Ние с вас кучетата на Павлов ли сме? Светне ни

Ние с вас кучетата на Павлов ли сме? Светне ни зелена светлинка, минаваме, светне ни различен цвят, стопираме. А в случай че пътят е напълно свободен и няма изгледи в близкото денонощие оттова да мине автомобил, отново ли ще стоим като заковани на едно място, до момента в който свети алено? Само запитвам. Опитвам се да не категоризирам на едро, само че този тест ми се коства занимателен. Инсталираш случайни непознати хора на едно кръстовище, през което съвсем не минават коли и наблюдаваш със скрита камера кой по какъв начин ще реагира на светофара. Някои ще чакат зелената светлина, даже да се опекат на слънцето или да подгизнат от дъжда. Ще чакат – вечно. Така са дресирани. При никакви условия няма да „ нарушат разпоредбите “. Според тях " по този начин би трябвало ".

Други просто ще пресекат. Ще преминат. Защото имат волята да го създадат. Те не са нарушители. Те са хора с воля.

Знам мнението на огромна част от възможните читатели. Някои от тях даже са почитатели на „ Изкуството да бъдеш “ от Ерих Фром, да речем. Или някое от другите " изкуства " да бъдеш „ господ “, „ лакомец “, „ родител “, каквото се сетите. Вариациите са доста, щото на хората все им се ще някой различен да им каже по какъв начин да живеят. Трудно им е сами да взимат решения. Трябва им сигнализация в цветове. Това може, това не, по този начин би трябвало, по този начин не би трябвало.

Хората, които ще чакат светофарът да светне зелено, с цел да преминат, даже да са в пустинята, стават от ден на ден за сметка на свободните хора. Чехи и словаци в Истанбул не схващат за какво локалните не чакат зеленото. Наричат това „ безпорядък “, ориенталски безпорядък, не вършат разлика сред понятията „ независимост “ и „ безпорядък “. Дресирани са по-отдавна от нас. Тая разлика в действителност е доста тънка и все по-трудно става нейното осмисляне.

Което не е неразрешено от закона, е позволено. Кое е рекомендация и кое е възбрана, следователно. Пресичането на алено углавно закононарушение ли е? „ Затова сме толкоз зле, щото всички мислят като теб “ − към този момент ми е ясно, че по този начин ще ми кажете, драги сънародници с будни съвести. Има една шопска сентенция – законът е врата у поле. Можеш да минеш и през нея, само че полето е прекомерно необятно, зелено. И аз не си мятам боклука по тротоарите и плажовете не тъй като е неразрешено, а тъй като не е красиво. А у индивида всичко би трябвало да бъде красиво. И това е единственият общовалидният закон. И не че ви се фукам, само че като си потеглям от плажа, групирам по една-две торби непознати боклуци и ги нося до контейнера.

Анархизмът, в границите на трезвия и свободен разсъдък, е чист демократизъм. Против тази непорочност на либерализма нямам нищо срещу. Обаче онази така наречен " дълбока страна " ни натресе нова терминология и старите думи към този момент съдържат нов смисъл. Либералът към този момент е някакъв съвсем веган или различен градски тюфлек с по-комунистически убеждения от на Вълко Червенков. Deep state е разбиране, зародило наскоро в Съединени американски щати, като в него няма нищо подмолно, задкулисието съществува напълно действително. А у нас си имаме плитка страна. „ България “ ООД. Бордът на Директорите ни е незнаен, единствено през няколко години назначават нов обществен управител на компанията. Сегашният обаче към този момент е поизносен и плитката страна сега обмисля смяна на маркетинга.

Всички международни и домашни Мениджъри желаят ние да живеем „ по разпоредбите “, да изчакваме почтително на светофара, да си попълняме данъчните заявления, да си имаме касови апарати, стремително свързани с Национална агенция за приходите, да се покланяме пред гишетата ниско и раболепно, да си плащаме, че дишаме въздуха им замърсен, да си ни подритват, както им пристигна. Новото човечество към този момент е съвсем моделирано. Консумариат, който държи законите да се съблюдават. В множеството холивудски бози има подиуми от правосъдната зала. Законът… The low изричат тежко и очите им светят, а от устата им хвърчат пръски. Не съм срещу законите, а съм срещу българско-световната клика, заседнала по министерства и банки, конфигурирана там от дълбоко-плитката страна.

Децата ни са принудени да посещават постоянно компанията „ Училище “ ООД, където да усвояват разпоредбите за живеене в този безрадостен свят. Да бъдат дресирани. А на нас ни се постанова да употребяваме услугите на откровените търговски сдружения, обичайно наричани лечебни заведения. Всичко е търговия. Знание, здраве, всичко се продава.

В идеално демократичната и в идеално анархистичната страна тези две неща - знанието и лекарската помощ - се обезпечават за всеки един равноправно, без значение дали е безпаричен или богат.

Но ние с вас живеем в диктатурата на парите.