: разменят остаряла хартия против нова книга.
Всяко дете, което докара възрастен, който пък носи 5 кг хартия, получава нова книга.
Хубаво - това несъмнено би трябвало да минава за образец за разцвета на Българската Култура.
А допреди четвърт век домовете на елементарните българи пращяха от книги – ей, не се правете, че не го знаете.
Били предадени не знам какъв брой си тона хартия - и по този начин били избавени хиляда и 200 дървета от изсичане.
Ами изсеченото в региона на културата, науката и образованието?
Докога ще ви заблуждават някакви фанатици от малките екрани, че въобще има същински живот в културата?
Спасяваме хиляда и двеста дървета – обаче обстоятелството, че беше ликвидирано всеобщото четене, а и самото отношение към книгата – тия „ косвени жертви “ никой не ги брои.

***
А за Председателството подготвяли 200 доброволци: те щели да упътват чужденците за входовете на НДК, да им оказват първа здравна помощ, да ги посрещат на летището, да им споделят, какъв превоз да употребяват, да им описват историята на страната.
А един доброволец, като че ли изпълзял от котилото на захариевки сподели:
„ Изобщо, те би трябвало да узнаят, че България е една просперираща страна във всяко отношение “.
Просперираща страна?
Кой го е направил подобен този?
Иди в Градежница, лъжльо дребен – единствено там.

***
Няколкостотин нашенци се пробвали да подобрят върха на Гинес за правене на лицеви - доста сме напред в тия дивотии.
Какво потвърждаваме по този метод, един Господ знае.
Щеше да има някакъв смисъл, в случай че правеха лицевите си опори пред Парламента.
Пък ония там, каквото желаят да си мислят:
че им се кланят - или пък че съществува някаква сила, с която да се преценяват.
Енергия за лицеви опори има.
Обаче за друго – не.